Основен / ден 262

Стар Завет

2 Летописи

29

Езекия освещава храма

1 Езекия беше двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариевата дъщеря. 2 Той върши това, което бе право пред Господа, точно както баща му Давид. 3 В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на Господния дом и ги поправи. 4 И като доведе свещениците и левитите, събра ги на източния площад и им рече: 5 Слушайте ме, левити; осветете се сега, осветете и храма на Господа, Бога на бащите ви, и изнесете нечистотата от светилището. 6 Защото бащите ни са отстъпили и са сторили зло пред Господа, нашия Бог, и са Го оставили, и са отвърнали лицата си от Господнето обиталище, и са обърнали гръб; 7 те са затворили вратите на предхрамието и са изгасили светилниците, а не са кадили тамян, нито са принасяли всеизгаряния в светилището на Израилевия Бог. 8 Затова гняв от Господа се стовари върху Юда и Ерусалим; и Той ги предаде на беди, и да бъдат за присмех и поругание, както виждате с очите си. 9 Защото, ето, бащите ни са паднали от меч и поради това синовете ни, дъщерите ни и жените ни са в плен. 10 Сега имам сърдечно желание да сключим завет с Господа, Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв. 11 Чада мои, не бъдете сега небрежни, защото вас е избрал Господ да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да кадите.
12 Тогава станаха левитите: Маат – Амасаевият син, и Йоил – Азариевият син, от Каатовите потомци; а от Мерариевите потомци Киш – Авдиевият син, и Азария – Ялелеиловият син; от гиршомците Йоах – Земовият син, и Еден – Йоаховият син; 13 от Елисафановите потомци Симри и Еиил; от Асафовите потомци Захария и Матания; 14 от Емановите потомци Ехиил и Семей; а от Едутуновите потомци Семая и Узиил; 15 и те, като събраха братята си, та се осветиха, влязоха според царската заповед, съгласно Господнето слово, да очистят Господния дом. 16 Свещениците влязоха в по-вътрешната част на Господния дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на Господния дом всичко нечисто, което намериха в Господния храм; а левитите взеха, та го изнесоха вън, в потока Кедрон. 17 На първия ден от първия месец започнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния притвор; и за осем дни осветиха Господния дом, и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха. 18 Тогава влязоха при цар Езекия и казаха: Очистихме изцяло Господния дом, олтара за всеизгаряне с всичките му прибори и трапезата за присъствените хлябове с всичките ѝ прибори; 19 при това приготвихме и осветихме всички вещи, които цар Ахаз в царуването си оскверни, когато отстъпи; и ето ги пред Господния олтар.
20 Тогава цар Езекия стана рано и като събра градските първенци, възлезе в Господния дом. 21 И докараха седем телета, седем овена, седем агнета и седем козела в принос за грях за царството, за светилището и за Юда; и той заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да ги принесат на Господния олтар. 22 И тъй, те заклаха телетата, и свещениците, като взеха кръвта, попръскаха я по олтара; заклаха и овните и попръскаха кръвта им по олтара; също и агнетата заклаха и попръскаха кръвта им по олтара. 23 После приведоха козлите, които бяха в принос за грях, пред царя и събранието; и те положиха ръцете си на тях; 24 тогава свещениците ги заклаха и попръскаха кръвта им по олтара в принос за грях, за да направят умилостивение за целия Израил; защото царят заповяда всеизгарянето и приносът за грях да станат за целия Израил. 25 И той постави левитите в Господния дом с кимвали, с псалтири, и с арфи, според заповедта на Давид и на царския ясновидец Гад и на пророк Натан; защото заповедта бе от Господа чрез пророците Му. 26 И левитите стояха с Давидовите музикални инструменти, а свещениците – с тръбите си. 27 Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на олтара. И когато започна всеизгарянето, започна и пеенето на Господа с тръбите и с инструментите на Израилевия цар Давид. 28 А цялото събрание се кланяше и певците пееха, и тръбите свиреха непрекъснато, докато се извърши всеизгарянето. 29 И като свършиха принасянето, царят и всички, които присъстваха с него, коленичиха и се поклониха. 30 Тогава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят Господа с думите на Давид и на ясновидеца Асаф. И те пееха с веселие; и се наведоха, та се поклониха.
31 След това Езекия, каза: Сега, като сте се осветили пред Господа, пристъпете и принесете жертви и благодарствени приноси в Господния дом. И така, обществото принесе жертви и благодарствени приноси; и всеки, когото сърцето предразполагаше, принесе и всеизгаряне. 32 И броят на всеизгарянията, които обществото принесе, възлезе на седемдесет телета, сто овена и двеста агнета; всички тези бяха за всеизгаряния на Господа; 33 а посветените животни за жертва бяха шестотин говеда и три хиляди овце.
34 Свещениците обаче бяха малцина и не можеха да одерат всичките всеизгаряния; затова братята им, левитите, им помогнаха, докато се свърши работата и докато се осветиха свещениците; защото левитите показаха повече сърдечна чистота да се освещават, отколкото свещениците. 35 А пък всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на примирителните приноси и с възлиянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на Господния дом. 36 И Езекия, и целият народ се радваха, загдето Бог беше предразположил Своя народ; понеже това нещо стана ненадейно.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

1

Словото стана плът

1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 2 То в началотобеше у Бога. 3 Всичко чрез Него стана; и без Него не стана нищо от това, което е станало. 4 В Него бе животът и животът бе светлината на човеците. 5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана.
6 Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан. 7 Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него. 8 Не беше той светлината, но дойде да свидетелства за светлината. 9 Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света. 10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. 11 У Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. 12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест на тези, които вярват в Неговото име; 13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
14 И Словото стана плът, и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина.
15 Йоан свидетелства за Него и викаше: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде след мене, ме изпревари, понеже беше по-напред от мене. 16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат; 17 понеже законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа. 18 Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

Йоан Кръстител отрича да е Христос

19 И ето свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си? 20 Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: Не съм аз Помазаникът. 21 И попитаха го: Тогава кой? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророкът ли си? И отговори: Не съм. 22 Тогава му рекоха: Кой си, за да дадем отговор на онези, които са ни пратили; какво казваш за себе си? 23 Той каза: Аз съм
„глас на един, който вика в пустинята:
Прав направете пътя на Господа“,
както рече пророк Исая. 24 А изпратените бяха от фарисеите. 25 И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Помазаникът, нито Илия, нито пророкът? 26 В отговор Йоан им каза: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате, 27 Онзи, Който иде след мене, [Който ме изпревари], на Когото аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата. 28 Това стана във Витания, отвъд Йордан, където Йоан кръщаваше.

Исус, Божият Агнец

29 На другия ден Йоан вижда Исуса, идещ към него, и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греха на света! 30 Този е, за Когото рекох: След мене иде човек, Който ме изпревари, защото беше по-напред от мене. 31 И аз не Го познавах; но дойдох и кръщавам с вода за това, за да бъде Той изявен на Израил. 32 И Йоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него. 33 И аз не Го познавах; но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. 34 И видях, и свидетелствам, че Този е Божият Син.

Първите ученици на Исус

35 На другия ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си. 36 И като съгледа Исуса, когато минаваше, каза: Ето Божия Агнец! 37 И двамата ученика го чуха да говори така, и тръгнаха след Исуса. 38 И като се обърна Исус и видя, че идат след Него, каза им: Какво търсите? А те Му рекоха: Равви (което значи: Учителю), къде живееш? 39 Каза им: Елате и ще видите. Дойдоха и видяха къде живее, и останаха при Него този ден. Беше около десетия час. 40 Единият от двамата, които чуха от Йоан за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симон Петър. 41 Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия (което значи Помазаника). 42 Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов; ти ще се наричаш Кифа (което значи Петър).

Исус призовава Филип и Натанаил

43 На другия ден Исус поиска да отиде в Галилея; и намери Филип, и му каза: Ела след Мене. 44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър. 45 Филип намери Натанаил и му каза: Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в закона и за Когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син, Който е от Назарет. 46 Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Ела и виж. 47 Исус видя Натанаил да идва към Него и каза за него: Ето истински израилянин, у когото няма лукавство. 48 Натанаил Му каза: Откъде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смокинята. 49 Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божий Син, Ти си Израилев Цар. 50 Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох: Видях те под смокинята, вярваш ли? Повече от това ще видиш.
51 И рече му: Истина, истина ви казвам, [отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

14

1 Мъдрата жена съгражда дома си,
а безумната го събаря със своите си ръце.
2 Който ходи в правда, се бои от Господа,
но онзи, чиито пътища са криви, Го презира.
3 В устата на безумния е бичът на гордостта,
а устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Където няма волове, яслите са чисти,
но от силата на воловете иде изобилна жетва.
5 Верният свидетел няма да лъже,
а лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Присмивачът търси мъдрост и не я намира,
а за разумния учението е лесно.
7 Бягай от безумния човек,
щом си узнал, че няма разумни устни.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си,
а глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Безумните се присмиват на греха,
а сред праведните има Божие благоволение.
10 Сърцето познава своята си горест
и чужд не участва в неговата радост.
11 Къщата на нечестивите ще се събори,
а шатърът на праведните ще процъфти.
12 Има път, който се вижда прав на човека,
но краят му води към смъртта.
13 Даже и сред смеха сърцето си има болката
и краят на веселието може да бъде тъга.
14 Който отстъпва от Бога в сърцето си, ще се насити от своите пътища,
а добрият човекще бъде доволен от себе си.
15 Простият вярва на всяка дума,
а благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото,
а безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Сприхавият човек постъпва несмислено
и коварният е омразен.
18 Безумните наследяват глупост,
а благоразумните се увенчават със знание.
19 Злите ще се кланят пред добрите,
а нечестивите – при портите на праведните.
20 Сиромахът е мразен даже и от ближния си,
а на богатия приятелите са много.
21 Който презира ближния си, съгрешава,
а който показва милост към сиромасите, е блажен.
22 Не се ли заблуждават онези, които замислят зло?
Но милост и вярност ще се показват към тези, които замислят добро.
23 От всеки труд има полза,
а от бъбренето с устни само оскъдност.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях,
а глупостта на безумните ражда глупост.
25 Верният свидетел избавя души,
а лъжливият свидетел говори лъжи.
а лъжливият свидетел говори лъжи.
и Неговите чада ще имат прибежище.
27 Страхът от Господа е извор на живот,
за да се отдалечава човекът от примките на смъртта.
28 В многочислен народ е славата на царя,
а при малочислен народ тежко на господаря.
29 Който не се гневи бързо, има голямо благоразумие,
а който лесно се пали, възвишава безумие.
30 Кроткото сърце е живот за тялото,
а завистта разлага костите.
31 Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя му,
а който е милостив към сиромаха, показва почит към Него.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си,
а праведният и в смъртта си има упование.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива,
а сред безумните се излага на показ.
34 Праведността въздига народа,
а грехът е позор за племената.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга,
а гневът му – против онзи, който докарва срам.
© Библейска лига - България