Основен / ден 33

Стар Завет

Битие

25

Исаак и Ревека

1 А Авраам взе и друга жена, на име Хетура. 2 Тя му роди Земран, Йоксан, Мадан, Мадиам, Есвок, и Шуах. 3 Йоксан роди Шева и Дедан; а синове на Дедан бяха Асурим, Латусим, и Лаомим. 4 А синовете на Мадиам бяха Ефа, Ефер, Енох, Авида и Елдаа; всички тези бяха потомци на Хетура.
5 И Авраам даде всичкия си имот на Исаак. 6 А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци, и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаак.
7 И числото на годините на Авраамовия живот, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години. 8 И Авраам издъхна, умря в честита старост, стар и сит от дни; и прибра се при людете си. 9 А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрон, син на Саар хета, която е срещу Мамре, 10 в нивата, която Авраам купи от хетите. Там беше погребан Авраам, при жена си Сара.
11 А след смъртта на Авраам, Бог благослови сина му Исаак, който живееше при Беер-Лахай-Рой.

Синовете на Исмаил

12 Тези са сведенията за Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраам; 13 и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден – Навайот, после Кедар, Адвеил, Мавсам, 14 Масма, Дума, Маса, 15 Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедма. 16 Тези са Исмаиловите синове, това са имената им според поселищата им и според становете им: дванадесет племеначалници според племената им. 17 А годините на Исмаиловия живот бяха сто тридесет и седем; и като издъхна, умря, и прибра се при людете си. 18 А потомците му се населиха в земите от Хавила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; Исмаил се засели независим от всичките си братя.

Яков и Исав

19 Тези са сведенията за Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаак; 20 а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщерята на сириеца Ватуил от Падан-Арам, и сестра на сириеца Лаван. 21 И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; и Господ го послуша, и жена му Ревека зачена. 22 А децата се блъскаха едно друго в утробата ѝ; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа. 23 А Господ ѝ каза:
Два народа са в утробата ти,
и две племена ще се разделят от корема ти;
едното племе ще бъде по-силно от другото племе;
и по-големият ще слугува на по-малкия.
24 И когато се изпълни времето ѝ да роди, ето, близнаци имаше в утробата ѝ. 25 Първият излезе червен, цял космат като кожена дреха; и наименуваха го Исав. 26 После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исав; затова се нарече Яков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха. 27 И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше кротък човек и живееше в шатрите. 28 Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Яков.
29 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял. 30 И Исав каза на Яков: Дай ми да ям от това червено вариво, понеже съм изнемощял; (затова той се нарече още Едом). 31 Но Яков каза: Най-напред продай ми първородството си. 32 Исав рече: Аз съм на умиране, за какво ми е това първородство? 33 И Яков рече: най-напред закълни ми се. И той му се закле, и продаде първородството си на Яков. 34 Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана, та си отиде. Така Исав презря първородството си.
© Библейска лига - България

26

Исаак и Авимелех

1 И настана глад на земята, освен първия глад, който беше през Авраамовите дни; и Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех. 2 Защото Господ беше му се явил и казал: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа. 3 Остани в тази земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тези земи, и ще изпълня клетвата, с която се заклех на баща ти Авраам; 4 ще умножа потомството ти колкото небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тези земи; в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, 5понеже Авраам послуша гласа Ми и опази заръките Ми, заповедите Ми, повеленията Ми, и законите Ми.
6 И така, Исаак се засели в Герар. 7 И когато местните жители го попитаха за жена му, той рече: Сестра ми е; понеже се боеше да каже: Жена ми е, като си мислеше: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека, понеже тя беше красива наглед. 8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак гали жена си Ревека. 9 Тогава Авимелех повика Исаак и каза: Ето, тя ти е жена; а защо каза: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох да не би да бъда убит поради нея. 10 Но рече Авимелех: Какво е това, което стори с нас? Лесно можеше някой от людете да легне с жена ти и ти щеше да ни въвлечеш в грях. 11 И Авимелех повели на целия народ, казвайки: Който се докосне до този човек или до жена му, ще бъде предаден на смърт.
12 И Исаак посея в онази земя, и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови. 13 И човекът се възвеличаваше все повече и повече, докато стана твърде велик. 14 Той придоби овце, придоби и говеда, и много слуги; а филистимците започнаха да му завиждат; 15 и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраам. 16 И Авимелех каза на Исаак: Иди си от нас, защото стана много по-силен от нас. 17 Затова Исаак си отиде оттам, разпъна шатрите си в Герарската долина и се засели там.
18 И Исаак изкопа отново водните кладенци, които бяха изкопани през дните на баща му Авраам, и които филистимците бяха затрупали след Авраамовата смърт, и ги нарече със същите имена, с които баща му ги беше нарекъл. 19 И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с прясна вода. 20 Но герарските говедари се скараха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата! Затова Исаак нарече кладенеца Есек, понеже се скараха с него. 21 После изкопаха друг кладенец, но и за него се скараха; затова го нарече Ситна. 22 Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец, за който вече не се караха; и нарече го Реховот, понеже каза той: Сега Господ ни даде пространно място и ние ще се наплодим в тази земя.
23 Оттам отиде във Вирсавее. 24 И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраам; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя, и ще умножа твоето потомство заради слугата Ми Авраам. 25 И той издигна там олтар и призова Господнето име. Разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.
26 Тогава Авимелех дойде при него от Герар с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол. 27 Исаак им рече: Защо идвате при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду ви? 28 А те казаха: Видяхме ясно, че Господ е с тебе, затова си рекохме: Нека се положи клетва между нас и тебе, и нека сключим договор с тебе, 29 че няма да ни сториш зло, както и ние не те докоснахме, а ти правихме само добро и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословеният от Господа. 30 Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха. 31 На сутринта станаха рано и се заклеха един на друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него с мир. 32 В същия ден слугите на Исаак дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му казаха: Намерихме вода. 33 И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес. 34 А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жени Юдита, дъщеря на хета Беери, и Васемата, дъщеря на хета Елон. 35 Те бяха горест за душата на Исаак и Ревека.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

5

Анания и Сапфира

1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот 2 и задържа нещо от цената със знанието на жена си; и донесе една част, и я сложи пред нозете на апостолите. 3 А Петър рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, та да излъжеш Святия Дух и да задържиш от цената на нивата? 4 Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си лъгал човеци, но Бога. 5 И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6 И младежите станаха, обвиха го и го изнесоха, та го погребаха. 7 И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. 8 И Петър ѝ проговори: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова. 9 А Петър ѝ каза: Защо се съгласихте да изпитате Господния Дух? Ето, нозете на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе. 10 И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха при мъжа ѝ. 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

Изцелението на мнозина чрез апостолите

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем; 13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете обаче ги величаеха; 14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха), 15 така че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. 16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим и носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

Апостолите, подложени на гонение

17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, и, изпълнени със завист, 18 сложиха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница. 19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза: 20 Идете, застанете в храма и говорете на людете всичките думи на този живот. 21 Те, като чуха то ва, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с онези, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите. 22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се, та известиха, казвайки: 23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво и стражарите, стоящи при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре. 24 А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение и се чудеха какво ще последва от това. 25 Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете. 26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни. 27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки: 28 Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на Този Човек. 29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците. 30 Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте, като Го повесихте на дърво. 31 Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и опрощение на греховете. 32 И ние сме Негови свидетели за тези неща, както е и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.
33 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият. 34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време; 35 и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци. 36 Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който беше убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха. 37 След него въстана галилеянинът Юда, през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. 38 И сега ви казвам, оттеглете се от тези човеци и оставете ги; защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали; 39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници. 40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите, биха ги и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. 41 А те си отидоха от синедриона възрадвани, задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име. 42 И нито един ден не преставаха да учат и да благовестват, и в храма, и по къщите си, че Исус е Помазаникът.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи