Основен / ден 286

Стар Завет

Еремия

14

Бездъждие, глад, меч
1 Господнето слово, което дойде към Еремия за бездъждието:
2 Юда ридае, портите ѝ залиняха,
чернеят на земята;
и викът на Ерусалим се издига.
3 Големците му пращат слугите си за вода;
те отиват при кладенците, но не намират вода;
връщат се с празните си съдове;
посрамени и смутени, покриват глави.
4 Земята се пука,
защото няма дъжд по земята;
орачите се посрамват
и покриват глави.
5 Даже кошутата ражда на полето
и оставя рожбата си, понеже няма трева.
6 И дивите осли стоят по високите места
и се задъхват като чакали;
очите им гаснат, понеже няма паша.
7 Господи, при все че беззаконията ни
свидетелстват против нас,
Ти действай заради името Си;
защото отстъпничествата ни са много,
срещу Тебе съгрешихме.
8 Надеждо на Израил,
Спасителю негов в скръбно време,
защо да си пришълец в тази земя,
като пътник, който свръща само да пренощува?
9 Защо да си като човек смаян,
като юнак, който няма сила да избави?
Ти обаче, Господи, си сред нас;
ние се наричаме с Твоето име; недей ни оставя.
10 Така казва Господ за този народ:
Както обикнаха да се скитат
и не въздържат нозете си,
така Господ не благоволи в тях;
сега ще си спомни Той беззаконието им
и ще накаже греховете им.
11 И рече ми Господ:
Не се моли за доброто на този народ.
12 Даже ако постят, не ще послушам вика им,
и ако принасят всеизгаряния и приноси,
не ще благоволя в тях;
но ще ги довърша с меч, с глад и с мор.
13 Тогава казах: Уви, Господи Еова!
Ето, пророците им казват:
Няма да видите меч, нито глад,
но ще ви дам сигурен мир на това място.
14 Тогава ми рече Господ:
Лъжливо пророкуват пророците в името Ми;
Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал,
нито съм им говорил;
те ви пророкуват лъжливо видение, гадание,
нищожество и измамата на своето сърце.
15 Затова така казва Господ
за пророците, които ви пророкуват в Моето име,
без да съм ги изпратил,
но които казват: Меч и глад не ще има в тази страна.
С меч и с глад ще бъдат изтребени тези пророци.
16 А народът, на когото те пророкуват,
ще бъде изхвърлен по ерусалимските улици,
загинал от глад и от меч;
и не ще има кой да ги заравя –
тях и жените им, синовете им и дъщерите им, –
защото ще излея върху тях собственото им зло.
17 И ще им кажеш това слово:
Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем
без да престанат;
защото девицата, дъщерята на Моя народ –
е поразена с много люта рана.
18 Ако изляза на полето,
виждам убитите с меч!
Ако вляза в града,
виждам изнемощелите от глад!
Дори пророкът и свещеникът
обходиха земята, но не знаят какво да се направи.
19 Съвсем ли си отхвърлил Юда?
Погнусила ли се е душата Ти от Сион?
Защо си ни поразил, та няма изцеление за нас?
Очаквахме мир, но никакво добро не дойде,
и време за изцеление, но ето – ужас!
20 Признаваме, Господи, нечестието си
и беззаконието на бащите си,
защото сме съгрешили пред Тебе.
21 Заради името Си недей се погнусява от нас,
не опозорявай славния Си престол;
спомни си, не нарушавай завета Си с нас.
22 Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд?
Небето от себе си ли дава дъждове?
Не си ли Ти, Който даваш, Господи, Боже наш?
Затова Тебе чакаме,
защото Ти правиш всичко това.
© Библейска лига - България

15

1 Но Господ ми рече:
Даже Мойсей и Самуил да биха застанали пред Мене,
пак не бих се смилил над този народ.
Изпъди ги от лицето Ми! Нека си отидат!
2 И когато те питат: Къде да отидем? –
тогава ще им речеш: Така казва Господ:
Които са за смърт – на смърт,
и които за меч – под меч;
и които са за глад – на глад,
и които са за плен – в плен.
3 И ще докарам срещу тях четири вида разрушители – казва Господ: –
Меч – да убива, кучета – да разкъсват,
небесни птици и земни зверове –
да изяждат и изтребват.
4 И ще ги направя да бъдат тласкани по всички царства на света,
поради това, което стори Манасия, синът на Юдовия цар Езекия, в Ерусалим.
5 Защото кой ще се смили над тебе, Ерусалиме?
Кой ще те пожали?
Кой ще се обърне да те попита: Как си?
6 Ти Ме отхвърли – казва Господ, –
отстъпи назад.
Затова ще простра ръката Си
против тебе и ще те погубя;
дотегна Ми да показвам милост.
7 Ще ги отвея с веяло при портите на тази земя,
ще ги обезчадя, ще изтребя Моя народ,
защото не се връщат от пътищата си.
8 Вдовиците им са пред Мене повече от морския пясък.
По пладне ще доведа грабител
срещу майките на младите им мъже;
внезапно ще докарам върху тях мъка и ужас.
9 Онази, която роди седем, изнемощя, предаде дух;
нейното слънце залезе още посред бял ден;
тя беше посрамена и смутена;
а останалите от тях Аз ще предам на меч
пред неприятелите им – казва Господ.
10 Горко ми, майко моя,
загдето си ме родила човек,
който се кара и препира с целия свят!
Нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, а всички ме проклинат.
11 Господ ми каза: Ще те укрепя за добро,
ще заставя твоя враг да ти се моли
в лошо време и в скръбно време.
12 Има ли желязо, което може да счупи северното желязо и медта?
13 Имотът ти и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна по всичките твои предели,
заради всичките ти грехове.
14 И ще те отведа с неприятелите ти
в страна, която не знаеш,
защото се запали огънят на гнева Ми
и ще гори върху вас.
15 Ти, Господи, познаваш делото ми;
спомни си за мене,
посети ме и отплати за мене на гонителите ми.
В дълготърпението Си не ме погубвай;
знай, че заради Тебе претърпях укор.
16 Като намерих Твоите думи, погълнах ги,
и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето,
защото се наричам с Твоето име,
Господи, Боже на силите.
17 Не седнах в събранието на веселящите се,
нито се радвах с тях;
седях сам поради ръката Ти,
защото Ти ме изпълни с негодувание.
18 Защо е постоянна болката ми
и раната ми – тъй тежка, че не приема изцеление?
Нима ще бъдеш като измамлив извор,
като непостоянни води?
19 Затова така казва Господ:
Ако се върнеш от тоя си ум, ще те възстановя,
за да стоиш пред Мене;
и ако отделиш скъпоценното от нищожното,
ще бъдеш като Моите уста.
Нека този народ се обърне към тебе,
но ти не се обръщай към тях.
20 Ще те направя срещу този народ яка медна стена;
и те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият,
защото Аз съм с тебе, за да те избавям
и да те отървавам – казва Господ. –
21 Ще те отърва от ръката на нечестивите
и ще те изкупя от ръката на насилниците.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Яков

4

Подчинете се на Бога

1 Откъде произлизат боеве и откъде крамоли между вас? Не оттам ли, от вашите сласти, които воюват втелесните ви части? 2 Вие пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не искате. 3 Искате, но не получавате, защото зле искате, за да го разпилявате в сластите си. 4 Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. 5 Или мислите, че без нужда казва Писанието, че Бог и до завист ревнува за Духа, Който е вложил да живее в нас? 6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. 7 И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас. 8 Приближавайте се до Бога, и ще се приближава и Той до вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи. 9 Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне в плач и радостта ви – в тъга. 10 Смирявайте се пред Господа и Той ще ви възвишава.
11 Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. 12 Само един е Законодател и Съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си, че съдиш ближния си?

Хвалби за утрешния ден

13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще преседим там една година, ще търгуваме и ще спечелим – 14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която за малко се явява и после изчезва. 15 Вместо това вие трябва да казвате: Ако иска Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова. 16 Но сега славно ви е да се хвалите. Всяко такова хвалене е зло. 17 И тъй, ако някой знае да прави добро и не го прави, негов грях е.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи