Основен / ден 317

Стар Завет

Езекиил

33

Езекиил, страж

1 И Господнето слово дойде към мене: 2 Сине човешки, говори на синовете на твоя народ и им кажи: Когато нанеса меч върху някоя земя и народът на онази земя избере някой човек и го постави за страж, 3 и той, като види, че мечът иде върху земята, затръби и предупреди народа, 4 тогава, ако някой чуе гласа на тръбата, но не се пази, и мечът дойде и го застигне, неговата кръв ще бъде на главата му. 5 Щом е чул гласа на тръбата, а не е внимавал; кръвта му ще бъде върху него. Ако беше внимавал, той би избавил живота си. 6 Но ако стражът види, че мечът иде и не затръби, за да предупреди народа, и мечът дойде и застигне някого от тях, този човек ще бъде поразен заради беззаконието си, но кръвта му ще изискам от ръката на стража.
7 И така, сине човешки, Аз те поставих страж на Израилевия дом; затова чуй словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна. 8 Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш, а ти не проговориш, за да го предупредиш да се върне от пътя си, този беззаконник ще умре заради беззаконието си, обаче от тебе ще изискам кръвта му. 9 Но ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а той не го стори, той ще умре заради беззаконието си, а ти ще си избавил душата си.
10 Затова, сине човешки, кажи на Израилевия дом: Вие така казвате: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас и ние тлеем поради тях; как тогава ще живеем? 11 Кажи им: Заклевам се в живота си – казва Господ Еова – не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, отвърнете се от лошите си пътища! Защо да умрете, доме Израилев?
12 Затова, сине човешки, кажи на синовете на твоя народ: Правдата на праведния няма да го избави в деня, когато престъпи; и нечестивият няма да падне поради нечестието си в деня, когато се върне от нечестието си; нито праведният ще живее поради правдата си в деня, когато съгреши. 13 Когато река на праведния, че непременно ще живее, а той, като се уповава на правдата си, извърши зло, ни едно от неговите праведни дела няма да се помни; а поради злото, което е извършил, той ще умре. 14 И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се отвърне от греха си и постъпи законно и праведно – 15 ако върне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не струва зло, непременно ще живее; няма да умре. 16 Ни един от греховете, които е извършил, няма да се помни против него. Той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее. 17 Но синовете на твоя народ казват: Господният път не е прав. Обаче техният път не е прав. 18 Ако праведният се отвърне от правдата си и стори зло, то поради него ще умре. 19 И ако беззаконникът се отвърне от беззаконието си и постъпва законно и праведно, той ще живее поради това. 20Вие обаче казвате: Господният път не е прав. Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според постъпките му.

Обяснение за превземането на Ерусалим

21 В дванадесетата година от плена ни, на петия ден от десетия месец, дойде при мене един бежанец от Ерусалим и каза: Градът падна. 22 А вечерта, преди да дойде бежанецът, Господнята ръка беше върху мене и отваряше устата ми, докато дойде той при мене заранта. И тъй, устата ми се отвориха и не бях вече безмълвен. 23 И Господнето слово дойде към мене: 24 Сине човешки, тези, които живеят в онези опустошени места в Израилевата земя казват: Авраам бе само един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; на нас се даде земята в наследство. 25 Затова кажи им: Така казва Господ Еова: Вие ядете месото с кръвта, вдигате очи към идолите си и проливате кръв – и искате да владеете земята? 26 Вие се облягате на меча си, вършите мерзости и всеки осквернява жената на ближния си. И искате да владеете земята? 27 Кажи им това: Така казва Господ Еова: Заклевам се в живота Си, онези, които останаха в опустошените места, ще паднат от меч; и който е в открито поле, ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите, ще измрат от мор. 28 И ще обърна земята в пустиня и горделивата ѝ мощ ще секне; и планините на Израил ще се обезлюдят, за да няма кой да ги пресича. 29 Тогава те ще познаят, че Аз съм Господ, Който обърна земята в пустиня, поради всичките мерзости, които сториха.
30 А колкото за тебе, сине човешки, синовете на твоя народ приказват за тебе при стените и вратите на къщите, и като говорят един на друг, всеки на брата си, казват: Елате сега и чуйте какво е словото, което излиза от Господа. 31 Те идват при тебе, както правят обикновено, и сядат пред тебе като Мой народ да слушат думите ти, но не ги изпълняват. С устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им. 32 И ето, ти си им като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото те слушат думите ти, но не ги изпълняват. 33 А когато настане това, (и ето, то иде,) тогава те ще познаят, че е имало пророк сред тях.
© Библейска лига - България

34

Пастири и овце

1 И Господнето слово дойде към мене: 2 Сине човешки, пророкувай против Израилевите пастири, пророкувай и им речи: Така казва Господ Еова на пастирите: Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадото? 3 Вие ядете тлъстината, обличате се във вълната и колите угоените; но не пасете стадото. 4 Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената; но с насилие и строгост властвахте над тях. 5 Те се разпръснаха, понеже нямаше пастир и като се разпръснаха, станаха плячка на всички полски зверове. 6 Моите овце се скитаха по всички планини и по всеки висок хълм. Овцете Ми бяха разпръснати по целия свят и нямаше кой да ги потърси или подири. 7 Затова слушайте, пастири, Господнето слово: 8 Заклевам се в живота Си – казва Господ Еова – понеже стадото Ми стана плячка и овцете Ми станаха храна за всички полски зверове, защото нямаше пастир и пастирите Ми не потърсиха овцете Ми, а пасяха себе си, вместо Моето стадо, 9 затова слушайте, пастири, Господнето слово: 10 Така казва Господ Еова: Ето, Аз съм против пастирите и ще изискам овцете Си от ръцете им. Ще ги направя да не пасат вече стадото; пастирите няма вече да пасат себе си, защото ще избавя стадото Си от устата им, за да не им бъде за храна. 11 Защото така казва Господ Еова: Ето, Аз, сам Аз, ще потърся овцете Си и ще ги подиря. 12 Както пастирят дири стадото си в деня, когато е всред разпръснатите си овце, така и Аз ще подиря овцете Си и ще ги избавя от всички места, където бяха разпръснати в облачния и мрачен ден. 13 Ще ги изведа от племената и ще ги събера от страните, ще ги доведа в земята им и ще ги паса по Израилевите хълми близо до потоците и по всички населени места в тяхната земя. 14 Ще ги паса в добро пасбище и кошарата им ще бъде на високите Израилеви хълми; там ще почиват в добра кошара и ще пасат на тлъсто пасбище върху Израилевите хълми. 15 Сам Аз ще паса овцете Си и ще ги успокоя – казва Господ Еова. 16 Ще потърся изгубената и ще докарам пропъдената, ще превържа ранената и ще подкрепя немощната; но угоените и яките ще погубя; с правосъдие ще ги паса.
17 А колкото за вас, паство Мое – така говори Господ Еова: Ето, Аз ще съдя между овца и овца, между овни и козли. 18 Малко ли ви е дето пасете доброто пасбище, та тъпчете с нозете си останалата част от пасбището си? Малко ли ви е дето пиете бистра вода, та мътите с нозете си останалата? 19 А овцете Ми пасат утъпканото от вашите нозе и пият вода, размътена с вашите нозе?
20 Затова така им казва Господ Еова: Ето, Аз сам ще съдя между угоена овца и мършава овца. 21 Понеже тласкате с хълбока си и с рамената си, и бодете с рогата си всички болни, докато ги разпръснете надалеч, 22 затова Аз ще избавя Моето стадо, та не ще бъде вече за плячка; и ще съдя между овца и овца. 23 И ще поставя над тях един Пастир, слугата си Давид, който ще ги пасе; той ще ги пасе и той ще им бъде пастир. 24 Аз, Господ, ще им бъда Бог и слугата Ми Давид – княз сред тях. Аз, Господ, изговорих това. 25 И като сключа с тях завет на мир, ще премахна лютите зверове от земята, така че те ще живеят безопасно в пустинята и ще спят в горите. 26 Ще направя тях и местата около хълма Си за благословение; и ще изпращам дъжда на времето му; дъжд на благословение ще бъде. 27 Полските дървета ще дават плода си и земята ще даде произведението си; и те ще бъдат в безопасност в земята си и ще познаят, че Аз съм Господ, когато строша оковите на хомота им и ги освободя от ръката на онези, които са ги поробили. 28 Те не ще бъдат вече плячка за народите и земните зверове не ще ги изпояждат; но ще живеят в безопасност, и не ще има кой да ги плаши. 29 И ще превърна земята им в плодородна градина и те няма вече да гинат от глад в земята, нито ще понасят хули от народите. 30 И ще познаят, че Аз, Господ, техният Бог, съм с тях и че те, Израилевият дом, са Моят народ – казва Господ Еова. – 31 И вие, човеци, сте Мои овце, овцете на пасбището Ми и Аз съм вашият Бог – казва Господ Еова.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

14

Исус помазан с миро във Витания

1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и Празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят. 2 Защото казваха: Да не стане на празника, за да не се повдигне вълнение между народа.
3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симон прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, възля мирото на главата Му. 4 А имаше някои, които, негодуващи, казваха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея. 6 Но Исус рече: Оставете я; защо ѝ досаждате? Тя извърши добро дело на Мене. 7 Защото сиромасите всякога се намират между вас и когато щете, можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.
8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение. 9 Истина ви казвам: Където и да се про повядва благовестието по целия свят, ще се разказва в нейна памет това, което тя стори.
10 Тогава Юда Искариотски, онзи, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. 11 Те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

Господнята вечеря

12 А на първия ден на Празника на безкваснитехлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? 13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него. 14 И където влезе, кажете на стопанина на тая къща: Учителят пита: Къде е приготвената за Мене приемна стая, където ще ям пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал; и приготвиха пасхата.
17 И като се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? 20 А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. 21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за тоя човек, ако не бе се родил.
22 И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, та им даде и рече: Вземете [яжте]; това е Моето тяло. 23 Взе и чашата, благодари и даде им; и те всички пиха от нея. 24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина. 25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

Исус предрича отричането на Петър

27 И Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните [поради Мене тая нощ]; защото е писано: „Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат.“ 28 А след възкресението Си ще ви предваря в Галилея. 29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче – не. 30 И Исус му каза: Истина Ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички.

Гетсимания

32 И дойдоха на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Седете тука, докато се помоля. 33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан, и захвана да се тревожи и да тъгува. 34 И каза им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете. 35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако бе възможно, да Го отмине този час, казвайки: 36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не обаче каквото Аз искам, но каквото Ти. 37 И идва, и ги намира заспали; и казва на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? 38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно. 39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха какво да Му отговорят. 41 И трети път дойде, и каза им: Още ли спите и почивате? Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. 42 Станете да вървим; ето, приближава се този, който ме предава!

Предаването на Исус

43 И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпрате ни от главните свещеници, книжниците и старейшините. 44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го, та Го заведете, като Го пазите здраво. 45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуна Го. 46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. 47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника, и му отсече ухото. 48 И Исус проговори, казвайки им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? 49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията. 50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. 51 И някой си момък го следваше, обвит с плащаница на голо; и те го хванаха.
52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.

Пред синедриона

53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират всичките главни свещеници и старейшините, и книжниците. 54 А Петър беше Го следвал отдалеч до двора на първосвещеника, и седеше вътре заедно със служителите, и грееше се на огъня. 55 И главните свещеници, и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намираха. 56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не бяха еднакви. 57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: 58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. 59 Но и така свидетелствата им не бяха еднакви. 60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе? 61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Помазаникът, Син на Благословения? 62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци. 63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. 65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

Петър се отрича от Исус

66 И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника; 67 и като видя Петър, че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса. 68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън на предверието; и петелът пропя. 69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.
70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин [и говорът ти съответства].
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам тоя човек, за когото говорите. 72 И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът два пъти, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

128

1 Песен на възкачванията.
Блажен всеки, който се бои от Господа
и ходи в Неговите пътища;
2 защото ще ядеш плода от труда на ръцете си;
блажен ще бъдеш и ще благоденстваш.
3 Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти,
чадата ти – като маслинени клонки около трапезата ти.
4 Ето, така ще бъде благословен човекът,
който се бои от Господа.
5 Господ да те благослови от Сион
и да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си,
6 дори да видиш чада от чадата си!
Мир на Израил!
© Библейска лига - България