Основен / ден 274

Стар Завет

2 Летописи

33

Манасия, цар на Юда

1 Манасия бе двадесетгодишен, когато се възцари, и царува петдесет и пет години в Ерусалим. 2 Той върши зло пред Господа, според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израиляните. 3 Устрои отново високите места, които баща му Езекия беше съборил; издигна жертвеници на Вааловците и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно войнство и му служеше. 4 Издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще бъде името Ми довека. 5 Издигна жертвеници и на цялото небесно войнство вътре в двата двора на Господния дом. 6 Преведе чадата си през огъня в долината на Еномовия син, упражняваше също предвещания, гадания, омайвания и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло пред Господа и Го разгневи. 7 И ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог бе казал на Давид и на сина му Соломон: В този дом и в Ерусалим, който избрах от всички Израилеви племена, ще настаня името Си довека; 8 и няма да местя вече ногата на Израил от земята, която определих за бащите ви, само ако внимават да вършат всичко, което им заповядах – целия закон и повеленията, и наредбите, дадени чрез Мойсей. 9 Но Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да правят по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израиляните. 10 Тогава Господ говори на Манасия и на народа му; но те не послушаха. 11 Затова Господ доведе против тях военачалниците на асирийския цар, та хванаха Манасия и като го оковаха, вързаха го с вериги и го заведоха във Вавилон. 12 А когато беше в бедствие, се помоли на Господа, своя Бог, и се смири много пред Бога на бащите си. 13 И когато Му се помоли, Бог му обърна внимание и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ – Той е Бог.
14 А след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гихон, в долината, до входа на Рибната порта, и я прекара около Офил, та я издигна много високо; и постави военачалници във всички укрепени Юдови градове. 15 И махна чуждите богове, и идола от Господния дом, и всичките жертвеници, които бе издигнал върху хълма на Господния дом и в Ерусалим, и ги хвърли вън от града. 16 И поправи Господния олтар, и принесе на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на Господа, Израилевия Бог. 17 Но народът още принасяше жертва по високите места, макар и само на Господа, своя Бог.
18 А останалите дела на Манасия и молитвата му към неговия Бог, и думите на ясновидците, които му говориха от името на Господа, Израилевия Бог, ето, написани са между делата на Израилевите царе. 19 И молитвите му, и как Бог го послуша, и всичките му грехове, и престъплението му, местностите, където устрои високи места и постави ашерите и излетите идоли, преди да се смири, ето, написани са в историята на ясновидците. 20 И Манасия заспа с бащите си; и го погребаха в собствената му къща; а вместо него се възцари синът му Амон.

Амон, цар на Юда

21 Амон бе двадесет и двегодишен, когато се възцари и царува две години в Ерусалим. 22 Той върши зло пред Господа като баща си Манасия; и Амон принасяше жертва на всички излети идоли, които баща му Манасия бе направил, и им служеше. 23 А не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; но този Амон вършеше все повече и повече престъпления. 24 А слугите му направиха заговор против него и го убиха в неговата къща. 25 Обаче народът на страната изби всички, които бяха направили заговора против цар Амон и направи сина му Йосия цар вместо него.
© Библейска лига - България

34

Реформите на Йосия

1 Йосия бе осемгодишен, когато се възцари и царува в Ерусалим тридесет и една години. 2 Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи в пътищата на баща си Давид, без да се отклони надясно или наляво.
3 В осмата година на царуването си, както бе още млад, започна да търси Бога на баща си Давид; а в дванадесетата година започна да чисти Юда и Ерусалим от високите места, от ашерите, от ваяните идоли и от летите. 4 В негово присъствие събориха жертвениците на Вааловците; и отсече кумирите на слънцето, които бяха върху тях, и сломи ашерите и ваяните, и летите идоли, и като ги стри на прах, го разпръсна върху гробовете на онези, които им бяха принасяли жертви. 5 Изгори и костите на жреците на жертвениците им и така очисти Юда и Ерусалим. 6 Същото направи и в градовете на Манасия, Ефрем и Симеон, и дори до Нефталим сред околните им развалини: 7 събори жертвениците, стри на прах ашерите и ваяните идоли и отсече всички кумири на слънцето по цялата Израилева земя. Тогава се върна в Ерусалим.
8 А в осемнадесетата година на царуването си, когато беше очистил земята и Божия дом, прати Сафан, Азалиевия син, и градския началник Маасия, и летописеца Йоах, сина на Йоахаз, за да поправят дома на Господа, неговия Бог. 9 И те отидоха при първосвещеника Хелкия и предадоха парите, внесени в Божия дом, които вратарите левити бяха събрали от Манасия и Ефрем, и от всички останали от Израил, и от целия Юда и Вениамин, и от жителите на Ерусалим. 10 Предадоха ги в ръката на работниците, които надзираваха Господния дом; а те ги дадоха на работниците, които работеха в Господния дом, за да поправят и обновят дома – 11 дадоха ги на дърводелците и на зидарите, за да купят дялани камъни и дърва за греди и да поправят зданията, които Юдовите царе бяха съборили. 12 И мъжете вършеха работата честно; а надзиратели над тях бяха левитите Яат и Авдия от Мерариевите потомци, Захария и Месулам от Каатовите потомци. А от другите левити – всички, които бяха изкусни свирачи на музикални инструменти, 13 бяха отредени за настойници над носачите и над всички, които работеха каквато и да било работа; а някои от левитите бяха писари, надзиратели и вратари.

Откриването на книгата на Господния закон

14 А като изнасяха внесените в Господния дом пари, свещеникът Хелкия намери книгата на Господния закон, даден чрез Мойсей. 15 И Хелкия каза на писаря Сафан: Намерих Книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафан. 16 А Сафан донесе книгата на царя, занесе и дума на царя, казвайки: Слугите ти правят всичко, което им е определено; 17 събраха намерените в Господния дом пари и ги предадоха в ръката на настоятелите и в ръката на работниците. 18 Също писарят Сафан извести на царя: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя. 19 А царят, като чу думите на закона, раздра дрехите си. 20 И царят заповяда на Хелкия, на Ахикам, Сафановия син, на Авдон, Михеевия син, на писаря Сафан и на царския слуга Асая, казвайки: 21 Идете, допитайте се до Господа за мене и за останалите в Израил и в Юда относно думите на намерената книга; защото голям е Господният гняв, който се изля върху нас, понеже бащите ни не опазиха Господнето слово да постъпват напълно според писаното в тази книга. 22 И така, Хелкия и онези, които царят беше изпратил, отидоха при пророчицата Олда, жената на одеждопазителя Селум, сина на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те ѝ говориха според поръчаното. 23 И тя им рече: Така казва Господ, Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил при Мене: 24 Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му – всичките проклетии, написани в книгата, която прочетоха пред Юдовия цар. 25 Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всички дела на ръцете си, затова гневът Ми ще се излее на това място и няма да угасне. 26 Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ, Израилевият Бог: Относно словата, които ти си чул, 27 понеже сърцето ти е омекнало и ти си се смирил пред Бога, когато си чул Неговите слова против това място и против жителите му, и ти си се смирил пред Мене, раздрал си дрехите си и си плакал пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ. 28 Ето, Аз ще те прибера при бащите ти и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място и на жителите му. И те доложиха на царя.
29 Тогава царят прати, та събра всички Юдови и ерусалимски старейшини. 30 И царят отиде в Господния дом заедно с всички Юдови мъже и ерусалимските жители – свещениците, левитите и целия народ от голям до малък; и прочете на всеослушание пред тях всичките слова от Книгата на завета, която се намери в Господния дом. 31 И царят застана на мястото си и сключи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му, заявленията Му и постановленията Му с цялото си сърце и с цялата си душа и да изпълнява думите на завета, които са написани в тази книга. 32 И накара всички, които се намираха в Ерусалим и във Вениамин, да потвърдят завета. И ерусалимските жители постъпиха според завета на Бога, Бога на бащите си. 33 И Йосия махна всички мерзости от всички места, принадлежащи на израиляните, и накара всички, които се намираха в Израил, да служат на Господа, своя Бог. И през всичките му дни те не се отклониха, а следваха Господа, Бога на бащите си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

13

Исус измива краката на Своите ученици

1 А преди празника на Пасхата Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. 2 И когато беше готова вечерята (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде), 3 като знаеше Исус, че Отец е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 стана от вечерята, съблече мантията Си, взе кърпа и се препаса. 5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която бе препасан. 6 И тъй, идва при Симон Петър. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете? 7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но после ще разбереш. 8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе довека. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене. 9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. 10 Исус му казва: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго, освен нозете си, но е цял чист, и вие сте чисти, но не всички. 11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти.
12 А като уми нозете им и си взе мантията, седна пак и им рече: Знаете ли какво ви сторих? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. 14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. 15 Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. 16 Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. 17 Като знаете това, блажени сте, ако го извършвате.

Исус предрича, че ще бъде предаден

18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне Писанието: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мене“. 19 Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че съм Аз това, което рекох. 20 Истина, истина ви казвам: който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
21 Като рече това, Исус се развълнува в духа Си и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 Учениците се споглеждаха помежду си, недоумявайки за кого говори. 23 А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, беше се облегнал на Исусовото лоно. 24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори. 25 А той, като се извърна към Исуса, попита Го: Господи, кой е? 26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залък и ще му го дам. И тъй, като натопи залък, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски. 27 И тогава, след залъка, Сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. 28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това; 29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Исус му казва: Купи, каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. 30 И тъй, като взе залъка, той веднага излезе; а беше нощ.

Исус предрича отричането на Петър

31 А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него; 32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави. 33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и както рекох на юдеите, така и на вас казвам сега: Където отивам Аз, вие не можете да дойдете. 34 Нова заповед ви давам: Да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. 36 Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам, не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш. 37 Петър Му каза: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Живота си ще дам за Тебе. 38 Исус отговори: Живота си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

110

1 Давидов псалом.
Господ рече на моя Господ:
Седи отдясно Ми,
докато положа враговете Ти за Твое подножие.
2 Господ ще простре от Сион скиптъра на силата Ти;
владей всред враговете Си.
3 В деня, когато събереш силата Си
Твоите люде ще представят себе си доброволно, в свята премяна;
Твоите млади ще дойдат при Тебе като росата из утробата на зората.
4 Господ се закле (и не ще се разкае), като каза:
Ти си свещеник довека според чина Мелхиседеков.
5 Господ, стоящ отдясно Ти,
ще порази царе в деня на гнева Си.
6 Ще извърши съд над народите, ще напълни земята с трупове,
ще смаже главата на неприятелите по широкия свят.
7 Ще пие от потока край пътя;
затова ще вдигне глава високо.
© Библейска лига - България