Основен / ден 294

Стар Завет

Даниил

1

Даниил в двореца на Навуходоносор

1 В третата година от царуването на Юдовия цар Йоаким дойде вавилонският цар Навуходоносор в Ерусалим и го обсади. 2 И Господ предаде в ръката му Юдовия цар Йоаким и част от съдовете в Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете внесе в съкровищницата на своя бог.
3 И царят заповяда на началника на скопците си Ашпеназ да доведе някои от израиляните, тоест от царския род и от благородниците, 4 младежи без никакъв недостатък, красиви наглед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във всякакво знание, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския палат, за да ги учи на учението и езика на халдейците. 5 И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, с които да ги хранят три години, за да могат след изтичането на това време да постъпят на служба при царя.
6 А между тях бяха, от юдеите, Даниил, Анания, Мисаил и Азария, 7 които началникът на скопците преименува, като нарече Даниил Валтасасар, Анания – Седрах, Мисаил – Мисах, и Азария – Авденаго. 8 Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова, помоли началника на скопците да не го принуждава да се осквернява. 9 А Бог направи така, че Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на скопците. 10 И началникът на скопците рече на Даниил: Аз се боя от господаря си, царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко напълнели от лицата на младежите, вашите връстници, и така да изложите главата ми на опасност пред царя. 11 Тогава Даниил каза на надзирателя, когото началникът на скопците беше поставил над Даниил, Анания, Мисаил и Азария: 12 Изпитай, моля, слугите си десет дни, през които да ни се даде само зеленчук да ядем и вода да пием; 13 после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на младежите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш, постъпи със слугите си. 14 И той ги послуша в това, и ги изпита десет дни. 15 И накрая на десетте дни техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни, отколкото лицата на всичките юноши, които ядяха от изрядните царски ястия на царя. 16 И тъй, надзирателят отнемаше от тях изрядното ястие и виното, което трябваше да пият, и им даваше зеленчук. 17 И на тези четирима младежи Бог даде знание и разбиране на всяко учение и мъдрост, а Даниил можеше да проумява всички видения и сънища. 18 И накрая на дните, когато царят бе заповядал да ги въведат, началникът на скопците ги въведе пред Навуходоносор. 19 И като разговаря с тях царят, между всички тях не се намери подобен на Даниил, Анания, Мисаил и Азария; затова, те постъпиха на служба при царя. 20 И във всяко дело, което изискваше мъдрост и разбиране, за каквото да ги попиташе царят, намираше ги десет пъти по-добри от всичките врачове и гледачи, които бяха в цялото му царство. 21 И Даниил остана до първата година на цар Кир.
© Библейска лига - България

2

Сънят на Навуходоносор

1 И във втората година от царуването на Навуходоносор, Навуходоносор сънува сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него. 2 Тогава царят заповяда да свикат врачовете и гледачите, чародейците и халдейците, за да разтълкуват сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя. 3 И царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава; искам да разбера съня. 4 Тогава халдейците казаха на царя на арамейски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си, и ние ще обясним значението му. 5 В отговор царят рече на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми обясните съня и значението му, ще бъдете разсечени и къщите ви ще се обърнат на бунища; 6 но ако обясните съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. И тъй, обяснете ми съня и значението му. 7 Те повторно рекоха: Нека каже царят съня на слугите си и ние ще обясним значението му. 8 В отговор царят каза: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате какво съм ви заповядал. 9 Обаче, ако не ми обясните съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, докато се измени решението ми. И тъй, кажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми разтълкувате и значението му. 10 Халдейците отговориха на царя: Няма човек на света, който да може да обясни на царя тази работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от врач, гледач или халдеец. 11 Това нещо, което царят изисква, е мъчно; и няма друг, който би могъл да го обясни пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците. 12 От това царят се разгневи и много се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци. 13 И тъй, като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги убият. 14 Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци. 15 Той каза на царския началник Ариох: Защо е издал царят такъв строг указ? Тогава Ариох разказа работата на Даниил. 16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да му разтълкува значението на съня.
17 Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа това на другарите си Анания, Мисаил и Азария, 18 за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, за да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци. 19 И се откри тайната на Даниил в нощно видение.
Тогава Даниил благослови небесния Бог.
20 И рече:
Да бъде благословено името Божие
отвека и довека;
защото мъдростта и силата са Негови.
21 Той сменя времената и сезоните;
сваля царе и поставя царе;
Той е, Който дава мъдрост на мъдрите
и знание на разумните.
22 Той открива дълбоките и скрити неща;
Той познава онова, което е в тъмнината;
и светлината обитава с Него.
23 На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря,
и Тебе славословя,
Който си ми дал мъдрост и сила,
като си ми открил онова,
за което Те молихме,
защото си ни открил съня на царя.

Даниил тълкува съня

24 И тъй, Даниил влезе при Ариох, когото царят бе назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, каза му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя, и аз ще обясня на царя значението на съня. 25 Тогава Ариох побърза да въведе Даниил при царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще открие на царя значението. 26 Царят каза на Даниил, наречен още Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях и значението му? 27 В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да открият на царя ни мъдреци, ни гледачи, ни врачове, ни астролози. 28 Но има Бог на небесата, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносор онова, което има да стане в идещите дни. Ето съня ти и това, което си видял на леглото си: 29 О, царю, на леглото си размишлявал за онова, което има да стане по-после; и Онзи, Който открива тайни, ти е открил онова, което има да стане. 30 Колкото за мене, тази тайна ми се откри не защото имам повече мъдрост от останалите живи, а за да се открие на царя значението на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си. 31 И ето, ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и видът му е бил страшен. 32 Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му – от сребро, коремът му и бедрата му – от мед, 33 краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, отчасти от глина. 34 Докато ти си гледал, откъснал се е камък, но не от човешка ръка, ударил е образа в нозете му, които са били от желязо и глина, и ги е строшил. 35 Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл и от тях не е останала следа. А камъкът, който е ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.
36 Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му. 37 Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава; 38 и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава. 39 И след тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще обладае целия свят. 40 Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко. 41 А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска глина и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глина. 42 И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от глина, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко. 43 И както си видял желязото смесено с глина, така те ще се размесят с потомците на други родове човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта. 44 И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши, и не ще го владее друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъдва довека. 45 И както си видял, че камък се е откъснал от планината, но не от човешка ръка, и че е разтрошил желязото, медта, глината, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане след това. Сънят е верен и тълкуванието му точно.
46 Тогава цар Навуходоносор падна по лице и се поклони на Даниил, и заповяда да му принесат принос и кадения. 47 И каза на Даниил: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, и откривател на тайни, щом ти можа да откриеш тази тайна! 48 Тогава царят въздигна Даниил, даде му много и големи дарове и го постави управител над цялата Вавилонска област и главен началник на всички вавилонски мъдреци. 49 И Даниил измоли от царя, и той постави Седрах, Мисах и Авденаго над делата на Вавилонската област; а Даниил остана в царския дворец.
© Библейска лига - България

Нов Завет

2 Петрово

2

Лъжливите учители и тяхното унищожение

1 Но имало е лъжливи про-роци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като даже се отричат от Господаря, Който ги е изкупил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. 2 И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще бъде похулен. 3 От лакомия те ще се възползват от вас с престорени думи; но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя, и тяхната погибел не дреме. 4 Защото, ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове и ги предаде да бъдат вардени за съд; 5 и ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ной, възгласител на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят; 6 тъй също, ако Той осъди на разорение градовете Содом и Гомор, и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на онези, които щяха да вършат нечестие, 7 а избави праведния Лот, на когото бе досадил развратният живот на нечестивите; 8(защото този праведен човек, като живееше между тях, измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела); 9 то знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден, 10 а особено тези, които с нечисто пожелание следват плътските страсти и презират властта. Дръзки и надменни, те не се страхуват да хулят славните същества; 11 докато ангелите, ако и да са по-големи в мощ и сила, не представят хулна присъда против тях пред Господа. 12 Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат, 13 понасящи онеправдание, като заплата на неправдата си – люде, които считат за удоволствие да пируват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение с вас; 14 очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; прелъстяват неукрепналите души; сърцето им е научено на лакомия; те са чада на проклятие; 15 оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаам Восоров, който обикна заплатата за неправдата, 16 но беше изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка. 17 Те са безводни кладенци, мъгли, тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [довека]. 18 Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтлеността подмамват в плътските страсти онези, които едвам избягват от живеещите в заблуждение. 19 Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става. 20 Понеже, ако, след като са избегнали светската поквара чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се оплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. 21 Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях свята заповед. 22 С тях се е случило това, което казва истинната пословица: Кучето се върна на бълвоча си; и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи