Основен / ден 273

Стар Завет

4 Царе

20

Болестта на Езекия

1 В това време Езекия се разболя до смърт; и пророк Исая, Амосовият син, дойде при него и му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш. 2 Тогава царят обърна лицето си към стената и се помоли на Господа, казвайки: 3 Спомни си, Господи, как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко. 4 А преди да беше стигнал Исая досред града, Господнето слово дойде към него: 5 Върни се и кажи на вожда на Моя народ Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще те изцеля; след три дни ще отидеш в Господния дом. 6 Ще прибавя към живота ти петнадесет години; и ще избавя тебе и този град от ръката на асирийския цар; и ще защитя този град заради Себе Си и заради слугата Ми Давид. 7 Тогава Исая каза: Вземете смачкани смокини. И взеха, та ги сложиха на цирея; и царят оздравя. 8 А Езекия беше питал Исая: Какво ще бъде знамението, че Господ ще ме изцели и че след три дни ще отида в Господния дом? 9 И Исая беше отговорил: Ето какво ще ти бъде знамение от Господа, че Господ ще извърши това, което каза: Избери – да напредне ли сянката десет стъпки или да се върне назад десет стъпки? 10 И Езекия отговори: Лесно нещо е да слезе сянката десет стъпки; не, но нека се върне сянката десет стъпки назад. 11 И пророк Исая извика към Господа; и Той върна сянката десет стъпки назад, по които беше слязла върху слънчевия часовник на Ахаз.

Пратениците от Вавилон

12 В онова време вавилонският цар Веродах-Валадан, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, защото чу, че Езекия се бил разболял. 13 И Езекия изслуша пратениците, и им показа целия дом със скъпоценните си вещи – среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко, каквото се намираше сред съкровищата му, в дома му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа. 14 Тогава дойде пророк Исая при цар Езекия и го попита: Какво казаха тези човеци? И откъде дойдоха при тебе? И Езекия отговори: От далечна земя идат, от Вавилон. 15 Тогава попита: Какво видяха в дома ти? И Езекия отговори: Видяха всичко, каквото има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах. 16 Тогава Исая каза на Езекия: Слушай Господнето слово: 17 Ето, идат дни, когато всичко, което е в къщата ти и каквото бащите ти са събрали до този ден, ще се пренесе във Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ. 18 И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци в палата на вавилонския цар. 19 Тогава Езекия каза на Исая: Добро е Господнето слово, което ти изрече. Защото си помисли: Не е ли тъй, щом в моите дни ще има мир и сигурност?
20 А останалите дела на Езекия и всичките му юначества, и как направи водоема и водопровода, та доведе вода в града, не са ли записани в Книгата на летописите на Юдовите царе? 21 И Езекия заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Манасия.
© Библейска лига - България

21

Манасия – цар на Юда
1 Манасия бе дванадесетгодишен, когато се възцари, и царува петдесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му бе Ефсива. 2 Той върши зло пред Господа според мерзостите на народите, които Господ бе изпъдил пред израиляните. 3 Отново построи високите места, които баща му Езекия бе съборил, издигна жертвеници на Ваал и направи ашера, както беше сторил Израилевият цар Ахав, и се кланяше на цялото небесно множество и му служеше. 4 Издигна жертвеници и в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще настаня името Си. 5 Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом. 6 И преведе сина си през огъня, и упражняваше предвещания и употребяваше гадания, и се занимаваше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши голямо зло пред Господа и Го разгневи. 7 И ваяния идол на ашерата, който направи, постави в дома, за който Господ бе казал на Давид и на сина му Соломон: В този дом и в Ерусалим, който избрах от всички Израилеви племена, ще настаня името Си довека; 8 и няма вече да оставя нозете на Израил да блуждаят вън от земята, която дадох на бащите им, само ако внимават да вършат всичко, което съм им заповядал, според целия закон, който слугата Ми Мойсей им даде. 9 Но не послушаха; а Манасия ги подмами да постъпват по-лошо от народите, които Господ бе погубил пред израиляните.
10 Тогава Господ говори чрез слугите Си, пророците, казвайки: 11 Понеже Юдовият цар, Манасия стори тези мерзости и извърши повече зло от всичко, което извършиха аморейците, които бяха преди него, и чрез идолите си вкара в грях и Юда, 12 затова така казва Господ, Израилевият Бог: Ето, Аз нанасям такова зло на Ерусалим и на Юда, че на всеки, който чуе за него, ще му писнат и двете уши. 13 И ще простра върху Ерусалим същата мерилна връв, която прострях върху Самария, и същия отвес, който прострях върху Ахавовия дом; и ще избърша Ерусалим, както избърсва някой блюдо и, като го избърше, обръща го наопаки. 14 И ще отхвърля останалите от наследството Си, и ще ги предам в ръката на неприятелите им; и те ще бъдат разграбени и пленявани от всичките си неприятели, 15 защото вършеха зло пред Мене и Ме разгневяваха от деня, когато бащите им излязоха от Египет до днес.
16 При това, освен греха, с който вкара в грях Юда, като върши зло пред Господа, Манасия проля и твърде много невинна кръв, докато напълни Ерусалим от единия край до другия. 17 А останалите дела на Манасия и всичко, което извърши, и грехът, който стори, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? 18 И Манасия заспа с бащите си, и беше погребан в градината на своя дом, в градината на Оза; и вместо него се възцари синът му Амон.
Амон – цар на Юда
19 Амон бе двадесет и двегодишен, когато се възцари, и царува две години в Ерусалим; а името на майка му бе Месулемета, дъщера на Арус от Йотва. 20 Той върши зло пред Господа, като баща си Манасия. 21 Ходи в пътя, в който ходи баща му, и служеше на идолите, на които служеше баща му, и им се покланяше. 22 И остави Господа, Бога на бащите си, и не ходи в Господния път. 23 А слугите на Амон направиха заговор против него и убиха царя в дома му. 24 Обаче народът на страната изби всички, които бяха направили заговор против цар Амон; и народът на страната направи сина му Йосия цар вместо него. 25 А останалите дела, които извърши Амон, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? 26 И го погребаха в гроба му в градината на Оза; и вместо него се възцари синът му Йосия.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

12

Заговорът за убийството на Исус

1 А шест дни преди Пасхата Исус дой де във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата. 3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си изтри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. 4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза: 5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? 6 А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея. 7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. 8 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не се намирам всякога.
9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само поради Исуса, но за да видят и Лазар, когото възкресил от мъртвите. 10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар, 11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха на страната на Исуса и вярваха в Него.

Тържественото влизане в Ерусалим

12 На другия ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим, 13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, Който иде в Господнето име, Израилевият Цар! 14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
15 „Не бой се, дъще Сионова.
Ето, твоят Цар иде, възседнал на осле“.
16 Учениците Му отначало не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че това Му бяха сторили. 17 И народът, който беше с Него когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо. 18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение. 19 Затова фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

Исус предрича смъртта Си

20 А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци. 21 И те дойдоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Исуса. 22 Филип идва и казва на Андрей; Андрей и Филип пък казват на Исуса. 23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. 24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод. 25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми. 27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но за това дойдох на тоя час. 28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя. 29 На това народът, който стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори. 30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас. 31 Сега е съд над този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. 32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. 33 А като казваше това, Той даваше да се разбере от каква смърт щеше да умре. 34 А народът Му отговори: Ние сме чули от закона, че Помазаникът пребъдвал довека: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син? 35 И Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. 36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрезсветлината. Това изговори Исус, отиде и се скри от тях.

Неверието на евреите

37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него; 38 за да се изпълни казаното от пророк Исая, който рече:
„Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули?
И мишцата Господня на кого се е открила“?
39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая още е рекъл:
40 „Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им,
да не би с очи да видят и със сърца да разберат,
та да се обърнат и да ги изцеля“.
41 Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него. 42 Но пак мнозина и от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е пратил. 45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. 46 Аз дойдох светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. 47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, а да спася света. 48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. 49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. 50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

16

1 Плановете на сърцето принадлежат на човека,
но отговорът на езика е от Господа.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи,
но Господ претегля мотивите.
3 Възлагай делата си на Господа
и твоите намерения ще успеят.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си,
дори и нечестивия – за деня на злото.
5 Мерзост пред Господа е всеки с горделиво сърце,
но можеш да се обзаложиш, че той няма да остане ненаказан.
6 С милост и истина се изкупва грях
и чрез страх от Господа човеците се отклоняват от злото.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека,
Той примирява с него и враговете му.
8 По-добре малко с правда,
отколкото големи доходи с неправда.
9 Сърцето на човека начертава пътя му,
но Господ оправя стъпките му.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена,
устата му няма да грешат в съда.
11 Вярната теглилка е от Господа.
Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Да се върши беззаконие е мерзост за царете,
защото престолът се утвърждава с праведност.
13 Праведните устни са приятни на царете;
те обичат онзи, който говори право.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт;
но мъдрият човек ще я укроти.
15 В светенето на лицето на царя има живот;
неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 Колко по-добре е придобиването на мъдрост, отколкото на злато!
И придобиването на разум е по за предпочитане, отколкото на сребро.
17Пътят на праведните е да се отклоняват от зло;
който пази пътя си, пази душата си.
18 Гордостта предшества погибелта,
високоумието – падението.
19 По-добре да си със смирен дух сред кротките,
отколкото да делиш плячка с горделивите.
20 Който се вслушва в словото, ще намери добро;
и който се уповава на Господа е блажен.
21 Който е с мъдро сърце, се нарича благоразумен,
и сладостта на устните умножава знанието.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му,
а глупостта на безумните е наказанието им.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му
и прибавя знание в устните му.
24 Благоприятните думи са медена пита,
сладост на душата и здраве на костите.
25 Има път, който се вижда прав на човека,
но краят му води към смъртта.
26 Който се труди, се труди за себе си,
защото устата му го принуждава.
27 Негодникът копае зло
и думите му са като пламнал огън.
28 Коварният човек сее раздори
и клюкарят разделя най-близки приятели.
29 Насилникът оплита ближния си
и го води в недобър път;
30 затваря очи, за да замисля коварни неща,
и прехапва устни, за да постигне зло.
31 Белите коси са венец на слава,
когато се намират в пътя на правдата.
32 Дълготърпеливият е по-добър от храбрия
и който владее духа си – от завоевател на град.
33 Жребият се хвърля в скута,
но всичко, което той решава, е от Господа.
© Библейска лига - България