Основен / ден 298

Стар Завет

Даниил

9

Молитвата на Даниил

1 В първата година на Дарий, Асуировия син, от рода на мидийците, който се възцари над Халдейското царство, 2 в първата година от царуването му, аз, Даниил, разбрах от свещените книги числото на годините, за което бе дошло слово от Господа към пророк Еремия, че запустението на Ерусалим ще трае седемдесет години. 3 Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел.
4 Когато се помолих на Господа, моя Бог, и се изповядах, казах: О, Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта Си към онези, които Те любят и пазят Твоите заповеди! 5 Съгрешихме, постъпвахме беззаконно, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите закони; 6 и не послушахме слугите Ти, пророците, които говориха в Твое име на царете ни и на началниците ни, на бащите ни и на целия народ на земята ни. 7 На Тебе, Господи, подобава правда, а на нас – срам на лицето, както е днес, на Юдовите мъже, на ерусалимските жители и на целия Израил, и близък и далечен, по всички страни, където си ни разпилял след престъплението, което извършихме против Тебе. 8 Господи, срам на лицето подобава на нас, на царете ни, на началниците ни и на бащите ни, защото съгрешихме пред Тебе. 9 На Господа, нашия Бог, принадлежат милост и опрощение, защото се възбунтувахме против Него 10 и не послушахме гласа на Господа, нашия Бог, да ходим по законите, които положи пред нас чрез слугите Си, пророците. 11 Да! Целият Израил престъпи закона Ти, като се отклони и не послуша гласа Ти; по тази причина се изляха върху нас проклятието и клетвата, написани в закона на Божия слуга Мойсей; защото съгрешихме пред Него. 12 Той потвърди думите Си, които изговори против нас и против нашите съдии, които са ни съдили, като докара върху нас голямо зло; защото никъде под небето не е ставало това, което стана на Ерусалим. 13 Всичкото това зло, както е написано в Мойсеевия закон, дойде върху нас; но пак не се молихме пред Господа, нашия Бог, за да се отвърнем от беззаконията си и да постъпваме разумно според истината Ти. 14 Затова Господ е бдял за това зло и го е докарал върху нас; защото Господ, нашият Бог, е справедлив във всичките дела, които върши; но ние не слушахме гласа Му. 15 И сега, Господи, Боже наш, Който си извел народа Си от Египетската земя с мощна ръка, и си спечелил за Себе Си име, каквото имаш днес, съгрешихме и вършихме нечестие.
16 Господи, според всичката Твоя правда, моля се, нека гневът и яростта Ти се отвърнат от твоя град Ерусалим, от святия Ти хълм; защото поради нашите грехове и поради беззаконията на бащите ни, Ерусалим и Твоят народ станахме за укор на всички, които ни окръжават. 17 Затова сега послушай, Боже наш, молитвата на слугата Си и молбите му, и, заради Господа, осияй с лицето Си върху запустялото Си светилище. 18 Боже мой, приклони ухото Си и послушай; отвори очите Си и виж опустошенията ни, и града, който се нарича с Твоето име; защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, а заради многото Твои щедрости. 19 Господи, послушай; Господи, прости; Господи, обърни внимание и действай; да не закъснееш, заради Себе Си, Боже мой; защото с Твоето име се наричат градът Ти и народът Ти.

Седемдесет седмици

20 И докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на народа си Израил, и принасях молбата си пред Господа, моя Бог, за святия хълм на моя Бог, 21 още докато говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението по-напред, като летеше бързо, се приближи до мене около часа на вечерната жертва. 22 И вразуми ме, като говори с мене: Данииле, сега излязох, за да ти дам разбиране и прозрение. 23 Когато започна да се молиш, заповедта излезе; и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен от Господа; затова вникни в словото и разбери видението.
24 Седемдесет седмици са определени за твоя народ и за святия твой град, за да бъде покрито престъплението, да се сложи край на греховете и да се направи умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да бъде помазан Пресвятият. 25 И тъй, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим до идването на княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради отново, с улици и стени, макар и в размирни времена. 26 И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат; и воините на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната ще има определени опустошения. 27 И ще потвърди завет с мнозина за една седмица; а в половината на седмицата ще сложи край на жертвата и приноса; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; докато крайната предопределена гибел не постигне опустошителя.
© Библейска лига - България

10

Видението на Даниил с човека

1 В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниил, наречен още Валтасасар; и това откровение бе истинско, и означаваше големи бедствия; и той разбра и проумя видението 2 (В онова време аз, Даниил, жалеех цели три седмици; 3 вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми и ни веднъж не помазах себе си, докато не се навършиха цели три седмици.) 4 И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, като бях при брега на голямата река, която е Тигър, 5 като повдигнах очи, видях, и ето, един човек облечен в ленени дрехи, чийто кръст бе опасан с чисто злато от Уфаз. 6 Тялото му бе като хризолит, лицето му – на вид като светкавица, очите му – като огнени светила, мишците и нозете му бяха наглед като лъскава мед и гласът на думите му – като глас на много народ. 7 Само аз, Даниил, видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не видяха видението; но голям страх ги нападна и побягнаха да се скрият. 8 И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в тление и останах безсилен. 9 Чух обаче гласа на думите му; и като чух гласа на думите му, аз паднах в несвяст, с лице към земята. 10 И ето, ръка се допря до мене, която ме постави на коленете ми и на дланите на ръцете ми. 11 И каза ми: Данииле, мъжо възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега, и когато ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан.
12 Тогава ми рече: Не бой се, Данииле; защото от първия ден откак ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти бяха послушани; и аз дойдох поради думите ти. 13 Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дена; но ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; и аз останах непотребен вече там при персийските царе, 14 и сега дойдох да ти открия какво има да стане с народа ти в последните времена; защото видението се отнася до далечни дни. 15 И като ми говореше тези думи, насочих лицето си към земята и останах ням. 16 И ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си и говорих, като казах на онзи, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остана сила в мене. 17 Защото как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? Понеже не остана никаква сила в мене, а и дъх не остана в мене. 18 Тогава пак се допря до мене нещо като човешки образ и ме подкрепи. 19 И рече: Не бой се, мъжо възлюбени; мир на тебе! Крепи се! Да! Крепи се! И като ми говореше, аз се укрепих и казах: Нека говори господарят ми, защото си ме укрепил. 20 Тогава каза: Знаеш ли защо съм дошъл при тебе? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде. 21 Все пак ще ти известя какво е написано в истинското писание, при все че няма кой да ми помага против тези князе, освен вашия княз Михаил.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Йоан

3

1 Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна. 2 Любезни, сега сме Божии чада и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим, както е. 3 И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както е Той чист. 4 Всеки, който върши грях, върши и беззаконие; защото грехът е беззаконие; 5 и знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни. В Него няма грях. 6 Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал. 7 Дечица, никой да не ви заблуждава; който върши правда, е праведен, както и Христос е праведен. 8 Който върши грях, от дявола е: защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, за да съсипе делата на дявола. 9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. 10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; който не върши правда, не е от Бога, съ що и онзи, който не люби брата си.

Божията любов и нашата любов

11 Защото поръчката, която чухте отначало, е това: да любим един другиго; 12 и да не бъдем като Каин, който беше от лукавия и уби брат си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му – праведни.
13 Недейте се чуди, братя, ако светът ви мрази. 14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби [брата си], остава в смърт. 15 Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот. 16 От това познаваме любовта, че Той даде живота си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята. 17 Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? 18 Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност. 19 От това ще познаем, че сме от истината, и ще успокоим сърцето си пред Него 20 относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко. 21 Любезни, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме увереност спрямо Бога; 22 и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, което е угодно пред Него. 23 И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал. 24 И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога иБог в него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас, по Духа, Който ни е дал.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи