Основен / ден 280

Стар Завет

Еремия

3

1 Казват: Ако напусне някой жена си
и тя си отиде от него, и се омъжи за друг,
ще се върне ли той пак при нея?
Не би ли се осквернила съвсем земята?
А ти си блудствала с много любовници,
но при все това върни се при Мене – казва Господ.
2 Повдигни очите си към високите места
и виж къде не са блудствали с тебе.
По пътищата си седяла да ги чакаш,
както арабин в пустинята,
и си осквернила земята
с блудството си и със злодеянията си.
3 По тази причина дъждовете бяха задържани –
не валя пролетен дъжд;
но все пак ти имаше чело на блудница –
отказваше да се срамуваш.
4 Няма ли да викнеш отсега към Мене:
Отче мой, Ти си наставникът на младостта ми?
5 Ще държи ли Той гнева Си завинаги?
Ще го пази ли докрай?
Ето, така си говорила, но си вършила злодеяния, колкото си могла.

Отстъпницата Израил

6 Пак в дните на цар Йосия Господ ми рече: Видя ли ти какво стори отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходеше на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и блудстваше там. 7 И рекох: Като направи всичко това, тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра ѝ, невярната Юда, видя това. 8 И видях, че, когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята Израилева, Аз я напуснах и ѝ дадох разводно писмо, сестра ѝ, невярната Юда, пак не се уплаши, но отиде и тя да блудства. 9 И с невъздържаното си блудство тя оскверни земята, и прелюбодейства с камъните и дървата. 10 А при всичко това сестра ѝ, невярната Юда, не се върна при Мене с цялото си сърце, а с притворство – казва Господ. 11 И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда. 12 Иди и прогласи тези слова на север, като речеш:
Върни се, отстъпнице, дъще Израилева – казва Господ, –
и Аз няма да стоваря гнева Си върху тебе,
защото съм милостив – казва Господ, –
и не ще пазя гняв завинаги.
13 Само признай беззаконието си,
че си станала престъпница против Господа, своя Бог,
и безогледно си отивала при чужденците
под всяко зелено дърво,
и че не си послушала гласа Ми – казва Господ.
14 Върнете се, чада отстъпници – казва Господ, –
защото Аз съм ви съпруг;
и ще ви взема – един от град и двама от род,
и ще ви въведа в Сион;
15 и ще ви дам пастири по Моето сърце,
които ще ви пасат със знание и разум.
16 И в онези дни – казва Господ, –
когато се умножите и нараснете по земята,
няма вече да се говори: Ковчегът на завета Господен!
Нито ще им дойде той наум,
нито ще си спомнят за него, нито ще идват при него,
нито ще се прави това повече.
17 В онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен;
и всички народи ще се съберат в него в Ерусалим, в името Господне.
И няма да ходят вече според упорството на злото си сърце.
18 В онези дни Юдовият дом ще ходи с Израилевия дом
и те ще дойдат заедно от северната страна
в земята, която дадох в наследство на бащите ви.
19 И казах: Как да те поставя сред чадата
и да ти дам желаната земя,
преславно наследство на много народи.
Още казах: Ти ще ме назовеш Отец мой
и няма да се отвърнеш от Мене.
20 Наистина, както жена изневерява на мъжа си,
така и вие Ми изневерихте,
доме Израилев – казва Господ.
21 По високите места се чува глас –
плачът и молбите на израиляните;
защото извратиха пътя си,
забравиха Господа, своя Бог.
22 Върнете се, чада отстъпници,
и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.
Ето, ние идем към Тебе,
защото Ти си Господ, нашият Бог.
23 Наистина, напразно е очакваното от хълмите
и от многото планини спасение;
наистина в Господа, нашия Бог, е спасението на Израил.
24 Защото онази мерзост поглъщаше труда на бащите ни още от младостта ни –
овцете им и воловете им,
синовете им и дъщерите им.
25 Да легнем в срама си
и да ни покрие нашият позор,
защото сме съгрешавали пред Господа, нашия Бог,
ние и бащите ни,
от младостта си чак до днес
и не сме слушали гласа на Господа, нашия Бог.
© Библейска лига - България

4

1 Ако се върнеш, Израилю –
казва Господ – ако се върнеш към Мене
и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми
и не се поклатиш,
2 и ако в истина, в справедливост и в правда
се закълнеш, казвайки: Заклевам се в живота на Господа! –
тогава народите ще се благославят в Него
и в Него ще се прославят.
3 Защото така казва Господ
на Юдовите и ерусалимските мъже:
Разорете целините си
и не сейте между тръни.
4 Обрежете се пред Господа
и отнемете краекожието на сърцата си,
мъже Юдови и жители ерусалимски,
за да не излезе яростта Ми като огън
и да не пламне, и да няма кой да я угаси
поради злото на делата ви.

Зло от север

5 Възвестете в Юда
и прогласете в Ерусалим:
Тръбете по земята,
извикайте високо и кажете:
Съберете се и нека влезем в укрепените градове.
6 Издигнете знаме към Сион,
бягайте, не се спирайте,
защото Аз ще докарам зло от север
и голяма погибел.
7 Лъвът излезе от гъсталака си
и изтребителят на народите тръгна –
излезе от мястото си, за да опустоши земята ти,
за да бъдат съсипвани градовете ти ида останат без жители.
8 Затова препашете се с вретища, плачете и ридайте;
защото пламенната ярост Господня не се отвърна от нас.
9 В оня ден – казва Господ, –
сърцето на царя ще примре
и сърцето на първенците,
ще се смутят свещениците
и пророците ще се ужасят.
10 Тогава рекох: О, Господи Еова!
Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Ерусалим,
като си казал: Мир ще имате, –
когато, напротив, мечът е опрял до душата ни.
11 В онова време ще рекат на този народ и на Ерусалим:
От високите места на пустинята духа горещ вятър
към дъщерята на Моя народ,
не за да вее, нито да очиства.
12 Да! Силен вятър ще дойде от тези места към Мене
и Аз сега ще произнеса присъди против тях.
13 Ето, като облак ще се издигне,
и колесниците му – като вихрушка,
конете му са по-леки от орлите.
Горко ни! Защото сме разорени.
14 Ерусалиме, измий сърцето си от зло,
за да се избавиш;
докога ще гнездят в тебе лошите ти помисли?
15 Защото глас се носи от Дан
и прогласява скръб от Ефремовата планина:
16 Обявете на народите,
прогласете на Ерусалим,
че идат обсадители от далечна страна
и надават вик против Юдовите градове.
17 Като полски пъдари са го обиколили отвсякъде,
защото се надигна срещу Мене – казва Господ.
18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това.
Това е плодът на твоето нечестие;
наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.
19 Чреслата ми! Чреслата ми!
Боли ме в дълбините на сърцето ми,
сърцето ми стене в мене;
не мога да мълча,
защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.
20 Погибел върху погибел се прогласява,
защото цялата земя се опустошава.
Внезапно се раздраха шатрите ми
и завесите ми в един миг.
21 Докога ще гледам знаме
и ще слушам тръбен глас?
22 Защото Моят народ е безумен,
не Ме познава;
глупави чада са и нямат разум;
мъдри са да вършат зло,
но да вършат добро не умеят.
23 Погледнах земята и ето, тя беше пуста и празна;
погледнах небето – нямаше светлината му.
24 Погледнах към планините и ето, трепереха,
и всички хълми се тресяха.
25 Погледнах – и ето, нямаше човек
и всички небесни птици бяха избягали.
26Погледнах – и ето, плодородната страна бе пуста,
и всичките ѝ градове бяха съсипани
от присъствието на Господа
и от Неговия пламенен гняв.
27 Защото така казва Господ:
Цялата страна ще запустее,
но пълно изтребление няма да нанеса.
28 Затова земята ще жалее
и небето горе ще се помрачи,
защото Аз изговорих това, Аз го замислих
и не ще се разкая за това, нито ще отстъпя от него.
29От шума на конниците и на стрелците
всеки град ще побегне.
Ще отидат в гъсталаците
и ще се изкачат по скалите;
всеки град ще бъде изоставен
и не ще има човек да живее в тях.
30 А ти, опустошена какво ще направиш?
Ако и с червено да се облечеш,
ако и със златни накити да се украсиш,
ако и с много боя да изпишеш лицето си,
напразно ще се разкрасиш;
любовниците ти ще те презрат, ще искат живота ти.
31 Защото чух вик, сякаш жена ражда,
стон, сякаш ражда първородното си –
вика на Сионовата дъщеря,
която се задъхва, простира ръцете си
и казва: Горко ми сега!
Защото душата ми чезне поради убийците.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

19

Исус, осъден на разпъване на кръст

1 Тогава Пилат взе Исуса и Го би. 2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му и като Му облякоха морава дреха, 3 приближиха се при Него и казваха: Здравей, Царю Юдейски! И удряха Му плесници. 4 Тогава Пилат пак излезе вън и им каза: Ето, извеждам ви Го вън, за да познаете, че не намирам никаква вина у Него. 5 И тъй, Исус излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им каза: Ето Човека! 6 А като Го видяха главните свещеници и служителите, извикаха: Разпни Го, разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина у Него. 7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син. 8 А Пилат, като чу тая дума, още повече се уплаши. 9 И пак влезе в преторията, и каза на Исуса: Ти откъде си? А Исус не му даде отговор. 10 Затова Пилат Му каза: На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпна? 11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено отгоре; затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе. 12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите обаче викаха, казвайки: Ако пуснеш Този, не си кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на кесаря. 13 А Пилат, като чу тези думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото, наречено Каменно настлание, а по еврейски – Гавата. 14 Беше денят на приготовление за Пасхата, около шестия час; и той каза на юдеите: Ето вашия Цар! 15 А те извикаха: Махни Го, махни, разпни Го! Пилат им каза: Вашия Цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен кесаря. 16 И тогава той им Го предаде да бъде разпнат.

Разпъването

17 И така, взеха Исуса; и Той, сам носейки кръста Си, излезе; и дойде на мястото, наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота, 18 където Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исуса по средата. 19 А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, Юдейският Цар. 20 Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпнаха Исуса, беше близо до града, и написаното бе по еврейски, по латински и по гръцки. 21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилат: Недей писа: Юдейският Цар, но – Самозваният Юдейски цар. 22 Пилат отговори: Каквото писах, писах.
23 А войниците, като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и ризата. А ризата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу; 24 тогава те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея, чия да бъде; за да се изпълни Писанието, което казва:
„Разделиха си дрехите Ми,
и за облеклото Ми хвърлиха жребий“.
И тъй, войниците направиха това.
25 А при кръста на Исуса стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. 26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето сина ти! 27 После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

Смъртта на Исус

28 След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм. 29 А като беше сложен там съд, пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръстика една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха на устата Му. 30 И Исус, като прие оцета, рече: Свърши се; и наведе глава, и предаде дух.
31 И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата (защото онази събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилат да им се пребият пищялите и да ги вдигнат от там. 32 Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия, и на другия, които бяха разпнати с Исуса. 33 Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищялите. 34 Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода. 35 И този, който видя, свидетелства за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие. 36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: „Кост Негова няма да се строши“; 37 и пак на друго място Писанието казва: „Ще погледнат на Него, Когото прободоха“.

Погребението на Исус

38 След това Йосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. И той дойде и вдигна тялото Му. 39 Дойде и Никодим, който бе идвал по-рано при Него нощем, и донесе около сто литра смес от смирна и алой. 40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите според юдейския обичай на погребване. 41 А на мястото, където бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган. 42 Там положиха Исуса поради юдейския Приготвителенден; защото гробът беше близо.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

112

1 На еврейски, азбучен псалом.
Алилуя. Блажен онзи човек, който се бои от Господа,
който много се възхищава от заповедите Му.
2 Потомството му ще бъде силно на земята;
родът на праведните ще бъде благословен.
3 Изобилие и богатство ще има в дома му;
и правдата му ще трае довека.
4 Виделината изгрява в тъмнината за праведните;
Той е благ и милостив, и праведен.
5 Блажен човекът, който показва милост и дава на заем;
ще поддържа делото си в съда.
6 Наистина никога няма да се поклати;
на праведния вечна ще му бъде паметта.
7 От лош слух не ще се бои;
сърцето му е непоколебимо, понеже се уповава на Господа.
8 Утвърдено е сърцето му;
той не ще се бои,
докато накрая види повалянето на неприятелите си.
9 Разпръсна, даде на сиромасите;
правдата му трае довека;
рогът му ще се издигне в почит.
10 Нечестивият ще види това и ще се наскърби,
ще поскърца със зъби и ще се стопи;
желаното от нечестивите ще погине.
© Библейска лига - България