Основен / ден 32

Стар Завет

Битие

23

Смъртта на Сара

1 Сара живя сто двадесет и седем години; това бяха годините на Сариния живот. 2 И Сара умря в Кириат-Арба, (който е Хеброн), в Ханаанската земя. И Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче. 3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетите, казвайки: 4 Чужденец и пришълец съм аз между вас; продайте ми място за гробница между вас, за да погреба покойницата си отпред очите си. 5 А хетите в отговор на Авраам му казаха: 6Послушай ни, господарю; между нас ти си могъщ княз; погреби покойницата си в най-отбрания от гробовете ни; никой от нас няма да ти откаже гроба си, за да погребеш покойницата си. 7 Тогава стана Авраам, поклони се на людете на тази земя – на хетите – и събеседва с тях, казвайки: 8 Ако сте съгласни да погреба покойницата си, послушайте ме, и помолете заради мене Сааровия син Ефрон 9 да ми даде пещерата си Махпелах, която е в края на нивата му; на добра цена да ми я даде сред вас в собственост за гробница. 10 А Ефрон седеше сред хетите; и Ефрон хетът отговори на Авраам пред хетите, които слушаха, пред всички, които влизаха през портата на града му, казвайки: 11 Не, господарю, послушай ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред синовете на моя народ; погреби покойницата си. 12 Тогава Авраам се поклони пред народа на тази земя, 13 и говори на Ефрон пред народа на тази земя, казвайки: Послушай ме, ако обичаш. Плащам ти цената на нивата; вземи я от мене, за да погреба покойницата си там. 14 А в отговор Ефрон каза на Авраам: 15 Чуй ме, господарю, земята струва четиристотин сребърни сикли; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си. 16 И Авраам прие казаното от Ефрон, и претегли на Ефрон сребро, колкото той определи пред хетите, които слушаха – четиристотин сребърни сикли, каквито вървяха между търговците. 17 И тъй, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамре – нивата, пещерата, която бе в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива – се утвърдиха 18 за собственост на Авраам пред потомците на Хет, пред всички, които влизаха през портата на неговия град. 19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамре, (който е Хеброн), в Ханаанската земя. 20 Така нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраам от хетите като собственост за гробница.
© Библейска лига - България

24

Исаак и Ревека

1 А Авраам беше вече стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраам във всичко. 2 И каза Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми; 3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, сред които живея, 4но ще отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак. 5 А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде с мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в земята, откъдето си излязъл? 6 Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там. 7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми от там. 8 Но ако жената не иска да дойде с тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само не връщай сина ми там. 9 Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо.
10 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше със себе си от всички богатства на господаря си; и стана та отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. 11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. 12 Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи милост към господаря ми Авраам. 13 Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода. 14 Нека момата, на която кажа: Моля, наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти – тя нека е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към моя господар.
15 Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя бе се родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. 16 Момата беше твърде красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе до извора, напълни водоноса си и се изкачи. 17 А слугата се завтече да я посрещне, и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти. 18 А тя рече: Пий, господарю. И бързо сне водоноса си на ръката си и му даде да пие. 19 И като му даде да се напие, тя каза: И за камилите ти ще налея, докато се напият. 20 И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се към кладенеца да налее още и наля за всичките му камили. 21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.
22 Като се напиха камилите, човекът взе една златна обица тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ тежки десет сикли злато, и каза: 23 Чия си дъщеря? Кажи ми, има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? 24 А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор. 25 Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за нощуване. 26 Тогава човекът се наведе и се поклони на Господа. 27 И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и от Своята вярност, като оправи Господ пътя ми в дома на господаревите ми братя.
28 А девойката се завтече и разказа тези неща в дома на майка си. 29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече вън при човека на извора. 30 Като видя обицата и гривните по ръцете на сестра си, и като чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът – той отиде при човека; и ето, той стоеше при камилите до извора. 31 И рече му: Влез ти, благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите. 32 И човекът влезе, а Лаван разтовари камилите му, даде слама и храна за камилите, и вода за умиване на неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него. 33 И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям, докато не кажа по каква работа съм дошъл. А Лаван рече: Казвай. 34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам. 35 Господ благослови господаря ми премного и той стана велик. Господ му даде овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. 36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има. 37 И господарят ми, като ме закле, каза: Не вземай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея, 38 а иди в бащиния ми дом при рода ми и оттам вземи жена за сина ми. 39 И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде с мене. 40 Но той каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно, и ти ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. 41 Тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. 42 И като пристигнах днес на извора, казах: Господи, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми успешно, 43 ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз ѝ кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти, 44 а тя ми каже: И ти пий, и за камилите ти ще налея – тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми. 45 Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе до извора и наля, казах ѝ: Дай ми да пия. 46И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, и тя напои и камилите. 47 Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя рече: Дъщеря съм на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето ѝ и гривните на ръцете ѝ. 48 И се наведох, та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.
49 И сега, ако искате да постъпите мило и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, и аз ще се обърна надясно или наляво. 50 А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От Господа дойде това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро. 51 Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е казал. 52 Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята. 53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла, та ги даде на Ревека; даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ. 54 След това той и човеците, които бяха дошли с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха на сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми. 55 А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека поседи момата с нас поне десетина дни, и после нека иде. 56 Но той им каза: Не ме спирайте, понеже Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си. 57 А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме какво ще каже. 58 И тъй, повикаха Ревека и казаха ѝ: Тръгваш ли с този човек? А тя каза: Тръгвам. 59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ, и Авраамовия слуга с неговите хора. 60 И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее портите на неприятелите си. 61 И Ревека и слугините ѝ станаха, възседнаха камилите и тръгнаха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.
62 А Исаак идеше от Беер-Лахай-Рой, защото живееше в Негев. 63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, камили се приближаваха. 64 Също и Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата. 65 И каза на слугата: Кой е онзи човек, който иде през полето насреща ни? Слугата каза: Това е господарят ми. И тя взе покривало и се покри. 66 И слугата разказа на Исаак всичко, което беше направил. 67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатъра на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смърт та на майка си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

4

Петър и Йоан пред синедриона

1 И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража, и садукеите дойдоха при тях, 2 възмутени, задето те поучаваха людете и проповядваха, в името на Исуса, възкресението от мъртвите. 3 И тъй, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер. 4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.
5 И на следващия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците; 6 и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род. 7 И като поставиха Петър и Йоан по средата, питаха ги: С каква сила, или в кое име извършихте това? 8 Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини Израилеви, 9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен, 10 да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав. 11 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла. 12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.
13 А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса. 14 А като видяха изцеления човек, стоящ с тях, нямаха какво да възразят. 15 Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки: 16 Какво да сторим на тези човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем. 17 Но за да не се разнася повече между людете, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име. 18 И тъй, те ги повикаха и им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име. 19 А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; 20 защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули. 21 А те, като ги заплашиха отново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат поради людете; защото всички славеха Бога за станалото. 22 Защото човекът, над когото се извърши това изцелително знамение, беше на повече от четиридесет години.
Молитвата на вярващите

Молитвата на вярващите

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си, и известиха всичко, което им рекоха главните свещеници и старейшините. 24 А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях, 25 Ти чрез Святия Дух, чрез устата на слугата Си, нашия баща Давид, си казал:
„Защо се разяряват народите
и племената намислят суети?
26 Опълчват се земните царе
и управниците се наговарят заедно
против Господа и против Неговия Помазаник.“
27 Защото наистина и Ирод, и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в този град против Твоя свят Служител Исус, Когото си помазал, 28 за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане. 29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Твоите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, 30 докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Служител Исуса. 31 И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани; и всички се изпълниха със Святия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
Вярващите споделят собствеността си

Вярващите споделят собствеността си

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. 33 И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях. 34 А и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото, 35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всеки според колкото имаше нужда.
36 Така Йосий, наречен от апостолите Варнава (което значи Син на увещание), левит, родом кипрянин, 37 като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

7

1 Сине мой, пази словата ми и скътай заповедите ми в себе си.
2 Пази заповедите ми и ще живееш,
и поуката ми, като зеницата на окото си.
3 Вържи ги за пръстите си,
начертай ги на плочата на сърцето си.
4 Кажи на мъдростта: Сестра си ми;
и наречи разума сродник,
5 за да те пазят от чужда жена,
от чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Понеже, като погледнах през решетките си,
през прозореца на къщата си,
7 видях сред безумните,
съгледах сред младежите
един безумен млад човек,
8 който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ
и отиваше към къщата ѝ
9 в дрезгавината, на свечеряване,
в тъмната и мрачна нощ.
10 И ето, посрещна го жена,
облечена като блудница, с коварно сърце;
11 (бъбрива и упорита –
нозете ѝ не се спират вкъщи;
12 кога по улиците, кога по площадите,
тя причаква при всеки ъгъл).
13 И като го хвана, целуна го,
и с безсрамно лице му каза:
14 Бях задължена да принеса примирителни жертви;
днес изпълних оброците си.
15 Затова излязох да те посрещна
с желание да видя лицето ти и те намерих.
16 Постлала съм леглото си с килими,
с шарени платове от египетска прежда.
17 Покадила съм леглото си
със смирна, алой и канела.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори.
Нека се насладим с милувки.
19 Защото мъжът ми не е у дома,
замина на дълъг път;
20 взе кесия с пари в ръката си;
чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 С многото си предумки тя го прелъга,
привлече го със сладките си приказки.
22 Веднага той тръгна подире ѝ,
както отива говедо на клане
или както безумец в окови на наказание,
23 докато стрела прониже дроба му,
както птица бърза към примката,
без да знае, че това ще коства живота ѝ.
24 Сега, синове мои, слушайте ме
и внимавайте в словата на устата ми.
25 Да не се отклонява сърцето ви в пътищата ѝ,
да не се заблудите в пътеките ѝ,
26 защото мнозина е повалила ранени;
и мнозина юнаци са убити от нея.
27 Домът ѝ е път към шеол
и води надолу към покоите на смъртта.
© Библейска лига - България