Основен / ден 26

Стар Завет

Битие

12

Призоваването на Аврам

1 Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа. 2 Ще направя от тебе голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. 3 Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те проклина; и чрез тебе ще се благославят всички земни племена. 4 И Аврам тръгна, както му рече Господ; и Лот тръгна с него. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан. 5 И Аврам взе жена си Сарая, Лот – братовия си син, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Ханаанската земя. 6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба на Море. В тази земя тогава живееха ханаанците. 7 И Господ се яви на Аврам и рече: На твоето потомство ще дам тази земя. И там Аврам издигна олтар на Господа, Който му се яви. 8 Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатъра си така, че Ветил беше на запад, а Гай – на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господнето име. 9 После Аврам се вдигна и продължи към Негев.

Аврам в Египет

10 А настана глад в земята; и Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя. 11 Когато се приближи към Египет, рече на жена си Сарая: Виж, зная, че си жена красива наглед. 12 Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. 13 Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази животът ми поради твоята дума. 14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива. 15 Видяха я и Фараоновите големци, и похвалиха я на Фараон; затова жената беше заведена в дома на Фараон. 16 И заради нея той стори добро на Аврам, който придоби овце, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили. 17 Но Господ порази Фараон и дома му с тежки болести поради Аврамовата жена Сарая. 18 Тогава Фараон повика Аврам и рече: Що е това, което ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена? 19 Защо ми каза: Сестра ми е? И аз я взех за жена. Сега ето жена ти; вземи я и иди си. 20 И Фараон му определи човеци, които изпроводиха него, жена му, и всичко, което имаше.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

26

Заговорът против Исус

1 И Исус, когато свърши всичките тези думи, рече на учениците Си: 2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.
3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа, 4 и наговориха се да уловят Исус с хитрост, и да Го умъртвят; 5 но казаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

Исус помазан с миро във Витания

6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, 7 приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което възливаше на главата Му, когато бе седнал на трапезата. 8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахосва това? 9 Защото това [миро] можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите. 10 Но Исус, като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? Тя извърши добро дело за Мене. 11 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам. 12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, стори го, за да Ме приготви за погребение. 13 Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

Юда се съгласява да предаде Исус

14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и рече: 15 Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника. 16 И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.

Господнята вечеря

17 А в първия ден напразника на безквасните хлябове учениците дойдоха при Исуса и рекоха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? 18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си. 19 И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата. 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. 21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те, пренаскърбени, започнаха всички, един по един, да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. 24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. 25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече. 26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, рече: Вземете, яжте; то ва е Моето тяло. 27 Взе и чашата, и като благодари, даде им и рече: Пийте от нея всички; 28 Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. 29 Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Моя Отец. 30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

Исус предрича отричането на Петър

31 Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“ 32 А след като бъда възкресен, ще ви изпреваря в Галилея. 33 А Петър в отговор Му каза: Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня. 34 Исус му рече: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. 35 Петър Му каза: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

Гетсимания

36 Тогава Исус отиде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Седете тука, докато отида там да се помоля. 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, захвана да скърби и да тъгува. 38 Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете заедно с Мене. 39 И като пристъпи малко напред, падна по лице и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. 40 И върна се при учениците, та ги намери заспали, и каза на Петър: Как, не можахте ли и един час да бдите с Мене? 41 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото е немощно. 42 Пак отиде втори път, та се помоли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да [Ме] отмине тая [чаша], без да я изпия, нека бъде Твоята воля. 43 И като дойде пак, намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали. 44 И пак ги остави, та отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи. 45 Тогава се върна при учениците и каза им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46 Станете да вървим; ето, приближава се този, който Ме предава.

Предаването на Исус

47 И докато Той още говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини. 48 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Исус и рече: Здравей, Учителю! И Го целуна. 50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, стори го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исуса и Го хванаха. 51 И ето, един от тези, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото. 52 Тогава Исус му каза: Върни меча си на мястото му; защото всички, които се залавят за меч, от меч ще загинат. 53 Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде така? 55 В същия час каза Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всичките ученици Го оставиха и се разбягаха.

Пред синедриона

57 А тези, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, където бяха събрани книжниците и старейшините. 58 А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края. 59 А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят; 60 обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но после дойдоха двама и рекоха: 61 Този каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя. 62 Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тия против Тебе? 63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Помазаникът, Божият Син? 64 Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви: Отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? 66 А те в отговор, рекоха: Изложи се на смъртно наказание. 67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и казваха: 68 Отгатни, Помазаниче, кой Те удари.

Петър се отрича от Исус

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса Галилееца. 70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш. 71 И когато излезе на предверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исуса Назарянина. 72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и рекоха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава. 74 Тогава той започна да се проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя. 75 И спомни си Петър думите на Исус, Който беше казал: Преди още петелът да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън, и плака горко.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

5

1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми,
приклони ухо към разума ми,
2 за да опазиш разсъдливост
и устните ти да пазят знание.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед
и устата ѝ са по-меки от дървено масло,
4 но накрая тя е горчива като пелин,
остра като двуостър меч.
5 Нозете ѝ слизат към смъртта,
стъпките ѝ стигат до шеол.
6 Ако не проумееш пътя на живота,
пътеките ѝ криволичат и не можеш да разбереш накъде водят.
7 И тъй, синове мои, слушайте ме,
и не отстъпвайте от словата на устата ми.
8 Дръжте надалеч пътя си от нея
и не се приближавайте до вратата на къщата ѝ,
9 да не би да дадеш разцвета на силите си на други
и годините си на немилостивите;
10 да не би да се наситят чужди от имота ти,
и трудът ти да обогати чужд дом,
11 а ти да охкаш в сетнините си,
когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 и да казваш: Как можах да мразя поука
и сърцето ми да презре изобличение,
13 да не послушам гласа на учителите си
и да не приклоня ухо към наставниците си!
14 Малко остана да изпадна в зло
сред събранието и множеството.
15 Пий вода от своя водоем
и от онази, която извира от твоя кладенец.
16 Вън ли да се изливат изворите ти
и водните потоци по улиците?
17 Нека бъдат само на тебе,
а не и на чужди заедно с тебе.
18 Да бъде благословен твоят извор
и се весели с жената на младостта си.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна;
нейните гърди да те задоволяват във всяко време;
и възхищавай се винаги от нейната любов.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена
и да прегръщаш гръдта на чужда?
21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа
и Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Нечестивият ще бъде впримчен от собствените си беззакония
и ще бъде стегнат с връзките на своя грях.
23 Той ще умре, защото е пренебрегнал поука;
и от голямото си безумие ще се заблуди.
© Библейска лига - България