Основен / ден 269

Стар Завет

Осия

13

Божият гняв против Израил

1 Когато Ефрем говореше с трепет,
той се издигна в Израил;
а когато съгреши чрез Ваал, загина.
2 А сега прибавят към греховете си,
като си правят лети идоли от среброто си,
изображения според своето разбиране –
всички дело на художници.
Те казват за тях:
Нека целуват телците онези, които принасят жертва.
3 Затова ще бъдат като утринната мъгла
и като росата, която рано прехожда,
като прах, който вихрушката отвява от гумното,
като дим, губещ се из комин.
4 Но Аз съм Господ, твоят Бог, от времето, когато беше в Египетската земя;
друг Бог, освен Мене, да не познаваш,
защото, освен Мене, няма спасител.
5 Аз съм познал ходенето ти в пустинята,
в много сухата земя.
6 Както пасяха, така се наситиха;
наситиха се и сърцето им се надигна;
затова Ме забравиха.
7 По тази причина ще стана за тях като лъв,
като леопард ще дебна на път;
8 ще ги срещна като мечка, лишена от малките си,
и ще разкъсам булото на сърцето им;
там ще ги погълна като лъвица;
див звяр ще ги разкъса.
9 Гибелно е за тебе, Израилю,
да се противиш на Мене – твоята опора.
10 А сега къде е царят ти,
за да те избави във всичките ти градове?
Къде са съдиите ти, за които казваше:
Дай ни цар и началници?
11 Дадох ти цар в негодуванието Си
и го махнах в гнева Си.
12 Беззаконието на Ефрем е скътано,
грехът му – запазен в скривалище.
13 Болки на раждаща жена ще го сполетят;
той е неразумен син,
не слиза на време в отвора на матката.
14 От властта на шеол ще ги изкупя,
от смърт ще ги избавя.
О, смърт, къде ти е жилото?
О, аде, къде ти е погублението?
Колкото за това, Аз не ще видя разкайване.
15 Ако и да е той по-плодовит от братята си,
пак източен вятър ще дойде,
вятър Господен ще се вдигне от пустинята
и ще пресекне изворът му,
ще пресъхне кладенецът му;
Неприятелят ще ограби съкровищата му с най-отбрани съдове.
16 Опустошена ще бъде Самария,
защото въстана против своя Бог.
Ще паднат от меч,
младенците им ще бъдат посечени,
бременните им жени – разпорени.
© Библейска лига - България

14

Покаяние, за да дойде благословение

1 Израилю, върни се при Господа, твоя Бог,
защото си паднал чрез беззаконието си.
2 Вземете със себе си молитвени думи и се обърнете към Господа;
кажете Му: Отнеми всяко наше беззаконие
и ни приеми милостиво;
така ще отдадем благодарствени приноси от устните си.
3 Асур няма да ни избави;
ние няма да яздим на коне;
и няма вече да казваме на делото на ръцете си: Вие сте наши богове,
защото у Тебе сирачето намира милост.
4 Аз ще изцеля отстъплението им,
ще ги възлюбя доброволно,
защото гневът Ми се отвърна от тях.
5 Аз ще бъда като роса за Израил;
той ще процъфти като крем
и ще простре корените си като ливански кедър,
6 клоните му ще се разпространят,
славата му ще бъде като на маслина
и благоуханието му – като ливански кедър.
7 Които живеят под сянката му,
отново ще се съживят като жито
и ще процъфтят като лоза;
дъхът му ще бъде като ливанско вино.
8 Ефрем ще каже: Какво общо имам аз вече с идолите?
Аз го чух и ще го пазя;
Аз съм като вечнозелен кипарис;
от Мене е твоят плод.
9 Кой е мъдър, за да разбере тези неща?
Кой е разумен, за да ги познае?
Защото пътищата Господни са прави
и праведните ще ходят по тях,
а престъпниците ще се препъват по тях.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

8

1 А Исус отиде на Елеонския хълм. 2 И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде идваха при Него, и Той седна, та ги поучаваше. 3 И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха по средата, казаха Му: 4 Учителю, тази жена беше уловена в самото дело на прелюбодейство. 5 А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти какво казваш за нея? 6 И това казаха да Го изпитат, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. 7 Но като постоянстваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея. 8 И пак се наведе надолу, и пишеше с пръст на земята. 9 А те, като чуха това, излизаха си един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, където си беше, по средата. 10 И когато се изправи, Исус ѝ рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди? 11 И тя отговори: Никой, Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече.

Верността на свидетелството на Исус

12 Тогава Исус пак им говорѝ, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота. 13 Тогава фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелстваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно. 14 Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам или накъде отивам. 15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. 16 И даже ако съдя, Моята присъда е истинна, защото не съм самичък, но Аз съм, и Отец, Който Ме е пратил. 17 И в закона, да, във вашия закон, е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. 18 Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене. 19 Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми. 20 Тези думи Той изговори в съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл.
21 И пак им каза Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете. 22 Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, та казва: Където отивам Аз, вие не можете да дойдете? 23 И рече им: Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от онези, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. 24 По тази причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото, ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете. 25 А те Му казаха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам. 26 Много неща имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истински; и каквото съм чул от Него, това говоря на света. 27 Те не разбраха, че им говори за Отца. 28 Тогава Исус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това, което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря. 29 И Този, Който Ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил самичък. Аз върша всякога онова, което Му е угодно. 30 Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

Децата на Авраам

31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; 32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. 33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога досега не сме били никому слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни. 34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха. 35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно. 36 Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 37 Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото Моето учение не се побира във вас. 38 Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. 39 Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите. 40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е правил. 41 Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

Децата на дявола

42 Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати. 43 Защо не разбирате Моето слово? Защото не можете да слушате Моето учение. 44 Ваш баща е дяволът и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своето си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща. 45 Но понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате. 46 Кой от вас Ме обвинява в грях? И ако говоря истината, защо не Ми вярвате? 47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

Личните твърдения на Исус

48 Юдеите в отговор Му рекоха: Не сме ли прави, като казваме, че си самарянин и имаш бяс? 49 Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите. 50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди. 51 Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето учение, няма да види смърт довека. 52 Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт довека. 53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш? 54 Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог; 55 и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. 56 Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и видя го, и се зарадва. 57 Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял? 58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм. 59 Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма [минавайки; и така си отиде].
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи