Основен / ден 331

Стар Завет

Еремия

30

Възстановяването на Израил

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа: 2 Така говори Господ, Израилевият Бог: Напиши в книга всичките слова, които ти говорих. 3 Защото, ето, идат дни, казва Господ, когато ще върна от плен народа Си – Израил и Юда, казва Господ; и ще ги върна в земята, която дадох на бащите им, и ще я владеят.
4 И ето словата, които Господ говори за Израил и за Юда:
5 Защото така казва Господ:
Чухме глас на трепет и ужас, а не на мир.
6 Попитайте сега и вижте:
Мъж ражда ли?
Тогава защо виждам аз всеки мъж
с ръце на слабините, като жена, която ражда,
и лицата на всичките пребледнели?
7 Горко! Защото велик е оня ден,
подобен на него не е бивал;
това е усилно време за Яков;
но той ще бъде избавен от него.
8 В оня ден, казва Господ на силите,
ще строша хомота му от врата ти,
ще разкъсам оковите ти,
и чужденци няма вече да го поробват;
9 но ще служат на Господа своя Бог,
и на царя си Давид,
когото ще им въздигна.
10 Затова, не бой се, служителю Мой, Якове, казва Господ,
нито се страхувай, Израилю;
защото, ето, ще те избавя от далечната страна,
и потомството ти – от земята където са пленени;
и Яков, като се върне, ще се успокои и ще си почине,
и не ще има кой да го плаши.
11 Защото Аз съм с тебе – казва Господ – за да те избавя;
понеже при все, че ще довърша всичките народи, където съм те разпръснал,
тебе обаче не ще те довърша;
но ще те накажа с мярка,
и няма да те оставя съвсем безнаказан.
12 Защото така казва Господ:
Раната ти е неизцелима,
нараняването ти – тежко.
13 Няма кой да ходатайства за тебе,
за да бъдеш превързан;
ти нямаш цярове.
14 Всичките ти любовници те забравиха, не те търсят;
защото те нараних с рана като от неприятел,
с наказание от жесток човек,
поради многото твои беззакония,
и понеже греховете ти се умножиха.
15 Защо викаш ти поради страданието си?
Болката ти е неизцелима
поради многото твои беззакония:
понеже греховете ти се умножиха,
ти сторих това.
16 Затова всички, които те изпояждат, ще бъдат изпоядени;
и всичките ти противници, всички до един ще отидат в плен;
още и онези, които те ограбват, ще бъдат ограбени;
и всички, които те обират, ще ги предам на обир.
17 Защото ще ти възстановя здравето
и ще те изцеля от раните ти – казва Господ. –
Понеже те нарекоха Отхвърлен и казаха:
Това е Сион, за когото никой не го е грижа.
18 Така казва Господ:
Ето, Аз ще върна от плен Якововите шатри
и ще се смиля над жилищата му;
всеки град ще се съгради на своята грамада развалини,
и палатът ще се възстанови както е бил по-напред.
19 И от тях ще изхожда благодарение
и глас на онези, които се веселят;
и Аз ще ги умножа, те няма да намалеят,
ще ги прославя и не ще се унижат.
20 Чадата им ще бъдат както по-напред,
и събранието им ще се утвърди пред Мене;
и ще накажа всички, които ги угнетяват.
21 Първенецът им ще бъде от тях,
и управителят им ще произлезе изсред тях;
Аз ще го направя да се приближава,
и той ще се приближава до Мене;
защото кой е този, който е утвърдил сърцето си
да се приближи до Мене? – казва Господ. –
22 И вие ще бъдете Моят народ,
и Аз ще ви бъда Бог.
23 Ето, яростен вихър от Господа се завихря,
помитащ вихър ще избухне върху главата на нечестивите.
24 Пламенният гняв на Господа няма да се отвърне, докато Той не извърши
и не изпълни намеренията на сърцето Си;
в последните дни ще разберете това.
© Библейска лига - България

31

1 В същото време – казва Господ, –
ще бъда Бог на всички Израилеви родове,
и те ще бъдат Мой народ.
2 Така казва Господ:
Народът, които оцеля от меча,
намери благоволение в пустинята:
Израил, да! Когато отидох да му дам почивка.
3 Господ ми се яви отдавна и каза:
Наистина те възлюбих с вечна любов;
затова продължих да ти показвам милост.
4 Пак ще те съградя
и ти ще бъдеш съградена, девице Израилева;
пак ще се украсиш с тимпаните си.
И ще излизаш на хорото на онези, които се веселят.
5 Пак ще насадиш лозя по самарийските планини;
онези, които ги насадят, те ще ядат плода им.
6 Защото ще дойде ден,
когато стражите по Ефремовите планини ще викат:
Станете и нека възлезем в Сион
при Господа, нашия Бог.
7 Защото така казва Господ:
Пейте с радост за Яков
и възкликнете за главния от народите;
прогласете, похвалете и кажете:
Спаси, Господи, народа Си, остатъка от Израил!
8 Ето, Аз ще ги доведа от северната земя
и ще ги събера от краищата на земята,
и заедно с тях слепия и куция,
непразната заедно с раждащата;
ще се върне тук голямо множество.
9 С плач ще дойдат;
и като се молят, ще ги доведа;
ще ги доведа до водни потоци през прав път,
в който няма да се спънат;
защото съм Отец на Израил,
и Ефрем е първородният Мой.
10 Слушайте, народи, словото Господне,
и известете по далечните острови, казвайки:
Който разпръсна Израил, Той ще го събере,
и ще го пази, както овчар – стадото си.
11 Защото Господ е изкупил Яков,
изкупил го е от ръката на по-силния от него.
12 И те ще дойдат, и ще пеят върху височината на Сион,
и ще се стекат към благата Господни,
към житото, виното и дървеното масло,
и към рожбите на овцете и на говедата;
и душата им ще бъде като напоявана градина,
и те няма да изнемощяват вече.
13 Тогава ще се зарадва девицата в хорото,
и юношите, и старите заедно;
защото Аз ще обърна жалеенето им в радост
и ще ги утеша, и ще ги развеселя след скръбта им.
14 Още ще наситя душата на свещениците с тлъсто;
и народът Ми ще се насити с Моите блага – казва Господ.
15 Така казва Господ:
Глас се чува в Рама,
ридание и горчив плач;
Рахил оплаква чадата си
и не иска да се утеши за чадата си, защото ги няма вече.
16 Така казва Господ:
Въздържай гласа си от плач
и очите си – от сълзи;
защото делото ти ще се възнагради – казва Господ, –
и те ще се върнат от земята на неприятеля.
17 Има надежда за сетнините ти – казва Господ, –
и чадата ти ще се върнат в своите предели.
18 Наистина чух Ефрем да оплаква участта си, казвайки:
Наказал си ме,
бях наказан като теле неучено на хомот;
обърни ме и ще се обърна,
защото Ти си Господ мой Бог.
19 Когато бях обърнат, разкаях се,
и когато бях научен, плеснах се по бедрата;
засрамих се, да, дори се смутих,
понеже носех позора на младините си.
20 Ефрем драг син ли Ми е?
Мило дете ли е?
Защото откакто говорих против него,
все си спомням за него;
затова се вълнува сърцето Ми за него,
и Аз наистина ще му покажа милост – казва Господ. –
21 Постави си пътни знаци,
постави си стълбове,
обърни сърцето си към друма,
към пътя, по който си ходила;
върни се, девице Израилева,
върни се към тия твои градове.
22 Докога ще се скиташ насамнатам, дъще отстъпнице?
Защото Господ направи ново нещо на земята:
жена ще спаси мъжа.
23 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог:
Отново ще употребяват този говор в Юдовата земя
и в градовете ѝ, когато ги върна от плен;
Господ да те благослови, Жилище на правдата, Святи хълме!
24 И там ще обитава Юда заедно с всичките му градове,
земеделците и чергарите със стада.
25 Защото поих изнемощялата душа,
наситих всяка отмаляла душа.
26 След това се събудих и размислих;
и сънят ми беше сладък за мене.
27 Ето, идат дни – казва Господ, –
когато ще засея Израилевия дом и Юдовия дом
с човешко семе и с животинско семе.
28 И както бдях над тях, за да изкоренявам,
да събарям, да съсипвам,
да погубвам и да наскърбявам,
така ще бдя над тях,
за да градя и да насаждам – казва Господ.
29 В онези дни няма вече да казват:
Бащите ядоха кисело грозде,
а зъбите на децата изтръпнаха;
30 но всеки ще умира за своето си беззаконие;
всеки човек, който яде кисело грозде,
неговите зъби ще изтръпнат.
31 Ето, идат дни – казва Господ, –
когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;
32 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им
в деня, когато ги хванах за ръка,
за да ги изведа от Египетската земя;
защото те престъпиха Моя завет,
поради което Аз се отвърнах от тях – казва Господ.
33 Но ето завета,
който ще сключа с Израилевия дом
след онези дни – казва Господ:
Ще вложа закона Си вътре в тях,
и ще го напиша в сърцата им;
Аз ще бъда техен Бог
и те ще бъдат Мой народ;
34 и няма вече да учат –
всеки ближния си и всеки брата си –
и да казват: Познайте Господа;
защото те всички ще Ме познават,
от най-малкия до най-големия сред тях – казва Господ;
защото ще простя беззаконието им
и греха им няма да помня вече.
35 Така казва Господ,
Който е дал слънцето за светлина денем
и наредби за луната и звездите да бъдат светлина нощем,
Който повдига морето и вълните му бучат;
Господ на силите е името Му:
36 Ако изчезнат тези наредби отпред Мене – казва Господ, –
тогава и Израилевото потомство ще престане
да бъде довека народ пред Мене.
37 Така казва Господ:
Ако може да се измери небето горе,
и да се изследват основите на земята долу,
тогава и Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство
за всичко, което са сторили – казва Господ.
38 Ето, идат дни – казва Господ, –
когато градът ще се съгради за Господа,
от кулата Ананеил до портата на ъгъла;
39 и връвта за измерване още ще се тегли
по-нататък, право до хълма Гарив,
и ще завие към Гоат.
40 И цялата долина на труповете и на пепелта,
и всичките ниви до потока Кедрон,
до ъгъла на Конската порта към изток,
ще бъдат святи пред Господа;
градът няма да се изкорени,
нито да се съсипе довека.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Откровение

12

Жената и змеят

1 И голямо знамение се яви на небето – жена, облечена със слънцето, с луната под нозете ѝ, и на главата ѝ венец от дванадесет звезди. 2 Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. 3 И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му – седем корони. 4 И опашката му, като завлече една трета от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото ѝ, щом роди. 5 И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, и при Неговия престол. 6 И жената побягна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.
7 И стана война на небесата: Михаил и неговите ангели воюваха против змея; и змеят воюваше заедно със своите ангели; 8 обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. 9 И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него. 10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог, и властта на Неговия Помазаник; защото беше свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети ден и нощ пред нашия Бог. 11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си дотолкова че да бягат от смърт. 12 Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.
13 И като видя змеят, че беше свален на земята, той започна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете. 14 И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там, където я хранят за време, времена и половин време, скрита от лицето на змея. 15 И змеят изпусна след жената от устата си вода като река, за да я завлече реката. 16 Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си и погълна реката, която змеят беше изпуснал от устата си. 17 Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

26

1 Както сняг лятно време и дъжд – в жетва,
така и чест не прилича на безумния.
2 Както пърхащото врабче, както литналата лястовица,
така и незаслуженото проклятие не ще се сбъдне.
3 Бич за коня, юзда за осела
и тояга за гърба на безумните.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му,
за да не станеш и ти подобен на него.
5 Отговаряй на безумния според безумието му,
да не би да се има за мъдър в своите очи.
6 Който праща известие чрез безумния,
отсича нозете си и си навлича неприятност.
7 Както висят безполезни краката на куция,
така е притча в устата на безумния.
8 Да окажеш чест на безумния,
е все едно да хвърлиш скъпоценен камък в грамада.
9 Както е трън в ръката на пияницата,
така е притча в устата на безумните.
10 Какъвто е стрелецът, който безогледно наранява всички,
такъв е онзи, който наема безумен или скитник за работа.
11 Както кучето се връща на бълвоча си,
така безумният повтаря своята глупост.
12 Видял ли си човек, който се има за мъдър?
Повече надежда има за безумния, отколкото за него.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя!
Лъв има по улиците!
14 Както вратата се върти на пантите си,
така и ленивият се върти на постелката си.
15 Ленивият топи ръката си в паницата,
и го мързи да я вдигне до устата си.
16 Ленивият се има за по-мъдър
от седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 Минувачът, който се намесва в чужда разпра,
е като онзи, който хваща куче за ушите.
18 Какъвто е лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,
19 такъв е човекът, който мами ближния си
и казва: Не сторих ли това на шега?
20 Където няма дърва, огънят изгасва,
и където няма клюкар, раздорът престава.
21 Каквото са въглищата за жарта и дървата – за огъня,
това е и крамолникът, за да разпалва препирня.
22 Думите на клюкаря са като сладки залъци
и слизат вътре в корема.
23 Изгарящи устни и злобно сърце
са като пръстен съд, покрит със сребърна глеч.
24 Зложелателят се прикрива с устните си,
но крои коварство в сърцето си;
25 когато говори сладко, не му вярвай,
защото има седем мерзости в сърцето му;
26 макар омразата му да се покрива с измама,
нечестието му ще се издаде сред събранието.
27 Който копае ров, ще падне в него;
и който търкаля камък, върху него ще се търкулне.
28 Лъжливият език мрази наранените от него;
и ласкателните уста докарват съсипия.
© Библейска лига - България