Основен / ден 261

Стар Завет

4 Царе

18

Езекия – цар на Юда

1 В третата година на Израилевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, синът на Юдовия цар Ахаз. 2 Той беше двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря. 3 Той върши това, което бе право пред Господа, точно като баща си Давид: 4 събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и счупи медната змия, която Мойсей беше направил, защото по онова време израиляните още ѝ кадяха; и я нарече Нехущан. 5 На Господа, Израилевия Бог, се уповаваше. Нямаше подобен на него между всички Юдови царе – нито преди него, нито след него; 6 защото се прилепи към Господа, не се откъсна от Него и опази заповедите, които Господ бе дал на Мойсей. 7 И Господ беше с него; където и да отидеше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар, и не му беше повече васал. 8 Той порази филистимците до Газа и околностите ѝ – от наблюдателна кула до укрепен град.
9 А в четвъртата година на цар Езекия, която бе седмата година на Израилевия цар Осия, сина на Ила, асирийският цар Салманасар излезе против Самария, обсади я 10 и след три години я превзе. В шестата година на Езекия, която бе деветата година на Израилевия цар Осия, Самария беше превзета. 11 И асирийският цар отведе израиляните в плен в Асирия и ги настани в Ала, в Гозан при река Авор, и в мидийските градове; 12 защото не послушаха гласа на Господа, своя Бог, но престъпиха завета Му – всичко, което бе заповядал Господният слуга Мойсей – нито послушаха, нито го извършиха.
13 А в четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахериб излезе против всички укрепени Юдови градове и ги превзе.
14 Тогава Юдовият цар Езекия прати до асирийския цар в Лахиш да кажат: Съгреших; иди си от мене; каквото ми наложиш, ще платя. И тъй, асирийският цар наложи на Юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато. 15 И Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищницата на царския дом. 16 В това време Езекия откова златото от вратите на Господния храм и от стълбовете, които той, Юдовият цар Езекия, бе обковал със злато, и го даде на асирийския цар.

Сенахериб заплашва Ерусалим

17 Но асирийският цар прати от Лахиш Тартан, Рапсарис и Рапсак с голяма войска при цар Езекия в Ерусалим. А те тръгнаха и дойдоха в Ерусалим. И когато стигнаха, дойдоха и застанаха при водопровода на горния водоем, който е по пътя към тепавичарската нива. 18 И когато извикаха към царя, излязоха при тях управителят на двореца Елиахим, Хелкиевият син, и писарят Шевна, и летописецът Йоах, Асафовият син. 19 Тогава им рече Рапсак: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази увереност, на която се уповаваш? 20 Ти казваш: Имам благоразумие и сила за воюване. Но това са само празни думи. На кого се надяваш, че си въстанал против мене? 21 Виж, ти се надяваш на тояга, на онази пречупена тръстика, на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар, Фараон, за всички, които се надяват на него. 22 Но ако ми кажете: На Господа, нашия Бог, се уповаваме, то Той не е ли онзи, чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юда и на Ерусалим: Пред този олтар в Ерусалим се покланяйте? 23 Сега спогоди се с господаря ми, асирийския цар, а аз ще ти дам две хиляди коня, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи. 24 Как ще отблъснеш ти и един военачалник измежду най-низшите слуги на господаря ми? Но пак се уповаваш на Египет за колесници и за конници! 25 Без волята на Господа ли дойдох сега на това място, за да го съсипя? Господ ми каза: Иди против тази земя и я съсипи. 26 Тогава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Йоах казаха на Рапсак: Говори на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуе народът, който е на стената. 27 Но Рапсак им рече: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно изпражненията си и да пият пикочта си? 28 Тогава Рапсак застана и извика на юдейски със силен глас: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар: 29 Така казва царят: Да не ви мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави от ръката му. 30 И да не ви кара Езекия да се уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ви избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. 31 Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене, и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си, 32 докато дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата земя, земя, изобилстваща с жито и вино, земя, изобилстваща с хляб и лозя, земя, изобилстваща с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете; и не слушайте Езекия, когато ви убеждава, като казва: Господ ще ни избави. 33 Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар. 34 Къде са боговете на Хамат и Арфад? Къде са боговете на Сефарваим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми? 35 Кой измежду всички богове на разните страни е избавил земята си от моята ръка, че да избави Еова Ерусалим от ръката ми? 36 А народът мълчеше и не му отговори ни дума; защото царят беше заповядал: Да не му отговаряте. 37 Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син и писарят Шевна, и летописецът Йоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му известиха Рапсаковите думи.
© Библейска лига - България

19

Предсказание за освобождението на Ерусалим

1 А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом. 2 И прати управителя на двореца Елиаким, писаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исая, Амосовия син. 3 И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане. 4 Може би Господ, твоят Бог, ще чуе всички думи на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ, твоят Бог, чу; затова възнеси молба за останалите, които са оцелели. 5 И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исая. 6 И Исая им рече: Така да кажете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. 7 Ето, Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе известие, ще се върне в своята земя; и ще направя да падне от меч в своята земя.
8 И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюва против Ливна; защото бе чул, че е заминал от Лахиш. 9 И царят, когато чу да казват за етиопския цар Тирака: Ето, излязъл да воюва против тебе, прати пак посланници до Езекия, казвайки: 10 Така да говорите на Юдовия цар Езекия: да речете: Твоят Бог, на Когото се уповаваш, да не те мами, като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. 11 Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всички земи, как са ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш? 12 Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха – Гозан, Харан, Ресеф и еденците, които бяха в Таласар? 13 Къде са хаматският цар, арфадският цар и царят на град Сефарваим, на Ена и на Ава?

Молитвата на Езекия

14 А когато взе писмото от ръката на посланниците и го прочете, Езекия отиде в Господния дом и го разгъна пред Господа. 15 И Езекия се помоли пред Господа: Господи, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята. 16 Наклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахериб изпрати тогова да похули живия Бог. 17 Наистина, Господи, асирийските царе съсипаха народите и земите им; 18 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце – дървета и камъни; затова ги погубиха. 19 И сега Господи, Боже наш, отърви ни, от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

Исая пророкува падането на Сенахериб

20 Тогава Исая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ, Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахериб. 21 Ето словото, което Господ изговори против него:
Презря те, присмя ти се, девицата, Сионовата дъщеря;
зад гърба ти поклати глава Ерусалимската дъщеря.
22 Кого си обидил и похулил ти?
И срещу кого си надигнал глас,
и си вдигнал високо глава?
Против Святия Израилев!
23 Господа си обидил ти чрез посланниците си, като си рекъл:
С множеството на колесниците си се възкачих
върху високите планини,
по склоновете на Ливан;
и ще изсека високите му кедри,
отбраните му кипариси;
и ще вляза в най-крайните му предели,
и най-хубавите му гори.
24 Аз изкопах и пих чужди води;
и със стъпалото на нозете си
пресуших всички реки на Египет.
25 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна, от древни времена съм го начертал?
А сега го изпълних,
така че ти да обръщаш укрепени градове в куп развалини.
26 Затова жителите им станаха безсилни,
уплашиха се и се посрамиха;
бяха като трева на полето, като зеленина,
като трева на къщния покрив
и жито препърлено, преди да стане стебло.
27 Но аз зная жилището ти,
излизането ти и влизането ти,
и яростта ти против Мене.
28 Понеже яростта ти против Мене
и надменността ти стигнаха до ушите Ми,
затова ще сложа куката Си в ноздрите ти
и юздата Си в устните ти,
и ще те върна по пътя, по който си дошъл.
29 И това ще ти бъде знамението, Езекия:
Тази година ще ядете това, което е саморасло;
втората година това, което израства от същото;
а третата година посейте и пожънете,
насадете лозя и яжте плода им.
30 И оцелялото от Юдовия дом,
което е останало, пак ще пуска корени долу
и ще дава плод горе.
31 Защото от Ерусалим ще произлезе остатъкът,
и спасеното – от планината Сион.
Ревността на Господа на силите ще извърши това.
32 Затова така казва Господ за асирийския цар;
Няма да влезе в този град,
нито ще хвърли там стрела,
нито ще дойде пред него с щит,
нито ще издигне против него могила.
33 По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне,
и в този град няма да влезе, казва Господ;
34 защото ще защитя този град, за да го избавя,
заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.
35 И в същата нощ Ангел Господен излезе и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хората на сутринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове. 36 И тъй, асирийският цар Сенахериб си тръгна, отиде, върна се и живееше в Ниневия.
37 И като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есархадон.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Евреи

13

Заключителни наставления

1 Постоянствайте в брато любието. 2 Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели. 3 Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, страдащите, понеже сте и самите вие в тяло. 4 Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците. 5 Не се впримчвайте в сребролюбието: задоволявайте се с онова, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“; 6 така че дързостно казваме:
„Господ ми е помощник;
няма да се убоя;
какво ще ми стори човек?“
7 Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живот, подражавайте на вярата им.
8 Исус Христос е същият вчера, днес и довека. 9 Не се увличайте по разни чужди учения; защото е добре сърцето да се укрепва с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са получили полза онези, които са се водили по тях. 10 Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служещите в скинията. 11 Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете. 12 Затова и Исус, за да освети народа чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градските порти. 13 И така, нека излизаме и ние при Него вън от стана, понасяйки позор за Него. 14 Защото тука нямаме постоянен град, но търсим бъдещия. 15 Затова чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, тоест плод от устни, които изповядват Неговото име.
16 А не забравяйте да вършите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога. 17 Бъдете послушни и се покорявайте на вашите наставници (защото те бдят за душите ви като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишки; защото да бдят с въздишки, не би било полезно за вас.
18 Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да постъпваме във всичко честно. 19 А особено ви се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро възвърнат.
20 А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, 21 дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като изработва във вас това, което е угодно пред Него, чрез Исуса Христа, на Когото да бъде слава във вечни векове. Амин.
22 И моля ви се, братя, да не ви бъде тежко това увещателно слово; защото накратко ви писах. 23 Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото, ако пристигне скоро, ще дойда да ви видя.
24 Поздравете всички ваши наставници и всички светии. Поздравяват ви тези, които са от Италия.
25 Благодат да бъде с всички вас. Амин.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи