План за четене на Библията

Основен / ден 328

Стар Завет

2 Летописи

36

1 Тогава народът от Юдовата земя взе Йоахаз, Йосиевия син, и го направи цар в Ерусалим вместо баща му.

Йоахаз, цар на Юда


2 Йоахаз бе двадесет и тригодишен, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим. 3 Защото египетският цар го свали от престола в Ерусалим и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато. 4 И египетският цар постави брат му Елиаким за цар над Юда и Ерусалим, като промени името му на Йоаким. А брат му Йоахаз Нехао взе и го заведе в Египет.

Йоаким, цар на Юда


5 Йоаким бе двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа, своя Бог. 6 И вавилонският цар Навуходоносор излезе против него и го окова с окови, за да го заведе във Вавилон. 7 Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон и ги сложи в капището си във Вавилон. 8 А останалите дела на Йоаким и мерзостите, които извърши, и това, което се намери в него, ето, написани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари синът му Йоахин.

Йоахин, цар на Юда


9 Йоахин бе осемнадесетгодишен, когато се възцари и царува три месеца и десет дни в Ерусалим; и върши зло пред Господа. 10 А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата на баща му, цар над Юда и Ерусалим.
11 Седекия бе двадесет и еднагодишен, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим. 12 Той върши зло пред Господа, своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, който му говореше с Господните уста. 13 А още се и вдигна против цар Навуходоносор, който го бе заклел в Бога в подчиненост; и закорави врата си, и упорства в сърцето си дотам, че не се обърна към Господа, Израилевия Бог. 14 При това всички по-главни свещеници и народът преумножиха престъпленията си според всички мерзости на народите и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим. 15 И Господ, Бог на бащите им, ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше народа Си и обиталището Си. 16 Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа и се подиграваха с пророците Му, докато гневът Му се издигна против народа Му, така че нямаше вече изцеление. 17 Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с меч, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всички предаде в ръката му. 18 И всички вещи на Божия дом – големи и малки – и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и на първенците му – всичко занесе във Вавилон. 19 И изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха. 20 А оцелелите от меч отведе във Вавилон, където станаха роби на него и на синовете му до времето на персийското царство; 21 за да се изпълни Господнето слово, изговорено чрез устата на Еремия, докато земята не се наслади на съботите си; защото през цялото време на запустението си тя пазеше съботата, докато се изпълниха седемдесет години.
22 А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господнето слово, изговорено чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено обяви: 23 Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Еова ми е дал всички царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Който между вас е от Неговия народ, нека Еова, неговият Бог, да бъде с него и нека отиде там.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Откровение

9

1 И като затръби петият ангел, видях една звезда, паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст. 2И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздухът потъмняха от дима на пропастта. 3И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, която имат земните скорпиони. 4Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някоя зеленина, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си. 5И позволи им се не да ги убиват, а да ги мъчат пет месеца; и мъката им беше като мъка от скорпион, когато ужили човека. 6През онези дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях. 7И скакалците приличаха на коне, приготвени за война; и на главите им имаше като че венци, подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица. 8И те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като лъвски. 9При това имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой. 10Имаха и опашки като на скорпиони, и жила; а в опашките си имаха силата да повреждат човеците пет месеца. 11Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който на еврейски се нарича Абадон, а на гръцки се именува Аполион.
12 Едното „горко“ мина; ето, още две „горко“ идат след това.
13И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога, 14че казва на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат. 15И развързани бяха четирите ангела, които бяха приготвени за този час и ден, и месец и година, за да убият една трета от човеците. 16И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух броя им. 17И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, хиацинтови и серни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и сяра. 18От тези три язви – от огъня, от дима и от сярата, които излизаха от устата им – беше избита една трета от човеците. 19Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха. 20И останалите човеци, които не бяха избити от тези язви, не се покаяха за делата на ръцете си, та да не се кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят; 21също не се покаяха за убийствата си, нито за чародеянията си, нито за блудствата си, нито за кражбите си.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

133

1 Давидова песен на възкачванията.
Ето колко е добро и колко угодно
да живеят братя в единодушие!
2 Угодно е като онова скъпоценно миро на главата,
което се стичаше по брадата,
Аароновата брада,
което се стичаше по яката на одеждите му.
3 Угодно е като Хермонската роса,
която слиза на Сионските хълми;
защото Господ там е заръчал благословението –
живота довека.
© Библейска лига - България