План за четене на Библията

Основен / ден 285

Стар Завет

Еремия

9

1 О, да би била главата ми
воден извор,
а очите ми – поток от сълзи,
щях да плача ден и нощ
за убитите на дъщерята на моя народ!
2 О, да имах в пустинята убежище за пътници,
че да оставя людете си и да си отида от тях!
Защото те всички са прелюбодейци,
сбирщина от предатели.
3 Опъват езика си като лъка си, за да изстрелват лъжи,
храбри са по земята, но не за честността;
защото напредват от зло към зло,
а Мене не познават – казва Господ. –
4 Пазете се всеки от ближния си
и не се доверявайте на никой брат,
защото всеки брат е измамник,
и всеки ближен – клеветник.
5 Всеки мами ближния си
и никой не говори истината.
Научиха езика си да говори лъжи,
до изнемога вършат беззаконие.
6 Жилището ти е сред коварство;
чрез коварство те отказват да Ме познаят – казва Господ.
7 Затова, така казва Господ на силите:
Ето, ще ги претопя и ще ги опитам;
защото какво друго да направя заради дъщерята на Моя народ?
8 Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно;
с устата си човек говори мирно на ближния си,
но в сърцето си поставя засада против него.
9 Няма ли да ги накажа за това? – казва Господ.
Душата ми няма ли да въздаде на такъв народ?
10 За планините ще подема плач и ридание,
за пасбищата на степите – жалеене,
защото така изпогоряха, че няма кой да мине през тях,
нито се чува глас на стадо;
от небесна птица до животно
побягнаха, отидоха.
11 Аз ще превърна Ерусалим в грамади развалини, в жилище на чакали,
и ще обърна на пустиня Юдовите градове, останали без жители.
12 Кой е мъдър човек, за да може да разбере това?
Кому са говорили устата Господни, за да обясни
защо загина страната,
защо е изгорена като пустиня – та никой да не може да мине през нея?
13 И Господ казва:
Понеже оставиха Моя закон,
който поставих пред тях,
и не послушаха гласа Ми,
нито ходиха по него,
14 но ходиха по упорството на своето сърце
и подир Вааловците, както ги научиха бащите им.
15 Затова, така казва Господ на силите, Израилевият Бог:
Ето, Аз ще нахраня този народ с пелин
и ще го напоя с горчива вода;
16 и ще ги разпръсна между народи,
които нито те, нито бащите им са познавали;
и ще изпратя меч след тях,
докато ги изтребя.
17 Така говори Господ на силите:
Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките,
и изпратете за опитни в това жени, за да дойдат;
18 и нека побързат да подемат ридание за нас,
за да поронят очите ни сълзи,
и клепачите ни да излеят вода.
19 Защото глас на ридание се чува от Сион:
Как сме ограбени!
Много сме посрамени, защото оставихме земята,
понеже събориха жилищата ни.
20 Обаче, слушайте, жени, словото Господне
и нека приеме ухото ви словото на устата Му;
научете дъщерите си на ридание
и всяка – ближната си на плач.
21 Защото смъртта възлезе през прозорците ни,
влезе в палатите ни,
за да изтреби децата от улиците,
юношите от площадите.
22 Речи: Така казва Господ:
Човешки трупове ще лежат
като тор по лицето на нивата
и като ръкойката зад жетвар,
която никой няма да събере.
23 Така казва Господ:
Мъдрият да не се хвали с мъдростта си,
силният да не се хвали със силата си
и богатият да не се хвали с богатството си.
24 Но който се хвали, нека се хвали с това,
че разбира и познава Мене,
че съм Господ, Който извършва милост,
правосъдие и правда на земята;
понеже в това благоволявам – казва Господ. –
25 Ето, идат дни – казва Господ, –
когато Аз ще накажа
всички обрязани заедно с необрязаните:
26 Египет, Юда, Едом,
Амон и Моав,
и всички, които си стрижатиздадените части на косата,
които живеят в пустинята.
Защото всички тези народи са необрязани,
и целият Израилев дом е с необрязано сърце.
© Библейска лига - България

10

Бог и идоли


1 Слушайте словото, което Господ ви говори, доме Израилев:
2 Така казва Господ:
Не учете пътя на езичниците
и не се плашете от небесните знамения,
защото езичниците се плашат от тях.
3 Защото обичаите на племената са суетни;
понеже само дърво е това, което секат от гората,
нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;
4 украсяват го със сребро и злато,
закрепват го с гвоздеи и чукове да не се клати.
5 Техните кумири стоят прави като плашило в бостан,
но не говорят;
трябва да се носят,
защото не могат да ходят.
Не бойте се от тях, защото не могат да докарат никакво зло,
нито им е възможно да докарат някакво добро.
6 Няма подобен на Тебе, Господи,
велик си и велико е името Ти в сила.
7 Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите?
Защото на Тебе се пада това;
понеже между всички мъдреци на народите
и във всичките им царства няма подобен на Тебе.
8 Но всички онези са глупави и безумни;
суетно е учението им;
то е само дърво;
9 сребро, изковано в плочи, се донася от Тарсис,
и злато от Офир,
изделие на художник и на златарски ръце,
синьо и мораво е облеклото им – всецяло изработка на изкусни хора.
10 Но Господ е истинският Бог,
живият Бог и вечният Цар;
от Неговия гняв земята се тресе
и народите не могат да устоят пред негодуванието Му.
11 (Така ще им речете:
Онези богове, които не са направили небето и земятада! – те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)
12 Той направи земята със силата Си,
утвърди света с мъдростта Си,
и разпростря небето с разума Си.
13 Когато издава гласа Си, водите на небето шумят;
и Той издига облаците от краищата на земята;
изпраща светкавици за дъжда и изважда вятър отсъкровищницата Си.
14 Всеки човек безумства в своето знание;
всеки златар се посрамва от кумира си,
защото излятото от него е лъжа,
и няма в него дихание.
15 Суета са те, дело на заблуда;
във времето на наказанието им те ще загинат.
16 Онзи, който е делът на Яков, не е като тях,
защото Той е Създател на всичко;
Израил е племето, което е наследството Му;
Господ на силите е името Му.

Идващото разрушение


17 Събери от земята стоката си,
ти, който живееш в обсада.
18 Защото така казва Господ:
Ето, в това време Аз ще изхвърля като с прашка жителите на тази земя
и ще ги утесня, за да го почувстват.
19 Горко ми, поради болката ми!
Раната ми е люта;
но аз рекох:
Наистина, тази болка ми се пада и трябва да я търпя.
20 Шатърът ми се развали и всичките ми въжета се скъсаха;
чадата ми си отидоха от мене и ги няма;
няма вече кой да разпъне шатъра ми
и да окачи завесите ми.
21 Понеже овчарите станаха като скотове
и не потърсиха Господа,
затова не са успявали
и всичките им стада са разпръснати.
22 Слушай! Шум! Ето, иде,
и голям метеж от северната страна,
за да обърне Юдовите градове в пустиня,
в жилище на чакали.

Молитвата на Еремия


23 Господи, знам, че пътят на човека не зависи от него;
не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.
24 Господи, наказвай ме, но с мярка,
не в гнева Си, да не би да ме довършиш.
25 Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават,
и върху родовете, които не призовават Твоето име.
Защото те изпоядоха Яков,
дори го погълнаха и го довършиха,
и опустошиха жилището му.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Яков

3

Обуздаване на езика


1 Братя мои, не ставайте мно зина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждение. 2 Защото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. 3 Ако слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, можем да обръщаме и цялото им тяло. 4 Ето, и корабите, макар да са толкова големи и да са тласкани от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат накъдето иска кормчията. 5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън колко много вещество запалва! 6 И езикът, този цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалвавсичкия кръг на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла. 7 Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги, и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството; 8но никой човек не може да укроти езика; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. 9 С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие! 10 От същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, това не трябва да бъде така. 11 Изворът пуска ли от същото отверстие сладка вода и горчива? 12 Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини, или лозата – смокини? Така също не може един извор да дава солена и сладка вода.

Два вида мъдрост


13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта. 14 Но ако имате в сърцето си горчива завист и крамолничество, недейте се хвали, та да лъжете против истината. 15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска; 16 защото, където има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо. 17 Но мъдростта, която е от горе, преди всичко е чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. 18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

114

1 Когато излезе Израил от Египет,
Якововият дом – изсред люде другоезични,
2 Юда стана светилище на Бога,
Израил – Негово владение.
3 Морето видя и побягна;
Йордан се върна назад;
4 планините се разиграха като овни,
хълмите като агнета.
5 Що ти стана, море, та си побягнало?
На тебе, Йордане, та назад се върна?
6 На вас, планини, та се разиграхте като овни?
На вас, хълми – като агнета?
7 Трепери, земьо, от присъствието Господне,
от присъствието на Якововия Бог,
8 Който превърна канарата във водно езеро,
кременливия камък – във воден извор.
© Библейска лига - България