Основен / ден 266

Стар Завет

Осия

6

Израил непокаян

1 Елате, да се върнем при Господа,
защото Той ни нарани и Той ще ни изцели,
порази ни, но ще превържераните ни.
2 След два дни ще ни съживи,
на третия ден ще ни издигне;
и ще живеем пред Него.
3 Да! Нека познаем, нека се стремим да познаем Господа;
Той се появява неизменно като зората
и ще дойде при нас като дъжда,
като пролетния дъжд, който пои земята.
4 Що да ти сторя, Ефреме?
Що да ти сторя, Юдо?
Верността ви е като утринна мъгла,
като росата, която рано прехожда.
5 Затова съм ги изсякъл чрез пророците,
поразил съм ги с думите на устата Си;
и присъдите Ми са като изгряваща светлина.
6 Защото милост искам, а не жертва,
и познаване на Бога – повече от всеизгаряния.
7 Те, обаче, като Адам, престъпиха завета;
там Ми изневериха.
8 Галаад е град на нечестивци, опетнен е с кръв.
9 И както разбойнически чети причакват човека,
така дружината от свещеници убиват по пътя към Сихем
и вършат безчестие.
10 В Израилевия дом видях ужас;
там Ефрем се отдава на блудство
и Израил е осквернен.
11 И за тебе, Юдо, се определи жетва,
когато върна народа Си от плен.
© Библейска лига - България

7

1 Когато щях да изцеля Израил,
се откри беззаконието на Ефрем
и нечестието на Самария;
защото вършат измама,
и крадец се вмъква,
и разбойнически чети грабят по улиците;
2 но те не помислят в сърцето си,
че Аз помня всичките им злодеяния;
сега ги обкръжават собствените им дела;
които са и пред лицето Ми.
3 С нечестивостта си радват царя,
с лъжите си – първенците.
4 Те всички са прелюбодейци,
горят като пещ, разпалена от хлебаря,
който, като замеси тестото, престава да подклажда огъня, докато то не втаса.
5 На рождения ден на нашия цар
първенците се разгорещиха от виното
и той си подаде ръка с присмивачите.
6 Защото сърцата им са като пещ;
докато кроят интриги;
гневът им тлее цяла нощ,
а на сутринта гори като пламнал огън.
7 Те всички са нажежени като пещ
и поглъщат съдиите си;
всичките им царе падат;
няма между тях кой да Ме призове.
8 Ефрем, той се смеси с племената;
Ефрем е като необърната пита.
9 Чужденци погълнаха силата му, а той не забеляза;
косите му се прошариха, а той не знае.
10 И гордостта на Израил свидетелства против него,
но пак, въпреки всичко това, той не се връща при Господа, своя Бог,
нито Го търси.
11 И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум –
вика към Египет за помощ, отива в Асирия.
12 Когато отидат, ще разпростра мрежата Си върху тях;
ще ги сваля като небесните птици;
ще ги накажа, както се е провъзгласило в събранието им.
13 Горко им! Защото са се скитали далеч от Мене;
Гибел за тях! Защото са престъпили против Мене;
Аз ги спасявах, а те говореха лъжи против Мене.
14 И не Ме призоваваха от сърце,
а ридаеха на леглата си;
събират се за жито и вино,
но пак въстават против Мене.
15 При все че обучавах и укрепях мишците им,
пак замисляха зло против Мене.
16 Връщат се, но не при Всевишния;
приличат на неверен лък;
първенците им ще паднат от меч
поради яростта на езика си;
това ще им причини позор
в Египетската земя.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

5

Изцелението при къпалнята

1 След това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим. 2 А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витезда, която имаше пет предверия. 3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани [които чакаха движението на водата. 4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше от каквато и болест да беше болен]. 5 И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. 6 Исус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш? 7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата; докато дойда аз, друг слиза преди мене. 8 Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи. 9 И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си, и взе да ходи. А този ден беше събота. 10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е и не ти е позволено да вдигнеш постелката си. 11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Вдигни постелката си и ходи. 12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Вдигни постелката си и ходи? 13 А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус беше се отдръпнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място. 14 След това Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.
15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

Живот чрез Сина

16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тези неща в събота. 17 А Исус им отговори: Отец Ми работи досега, и Аз работя. 18 Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога. 19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам: не може Синът да върши Сам от Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши. 20 Защото Отец люби Сина и Му показва всичко, което върши Сам; ще Му показва и от тези по-големи работи, за да се чудите вие. 21 Понеже, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска. 22 Защото Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички, 23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил. 24 Истина, истина ви казвам: който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. 25 Истина ви казвам: Иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят, ще живеят. 26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си; 27 и дал Му е власт да извършва съд, защото е Човешкият Син. 28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, 29 и ще излязат; онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя, както чуя; и присъдата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Отца, Който Ме е пратил.

Свидетелства за Исус

31 Ако свидетелствам Аз за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. 32 Друг има, Който свидетелства за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно. 33 Вие пратихте до Йоан; и той засвидетелства за истината. 34 (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човек; но казвам това, за да се спасите вие.) 35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене. 36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от Йоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил. 37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелства за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели. 38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате на Този, Когото Той е пратил. 39 Вие изследвате Писанията, понеже мислите чрез тях да имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене, 40 и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. 41 Почит от човеци не приемам; 42 но зная, че вие нямате в себе си Божията любов. 43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете. 44 Как можете да повярвате вие, които приемате почит един от друг, а не търсите почитта, която е от Единия Бог. 45 Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Мойсей, на когото вие се облягате. 46 Защото, ако вярвахте на Мойсей, бихте повярвали и на Мене; понеже той за Мене писа. 47 Но ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате на Моите думи?
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

107

1 Славете Господа, защото е благ,
защото Неговата милост трае довека.
2 Така нека говорят изкупените от Господа,
които Той изкупи от ръката на противника,
3 като ги събра от страните,
от изток и от запад, от север и от юг.
4 Едни се скитаха в пустинята по безлюден път,
без да намират населен град,
5гладни и жадни,
душата им примираше в тях.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
и Той ги избави от утесненията им,
7 и поведе ги по прав път,
за да отидат в населен град.
8 Да славословят Господа за Неговата милост,
и за чудесните Му дела към човешките чада;
9 защото насища жадна душа,
и гладна душа изпълва с блага.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка,
оковани със скръб и с желязо,
11 защото се разбунтуваха против Божиите слова,
и презряха съвета на Всевишния.
12 Затова смири сърцето им с мъки;
те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
и Той ги избави от утесненията им;
14 изведе ги из тъмнината и мрачната сянка,
и разкъса оковите им.
15 Да славословят Господа за Неговата милост,
и за чудесните Му дела към човешките чада;
16 защото разби медните порти
и железните лостове сломи.
17 А пък безумните бяха в скръб
поради беззаконните си пътища
и поради неправдите си.
18 Душата им се гнусеше от всяко ястие
и те се приближаваха до портите на смъртта.
19 Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
и Той ги избави от утесненията им.
20 Изпрати словото Си и ги изцели,
и ги отърва от ямите, в които лежаха.
21 Да славословят Господа за Неговата милост,
и за чудесните Му дела към човешките чада;
22 и нека принасят жертви на хвала,
и радостно възвестяват делата Му.
23 Онези пък, които излизат по морето с кораби,
които търгуват в големите води,
24 виждат делата на Господа
и чудесата Му в дълбините.
25 Защото, когато заповяда, се вдига бурен вятър,
който повдига морските вълни;
26 издигат се до небесата и пак се спускат в дълбочините;
душата им се топи от бедствието.
27 Люлеят се и политат като пияни,
и всичкият им разсъдък ги напуска.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си;
и Той ги извежда от утесненията им.
29 Превръща бурята в тишина
и вълните утихват.
30 И се веселят, защото те са утихнали;
така Той ги завежда на желаното им пристанище.
31 Да славословят Господа за Неговата милост,
и за чудесните Му дела към човешките чада;
32 нека Го и възвисяват в събранието на людете,
и нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 Той превръща реки в пустиня
и водни извори в суша,
34 плодоносна земя в солена пустош
поради нечестието на жителите ѝ.
35 Превръща пустиня във водни езера,
и суха земя във водни извори;
36 и там заселва гладните,
за да си основават градове за живеене;
37 и сеят ниви, и садят лозя,
и си добиват изобилен плод.
38 Той ги и благославя, тъй че те силно се умножават,
и не дава да се намалява добитъкът им.
39 Но пак те се намаляват и се смиряват
от утеснение, бедствие и тъга.
40 Той излива презрение върху князете
и ги оставя да се скитат в
пустинята, където няма път.
41 А немотният поставя над неволята,
и му дава челяд като стадо.
42 Праведните виждат това и се радват;
а всяко беззаконие си затваря устата.
43 Който е мъдър, нека обърне внимание на това;
и ще разбере Господнята милост.
© Библейска лига - България