Основен / ден 318

Стар Завет

Езекиил

35

Пророчество против Едом
1 И Господнето слово дойде към мене: 2 Сине човешки, насочи лицето си против хълма Сиир и пророкувай против него, като му речеш: 3 Така казва Господ Еова: Ето, хълме Сиир, Аз съм против тебе; ще простра ръката Си против тебе и ще те направя пуст и необитаем. 4 Ще разоря градовете ти и ще те обезлюдя, и ще познаеш, че Аз съм Господ. 5 Понеже си хранил непрекъсната омраза и си пролял кръвта на израиляните със силата на меча по време на бедствието им, когато беззаконието им е стигнало до края си, 6 затова, заклевам се в живота Си – казва Господ Еова – ще те предам на кръв и кръв ще те преследва; понеже не си намразил кръвта, то кръв ще те преследва. 7 Аз ще направя хълма Сиир безлюден и пуст; и ще изтребя от него и онзи, който отива, и онзи, който се връща. 8 Ще напълня планините му с убитите му: по хълмовете ти, по долините ти и по всичките ти реки ще паднат убитите от меч. 9 Ще те обезлюдя навеки и градовете ти няма да се населят; и ще познаете, че Аз съм Господ. 10 Понеже си рекъл: Тези два народа и тези две страни ще бъдат мои и ние ще ги владеем, макар и да е бил Господ там, 11 затова, заклевам се в живота Си – казва Господ Еова – ще постъпя според гнева и според завистта, която си показал поради омразата си към тях; и ще им стане познат, когато те съдя. 12 И ти ще познаеш, че Аз, Господ, чух всички хули, които си произнесъл против Израилевите планини, като си рекъл: Те запустяха; нам са дадени за храна. 13 И с устата си говорихте високомерно против Мене и казахте много думи против Мене; Аз чух. 14 Така казва Господ Еова: Когато се весели цялата земя, Аз ще те обезлюдя. 15 Както ти се веселеше, когато запустя наследството на Израилевия дом, така ще направя на тебе; ще се обезлюдиш, хълме Сиир – ти и цял Едом, да! И ще познаят, че Аз съм Господ.
© Библейска лига - България

36

Пророчество към Израилевите планини

1 Сине човешки, пророкувай към Израилевите планини, като кажеш: Израилеви планини, слушайте Господнето слово. 2 Така казва Господ Еова: Понеже неприятелят рече за вас: О-хохо! Древните височини станаха наше владение. 3 Затова, като пророкуваш, кажи: Така казва Господ Еова: Понеже ви опустошиха и погълнаха отвред, за да станете владение на други народи, и станахте предмет на укори и хорски клевети, 4 затова, Израилеви планини, слушайте словото на Господа Еова. Така казва Господ Еова на планините и на хълмовете, на потоците и на долините, на обезлюдените равнини и на напуснатите градове, които станаха плячка и са за присмех на околните народи, – 5 това казва Господ Еова: В пламенната Си ревност говорих против другите народи и против цял Едом, които с всесърдечна радост и с душевно презрение направиха Моята земя свое владение, за да я плячкосат и разграбят. 6 Затова, пророкувай относно Израилевата земя и кажи на планините и на хълмовете, на потоците и на долините: Така казва Господ Еова: Ето, Аз говорих в ревността Си и в яростта Си, понеже понесохте укор от народите. 7 Затова така казва Господ Еова: Аз се заклех, че народите, които са около вас, ще носят срама си. 8 А вие, Израилеви планини, ще произведете издънки и ще давате плода си за Моя народ Израил, защото те скоро ще си дойдат у дома. 9 Защото, ето, Аз съм за вас и ще се обърна към вас и вие ще бъдете обработвани и засявани. 10 И ще заселя върху вас много люде, дори целия Израилев дом, да, целия. Градовете ще се населят и разрушените места ще се съградят отново. 11 И ще заселя върху вас много люде и животни, които ще нараснат и ще се наплодят; и ще ви населя както бяхте преди, и ще ви сторя по-голямо добро, отколкото в началото. Тогава ще познаете, че Аз съм Господ. 12 Да! Ще направя да ходят по вас човеци, народът Ми Израил; те ще ви владеят и вие ще им бъдете наследство, и занапред никога няма да ги оставите бездетни. 13 Така казва Господ Еова: Понеже ви казват: Ти си земя, която поглъщаш човеци и обезчадяваш людете си, 14 затова, няма вече да поглъщаш човеци, нито да оставиш народа си бездетен – казва Господ Еова, – 15 и няма вече да допусна да понесеш укор от народите, нито да носиш вече поругание от племената и няма вече да направиш народа си да се препъва – казва Господ Еова.
16 Отново Господнето слово дойде към мене: 17 Сине човешки, когато Израилевият дом живееше в земята си, те я оскверниха с постъпките си и с делата си; техните постъпки бяха пред Мене като нечистотата на отлъчена жена. 18 Затова излях яростта Си върху тях поради кръвта, която бяха излели на земята и поради идолите, с които се бяха омърсили; 19 разпилях ги между народите и те бяха разпръснати по страните; според постъпките им и според делата им ги съдих. 20 И когато отидоха сред народите, омърсиха Моето свято име, тъй че се говореше за тях: Това е народът на Еова, даже земята Му напуснаха! 21 Смилих се обаче за святото Си име, което Израилевият дом беше омърсил сред народите, при които отидоха. 22 Затова речи на Израилевия дом: Така казва Господ Еова: Аз не правя това заради вас, доме Израилев, но заради Моето свято име, което омърсихте сред народите, при които отидохте. 23 Аз ще осветя великото Си име, което е било омърсено сред народите, което вие омърсихте сред тях. И народите ще познаят, че Аз съм Господ – казва Господ Еова – когато се осветя чрез вас пред очите им. 24 Защото ще ви взема от народите и ще ви събера от всички страни, и ще ви доведа в земята ви. 25 Тогава ще поръся върху вас чиста вода и ще се очистите; от всичките ви нечистоти и от всичките ви идоли ще ви очистя. 26 Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. 27 И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите според постановленията Ми, да пазите законите Ми и да ги извършвате. 28 Ще живеете в земята, която дадох на бащите ви; и вие ще бъдете Моят народ и Аз ще бъда вашият Бог. 29 Ще ви спася от всичките ви нечистоти; и като призова житото, ще го умножа и няма вече да ви докарам глад. 30 Ще умножа плода на дървото и реколтата на полето, за да не ви се присмиват вече народите, загдето гладувате.
31 Тогава, като си спомните нечестивите си постъпки и недобрите си дела, ще се отвратите сами от себе си пред очите си, поради беззаконията си и поради мерзостите си. 32 Не заради вас правя това – казва Господ Еова. – Нека ви бъде известно. Засрамете се и се смутете заради постъпките си, доме Израилев!
33 Така казва Господ Еова: В деня, когато ви очистя от всичките ви беззакония, ще направя и да се населят градовете, и запустелите места ще се съградят отново. 34 Опустошената земя ще се обработи, макар че е била пуста пред очите на всеки, който минаваше. 35 И ще казват: Тази земя, която бе запустяла, стана като Едемската градина, а запустелите, опустошените и разорените градове се укрепиха и населиха. 36 Тогава народите, останали около вас, ще познаят, че Аз, Господ, съградих разореното и насадих запустялото. Аз, Господ изговорих това и ще го извърша.
37 Така казва Господ Еова: И за това ще оставя Израилевият дом да Ме моли да им го сторя. Ще умножа народа им като стадо; 38 като стадото за жертва, като стадото, което пълни Ерусалим по време на определените празници. Така човешки стада ще пълнят запустелите градове; и те ще познаят, че Аз съм Господ.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

15

Исус пред Пилат

1 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците, и целият синедрион незабавно се съвещаха, и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилат. 2 И Пилат Го попита: Ти Юдейският Цар ли си? А Той му отговори: Ти казваш. 3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща. 4 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват! 5 Но Исус нищо вече не отговори, така че Пилат се чудеше.
6 А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха поискали. 7 А в онова време имаше някой си на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство. 8 И народът се изкачи и започна да иска от Пилат да им направи каквото имаше обичай да прави. 9 А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския Цар? 10 (Понеже знаеше, че главните свещеници от завист бяха Го предали.) 11 Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава. 12 Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да направя с Този, Когото наричате Юдейски Цар? 13 А те пак изкрещяха: Разпни Го!
14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпни Го! 15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.

Войниците се подиграват на Исус

16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина. 17 И облякоха Му пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни, та го положиха на главата Му. 18 И започнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски! 19 И удряха Го по главата с тръстика, заплюваха Го, и коленичейки, кланяха Му се. 20 И след като Му се подиграха, съблякоха Му пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи, и Го изведоха вън да Го разпнат.

Разпъването на кръст

21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, който минаваше на връщане от нива.
22 И заведоха Исуса на мястото Голгота, което значи Лобно място.
23 И даваха Му вино, смесено със смирна, но Той не прие. 24 И като Го разпънаха, разделиха си дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, кой какво да вземе. 25 А беше третият час, когато Го разпнаха. 26 А надписът на обвинението Му бе надписан така: Юдейският Цар. 27 И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно на Него и един отляво на Него. [28 И се изпълни Писанието, което казва: „И с беззаконните се числи.“] 29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Ха, сега! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, 30 спаси Себе Си и слез от кръста. 31 Подобно и главните свещеници с книжниците Му се присмиваха помежду си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! 32 Помазаникът, Израилевият Цар, нека слезе сега от кръста, та да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го хулеха.

Смъртта на Исус

33 И като дойде шестият час, настана тъмнина по цялата земя, и трая до деветия час. 34 И на деветия час Исус извика със силен глас: „Елои, Елои, Лама Савахтани?“, което значи: Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил?
35 И някои от стоящите там, като чуха, казаха: Ето, вика Илия. 36 И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръстика и Му даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го снеме. 37 А Исус, като издаде силен глас, издъхна. 38 И завесата на храма се раздра на две от горе до долу. 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина Тоя Човек беше Син на Бога. 40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария, майката на малкия Яков и на Йосий, и Саломия; 41 които, когато беше в Галилея, вървяха след Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Ерусалим.

Погребението на Исус

42 И когато вече се свечери, понеже беше Приготвителен ден, тоест, срещу събота, 43 дойде Йосиф от Ариматея, един виден съветник, който и сам очакваше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилат и да поиска Исусовото тяло. 44 А Пилат се почуди дали е вече умрял и като повика стотника, попита го дали е вече мъртъв. 45 И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Йосиф. 46 И той купи плащаница и като Го сне, обви Го в плащаницата и положи Го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата. 47 А Мария Магдалина и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде Го полагаха.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

24

1 Не завиждай на злите човеци,
нито пожелавай да си с тях,
2 защото сърцето им замисля насилие
и устните им говорят за пакост.
3С мъдрост се гради къща
и с разум се утвърждава;
4 и чрез знание стаите ѝ се пълнят
с всякакви скъпоценни и благоприятни богатства.
5 Мъдрият човек е в силата си
и човек със знание расте в сила;
6 защото с мъдър съвет ще водиш войната си,
и чрез множеството съветници бива избавление.
7 Мъдростта е непостижима за безумния;
той не отваря устата си при портата.
8 Който замисля зло,
ще бъде наречен пакостен човек.
9 Сплетните на глупостта са грях;
и присмивачът е мерзост за човеците.
10 Ако покажеш малодушие в ден на изпитания,
силата ти е малка.
11 Избавяй онези, които се влачат към смъртта
и задържай онези, които политат към клане.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това!
То Онзи, който притегля сърцата, не разбира ли?
Онзи, който пази душата ти, не знае ли
и не ще ли въздаде на всекиго според делата му?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър,
и медена пита, защото е сладка на вкуса ти;
14 знай, че е такава и мъдростта за душата ти,
ако си я намерил, има бъдеще
и надеждата ти няма да се отсече.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния;
не опустошавай мястото на успокоението му,
16 защото праведният и седем пъти да падне, пак става,
докато нечестивите нещастието ги поваля.
17 Не се радвай, когато падне неприятелят ти
и да не се весели сърцето ти, когато се подхлъзне той,
18 да не би да съгледа Господ и това да Му се види зло,
и Той да обърне гнева си от него на тебе.
19 Не се раздразняй поради злодейците
и не завиждай на нечестивите,
20 защото злите не ще имат бъдеще,
светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя,
и не се събирай с бунтовниците,
22 защото бедствие ще се надигне против тях внезапно
и кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
Други думи на мъдрите
23 И това са изречения на мъдрите:
Да показваш пристрастие в съд не е добро –
24 който казва на виновния: Невинен си,
него народи ще проклинат, него племена ще мразят;
25 но тези, които изобличават виновния, към тях ще се показва благоволение
и върху тях ще дойде добро благословение.
26 Който дава честен отговор,
той печели сърца.
27 Свърши външната си работа,
приготви си нивите,
и после гради къщата си.
28 Не свидетелствай против ближния си без причина,
нито мами с устните си.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз;
ще въздам на човека според делата му.
30 Минавах край нивата на ленивия
и край лозето на лишения от разум човек;
31 и ето, всичко бе обрасло с тръни,
коприва беше покрила земята
и каменната ограда беше съборена.
32 Тогава, като погледнах, размислих в сърцето си,
видях и взех поука.
33 Малко спане, малко дрямка,
малко скръстени за почивка ръце –
34 и сиромашията ще дойде върху тебе като разбойник,
и немотията – като въоръжен грабител.
© Библейска лига - България