Основен / ден 279

Стар Завет

Еремия

1

1 Думите на Хелкиевия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя, 2към когото идваше Господнето слово в дните на Юдовия цар Йосия, Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му, 3и в дните на Юдовия цар Йоаким, син на Йосия, до края на единадесетата година на Юдовия цар Седекия, син на Йосия, до отвеждането на Ерусалим в плен в петия месец.

Призоваването на Еремия

4 И Господнето слово дойде към мене: 5 Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите. 6 Тогава казах: О, Господи Еова! Ето, аз не знам да говоря, защото съм дете. 7 А Господ ми рече: Не казвай: Дете съм. Защото при всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш. 8 Да не се боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям – казва Господ. 9 Тогава Господ простря ръката Си и я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, сложих думите Си в устата ти. 10 Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш. 11 И Господнето слово дойде към мене: Какво виждаш, Еремия? И казах: Виждам клон от бадемово дърво. 12 Тогава Господ ми рече: Право си видял; защото Аз бързам да изпълня словото Си. 13 И втори път дойде Господнето слово към мене: Какво виждаш ти? И рекох: Виждам врящ котел и лицето му е откъм север. 14 Тогава Господ ми рече:
От север ще избухне зло
върху всички жители на тази земя.
15 Защото, ето, Аз ще повикам
всички племена на северните царства – казва Господ. –
И те ще дойдат, и всеки ще постави своя престол
при входа на ерусалимските порти;
и срещу всички околни стени
и срещу всички Юдови градове.
16 И ще произнеса Аз присъдите Си против тях
поради всичките им беззакония,
загдето Ме оставиха и кадиха на чужди богове,
и се покланяха на делата на своите ръце.
17 А ти опаши кръста си!
Стани и им кажи всичко, което ще ти заповядам.
Да не се уплашиш от тях,
да не би Аз да те уплаша пред тях.
18 Защото, ето, Аз те поставих днес
като укрепен град, железен стълб,
като медни стени против цялата земя –
против царете на Юда, против първенците му,
против свещениците му, и против народа на тази земя.
19 Те ще воюват против тебе,
но няма да ти надвият,
защото Аз съм с тебе, за да те избавям – казва Господ.
© Библейска лига - България

2

Израил забравя Бога

1 И словото Господне дойде към мене:
2 Иди и прогласи в ушите на Ерусалимската дъщеря:
Така казва Господ: Помня
предаността на твоята младост,
любовта ти, когато беше невеста,
как Ме следваше в пустинята,
в непосята земя.
3 Израил беше светиня на Господа,
първак на рожбите Му;
всички, които го пояждаха, бяха счетени за виновни;
зло ги постигаше – казва Господ.
4 Чуйте словото Господне, доме Яковов,
и всички родове на Израилевия дом.
5 Така казва Господ:
Каква неправда намериха в Мене бащите ви,
че се отдалечиха от Мене,
и ходеха след суетата, и станаха суетни?
6 И не рекоха: Къде е Господ,
Който ни изведе от Египетската земя,
Който ни води през пустинята,
през страна пуста и пълна с пропасти,
през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина,
през страна, по която не минаваше човек,
и където човек не живееше?
7 И въведох ви в плодородна страна,
за да ядете плодовете ѝ и благата ѝ.
Но като влязохте, осквернихте земята Ми
и направихте мерзост наследството Ми.
8 Свещениците не казаха: Къде е Господ?
Законоведците не Ме познаха;
и управниците станаха престъпници против Мене
и пророците пророкуваха чрез Ваал,
и ходеха след безполезните идоли.
9 Затова Аз още ще се съдя с вас – казва Господ –
и с внуците ви ще се съдя.
10 Защото идете в Китимските острови и вижте,
пратете в Кедар, та разгледайте внимателно
и вижте, ставало ли е такова нещо,
11 разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове?
Моят народ, обаче, размени славата Ми срещу онова, което не носи полза.
12 Ужасете се, небеса, поради това;
настръхнете, смутете се премного – казва Господ. –
13 Защото две злини стори Моят народ:
остави Мене – извора на живите води,
и си издълба водоеми, пукнати водоеми,
които не могат да държат вода.
14 Израил слуга ли е? Домороден роб ли е?
Тогава защо стана пленник?
15 Млади лъвове ръмжаха против него и реваха,
и запустиха земята му;
градовете му са изпогорени и обезлюдени.
16 Още и синовете на Мемфис и Тафнес
строшиха темето на главата ти.
17 Не докара ли ти това сам на себе си,
като остави Господа, своя Бог,
когато те водеше в пътя?
18 И сега защо ти е пътят за Египет?
Да пиеш водата на Нил ли?
Или защо ти е пътят за Асирия?
Да пиеш водата на Ефрат ли?
19 Твоето нечестие ще те накаже
и твоите престъпления ще те изобличат;
познай и виж, че е зло и горчиво нещо
дето си оставил Господа, своя Бог,
и дето нямаш страх от Мене, –
казва Господ, Еова на силите.
20 Защото отдавна съм строшил хомота ти
и съм разкъсал връзките ти;
и ти рече: Няма вече да съгрешавам;
а между това, на всеки висок хълм
и под всяко зелено дърво
лягаше като блудница.
21 А пък Аз те бях насадил
като лоза отбрана,
семе съвсем чисто;
как тогава се обърна в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?
22 Затова ако и да се умиеш с луга
и да употребиш много сапун,
пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене –
казва Господ Еова. –
23 Как можеш да речеш: Не съм се осквернила,
не съм ходила след Вааловците?
Виж пътя си в долината,
познай какво си сторила,
подобно на камила, която бързо припка насам-натам из пътищата;
24 подобно на дива ослица, свикнала с пустинята,
която вдъхва въздух със страст в душата си;
в устрема ѝ кой може да я отвърне?
Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея, –
в месеца ѝ ще я намерят.
25 Пази ногата си да не ходи боса
и гърлото си – от жажда.
Но ти рече: Няма надежда, не;
защото залюбих чужденци
и след тях ще тръгна.
26 Както се посрамва крадецът, когато го хванат,
така ще се посрами Израилевият дом;
те, царете им, първенците им,
свещениците им и пророците им,
27 които казват на дървото: Ти си мой отец,
и на камъка: Ти си ме родил.
Те обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си,
но пак във времето на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави.
28 Но къде тогава са твоите богове, които си направи?
Те нека станат, ако могат да те избавят
във времето на бедствието ти!
Защото колкото са градовете ти,
толкова са и боговете ти, Юдо.
29 Защо искате да се съдите с Мене?
Вие всички сте съгрешили против Мене – казва Господ. –
30 Напразно поразих чадата ви –
те не приеха да се поправят;
собственият ви меч пояде пророците ви
като лъв-изтребител.
31 О, роде, вижте словото на Господа, Който казва:
Бил ли съм Аз пустиня за Израил,
или земя на мрачна тъмнина?
Защо тогава казва народът Ми:
Ние сме скъсали връзките си,
не щем да дойдем вече при Тебе?
32 Може ли девица да забрави украшението си
или невеста – накита си?
Но Моят народ Ме е забравял безбройни дни.
33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов!
Така си научила и лошите жени на твоите пътища!
34 Също и по полите ти се намира кръвта на невинни сиромаси,
които ти не хвана при разбиването.
35 При все това ти казваш: Понеже съм невинна,
гневът Му ще ме отмине.
Ето, Аз ще се съдя с тебе
загдето казваш: Не съм съгрешила.
36 Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си?
Ще се посрамиш и от Египет,
както се посрами от Асирия.
37 Ще излезеш и оттам
с ръце на главата си,
защото Господ отхвърли онези,
на които се уповаваш,
и те няма да ти помогнат.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

18

Предаването на Исус
1 Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влязоха Той и учениците Му. 2 А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си. 3 И тъй, Юда, като взе една дружина войници и служители от главните свещеници, и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия. 4 А Исус, като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите? 5 Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. 6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. 7 Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина. 8 Исус отговори: Казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, оставете тези да си отидат; 9 (за да се изпълни думата, казана от Него: От тези, които си Ми дал, не изгубих ни един). 10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх. 11 Тогава Исус каза на Петър: Сложи ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да не я ли пия?

Отвеждането на Исус при Анна

12 И тъй, дружината, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха. 13 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тази година. 14 А Каиафа беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

Отричането на Петър

15 И след Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника. 16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй, другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та каза на вратарката и въведе Петър. 17 И слугинята вратарка казва на Петър: И ти ли си от учениците на Тоя човек? Той казва: Не съм. 18 А слугите и служителите бяха наклали жарава, защото беше студено, и стояха, та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

Първосвещеникът разпитва Исус

19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му. 20 Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, където всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно. 21 Защо питаш Мене? Питай онези, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят какво съм казвал. 22 Когато каза това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника? 23 Исус му отговори: Ако съм изрекъл нещо зло, покажи злото; но ако добро – защо Ме биеш? 24 И Анна Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

Второто и третото отричане на Петър

25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и му казаха: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече, казвайки: Не съм. 26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, на когото Петър отсече ухото, каза: Нали те видях аз в градината с Него? 27 И Петър пак се отрече; и начаса пропя петел.

Исус пред Пилат

28 Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да не се осквернят, та да могат да ядат пасхата. 29 Тогава Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Този Човек? 30 В отговор му казаха: Ако не беше Той злодеец, не бихме Го предали на тебе. 31 А Пилат им каза: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: На нас не е позволено да умъртвим никого 32 (за да се изпълни словото, което изрече Исус, като даваше да се разбере с каква смърт щеше да умре). 33 И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти Юдейският Цар ли си? 34 Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене? 35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил? 36 Исус отговори: Моето царство не е от тоя свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук. 37 Затова Пилат Му каза: Тогава Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих и за това дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас. 38 Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и им каза: Аз не намирам никаква вина у Него. 39 А у вас има обичай да ви пускам по един на Пасхата; желаете ли да ви пусна Юдейския Цар? 40 Тогава те пак закрещяха: Не Този, а Варава. А Варава беше разбойник.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

111

1 На еврейски, азбучен псалом.
Алилуя. Ще славя Господа от все сърце
в света на праведниците и всред събранието им.
2 Велики са делата Господни,
изследими от всички, които се наслаждават в тях.
3 Славно и великолепно е Неговото дело;
и правдата Му остава довека.
4 Достопаметни направи чудесните Си дела;
благ и милостив е Господ.
5 Даде храна на онези, които се боят от Него;
винаги ще помни завета Си.
6Изяви на людете Си силата на делата Си,
като им даде народите за наследство.
7 Делата на ръцете Му са истина и правосъдие;
всичките Му заповеди са непоколебими;
8 утвърдени са до вечни векове,
като са направени в истина и правота.
9 Той изпрати изкупление на людете Си;
постави завета Си завинаги;
свято е, преподобно е Неговото име.
10 Началото на мъдростта е страх от Господа;
всички, които изпълняват Неговите заповеди, са благоразумни;
Неговата хвала трае довека.
© Библейска лига - България