Основен / ден 333

Стар Завет

Еремия

21

Бог отхвърля молбата на Седекия

1 Словото дойде към Еремия от Господа, когато цар Седекия прати при него Пасхор, Мелхиевия син, и свещеника Софония, син на Маасия, да му рекат: 2 Моля, допитай се до Господа за нас, защото вавилонският цар Навуходоносор отвори война против нас; може би Господ ще извърши за нас някои от Своите чудеса, та да се махне онзи от нас.
3 Тогава Еремия им рече: Ето какво ще кажете на Седекия: 4 Така казва Господ, Израилевият Бог: Аз ще обърна назад военните оръжия, които са в ръцете ви, с които се биете против вавилонския цар и халдейците, които ви обсаждат извън стените; и Аз ще ги събера всред този град. 5 И сам Аз ще воювам против вас с издигната ръка и със силна мишца, с гняв, с ярост и с голямо негодувание. 6 Ще поразя жителите на този град – и човек, и животно; и ще измрат от голям мор. 7 След това – казва Господ – ще предам Юдовия цар Седекия, слугите му и народа му, оцелял в този град от мор, от меч и от глад, в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им; и той ще ги порази с острото на меча; няма да ги пощади, нито да ги пожали, нито да се смили над тях.
8 И да речеш на този народ: Така казва Господ: Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта. 9 Който остане в този град, ще умре от меч, от глад и от мор; но който излезе и се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще остане жив и животът му ще бъде като плячка за него.
10 Защото насочих лицето Си против този град за зло, а не за добро – казва Господ. Той ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън.
11 А на дома на Юдовия цар кажи: Слушайте Господнето слово: 12 Доме Давидов – така казва Господ – раздавайте правосъдие всяка сутрин, отървавайте обрания от ръката на насилника, да не би поради злите ви дела да излезе яростта Ми като огън и пламне, без да има кой да го угаси. 13 Ето – казва Господ – Аз съм против тебе, жителко на долината и скала в равнината, против вас, които казвате: Кой ще слезе против нас? Или кой ще влезе в жилищата ни? 14 И ще ви накажа според плода на делата ви – казва Господ. – Ще запаля огън в леса ви, та ще пояде всичко около вас.
© Библейска лига - България

34

Предупреждение за Седекия

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа, когато вавилонският цар Навуходоносор, цялата му войска, всички царства на света, които бяха под властта му, и всички племена воюваха против Ерусалим и против всичките му градове:
2 Така казва Господ, Израилевият Бог: Иди и говори на Юдовия цар Седекия: Така казва Господ: Ето, ще предам този град в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън. 3 И ти няма да избегнеш от ръката му, но непременно ще бъдеш хванат и предаден в ръката му; и ти, и вавилонският цар ще се погледнете очи в очи, и ще говорите уста с уста, и ще отидеш във Вавилон.
4 Обаче, Седекия, царю Юдов, слушай Господнето слово: Така казва Господ за тебе: Няма да умреш от меч; 5 мирно ще умреш; и каквото кадене с благовония правеха за бащите ти, предишните царе, които те предшестваха, такова кадене ще направят и за тебе; и ще те оплачат, казвайки: Уви, господарю! Защото Аз изговорих това слово, казва Господ.
6 Тогава пророк Еремия предаде на Юдовия цар Седекия всички тези слова в Ерусалим, 7 когато войската на вавилонския цар се биеше против Ерусалим и против всичките останали Юдови градове – против Лахиш и Азека; защото от Юдовите градове само те от укрепените градове бяха останали.

Свобода за слугите

8 Словото, което дойде към Еремия от Господа, след като цар Седекия сключи завет с всичките люде, които бяха в Ерусалим, за да прогласят освобождение, 9 тъй че всеки да пусне на свобода слугата си и всеки слугинята си, евреин или еврейка, и да не държи никой брата си юдеин за слуга. 10 И всичките първенци и всичките люде, които бяха встъпили в завет, като чуха, че трябва да пусне всеки на свобода слугата си и всеки слугинята си, и да не ги държат вече за слуги, послушаха и ги пуснаха на свобода. 11 Но после се отметнаха, като принудиха слугите и слугините, които бяха пуснали на свобода, да се върнат и ги подчиниха да бъдат слуги и слугини. 12 Затова Господнето слово дойде към Еремия от Господа: 13 Така казва Господ, Израилевият Бог: Аз сключих завет с бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, от дома на робството, като рекох: 14 В края на всеки седем години пускайте всеки брата си евреина, който ти се е продал и ти е слугувал шест години – да го пускаш на свобода от тебе. Но бащите ви не Ме послушаха, нито приклониха ухото си. 15 И вие сега бяхте се обърнали и бяхте извършили това, което е право пред Мене, като прогласихте всеки освобождение на ближния си; и бяхте сключили завет пред Мене в дома, който се нарича с Моето име; 16 но отметнахте се и осквернихте името Ми, като накарахте всеки слугата си и всеки слугинята си, които бяхте пуснали на свобода по волята им, да се върнат, и подчинихте ги да ви бъдат слуги и слугини. 17 Затова, така казва Господ: Вие не Ме послушахте да прогласите освобождение всеки на брата си и всеки на ближния си; ето, казва Господ, Аз прогласявам против вас свобода на меча, на мора и на глада; и ще ви предам да бъдете тласкани по всичките царства на света. 18 И ще предам човеците, които са престъпили завета Ми, които не са изпълнили думите на завета, който сключиха пред Мене, когато разсякоха телето надве и минаха между частите му, 19 Юдовите първенци и ерусалимските първенци, скопците и свещениците, и всичките люде на тая земя, които минаха между частите на телето, 20 ще ги предам в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им; и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове. 21 И Юдовия цар Седекия и първенците му ще предам в ръката на неприятелите им, и в ръката на онези, които искат живота им, и в ръката на войските на вавилонския цар, които са се оттеглили от вас. 22 Ето, ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна в този град; и те, като воюват против него, ще го превземат и ще го изгорят с огън; и ще обърна Юдовите градове в необитаема пустиня.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Откровение

14

Агнето и 144 – те хиляди

1 И видях, и ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. 2 И чух глас от небето като глас от много води и като глас на силен гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. 3 И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които бяха изкупените от земята. 4 Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са девствени; те са, които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето. 5 И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.

Трите ангела

6 И видях друг ангел да лети посред небето, като имаше вечното благовестие, което да прогласява на обитаващите по земята и на всеки род и племе, език и народ. 7 И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте на Него слава, защото настана часът на Неговия съд; и поклонете се на Онзи, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.
8 И един друг ангел, втори, го следваше и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудство.
9 И друг, трети ангел вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се кланя на звяра и на неговия образ, и приеме белег на челото си или на ръката си, 10 той ще пие и от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и сяра пред святите ангели и пред Агнето. 11 И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се кланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни ден, ни нощ, нито някой, който приеме белега на името му. 12 Тук е нужно устояването на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.
13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да, казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях.

Жътвата по земята

14 И видях, и ето бял облак, и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец, и в ръката Си – остър сърп. 15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа Си и жъни; защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла. 16 И Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната.
17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп. 18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. 19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. 20 И линът беше изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина до юздите на конете на разстояние от хиляда и шестстотин стадии.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи