Основен / ден 307

Стар Завет

Езекиил

13

Осъждение за лъжливите пророци

1 И Господнето слово дойде към мене: 2 Сине човешки, пророкувай против Израилевите пророци, които пророкуват сега, и кажи на онези, които пророкуват от своето си сърце:
Слушайте словото Господне.
3 Така казва Господ Еова:
Горко на глупавите пророци,
които се водят по своя си дух,
без да са видели някакво видение!
4 Израилю, твоите пророци са
като лисици в развалините.
5 Вие не се изкачихте в проломите,
нито издигнахте ограда за Израилевия дом,
за да устои в боя в деня Господен.
6 Те видяха суети и лъжливи предсказания,
като казват: Господ говори,
когато Господ не ги е пратил;
и дават надежда, че словото им ще се изпълни.
7 Не видяхте ли суетни видения
и не говорихте ли лъжливи предсказания,
когато казвате – Господ рече,
при все че не съм говорил?
8 Затова, така казва Господ Еова:
Понеже говорихте суети и видяхте лъжи,
затова, ето, Аз съм против вас – казва Господ Еова. –
9 И ръката Ми ще бъде против пророците,
които гледат суети и предсказват лъжи;
те не ще бъдат в съвета на народа Ми,
нито ще бъдат записани в списъка на Израилевия дом,
нито ще влязат в Израилевата земя;
и ще познаете, че Аз съм Господ Еова.
10 Понеже, да! Понеже заблудиха народа Ми,
като казваха: Мир! А пък мир няма,
като мажеха с вар крехката стена,
която народът градеше.
11 Кажи на онези, които я мажат с вар, че ще падне.
Ще завали пороен дъжд и ти, едра градушко,
ще паднеш върху нея,
и бурен вятър ще я съсипе.
12 Ето, когато падне стената, няма ли да ви попитат:
Къде е варта, с която я мазахте?
13 Затова така казва Господ Еова:
Ще я съсипя в яростта Си с бурен вятър,
в гнева Ми ще вали пороен дъжд
и в яростта Ми ще падне голяма градушка, за да я разруша.
14 Ще съборя стената,
която измазахте с вар
и ще я сравня със земята,
ще се открият основите ѝ;
и тя ще падне, и вие заедно с нея ще загинете;
и ще познаете, че Аз съм Господ.
15 Така ще изчерпя яростта Си върху стената
и върху онези, които са я измазали с вар,
и ще ви река: Няма я стената,
нито онези, които я измазаха –
16 онези Израилеви пророци, които пророкуват за Ерусалим
и които виждат видения на мир за него,
когато няма мир – казва Господ Еова. –
17 И ти, сине човешки,
насочи лицето си и против дъщерите на твоя народ,
които пророкуват от своето си сърце.
И пророкувай против тях, като речеш:
18 Така казва Господ Еова:
Горко на жените, които пришиват магьоснически кесийки под мишниците
и правят покривала за главите на лица от всякакъв ръст,
за да ловят души!
Нима ще ловите душите на Моя народ,
докато спасявате вашите души?
19 Като лъжете народа Ми, който слуша лъжите ви,
ще Ме осквернявате ли сред народа Ми
за шепа ечемик и късчета хляб;
като убивате души, които не трябва да умират
и опазвате живи души, които не трябва да живеят?
20 Затова така казва Господ Еова:
Ето, Аз съм против магьосническите кесийки,
с които ловите души като птици;
ще ги отдера от ръцете ви
и ще пусна на свобода душите,
душите, които вие ловите като птици.
21 Ще раздера и покривалата ви
и ще избавя народа Си от ръката ви,
та няма вече да бъдат в ръката ви за лов;
и ще познаете, че Аз съм Господ.
22 Защото с лъжите оскърбихте сърцето на праведния,
когото Аз не оскърбих;
и укрепихте ръцете на злодееца,
за да не се върне от нечестивия си път
и да се спаси живота му.
23 Затова няма вече да виждате суетни видения,
нито ще предсказвате вече предсказания;
и ще избавя народа Си от ръката ви!
И ще познаете, че Аз съм Господ.
© Библейска лига - България

14

Осъждение за идолопоклонниците

1 Тогава дойдоха при мене някои от Израилевите старейшини и седнаха пред мене. 2 И Господнето слово дойде към мене: 3 Сине човешки, тези мъже прегърнаха идолите си в сърцата си и поставиха беззаконието си като съблазън пред лицето си. Бива ли изобщо да се допитват до Мене? 4 Затова говори с тях, кажи им: Така казва Господ Еова: На всеки от Израилевия дом, който прегърне идолите си в сърцето си и постави беззаконието си като съблазън пред лицето си, и дойде при пророк, Аз, Господ, ще му отговоря както подобава според голямото му идолопоклонство. 5 Аз ще хвана Израилевия дом за самото им сърце, понеже те всички станаха чужди за Мене заради идолите си. 6 Затова кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Еова: Покайте се, отвърнете се от идолите си, да! Отвърнете лицата си от всичките си мерзости. 7 Защото на всеки от Израилевия дом или от чужденците, които живеят в Израил, който се е отделил от Мене, като е прегърнал идолите си в сърцето си и е поставил беззаконието си като съблазън пред лицето си, и после идва при пророк, за да се допита до Мене, Аз, Господ, лично ще му отговоря. 8 Ще насоча лицето Си против такъв човек и ще го направя за назидание и поговорка, и ще го отсека от народа Си. Тогава ще познаете, че Аз съм Господ. 9 И ако би се подмамил пророкът да проговори слово, Аз, Господ, съм подмамил този пророк; и ще простра ръката Си върху него, та ще го изтребя от народа Си Израил. 10 И те ще понесат вината за беззаконието си: наказанието на пророка ще бъде като наказанието на онзи, който се е допитвал чрез него, 11 за да не се отклонява повече Израилевият дом от Мене и да не се оскверняват повече с всичките си престъпления, а да бъдат Мой народ и Аз да бъда техен Бог – казва Господ Еова.

Неизбежен съд

12 И Господнето слово дойде към мене: 13 Сине човешки, когато някоя земя съгреши против Мене с коварство и Аз простра ръката Си върху нея, и строша подпората ѝ от хляб, и пратя глад върху нея, и отсека от нея и човек, и животно, 14 и ако тези трима мъже – Ной, Даниил и Йов, са сред нея, те щяха да избавят своите души чрез правдата си – казва Господ Еова. 15 Или ако изпратя против тази земя люти зверове и те я обезлюдят, и тя запустее, тъй че да не може никой да мине през нея заради зверовете, 16 пак, ако тези трима мъже бяха сред нея, заклевам се в живота Си – казва Господ Еова – те нямаше да избавят нито своите синове, нито своите дъщери; единствено себе си щяха да избавят, а земята щеше да запустее. 17 Или ако нанесех меч върху тази земя и речех: Нека мечът мине през земята, за да отсека от нея и човек, и животно, 18 ако тези трима мъже бяха сред нея, заклевам се в живота Си – казва Господ Еова – те не биха избавили нито своите синове, нито своите дъщери; единствено себе си щяха да избавят. 19 Или ако изпратя мор в тази земя и излея яростта Си върху нея чрез кръвопролитие, за да отсека от нея и човек, и животно, 20 заклевам се в живота Си – казва Господ Еова – ако сред нея бяха Ной, Даниил и Йов, те нямаше да избавят нито своите синове, нито своите дъщери, но щяха да избавят само своите души чрез правдата си. 21 И тъй, (така казва Господ Еова), колко по-лошо ще бъде, когато изпратя четирите Си тежки присъди върху Ерусалим: меч, глад, люти зверове и мор, за да отсека от него и човек, и животно! 22 Но ето, ще остане в него остатък – синове и дъщери – които ще бъдат изведени оттам. Те ще дойдат при вас и когато видите постъпките им и делата им, ще се утешите относно злото, което съм нанесъл върху Ерусалим, да, относно всичко, което съм нанесъл върху него. 23 Вие ще се утешите, когато видите постъпките им и делата им, защото ще познаете, че Аз не съм сторил без причина всичко, което съм му сторил – казва Господ.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

4

Притчата за сеяча

1 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седеше в езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото. 2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си: 3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее. 4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха, та ги изкълваха. 5 Други паднаха на канаристо място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; 6 а когато изгря слънцето, прегоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, та не дадоха плод. 8 А други паднаха на добра земя и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто. 9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато остана самичък, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. 11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко бива в притчи; 12 тъй че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости [грехът]. 13 И казва им: Не разбирате ли тази притча? А как тогава ще разберете всичките притчи? 14 Сеячът сее словото. 15 А онези край пътя, където се сее словото, са такива, които, като го чуят, Сатана веднага идва и грабва посяното в тях слово. 16 Също и посяното на канаристите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат; 17 нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, като настане напаст или гонение поради словото, веднага се съблазняват. 18 Посяното между тръните са онези, които са слушали словото; 19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат в тях, заглушават словото, и то става безплодно. 20 А посяното на добрата земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод, тридесет, шестдесет и стократно.

Лампа на светилник

21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не за това ли, за да го поставят на светилника? 22 Защото няма нещо тайно, което да не се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве. 23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша. 24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и на вас, които слушате ще ви се прибави. 25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Притчата за поникващото семе

26 И каза: Божието царство е също както когато човек хвърли семе в земята; 27 и спи, и става нощем и денем; а как никне и расте семето, той не знае. 28 Земята сама по себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа. 29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

Притчата за синаповото зърно

30 При това каза: На какво да оприличим Божието царство, или с каква притча да го представим? 31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята; 32 но когато се посее, расте и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслоняват небесните птици.
33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат. 34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

Исус укротява бурята

35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отвъдната страна. 36 И като разпуснаха народа, взеха Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него. 37 И вдигна се голяма буря, и вълните връхлетяха в ладията, така че тя вече се пълнеше с вода. 38 А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме? 39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина. 40 И рече им: Защо сте тъй страхливи? Още ли нямате вяра? 41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи