Основен / ден 30

Стар Завет

Битие

19

Разрушението на Содом и Гомор

1 Привечер дойдоха двамата ангели в Содом, а Лот седеше при Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза: 2 Господари мои, свърнете, моля, в дома на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете, та си идете по пътя. А те казаха: Не, на улицата ще пренощуваме. 3 Но, като ги молеше много, те свърнаха към него и влязоха в дома му. И той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и те ядоха.
4 А преди да легнат да спят, содомските мъже, млади и стари, от всички краища на града, обиколиха къщата 5 и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха да нощуват при тебе? Изведи ни ги, за да ги познаем. 6 А Лот излезе при тях пред входа, затвори вратата зад себе си и каза: 7 Моля ви се, братя мои, не правете това зло. 8 Вижте, имам две дъщери девици; по-добре тях да ви изведа и сторете с тях каквото ви е угодно, само на тези мъже не правете нищо, понеже са дошли под покрива ми. 9 Но те рекоха: Махни се от пътя ни. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришълец, а иска още и съдия да стане! Ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека Лот, и се приближиха да разбият вратата. 10 Тогава мъжете вътре простряха ръце, дръпнаха Лот при себе си вкъщи и затвориха вратата. 11 Също и поразиха със слепота човеците, които бяха пред къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха като търсеха вратата.
12 Тогава двамата мъже рекоха на Лот: Имаш ли тук някой друг? Зет, синове, дъщери и които и да било други, които имаш в града, изведи ги от това място, 13защото ние ще погубим мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го погубим. 14И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото Господ ще погуби града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.
15 Когато се зазори, ангелите започнаха да подканят Лот, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш при наказанието на този град. 16 Но понеже той се бавеше, мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери; изведоха го и го оставиха вън от града, понеже Господ го жалеше. 17 И като ги изведоха вън, каза единият на Лот: Бягай за живота си! Не поглеждай назад и не спирай никъде в тази долина! Бягай на планината, за да не погинеш! 18 А Лот им каза: Не, Господи! 19 Ето, слугата Ти придоби Твоето благоволение и велика е милостта, която ми оказа, като спаси живота ми, но аз не мога да побягна в планината, да не би да ме застигне злото и да умра. 20 Ето по-близо е да избягам в този град, той е малък. Нека да избягам там, той е малък град, нали? И така животът ми ще се опази. 21Той му каза: Ето, за да ти угодя, ще направя и това: няма да разруша града, за който ти говориш. 22 Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град се наименува Сигор. 23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
24 Тогава Господ изля над Содом и Гомор дъжд от сяра и огън от Господа от небето. 25 Той разруши тези градове и цялата околност, и всичките жители на градовете, и растителността по тази земя.
26 Но Лотовата жена, която вървеше накрая, погледна назад и стана стълб от сол.
27 Сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред Господа. 28 Погледна към Содом и Гомор, и към цялата долина, и видя, че дим, като дим от пещ, се вдига от земята.
29 И тъй, когато погубваше градовете на тази долина, Бог си спомни за Авраам и изпрати Лот извън погублението, когато разрушаваше градовете, където бе живял Лот.

Лот и неговите дъщери

30 А Лот и двете му дъщери излязоха от Сигор и заживяха в планината, понеже той се боеше да остане в Сигор. Той и двете му дъщери живееха в една пещера. 31 Тогава по-голямата каза на по-малката: Баща ни е стар и няма мъж на земята, който да влезе при нас според всесветския обичай. 32 Ела, да напоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомство от баща си. 33 И тъй, онази нощ напоиха баща си с вино; и по-голямата влезе и преспа с баща си; а той не усети ни когато легна тя, ни когато стана. 34 На другия ден по-голямата каза на по-малката: Ето, миналата нощ аз преспах с баща си; да го напоим с вино и тази нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си. 35 И тъй, и онази нощ напоиха баща си с вино, и по-малката влезе и преспа с него; а той не усети ни когато легна тя, ни когато стана. 36 Така и двете Лотови дъщери заченаха от баща си. 37 По-голямата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците. 38 Роди и по-малката син и го наименува Бен-Ами; той е и до днес отец на амонците.
© Библейска лига - България

20

Авраам и Авимелех
1 Оттам Авраам тръгна към Негев. Той се засели между Кадеш и Сур, и живееше като пришълец в Герар. 2 И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то герарският цар Авимелех прати, та взе Сара. 3 Но Бог дойде при Авимелех насън през нощта и му каза: Ето, ти ще умреш заради жената, която си взел, защото тя си има мъж. 4 А Авимелех не беше се докоснал до нея, затова каза: Господи, нима ще погубиш един невинен народ? 5 Не каза ли сам той: Сестра ми е? Също и сама тя каза: Той ми е брат. С чисто сърце и с чисти ръце сторих аз това. 6 Бог му каза в съня: Да, зная, че си сторил това с чисто сърце; Аз те и удържах да не съгрешиш пред Мене и не те оставих да се докоснеш до нея. 7 Сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че ще умреш, ти и всички твои. 8 На сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и им извести всички тези неща; и човеците много се уплашиха. 9 Тогава Авимелех повика Авраам и му каза: Какво ни стори ти? С какво съгреших пред тебе, та навлече на мене и на царството ми голям грях? Постъпи с мен така, както не бива да се постъпва. 10 Каза още Авимелех на Авраам: Защо стори това? 11 И каза Авраам: Помислих си: Няма страх от Бога на това място и ще ме убият поради жена ми. 12 А и тя наистина ми е сестра: дъщеря е на баща ми, но не на майка ми; и стана ми жена. 13 И когато Бог ме поведе да странствам далеч от бащиния си дом, казах й: Направи ми тази добрина: на всяко място, където отидем, казвай за мене: Брат ми е. 14 Тогава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам; и му върна жена му Сара. 15 И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; живей, където ти е угодно. 16 А на Сара каза: Ето, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана. 17 И Авраам се помоли на Бога и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугините му, и те започнаха да раждат деца. 18 Защото заради Авраамовата жена Сара Господ беше заключил всички утроби в Авимелеховия дом.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

2

1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. 2 И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. 3 И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. 4 И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. 5 А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. 6 И като се чу този шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят неговия език. 7 И всички, смаяни и зачудени, си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? 8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени? 9 Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, 10 Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, 11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела. 12 И те всички се смаяха, и в недоумение се питаха един друг: Какво значи това? 13 А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.

Петър се обръща към народа

14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: Юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно това, и внимавайте в моите думи. 15 Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня; 16но това е казаното чрез пророк Йоил:
17 „И в последните дни, казва Бог,
ще излея от Духа Си на всяка твар;
и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват;
юношите ви ще виждат видения;
и старците ви ще сънуват сънища;
18 още и на слугите си, и на слугините Си ще изливам от Духа Си
в онези дни, и ще пророкуват.
19 И ще покажа чудеса на небето горе
и знамения на земята долу – кръв и огън, и кълба от дим;
20 слънцето ще се обърне в тъмнина
и луната в кръв,
преди да дойде великият и бележит ден Господен.
21 И всеки, който призове името Господне, ще се спаси“.
22 Израиляни, послушайте тези думи: Исуса Назарянина, мъж, засвидетелстван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса, и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както вие сами знаете, 23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници; 24 Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея. 25 Защото Давид казва за Него:
„Винаги слагам Господа пред себе си;
понеже Той е отдясно ми, аз няма да се поклатя;
26 затова се радва сърцето ми,
и развесели се душата ми,
а още и плътта ми ще почива в увереност.
27 Защото няма да оставиш душата ми в шеол, нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.
28 Ще ми посочиш пътя на живота;
в Твоето присъствие има пълнота от радост.“
29 Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давид, че умря и беше погребан, и гробът му е у нас до този ден. 30 И тъй, понеже беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от неговите потомци [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола Му, 31 той, предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че Той нито беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление. 32 Този Исус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. 33 И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Святи Дух, Той изля това, което вие виждате и чувате. 34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва:
„Рече Господ на моя Господ:
Седи отдясно Ми,
35 докато положа враговете Ти за Твое подножие“.
36 И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че този Исус, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ, и Помазаник.
37 Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя? 38 А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух. 39 Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог ще призове при Себе Си. 40 И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение. 41 И тъй, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

Общението на вярващите

42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите. 44 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; 45 и продаваха стоката и имота си, и разделяха парите на всички, според нуждата на всеки. 46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, 47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше към тях онези, които се спасяваха.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

12

1 За диригента на осмострунна арфа. Давидов псалом.
Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив;
защото се губят верните измежду човешките чада.
2 Всеки говори лъжа с ближния си;
с ласкателни устни говорят от двулично сърце.
3 Господ ще изтреби всичките ласкателни устни,
велеречивия език
4 на онези, които са казвали: Ще надвием с езика си;
устните ни са наши;
кой е господар над нас?
5 Поради насилието над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се,
сега ще стана, казва Господ;
ще поставя в безопасност онзи, когото презират.
6 Господните думи са чисти думи,
като сребро претопено в горнило от пръст,
пречистено седем пъти.
7 Ти, Господи, ще ги закриляш,
ще пазиш всеки от тях от това поколение довека,
8 при все че нечестивите ходят свободно навред,
понеже безчестието се въздига между синовете човешки.
© Библейска лига - България