Основен / ден 311

Стар Завет

Езекиил

21

Вавилон, мечът на Господа

1 И Господнето слово дойде към мене: 2 Сине човешки, насочи лицето си към Ерусалим и проповядвай против святите места. Пророкувай против Израилевата земя 3 и кажи на Израилевата земя: Така казва Господ: Ето, Аз съм против тебе и като изтегля меча Си от ножницата, ще отсека от тебе и праведния, и нечестивия. 4 И понеже ще отсека от тебе и праведния, и нечестивия, затова мечът Ми ще излезе от ножницата си против всяка твар от юг до север; 5 и всяка твар ще познае, че Аз, Господ, съм изтеглил меча Си от ножницата му; няма да се върне вече. 6 Затова ти, сине човешки, въздъхни. Със съкрушено сърце и с огорчение въздъхни пред тях. 7 И когато те попитат: Защо въздишаш? – кажи: Поради известието, че иде; всяко сърце ще се стопи, всички ръце ще отслабнат, всеки дух ще примре и всички колена ще станат като вода; ето, иде и ще се сбъдне – казва Господ Еова.
8 И Господнето слово дойде към мене: 9 Сине човешки, пророкувай: Така казва Господ: Речи: Меч! Меч се остри, още се излъсква; 10 остри се, за да извърши голямо клане; излъсква се, за да лъщи. Можем ли да се веселим? Това е на сина Ми жезълът, който презира всяко дърво.
11 Даден е определен да се излъска, за да се държи в ръка; мечът е наострен и излъскан, за да се даде в ръката на погубителя. 12 Викай и ридай, сине човешки, защото той е върху Моя народ, върху всички Израилеви първенци; ужас нападна Моя народ поради меча; затова плесни се по бедрата. 13 Защото има изпитание; и какво ако този, който презира жезъла, не съществува вече? – казва Господ Еова. 14 Ти, сине човешки, пророкувай и плесни с ръце; и нека мечът удари втори път, и трети път. Това е меч за клане – за велико клане, който ще ги обсади отвред. 15 Така че сърцата ще се стопят, а падналите ще бъдат безчет. Аз поставих меча за клане по всичките им порти. Уви! Той е приготвен, за да блести, наточен, за да коли. 16 Стегни се, мечо, нападни надясно, после наляво, накъдето и да се обърне острието ти. 17 И Аз ще плесна с ръце и ще удовлетворя гнева Си. Аз, Господ изговорих това.
18 Господнето слово дойде пак към мене: 19 Сине човешки, определи два пътя, по които да мине мечът на вавилонския цар; и двата да излизат от една земя; и направи показалец, направи го където пътят се отклонява за града. 20 Определи път, за да мине мечът в Рава на амонците и в укрепения Ерусалим в Юда. 21 Защото вавилонският цар се спря при разклона, където започват двата пътя, за да гадае: разтърси стрелите, допита се до своите идоли, прегледа черния дроб. 22 В десницата му е жребият за Ерусалим, за да се поставят стеноломи, да се даде заповед за клане, да се издигне боен вик, да се поставят стеноломи срещу портите, да се издигнат насипи, да се съградят крепости. 23 Но това ще им се види като лъжовно гадание, на онези, които положиха клетви, обаче той ще им напомни беззаконието, за да се хванат.
24 Затова така казва Господ Еова: Понеже вие сами напомняте вашето беззаконие, като правите явни вашите престъпления и изявявате вашите грехове във всичките си дела, и сами напомняте за това, ще бъдете хванати. 25 О, богохулен и нечестив, княже Израилев, чийто ден е настъпил, когато на беззаконието ще се сложи край, 26 така казва Господ Еова: Снеми митрата и свали короната; тя няма вече да бъде каквато е била. Унизеният ще се въздигне, въздигнатият ще се унизи. 27 Аз ще я катурна, катурна, катурна и тя няма да се възвърне, докато не дойде онзи, комуто принадлежи; и на него ще я дам.
28 И ти, сине човешки, пророкувай, като речеш: Така казва Господ Еова за амонците и за тяхното оскърбление. Кажи: Меч, меч е изтеглен, излъскан, за да коли, и святкащ, за да изтреби, 29 докато виждат за тебе суетни видения и лъжливо гадаят за тебе, за да бъдеш прострян върху врата на смъртно ранените нечестивци, чиито ден е настъпил и на чието беззаконие е сложен край. 30 Върни го в ножницата му. На мястото, където си бил създаден, в родната ти земя, ще те съдя. 31 Ще излея негодуванието Си върху тебе, с огнения Си гняв ще духна върху тебе и ще те предам в ръцете на люде свирепи, които умеят да погубват. 32 Ще станеш гориво за огън; кръвта ти ще се пролее в земята ти; не ще има вече спомен за тебе; защото Аз, Господ, изговорих това.
© Библейска лига - България

22

Греховете на Ерусалим

1 Господнето слово дойде към мене: 2 А ти, сине човешки, ще осъдиш ли, ще осъдиш ли кръвопролитния град? Тогава направи го да познае всичките си мерзости. 3 И тъй, кажи: Така казва Господ Еова: О, граде, който проливаш кръв сред себе си, за да дойде времето ти, и правиш кумири за своето осъждение, за да се оскверняваш! 4 Ти стана виновен за кръвта, която си пролял, и си се осквернил с кумирите, които си направил; направил си да наближи краят на дните ти, и краят на годините ти е дошъл. Затова ще те направя за присмех на народите и за поругание на всичките страни. 5 Ближните и далечните от тебе ще ти се присмиват, о, граде, прочут с мерзост и пълен с размирие. 6 Ето, Израилевите първенци са в тебе, за да проливат кръв, всеки според силата си. 7 В тебе презират баща и майка; сред тебе постъпват насилствено към чужденеца; в тебе угнетяват сираче и вдовица. 8 Презират святите Ми вещи и оскверняват съботите Ми. 9 В тебе има мъже клеветници, които проливат кръв; в тебе са онези, които ядат по планините; сред тебе вършат разврат. 10 В тебе са осквернявали бащината си постеля; в тебе обезчестяват жена по време на нечистотата ѝ. 11 В тебе един върши гнусота с жената на ближния си; друг осквернява нечестиво снаха си; а друг в тебе обезчестява сестра си – дъщеря на родния си баща. 12 В тебе мъже взимат подкупи, за да проливат кръв; ти вземаш лихва и придобивка, и с насилие се обогатяваш от ближните си; а Мене си забравил – казва Господ Еова. 13 Ето, затова плеснах с ръце поради безчестната печалба, която си събрал, и поради кръвта, която бе сред тебе. 14 Ще издържи ли сърцето ти, ще имат ли сила ръцете ти в дните, когато Аз ще се разправя с тебе? Аз, Господ, изговорих това и ще го извърша. 15 Ще те разпръсна между народите и ще те разсея по страните, та ще изчистя от тебе като с огън нечистотата ти. 16 И ще бъдеш омърсен в себе си пред народите; и ще познаеш, че Аз съм Господ.
17 И Господнето слово дойде към мене: 18 Сине човешки, Израилевият дом Ми стана шлак; те всички са мед и калай, желязо и олово сред горнилото; те са шлак от сребро. 19 Затова така казва Господ Еова: Понеже вие всички станахте шлак, ето, затова ще ви събера сред Ерусалим. 20 Както събират сред горнилото среброто и медта, желязото, оловото и калая, за да раздухат огъня върху тях, та да ги стопят, така в гнева Си и в яростта Си ще ви събера, и ще ви сложа там, за да ви разтопя. 21 Да! Ще ви събера и с огнения Си гняв ще духна върху вас и ще се разтопите сред него. 22 Както се топи среброто сред горнилото, така ще се разтопите вие сред него и ще познаете, че Аз, Господ, излях яростта Си върху вас.
23 И Господнето слово дойде към мене: 24 Сине човешки, кажи ѝ: Ти си земя, която не се е очистила и върху която не е валяло дъжд в деня на негодуванието. 25 Сред нея има заговор на пророците ѝ; те поглъщат души като лъв, който реве и граби лова; взимат съкровища и скъпоценни вещи; множат броя на вдовиците в нея. 26 Свещениците ѝ престъпват закона Ми и оскверняваха святите Ми вещи; не правят разлика между свято и скверно, нито показват на хората различието между нечисто и чисто; и крият очите си от съботите Ми, така че Аз съм осквернен сред тях. 27 Първенците сред нея са като вълци, които грабят лов, за да проливат кръв, за да погубват души, за да се обогатяват несправедливо. 28 А пророците ѝ всичко замазват с вар, виждат за тях суетни видения и пророкуват лъжи, казвайки: Така казва Господ Еова, когато Господ не е говорил. 29 Народът на тази земя прибягва до притеснение и граби насилствено, да, угнетява сиромаха и немощния и притеснява чужденеца несправедливо. 30 И като потърсих между тях мъж, който би издигнал оградата и би застанал в пролома пред Мене заради страната, за да не я разоря, не намерих. 31 Затова излях негодуванието си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв и възвърнах върху главите им техните постъпки – казва Господ Еова.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

8

Исус нахранва четирите хиляди

1 През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество, и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и каза им: 2 Жално ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат какво да ядат; 3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч. 4 И учениците Му Му отговориха: Откъде ще може някой да насити тези с хляб тук, в това уединено място? 5 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем. 6 И заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си, за да ги сложат. И сложиха ги пред народа. 7 Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях. 8 И ядоха, и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи, седем кошници. 9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.
10 И веднага влезе в ладията с учениците Си, и дойде в Далманутанските предели. 11 И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето. 12 А Той въздъхна дълбоко в духа си и рече: Защо иска този род знамение? Истина ви казвам: На този род няма да се даде знамение. 13 И остави ги, като влезе пак в ладията и мина на отвъдната страна.

Квасът на фарисеите и Ирод

14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха със себе си в ладията повече от един самун. 15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод. 16 И те разискваха помежду си, казвайки: Това е, защото нямаме хляб. 17 А Исус, като разбра това, им рече: Защо разисквате, задето нямате хляб? Още ли не виждате и не разбирате? Вкаменено ли е сърцето ви? 18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? 19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове, пълни с къшеи вдигнахте? Казаха му: Дванадесет. 20 А когато седемте хляба – на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Седем. 21 И каза им: Не разбирате ли още?

Изцеляването на сляп човек във Витсаида

22 Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец, и помолиха Му се да се докосне до него. 23 И Той хвана слепеца за ръка, та го изведе вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? 24 И той, като повдигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят. 25 После пак положи ръце на очите му; накара го да втренчи очите си и той оздравя, и виждаше всичко ясно. 26 И изпрати го у дома му, и каза: Недей нито влиза в селото, [нито казвай това на някого в селото].

Изповедта на Петър за Христос

27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си: Според хората кой съм Аз? 28 А те в отговор Му казаха: За едни – Йоан Кръстител; за други – Илия; а за други – един от пророците. 29 Тогава ги попита: А според вас кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Помазаникът. 30 И заръча им на никого да не казват за Него.

Исус предрича смъртта Си

31 И почна да ги учи, че Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. 32 И открито говореше това. А Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри. 33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатана, и иди зад Мене, защото не даваш ума си на Божиите неща, но на човешките неща.
34 И повика народа заедно с учениците Си и им рече: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва. 35 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси. 36 Понеже каква полза за човека, като спечели целия свят, а изгуби живота си? 37 Защото, какво би дал човек в замяна за живота си? 38 Защото, ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

125

1 Песен на възкачванията.
Които се надяват на Господа са като хълма Сион, който няма да се поклати: той пребъдва вечно.
2 Както Ерусалим е обкръжен от хълмите, така Господ обкръжава народа Си отсега и довека.
3 Защото жезълът на нечестието няма да пребъдва върху участта на праведните, за да не протягат праведните ръце към беззаконието.
4 Господи, направи добро на добрите и на правите по сърце.
5 А които се отклоняват по кривите си пътища,
тях Господ ще ги отведе заедно с онези, които вършат беззаконие.
Мир на Израил!
© Библейска лига - България