Основен / ден 296

Стар Завет

Даниил

5

Надписите по стената

1 Цар Валтасар даде голям пир на хиляда от големците си и пиеше вино пред хилядата. 2 Докато вкусваше от виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които баща му, Навуходоносор, беше задигнал от храма, който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му. 3 Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който бе в Ерусалим; и с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му. 4 Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове. 5 В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха, срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тази част от ръката, която пишеше. 6 Тогава изгледът на лицето на царя се измени и мислите му го смутиха, така че ставите на кръста му се разхлабиха и колената му се заудряха едно о друго. 7 Завика царят силно да доведат гледачите, халдейците и астролозите. И царят каза на вавилонските мъдреци: Който прочете това писание и ми обясни значението му, ще бъде облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията му и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството. 8 И тъй, влязоха всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да обяснят на царя значението му. 9 Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени и големците му се смаяха.
10 Поради думите на царя и на големците му царицата влезе в залата за пируване и каза: Царю, да си жив довека! Да не те смущават мислите ти, нито да се изменя лицето ти. 11 Има човек в царството ти, в когото е Духът на Святия Бог; и в дните на баща ти в него се намериха светлина, разум и мъдрост, като мъдростта на боговете; и цар Навуходоносор – баща ти, царю, го постави началник на врачовете, гледачите, халдейците и астролозите, 12 защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на загадки и разрешаване на недоумения имаше в този Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека повикат Даниил и той ще открие значението на написаното.
13 Тогава Даниил бе въведен пред царя и царят каза на Даниил: Ти ли си онзи Даниил от пленените юдеи, които баща ми, царят, доведе от Юдея? 14 Чух за тебе, че Духът Божий бил в тебе, и че светлина, разум и превъзходна мъдрост се намирали в тебе. 15 Ето, доведоха ми мъдреците и гледачите, за да прочетат това писание и да ми обяснят значението му; но те не можаха да ми го обяснят. 16 А за тебе чух, че си можел да тълкуваш и да разрешаваш недоумения; и тъй, ако можеш да прочетеш написаното и да ми откриеш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството. 17 Тогава в отговор Даниил рече пред царя: Даровете ти нека останат за тебе и дай на другиго наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното и ще му открия значението му. 18 Царю, Всевишният Бог даде на баща ти Навуходоносор царство и величие, сила и чест; 19 и поради величието, което му даде, всичките племена, народи и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше, убиваше и когото искаше, опазваше жив, когото искаше, възвишаваше, и когото искаше, унижаваше. 20 Но когато се надигна сърцето му и духът му закоравя, та да постъпва гордо, той бе свален от царския си престол, славата му се отне от него 21 и бе изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните и живееше сред дивите осли; хранеха го с трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците и когото иска поставя над него. 22 И ти, негов син, Валтасаре, не си смирил сърцето си, ако и да знаеше всичко това, 23 а си се надигнал против Небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино, ти и големците ти, жените ти и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които нито виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти и в Чиято власт са всичките твои пътища, ти не прослави. 24 Затова от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа. 25 И ето какво се написа: мене, мене, текел, упарсин. 26 Ето и значението на това нещо: мене – Бог е преброил дните на твоето царство, и му е сложил край; 27 текел – претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен; 28 перес – раздели се царството ти и се даде на мидяните и персите.
29 Тогава по заповед на Валтасар облякоха Даниил в багреница, окачиха златната огърлица около шията му и го провъзгласиха за трети владетел в царството.
30 В същата нощ царят на халдейците, Валтасар, бе убит. 31 И мидиецът Дарий, който бе на около шестдесет и две години, превзе царството.
© Библейска лига - България

6

Даниил в рова с лъвове

1 Видя се добре на Дарий да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство, 2 и над тях – трима князе, един от които бе Даниил, за да дават сатрапите сметка на тях, и тъй царят да не търпи загуби. 3И този Даниил беше предпочитан пред другите князе и сатрапи, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.
4 Тогава князете и сатрапите се постараха да намерят предлог да обвинят Даниил по управлението на царството; но не можаха да намерят никакъв предлог или вина, защото той бе верен и в него не се намери никаква грешка или вина. 5 И тъй, тези люде си рекоха: Няма да намерим никакъв предлог против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог. 6 Тогава тези князе и сатрапи се събраха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив довека! 7 Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите, като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дена, отправи някаква просба до който и да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да бъде хвърлен в рова на лъвовете. 8 Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената ѝ форма, за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменя. 9 И така, цар Дарий подписа писмената забрана.
10 А Даниил, щом научи, че е подписана писмената забрана, влезе у дома си, и като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колене три пъти на ден, молеше се и благодареше на своя Бог, както правеше по-напред. 11 Тогава онези люде се събраха и установиха, че Даниил се моли и отправя просба пред своя Бог. 12 И отидоха, и напомниха на царя за царската забрана: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дена би отправил просба до който и да било бог или човек, освен до тебе, царю, ще бъде хвърлен в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменя. 13 Тогава те казаха пред царя: Оня Даниил, който е от пленените юдеи, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден. 14 А царят, като чу тези думи, наскърби се много и взе присърце да избави Даниил; и трудеше се до залез слънце да го избави. 15 Но онези люде се събраха при царя и му казаха: Знай, царю, че е закон на мидяните и персите, никаква забрана или постановление, което царят издаде, да не се изменя. 16 Тогава царят заповяда и доведоха Даниил, и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят каза на Даниил: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те избави. 17 После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечата със своя си печат и с печата на големците си, за да не се измени разпореденото за Даниил. 18 Тогава царят отиде в палата си и прекара нощта в пост, нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят бягаше от него. 19 А на сутринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете. 20 И като се приближи при рова, извика с жален глас на Даниил: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те избави от лъвовете? 21 Тогава Даниил каза на царя: Царю, да си жив довека! 22 Моят Бог прати ангела Си да затвори устата на лъвовете и не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение. 23 Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниил от рова. И когато Даниил бе изваден от рова, никаква повреда не се намери по него, защото се бе уповал на своя Бог.
24 Тогава по заповед на царя, докараха онези люде, които бяха наклеветили Даниил, и хвърлиха тях, чадата им и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова, лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.
25 Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас! 26 Издавам указ, във всяка област на царството ми, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден довека, и Неговото царство е несъкрушимо, и властта Му ще трае докрай. 27 Той избавя и спасява, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който избави Даниил от силата на лъвовете.
28 И тъй, Даниил благоденстваше при царуването на Дарий и при царуването на персиеца Кир.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Йоан

1

Словото на живота

1 Това, което е било отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота 2 (защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас) 3 каквото сме видели и чули възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и Неговия Син Исус Христос. 4 И това ви пишем, за да стане пълна нашата радост.

Ходене в светлината

5 И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. 6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината. 7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях. 8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. 9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. 10 Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи