Основен / ден 288

Стар Завет

Еремия

18

В къщата на грънчаря

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа: 2 Стани и слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш словата Ми. 3 Тогава слязох в къщата на грънчаря; и ето – той работеше на колелото си. 4 И ако съдът, който правеше от глина, се развалеше в ръката на грънчаря, той го правеше на друг съд, както се виждаше угодно да го направи.
5 Тогава Господнето слово дойде към мене:
6 Доме Израилев, не мога ли да направя с вас
както този грънчар? – казва Господ. –
Ето, както е глината в ръката на грънчаря,
така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.
7 Когато кажа за някой народ или за някое царство
че ще го изкореня, съсипя и погубя,
8 ако онзи народ, за който съм говорил,
се отвърне от злото си,
Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.
9 А когато кажа за някой народ или за някое царство,
че ще го съградя и насадя,
10 ако извърши това, което е зло пред Мене,
като не слуша гласа Ми,
тогава ще се разкая за доброто,
с което съм казал, че ще го облагодетелствам.
11 И тъй, сега иди, говори на Юдовите мъже
и на ерусалимските жители, като речеш:
Така казва Господ:
Ето, Аз кроя зло против вас
и съставям план против вас;
върнете се всеки от лошия си път
и оправете постъпките си и делата си.
12 А те ще кажат: Напразно!
Защото според своите замисли ще ходим
и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.
13 Затова така казва Господ:
Попитайте сега между народите
кой е чул такива неща?
Израилевата девица извърши много ужасно нещо.
14 Ще изчезне ли ливанският сняг от стръмните скали?
Ще пресъхнат ли хладните води, които идат отдалеч?
15 А Моят народ Ме забрави;
те кадят на суетни идоли,
които ги накараха да се препъват в пътищата си, в старите пътеки,
за да ходят по обиколните пътеки на непрокаран път.
16 Да направят земята си за ужас и вечен присмех;
всеки, който мине през нея, ще се чуди и ще клати глава.
17 Ще ги разпръсна пред враговете им като източен вятър;
в деня на злощастието им ще им покажа гръб, а не лице.
18 Тогава рекоха:
Елате, нека скроим замисъл против Еремия,
защото не ще се изгуби закон от свещеник,
нито съвет от мъдрец,
нито слово от пророк.
Елате, да го поразим с език
и да не обръщаме внимание на ни едно от словата му.
19 Послушай ме, Господи,
и чуй гласа на онези, които се препират с мене.
20 Ще се въздаде ли зло за добро?
Защото изкопаха яма за душата ми.
Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях,
за да отвърна от тях Твоята ярост.
21 Затова предай чадата им на глад
и предай ги на силата на меча;
нека станат жените им бездетни и вдовици,
нека мъжете им бъдат поразени от смърт
и нека паднат младежите им от меч в бой.
22 Нека се чуе вопъл от къщите им,
когато докарат внезапно полкове върху тях,
защото изкопаха яма, за да ме хванат
и скриха примки за нозете ми.
23 А Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият.
Да не простиш беззаконието им,
нито да изличиш греха им пред лицето Си;
но да се съборят пред Тебе;
Ти подействай против тях, когато си гневен.
© Библейска лига - България

19

1Така казва Господ: Иди и купи една глинена стомна; и вземи някой от старейшините на народа и от старейшините на свещениците, 2 и излез в долината на Еномовия син, която е при входа на Грънчарската порта. Там прогласи словото, което ще ти кажа, като речеш: 3 Слушайте Господнето слово, Юдови царе и ерусалимски жители. Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на това място зло, от което всеки, който го чуе, ще му писнат ушите. 4 Защото те Ме оставиха, и направиха чуждо това място, като кадяха в него на богове, които не познаваха нито те, нито бащите им, нито Юдовите царе; те напълниха това място с кръвта на невинните, 5 и издигнаха високите места на Ваал, за да горят синовете си в огън за всеизгаряния на Ваал – нещо, което не съм заповядал, нито съм говорил, нито Ми е идвало наум.
6 Затова, ето, идат дни – казва Господ – когато това място не ще се нарича вече Тофет или Долина на Еномовия син, а Долина на клане. 7 И ще осуетя на това място помислите на Юда и на Ерусалим; и ще ги накарам да паднат от меч пред неприятелите си, от ръката на онези, които искат живота им; а труповете им ще дам за храна на небесните птици и на земните зверове. 8 И ще направя този град за ужас и за присмех; всеки, който минава през него, ще се чуди и присмива поради всичките му беди. 9 И ще ги накарам да ядат плътта на синовете си и плътта на дъщерите си, и ще ядат един друг плътта си при обсадата, и при утеснението, с което ще ги утеснят неприятелите им и онези, които искат живота им.
10 Тогава да строшиш стомната пред мъжете, които са дошли с тебе да гледат, 11 и да им речеш: Така казва Господ на силите: Ей така ще строша това племе и този град, както се строшава грънчарски съд и не може вече да стане цял; и те ще бъдат погребани в Тофет, понеже не ще остане място за погребване другаде. 12 Така ще постъпя с това място и с жителите му – казва Господ – и ще направя този град като Тофет. 13 Къщите на Ерусалим и къщите на Юдовите царе ще бъдат като това място, Тофет – нечисти; всичките къщи, върху чиито покриви са кадили тамян за цялото небесно войнство и са правили възлияния на други богове.
14 Тогава Еремия дойде от Тофет, където Господ го беше изпратил да пророкува, и застана в двора на Господния дом, та рече на целия народ: 15 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на този град и на всичките му села всичкото зло, което изрекох против него, защото закоравиха врата си и не искат да слушат словото Ми.

20

Еремия и Пасхор

1 А Пасхор, синът на свещеника Имер, който беше надзорник в Господния дом, чу как Еремия пророкува тези неща. 2 Тогава Пасхор удари пророк Еремия и го сложи в кладата, която бе при горната Вениаминова порта, до Господния дом. 3 А на сутринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му каза: Господ не те нарече Пасхор, а Магор-Мисавив. 4 Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и за всичките ти приятели; те ще паднат от меча на враговете си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч. 5 При това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе, ще предам в ръката на техните врагове, които ще ги разграбят и ще ги вземат, та ще ги занесат във Вавилон. 6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

Оплакването на Еремия

7 Господи, примамил си ме и аз бях примамен;
Ти си по-силен от мене и си надмогнал;
аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене.
8 Защото отворя ли уста, викам,
викам за насилие и разорение!
Защото словото Господне ме прави за позор и присмех цял ден.
9 Но ако река: няма да спомена за Него,
нито ще проговоря вече в името Му,
тогава Неговото слово става в сърцето ми
като пламнал огън, затворен в костите ми;
уморих се да го задържам, но не мога.
10 Защото чувам шушукане от мнозина, ужас отвсякъде!
Обвинявайте! И ние ще го обвиним.
Всичките ми приятели
дебнат да се спъна, казвайки:
Може би той ще се подмами
и ние ще надмогнем над него и ще му отмъстим.
11 Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник,
затова гонителите ми ще се спънат и не ще надмогнат;
те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно;
срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.
12 Но, Господи на силите, Който изпитваш праведния
и виждаш разума и сърцето,
нека видя Твоето въздаяние върху тях,
защото на Тебе поверих делото си.
13 Пейте на Господа, хвалете Господа,
защото избави душата на нуждаещия се
от ръката на злодейците.
14 Проклет да бъде денят, в който се родих;
да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми.
15Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми:
Роди ти се мъжко дете, –
и с това го зарадва много.
16 И да бъде тоя човек като градовете,
които Господ не пожали и разори,
и нека слуша заран вик
и на пладне тревога,
17 защото не ме умъртви в утробата,
тъй че майка ми да ми е станала гроб,
и утробата ѝ всякога бременна.
18 Защо излязох из утробата
да гледам труд и скръб
и дните ми да се довършат в срам.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Петрово

1

1 Петър, апостол Исус Христов, до избраните пришълци, които са пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния, 2 избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова. Благодат и мир да ви се умножи!

Послушание към управниците и господарите

3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, 4 за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас, 5 които с Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време. 6 В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е потребно), в разни изпитания, 7 с цел изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос; 8 Когото любите, без да сте Го видели; в Когото, като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, 9 като получавате следствието на вярата си, спасението на душите си. 10 За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; 11 като издирваха кое или какво време посочваше Христовият Дух, Който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славата. 12 И откри им се, че не за себе си, а за вас служеха те в това, което сега ви се извести чрез онези, които ви проповядваха благовестието чрез Святия Дух, изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат.

Бъдете святи

13 Затова стегнете ума си, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос. 14 Като послушни чада, не се съобразявайте с първите страсти, които имах те във време на незнанието си; 15 но както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете святи и вие във всичките си постъпки; 16 защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят.“ 17 И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарвайте със страх времето на вашето престояване, 18 като знаете, че не с тленни неща сте изкупени от вашия предаден от бащите ви суетен живот, не със сребро или злато, 19 но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречист, 20 Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в последно време за вас, 21 повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му е дал слава, така че вярата и надеждата ви да бъдат в Бога. 22 Понеже сте очистили душите си с покорство към истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, 23 тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието слово, което живее и трае [довека]. 24 Защото
„Всяка твар е като трева,
и всичката ѝ слава като цвят от трева;
тревата изсъхва и цветът ѝ окапва,
25 но словото Божие трае довека“;
и това е словото, което ви е благовестено.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи