Основен / ден 309

Стар Завет

Езекиил

17

Два орела и лоза

1 И Господнето слово дойде към мене:
2 Сине човешки, предложи гатанка и кажи притча на Израилевия дом, като речеш:
3 Така казва Господ Еова:
Един голям орел с големи крила и дълги пера,
с гъста, пъстрошарена перушина,
дойде в Ливан и откъсна най-високото клонче на кедъра.
4 Той откърши върха на клончетата му
и го занесе в търговска страна,
сложи го в търговски град.
5 Взе и от семето на земята ви,
и го пося на плодородна почва;
постави го при много води, посади го като върба.
6 И то поникна и стана разстлана лоза, ниска на ръст,
чиито клончета се обръщаха към него
и корените ѝ бяха под него.
Така стана лоза,
пусна пръчки и покара издънки.
7 Имаше и друг голям орел с големи крила и гъста перушина;
и ето, от лехите, където беше посадена,
тази лоза разпростря корените си към него
и простря клончетата си към него, за да я напои.
8 Тя бе посадена на добра почва, при много води,
за да пусне пръчки и да принесе плод,
та да стане добра лоза.
9 Кажи: Така казва Господ Еова: Ще процъфти ли тя?
Не ще ли изскубе той корените ѝ,
не ще ли отсече плода ѝ, за да изсъхне –
да изсъхнат всичките ѝ млади листа,
даже без да има голяма сила или много люде,
които да я изскубят из корен?
10 Ето, дори и посадена, ще процъфти ли?
Не ще ли изсъхне съвсем,
щом я досегне източният вятър?
Ще изсъхне в лехите, където бе израснала.
11 И пак Господнето слово дойде към мене:
12 Кажи сега на бунтовния дом:
Не проумявате ли какво значи това?
Поясни им: Ето, вавилонският цар дойде в Ерусалим,
взе царя му и първенците му
и ги заведе със себе си във Вавилон;
13 взе и от царския род и сключи завет с него,
като го накара да се закълне;
и отведе силните на страната,
14 за да се унижи царството
и да не се издигне,
но да се утвърди, като пази завета му.
15 Обаче той въстана против него, като прати свои посланици в Египет,
за да му дадат коне и голяма армия.
Ще процъфти ли? Ще се избави ли онзи, който прави това?
Или ще нарушава завета и ще се отърве?
16 Заклевам се в живота си – казва Господ Еова – той ще умре във Вавилон,
в мястото, където живее царят, който го е поставил цар,
чиято клетва той презря и чийто завет престъпи.
17 И Фараон със силната си войска и с голямото си множество
няма да направи за него нищо във войната,
при все че издига могили и гради укрепления, за да погуби много души.
18 Понеже презря клетвата, като престъпи завета,
и след като бе дал ръката си,
стори всичко това,
той няма да се отърве.
19 Затова така казва Господ Еова:
Заклевам се в живота Си, наистина ще възвърна върху главата му
клетвата Ми, която презря,
и завета Ми, който наруши.
20 Ще разпростра мрежата Си върху него
и ще се хване в примката Ми;
ще го закарам във Вавилон
и там ще се съдя с него за престъплението,
което извърши против Мене.
21 И всичките му бежанци с всичките му полкове
ще паднат от меч,
а останалите ще се разпръснат по всички ветрове.
Тогава ще познаете, че Аз, Господ, изговорих това.
22 Така казва Господ Еова:
Ще взема и от върха на високия кедър и ще го посадя;
ще откърша от върховете на младите му клончета едно крехко клонче
и ще го посадя на висока и величествена планина –
23 на високата Израилева планина ще го посадя;
и то ще пусне клончета, ще даде плод
и ще стане великолепен кедър;
и под него ще обитават всякакви птици,
под сянката на клоните му ще живеят.
24 И всички дървета на полето ще познаят,
че Аз, Господ, високото дърво снишавам, ниското дърво възвишавам,
зеленото дърво изсушавам, а сухото дърво раззеленявам.
Аз, Господ, изговорих това и ще го направя.
© Библейска лига - България

18

Душата, която е съгрешила, тя ще умре

1 Пак дойде към мене Господнето слово: 2 Какво искате да кажете вие, които употребявате тази поговорка относно Израилевата земя: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата зъбите изтръпнаха? 3 Заклевам се в живота си – казва Господ Еова – няма вече да има повод да употребите тази поговорка в Израил.
4 Ето, всички души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре. 5 Но ако някой е праведен и постъпва законно и право, 6 ако не яде по планините, нито повдига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, нито се приближава до жена, когато е в нечистотата си, 7 ако не насилва човека, но връща на длъжника залога му, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дрехи голия, 8 ако не дава с лихва и не взема придобивка, оттегля ръката си от неправда, отсъжда честно между човека и човека, 9 ходи според постановленията Ми и пази законите Ми, за да постъпва вярно, такъв човек е праведен; той непременно ще живее – казва Господ Еова.
10 Ако той роди син разбойник, който пролива кръв и върши която и да било от тези работи; 11 и който, освен че не изпълнява нито едно от тези задължения, но и яде по планините и осквернява жената на ближния си, 12 насилва сиромаха и немощния, граби с насилие, не връща залога, повдига очите си към идолите и върши мерзости, 13 дава с лихва и взема придобивка – такъв човек ще живее ли? Няма да живее. Щом е вършил всички тези мерзости, непременно ще умре; кръвта му ще бъде върху него.
14 Но ако този роди син, който, като гледа всичките грехове, които баща му е сторил, се бои и не върши такива работи: 15 не яде по планините, нито повдига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, 16 не насилва човека, нито задържа залог, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дреха голия, 17 не угнетява сиромаха, не взема лихва и придобивка, спазва законите Ми и ходи според повеленията Ми – той няма да умре заради беззаконието на баща си, а ще живее.
18 Но баща му, понеже жестоко е угнетявал, грабил от брата си с насилие и правил сред народа си това, което не е добро, ето, той ще умре заради беззаконието си. 19 Но вие казвате: Защо синът не носи беззаконието на баща си? Щом синът е постъпвал законно и право, спазвал е всичките Ми повеления и ги е извършвал, той непременно ще живее. 20 Душата, която е съгрешила, тя ще умре; синът няма да носи беззаконието на баща си, нито бащата ще носи беззаконието на сина. Правдата на праведния ще бъде за него и беззаконието на беззаконника ще бъде за него. 21 Но ако беззаконникът се отвърне от всички грехове, които е сторил, спазва всичките Ми повеления и постъпва законно и право, той ще живее и няма да умре. 22 Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее. 23 Нима благоволя Аз в смъртта на нечестивия? – казва Господ Еова – а не в това да се отвърне той от пътя си и да живее? 24 Но ако праведният се отвърне от правдата си и стори беззаконие, и извърши всички мерзости, които нечестивият върши, тогава ще живее ли? Ни едно от праведните дела, които е сторил, няма да се помни; заради престъплението, което е извършил, и заради греха, който е сторил, ще умре.
25 Но вие казвате: Господният път не е прав. Слушайте сега, доме Израилев: Моят ли път не е прав? Не са ли вашите пътища криви? 26 Ако се отвърне праведният от правдата си и извърши беззаконие, ще умре заради него; заради беззаконието, което е извършил, ще умре. 27 Но ако нечестивият се отвърне от нечестивостта, която е извършил и постъпи законно и право, той ще опази жива душата си. 28 Понеже е размислил и се е отвърнал от всички престъпления, които е извършил, ще живее, няма да умре.
29 Но Израилевият дом казва: Господният път не е прав. Доме Израилев, Моите ли пътища не са прави? Не са ли вашите пътища криви? 30 Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му – казва Господ Еова. – Покайте се и се отвърнете от всичките си престъпления, за да не ви погуби беззаконието. 31 Отхвърлете от себе си всички престъпления, с които сте съгрешили, и си направете ново сърце и нов дух. Защо да умрете, доме Израилев? 32 Понеже Аз не благоволявам в смъртта на онзи, който умира – казва Господ Еова – затова обърнете се и живейте.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

6

Пророк без почит

1 И Исус излезе оттам и дойде в Своята Си родина; и учениците Му вървяха след Него. 2 И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този човек всичко това? И каква е дадената Му мъдрост, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му? 3 Този не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Яков и Йосий, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него. 4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом. 5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели. 6 И чудеше се на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

Исус изпраща дванадесетте

7 И като повика дванадесетте, започна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове. 8 И заповяда им да не взимат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса; 9 но да се обуват със сандали и да не обличат две ризи. 10 И каза им: Където и да влезете в някоя къща, оставайте в нея, докато си излезете оттам. 11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство против тях. 12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. 13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло, и ги изцеляваха.

Йоан Кръстител обезглавен

14 И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действуват чрез него. 15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци. 16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал. 17 Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена. 18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. 19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; 20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, много се двоумеше какво да прави, и с удоволствие го слушаше. 21 И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини, 22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирод и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам. 23 И закле ѝ се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже половината от царството ми. 24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител. 25 И начаса момичето влезе бързо при царя, та поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител. 26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не поиска да ѝ откаже. 27 И веднага царят прати един палач, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, та го обезглави в тъмницата, 28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. 29 И учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

Исус нахранва петте хиляди

30 И апостолите се събраха при Исуса и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. 31 И рече им: Елате вие сами на уединено място и починете си малко. Защото мнозина идваха и отиваха; и нямаха време даже да ядат. 32 И отидоха с ладията на уединено място насаме. 33 А като отиваха, людете ги видяха и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеш, и ги изпревариха. 34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество, и смили се над тях, понеже бяха като овце, които нямат овчар; и започна да ги поучава много неща.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно; 36 разпусни ги, за да отидат по околните местности и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене. 37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат? 38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете, вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби. 39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева. 40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет. 41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат пред тях; раздели и двете риби на всичките.
42 И всички ядоха, и се наситиха. 43 И вдигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

Исус ходи по водата

45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.
46 И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. 47 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той самичък на сушата. 48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. 49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак и извикаха; 50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се слисаха. 52 Защото не бяха разбрали чудото с хлябовете, но сърцата им бяха закоравели.
53 И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя и пристанаха на сушата. 54 И когато излязоха от ладията, веднага хората Го познаха; 55 и разтичаха се по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той. 56 И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, изнасяха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото се допираха, се изцеляваха.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи