Основен / ден 260

Стар Завет

4 Царе

17

Осия – последният цар на Израил

1 В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз в Самария над Израил се възцари Осия, синът на Ила, и царува девет години. 2 Той върши зло пред Господа, обаче не както Израилевите царе, които бяха преди него.
3 Против него излезе асирийският цар Салманасар, на когото Осия стана васал и плащаше данък. 4 А след време асирийският цар откри, че Осия е изменник, защото той бе пратил вестители до египетския цар Сов и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница. 5 И асирийският цар нахлу в цялата земя и като отиде към Самария, обсажда я три години. 6 В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, отведе израиляните в плен в Асирия и ги засели в Ала и в Гозан, при река Авор, и в мидийските градове.

Израил е пленен заради греха

7 А това стана, защото израиляните бяха съгрешили на Господа, своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя изпод ръката на египетския цар, Фараон, като бяха почитали други богове, 8 и бяха ходили според наредбите на народите, които Господ изпъди пред израиляните, и според наредбите, които Израилевите царе узакониха. 9 И израиляните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа, техния Бог, и бяха си строили високи места във всичките си градове – от наблюдателна кула до укрепен град. 10 Също бяха си издигнали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво; 11 и по всички високи места бяха кадили тамян, както народите, които Господ бе изпъдил пред тях. Бяха вършили зли дела, с които разгневяваха Господа, 12 и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това. 13 Но пак чрез всички пророци и всички гледачи Господ беше предупреждавал Израил и Юда: Върнете се от злите си пътища и пазете Моите заповеди и Моите повеления според закона, който дадох на бащите ви и който ви пратих чрез слугите Си, пророците. 14 При все това те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си, както врата на бащите им, които не повярваха в Господа, своя Бог. 15 Бяха отхвърляли постановленията Му и завета, който бе сключил с бащите им, и предупрежденията, с които ги бе предупреждавал. Бяха последвали суетните идоли и самите те бяха станали суетни, и бяха последвали околните народи, макар че Господ им беше заповядал да не правят като тях. 16 Оставиха всички заповеди на Господа, своя Бог, и си направиха две лети телета, направиха и ашери и се кланяха на цялото небесно множество, и служеха на Ваал. 17 Те превеждаха синовете си и дъщерите си през огъня, чародействаха и гадаеха, и продаваха себе си да вършат зло пред Господа, и Го разгневяваха. 18 Затова Господ се разгневи много против израиляните и ги отхвърли от лицето Си; остави само едно Юдово племе. 19 Но и Юда не беше опазил заповедите на Господа, своя Бог, а спазваше обичаите, които Израил беше узаконил. 20 И така, Господ отхвърли целия Израилев род, унижи израиляните и ги предаваше в ръката на грабители, докато ги отхвърли от лицето Си. 21 Защото отцепи Израил от Давидовия дом; и те направиха Еровоам, Наватовия син, цар; и Еровоам откъсна израиляните да не следват Господа и ги подтикна да извършат голям грях. 22 И израиляните бяха ходили във всички грехове, които Еровоам извърши; не ги оставяха, 23 докато Господ не отхвърли Израил от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги, пророците. Така Израил беше отведен от своята земя в Асирия, където е и до днес.

Самария се заселва отново

24 Тогава асирийският цар доведе люде от Вавилон, от Хута, от Ава, от Хамат и от Сефарваим и ги засели в самарийските градове вместо израиляните; и те завладяха Самария и се населиха в градовете ѝ. 25А в началото на заселването си там те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които разкъсаха някои от тях. 26По тази причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и настани в самарийските градове, не знаят наредбите на местния Бог; затова Той прати лъвове сред тях и ето, разкъсват ги, понеже не знаят наредбите на местния Бог. 27Тогава асирийският цар заповяда: Заведете там един от свещениците, които пленихте оттам; и нека идат пак и се заселят там, и свещеникът нека ги научи на наредбите на местния Бог. 28И така, един от свещениците, които те бяха пленили от Самария, дойде и се засели във Ветил и ги поучаваше как да се боят от Господа. 29Обаче всеки народ постави свои богове в градовете, където живееха и ги сложи в капищата по високите места, които самаряните бяха построили. 30Вавилонските мъже поставиха Сокхот-Венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, хаматските мъже поставиха Асима, 31авците поставиха Ниваз и Тартак, а сефарваимците горяха децата си на огън в жертва за сефарваимските богове Адрамелех и Анамелех. 32Така те се бояха от Господа, но си поставяха свещеници за високите места измежду своите си, които служеха за тях в капищата по високите места. 33Бояха се от Господа, но служеха и на своите си богове според обичая на народите, от които бяха излезли. 34И до днес упорито следват предишните си обичаи: не се боят от Господа и не постъпват според повеленията и наредбите, закона и заповедите, които Господ даде на потомците на Яков, когото нарече Израил, 35с които Господ бе сключил завет и им бе заповядал: Да не се боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им принасяте жертви; 36но Господа, Който ви изведе от Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, на Него да се кланяте и на Него да принасяте жертви. 37И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, наредбите, закона и заповедите, които Той написа за вас; а от други богове да не се боите. 38И да не забравяте завета, който сключих с вас; и да не се боите от други богове. 39Но от Господа, вашия Бог, да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели. 40Те обаче не послушаха, но постъпваха според предишните си обичаи. 41И така, тези народи се бояха от Господа, но служеха и на своите идоли; а и чадата им, и внуците им постъпват до ден днешен, както постъпваха бащите им.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Евреи

12

Бог възпитава Своите синове

1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни оплита, и нека, устоявайки, изминем предстоящото ни поприще, 2 като гледаме на Исуса, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Му радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 3 Защото размислете за Този, Който издържа такова противопоставяне срещу Себе Си от грешните, за да не ви дотегне и да не ви обхване малодушие. 4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. 5 И забравили сте съвета, който ви увещава като синове:
„Сине мой, не презирай
наказанието от Господа,
нито отпадай духом, когато те изобличава Той;
6 защото Господ наказва онзи, когото люби,
и бие всеки син, когото приема“.
7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не наказва? 8 Но ако не ви наказват, както наказват всички останали, тогава сте незаконородени, а не синове. 9 Освен това, имали сме земни бащи, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не ще ли още повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем? 10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да участваме в Неговата святост. 11 Никое наказание не изглежда навремето да е за радост, а за скръб; но после принася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него. 12 Затова, „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“, 13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, а напротив, да се изцели.

Предупреждения срещу отхвърлянето на Бога

14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа. 15 И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и мнозинството да се зарази от него; 16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си; 17 понеже знаете, че даже когато искаше по-късно да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за покаяние.
18 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря, 19 нито до тръбен звук и изричащ думи глас, такъв, че онези, които го чуха, се примолиха да не им се говори вече и дума; 20 (защото не можеха да изтърпят онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни“; 21 и толкова страшна беше гледката, че Мойсей каза: „Много съм уплашен и разтреперан“); 22 но вие пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, 23 при събора и църквата на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, 24 при Исуса, Посредник на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от Авеловата. 25 Внимавайте да не презрете Този, Който говори; защото, ако онези не избегнаха наказанието, като презряха Този, Който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата! 26 Чийто глас разтърси тогава земята; а Който сега обеща, казвайки: „Още веднъж аз ще разтърся не само земята, но и небето“. 27 А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят. 28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим угодно на Бога с благоговение и страхопочитание; 29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

104

1 Благославяй, душе моя, Господа.
Господи, Боже мой, Ти си твърде велик;
с блясък и величие си облечен,
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха
и простираш небето като завеса;
3 Който устройваш високите Си обиталища над водите,
правиш облаците Своя колесница,
и летиш с крилете на вятъра;
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете
и слугите Си като огнен пламък;
5 Който си положил земята на основата ѝ,
за да не се поклати за вечни времена.
6 Покрил си я с морето като с дреха;
водите застанаха над планините.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха,
от гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8 Изляха се връз планините, потекоха сред долините,
на мястото, което беше определил за тях.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат,
нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете,
за да текат между планините.
11 Поят всичките полски зверове:
с тях дивите осли утоляват жаждата си;
12 при тях небесните птици обитават
и пеят между клончетата.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища,
тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята.
14 Правиш да никне трева за добитъка
и зеленчук в полза на човека,
за да произвежда храна от земята,
15 и вино, което весели сърцето на човека,
и дървено масло, за да лъщи лицето му,
и хляб, който укрепява сърцето на човека.
16 Великолепните дървета се насищат,
ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 където птиците си свиват гнезда.
Елхите са жилище на щъркела;
18 високите планини са на дивите кози,
канарите са прибежище на скални гризачи.
19 Той е определил луната, за да показва времената;
слънцето знае кога да залязва.
20 Спущаш тъмнина и настава нощ,
когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Лъвовете реват за лов,
и търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват
и лягат в леговищата си.
23 Човек излиза по работата си
и по делата си до вечерта.
24 Колко са многобройни Твоите дела, Господи!
С мъдрост си направил всичките;
земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и пространно море,
където има безбройни пълзящи животни,
животни малки и големи.
26 Там плуват корабите;
там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Всички те от Тебе очакват
да им дадеш навреме храната.
28 Каквото им даваш, те го събират;
отваряш ръката Си, и те се насищат с блага.
29 Скриеш ли лицето Си, те се плашат;
отнемеш ли дъха им, те умират
и връщат се в пръстта.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават;
и подновяваш лицето на земята.
31 Нека трае довека славата Господня;
нека се радва в делата Си Господ,
32 Който гледа на земята и тя трепери,
допира се до планините и те димят.
33 Ще пея на Господа, докато съм жив;
ще славословя моя Бог, докато съществувам.
34 За да Му бъде приятно моето размишление;
аз ще се веселя в Господа.
35 Нека изчезнат грешните от земята,
и нечестивите да ги няма вече.
Благославяй, душе моя, Господа.
Алилуя
© Библейска лига - България