Основен / ден 267

Стар Завет

Осия

8

Израил ще пожъне вихрушка

1 Сложи тръбата на устата си!
Неприятелят като орел ще се спусне върху дома Господен,
защото нарушиха завета Ми
и престъпиха закона Ми.
2 Израил ще вика към Мене:
Боже мой, ние Те познаваме.
3 Но понеже Израил отхвърли доброто,
враг ще го подгони.
4 Поставяха си царе, но не чрез Мене;
издигаха князе, но без да ги призная Аз;
от среброто си и от златото си правеха идоли,
за да бъдат изтребени.
5 Остави те телето ти, о, Самарийо!
Гневът Ми пламна против тях.
Докога не ще могат да се очистят?
6 Защото и то е дело на Израил!
Художник го е направил – то не е бог.
Да! Самарийското теле ще се разтроши.
7 Понеже посяха вятър, ще пожънат вихрушка.
Няма узряло жито;
израсналото няма да даде брашно;
и ако даде, чужденци ще го погълнат.
8 Израил е погълнат;
сега той е между народите като негоден съд.
9 Защото отиде при асирийците
като див и самотен осел.
Ефрем е наел любовници.
10 Да, макар че са си наели любовници между народите,
Аз сега ще ги събера и ще започнат да намаляват
поради товара, наложен от царя на князете.
11 Понеже Ефрем издигна много жертвеници, за да греши,
то жертвениците му станаха причина за грях.
12 Написах му важните Мои закони;
но той ги счете за чужди.
13 В жертвите, които Ми принасят,
жертват месо и го ядат,
но Господ не ги приема.
Сега ще си спомни беззаконието им
и ще накаже греховете им;
те ще се върнат в Египет.
14 Защото Израил е забравил Твореца си и е построил палати,
и Юда е съградил множество укрепени градове;
но Аз ще пратя огън върху градовете му
и той ще пояде палатите му.
© Библейска лига - България

9

Наказание за Израил

1 Не се радвай, Израилю, до
възторг, като племената;
защото ти блудства и се отклони от своя Бог;
ти обикна блуднически дарове във всяко житно гумно.
2 Гумното и линът няма да ги нахранят;
новото вино ще изчезне за тях.
3 Няма да живеят в Господнята земя;
но Ефрем ще се върне в Египет
и ще яде нечисти ястия в Асирия.
4 Няма да принасят на Господа възлияния от вино,
нито ще Му бъдат угодни жертвите им,
но ще бъдат за тях като хляба който ядат жалеещи;
всички, които го ядат, ще се осверняват,
защото хлябът им ще бъде за тяхна прехрана,
а няма да влезе в дома Господен.
5 Какво ще правите в празничния ден
и в деня на празника Господен?
6 Защото, ето, избягаха от погубление:
Египет ще ги събере, Мемфис ще ги погребе;
сребърните им вещи коприва ще заглуши;
тръни ще има в шатрите им.
7 Настанаха дните на наказанието,
дните на отплатата настанаха.
И Израил ще го познае.
Пророкът е обезумял, духовният човек е смятан за луд,
поради многото ти беззакония
и голямата омраза.
8 Ефрем беше страж заедно с моя Бог,
но по всички пътища на пророка има примки на птицеловец
и омраза в дома на неговия Бог.
9 Дълбоко се развратиха, както в дните на Гавая;
затова Господ ще помни беззаконието им,
ще ги накаже за греховете им.
10 Намерих Израил като грозде в пустиня;
като пръв плод на смокиня
в първата ѝ година, видях бащите ви.
Но те отидоха при Баал-Пеор,
предадоха се на този срам
и станаха гнусни като обичните си идоли.
11 А колкото за Ефрем, славата му ще отлети като птица –
не ще има сред тях ни раждане, ни бременност, ни зачеване;
12 но и да отхранят чадата си,
пак ще ги обезчадя, тъй че да не остане човек,
защото горко им, когато се оттегля от тях!
13 Ефрем ми се виждаше като Тир, насаден на хубаво място;
но Ефрем ще изведе чадата си за убиеца.
14 Дай им, Господи! Какво ли да дадеш?
Дай им утроба, която помята, и сухи гърди.
15 Цялото им нечестие е в Галгал,
защото там ги намразих;
заради злите им дела
ще ги оттласна от дома Си;
няма вече да ги обичам;
всичките им първенци са бунтовници.
16 Поразен беше Ефрем,
коренът им изсъхна,
плод няма да родят;
дори и ако родят,
ще умъртвя любимата рожба на утробата им.
17 Моят Бог ще ги отхвърли,
защото не Го послушаха,
и ще бъдат скитници между народите.
© Библейска лига - България

10

1 Израил е лоза, която се разпростира
и дава изобилно плод;
колкото повече бяха плодовете му,
толкова повече множеше жертвениците си;
колкото по-хубава беше земята му,
толкова по-хубави правеше кумирите си.
2 Сърцето им е разделено,
сега ще бъдат намерени за виновни:
Сам Господ ще разкопае жертвениците им
и ще строши кумирите им.
3 Сигурно сега ще кажат:
Ние нямаме цар, защото не се бояхме от Господа.
Но какво би ни ползвал цар?
4 Говорят празни думи,
като се кълнат лъжливо, когато сключват завет;
затова осъждението пониква като отровен плевел
в браздите на нивата.
5 Самарийските жители ще се разтреперят
поради телето на Бет-Авен;
защото народът му и неговите жреци,
които се хвалеха с него поради славата му,
ще ридаят за него, понеже славата се изгуби от него.
6 И идолът ще бъде отведен в Асирия
като подарък на цар Ярив;
Ефрем ще бъде засрамен
и Израил ще се посрами от своите разсъждения.
7 Колкото за Самария, царят ѝ бе премахнат
като пяна от водата.
8 И високите места на Авен, Израилевият грях, ще се съсипят;
тръни и бодили ще поникнат върху жертвениците им.
И те ще кажат на планините: Покрийте ни!
И на хълмовете: Паднете върху нас!
9 Израилю, ти си съгрешил от дните на Гавая;
там застанаха и те;
но битката против беззаконниците не ги стигна в Гавая.
10 Когато пожелая, ще ги накажа;
и племената ще се съберат против тях,
когато бъдат вързани заради двойния си грях.
11 Ефрем е научена телица,
която обича да вършее;
но Аз ще прекарам хомот върху нейния красив врат;
ще впрегна Ефрем;
Юда ще оре,
Яков ще разбива целината.
12 Посейте за себе си в правда,
пожънете с милост,
разорете целината си,
защото е време да потърсите Господа,
докато дойде и ви напои с правда.
13 Посяхте нечестие, пожънахте беззаконие,
ядохте плода на лъжата;
защото се уповавахте на своя си път
и на многото си воини,
14 затова ще се надигне смут сред народа ти
и всичките ти крепости ще се разрушат,
както Салман разруши Бет-Арбел в деня на боя,
когато майката бе смазана заедно с чадата си.
15 Така ще ви стори Ветил
поради крайното ви беззаконие.
Призори ще загине царят Израилев!
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

6

Исус нахранва петте хиляди

1 След това Исус отиде на отвъдната страна на Галилейското, тоест, Тивериадското езеро. 2 И след Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните. 3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си. 4 А наближаваше юдейският празник, Пасхата. 5 Исус, като повдигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези? 6 (А това каза, за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи.) 7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко. 8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза: 9 Тук у едно момченце се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова души. 10 Исус рече: Накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой. 11 И Исус взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите, колкото искаха. 12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. 13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тези, които бяха яли. 14 Тогава човеците, като видяха знамението, което извърши, казаха: Наистина, Този е Пророкът, Който щеше да дойде на света.
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли самичък на хълма.

Исус ходи по водата

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото 17 и влязоха в ладия, и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус не бе дошъл още при тях; 18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. 19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. 20 Но Той им каза: Аз съм; не бойте се! 21 Тогава бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22 На другия ден народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладия, освен една, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладията, но че учениците Му бяха тръгнали сами 23 (обаче други ладии бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил), 24 и тъй, народът, като видя, че Исус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в ладията и дойдоха в Капернаум, и търсиха Исуса.

Исус, Хлябът на живота

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука? 26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си. 28 Затова те Му рекоха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела? 29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил. 30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш? 31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат“. 32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Мойсей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е хля бът, който слиза от небето и дава живот на света. 34 Те Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб. 35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее. 36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате. 37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя; 38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил. 39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. 40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.
41 Тогава юдеите възроптаха против Него, задето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето. 42 И казаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето? 43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден. 45 Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога“. Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене. 46 Не че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца. 47 Истина, истина ви казвам: Който вярва [в Мене], има вечен живот. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха. 50 Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. 51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее довека, да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, [която Аз ще дам] за живота на света.
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му? 53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. 54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. 56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него. 57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. 58 Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с тоя хляб, ще живее довека, а не както бащите ви ядоха манната и измряха. 59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

Много ученици напускат Исус

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша? 61 Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват против това, рече им: Това ли ви съблазнява? 62 Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкият Син да възлиза там, където е бил преди? 63 Духът е, Който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са. 64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде. 65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене, ако не му е дадено от Отца.
66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него. 67 Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? 68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот 69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Помазаникът, Син на живия Бог]. 70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол? 71 Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи