Основен / ден 334

Стар Завет

Еремия

37

Еремия в затвора

1 А вместо Йехония, Йоакимовия син, се възцари цар Седекия, Йосиевият син, когото вавилонският цар Навуходоносор постави цар в Юдовата земя. 2 Но ни той, ни слугите му, ни жителите на земята, послушаха думите, които Господ говори чрез пророк Еремия.
3 И цар Седекия изпрати Еухал, Селемиевия син, и Софония, сина на свещеника Маасия, при пророк Еремия да рекат: Моля, помоли се за нас на Господа, нашия Бог. 4 Защото Еремия още влизаше и излизаше сред народа, понеже не бяха го сложили в тъмница. 5 И Фараоновата войска излезе от Египет; и когато халдейците, които обсаждаха Ерусалим, чуха това известие за тях, оттеглиха се от Ерусалим.
6 Тогава дойде Господнето слово към пророк Еремия: 7 Така казва Господ, Израилевият Бог: По този начин да говорите на Юдовия цар, който ви прати при Мене да се допитате до Мене: Ето, Фараоновата войска, която излезе да ви помага, ще се върне в земята си Египет. 8 И халдейците пак ще дойдат и ще воюват против този град, ще го превземат и ще го изгорят с огън. 9 Така казва Господ: Недейте се мами да казвате: Халдейците ще се оттеглят от нас; понеже те няма да се оттеглят. 10 Защото даже ако поразите цялата войска на халдейците, които воюват против вас, и оцелеят от тях само някои ранени, пак те ще станат всеки от шатъра си и ще изгорят този град с огън.
11 И когато войската на халдейците се оттегли от Ерусалим поради страха от Фараоновата войска, 12 тогава Еремия излезе от Ерусалим, за да отиде във Вениаминовата земя, и да вземе там дела си заедно с другите люде. 13 И когато той бе при Вениаминовата порта, там се намираше началникът на стражата, чието име бе Ирия, син на Селемия, Ананиевия син; и той хвана пророк Еремия и рече: Ти бягаш при халдейците. 14 А Еремия рече: Лъжа е; аз не бягам при халдейците. Но Ирия не го послуша, а хвана Еремия и го заведе при първенците. 15 И първенците се разгневиха на Еремия, та го биха и хвърлиха го в тъмница в къщата на писаря Йонатан; защото нея бяха направили на тъмница.
16 След като Еремия бе хвърлен в подземната тъмница и в избите, и седя там много дни, 17 тогава цар Седекия прати да го доведат; и царят го попита скришно в двореца си: Има ли слово от Господа? А Еремия рече: Има. Каза още: Ти ще бъдеш предаден в ръката на вавилонския цар. 18 При това, Еремия рече на цар Седекия: Какво съм съгрешил пред тебе или пред слугите ти, или пред този народ, та ме хвърлиха в тъмница? 19 Къде са сега вашите пророци, които пророкуваха, казвайки: Вавилонският цар няма да дойде против вас и против тази земя? 20 Затова, слушай сега, моля, господарю мой, царю; нека бъде приета, моля, молбата ми пред тебе; не ме връщай в къщата на писаря Йонатан, за да не умра там. 21 Тогава цар Седекия заповяда да предадат Еремия в двора на стражата, и даваха му всеки ден по един къс хляб от улицата на хлебарите, докато не се свърши всичкият хляб в града. И така Еремия остана в двора на стражата.
© Библейска лига - България

38

Еремия хвърлен в яма

1 А Сефатия, Матановият син, Годолия, Пасхоровият син, Юхал, Селемиевият син, и Пасхор, Малхиевият син, чуха словата, които Еремия говореше на целия народ, като казваше: 2 Така казва Господ: Който остане в този град, ще умре от меч, от глад и от мор; но който излезе при халдейците, ще остане жив; животът му ще му бъде за плячка и ще живее; 3 и така казва Господ: Този град ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар и той ще го превземе. 4 Тогава тези първенци казаха на царя: Нека бъде умъртвен, молим, този човек; защото омаломощава ръцете на воините, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи; защото този човек не иска доброто на този народ, а злото. 5 И цар Седекия каза: Ето, в ръката ви е; защото не е царят, който може да направи нещо против вас. 6 Тогава взеха Еремия и го хвърлиха в ямата на царевия син Малхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, а тиня; и Еремия затъна в тинята.
7 А когато етиопецът Ебед-Мелех, един от скопците, който беше в царския дворец, чу, че спуснали Еремия в ямата, (като седеше царят тогава при Вениаминовата порта,) 8 Ебед-Мелех излезе от царския дворец и каза на царя: 9 Господарю мой, царю, тези човеци сториха зло във всичко, което направиха на пророк Еремия, когото хвърлиха в ямата; той и без друго ще умре от глад там, където е, защото няма вече хляб в града. 10 Тогава царят заповяда на етиопеца Ебед-Мелех: Вземи от тук тридесет човека със себе си и извади пророк Еремия от ямата, преди да умре. 11 И тъй, Ебед-Мелех взе човеците със себе си, и, като влезе в царския дворец, под съкровищницата, взе от там вехти дрипи и вехти парцали, които спусна с въжета в ямата при Еремия. 12 И етиопецът Ебед-Мелех каза на Еремия: Сложи сега тия вехти дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. И Еремия стори така. 13 И тъй, като изтеглиха Еремия с въжетата, извадиха го от ямата; и Еремия остана в двора на стражата.

Седекия отново се допитва до Еремия

14 Тогава цар Седекия прати да доведат пророк Еремия при него в третия вход, който е в Господния дом; и царят рече на Еремия: Ще те попитам едно нещо; не крий нищо от мене. 15 А Еремия рече на Седекия: Ако ти го открия, не ще ли ме предадеш на смърт? И ако те съветвам, ти не ще ме послушаш. 16 Затова цар Седекия се закле скришно на Еремия, казвайки: Заклевам ти се с живота на Господа, който е създал душите ни, че няма да те предам на смърт, нито ще те предам в ръката на тия човеци, които искат живота ти. 17 Тогава Еремия рече на Седекия: Така казва Господ Бог на силите, Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава ще се опази животът ти и този град няма да се изгори с огън; а и ти ще останеш жив, и домът ти. 18 Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избягаш от ръката им. 19 И цар Седекия рече на Еремия: Аз се боя от юдеите, които прибягнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им, и те да се поругаят с мене. 20 И рече Еремия: Няма да те предадат. Послушай моля, Господния глас за това, което ти говоря; така ще ти бъде добре и животът ти ще се опази. 21 Но ако откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми откри: 22 Ето, всичките жени, които са останали в двореца на Юдовия цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тези жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и ти надделяха; а сега, когато нозете ти затънаха в тинята, се оттеглиха назад. 23 И всичките ти жени и чадата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти няма да избягаш от ръката им, но ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар, и ще станеш причина да се изгори този град с огън. 24 Тогава Седекия каза на Еремия: Никой да не научи за тоя разговор и ти няма да умреш. 25 Но ако чуят първенците, че съм говорил с тебе, и като дойдат при тебе, ти кажат: Кажи ни сега какво говори ти на царя; не го скривай от нас и няма да те умъртвим; кажи ни и какво ти каза царят на тебе, 26 тогава да им кажеш: Аз представих молбата си пред царя да не ме връща в къщата на Йонатан, за да не умра там.
27 Тогава всичките първенци дойдоха при Еремия и го попитаха; и той им отговори според думите, които царят му беше заповядал. И тъй, те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна. 28 И така, Еремия остана в двора на стражата до деня, когато бе превзет Ерусалим.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Откровение

15

Седемте ангела със седемте язви

1 И видях на небето друго знамение, голямо и чудно: седем ангела, които държаха седемте последни язви, защото с тях се изчерпва Божият гняв. 2 И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тези, които бяха победили звяра и образа му, и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи. 3 И пееха песента на Божия слуга Мойсей и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи, Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете. 4 Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свят; понеже всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни присъди.
5 И след това видях, че на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството; 6 и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма, облечени в чисти и светли ленени дрехи, и препасани през гърдите със златни пояси. 7 И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове. 8 И храмът се напълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

136

1 Славете Господа, защото е благ,
защото милостта Му трае довека.
2 Славете Бога на боговете,
защото милостта Му трае довека.
3 Славете Господа на господарите,
защото милостта Му трае довека.
4 Онзи, който единствен върши велики чудеса,
защото милостта Му трае довека,
5 Който с мъдрост направи небесата,
защото милостта Му трае довека,
6 Който простря земята върху водите,
защото милостта Му трае довека,
7 Който сътвори големи светила,
защото милостта Му трае довека,
8 слънцето, за да владее деня,
защото милостта Му трае довека,
9 луната и звездите, за да владеят нощта,
защото милостта Му трае довека,
10 Който порази египтяните в първородните им,
защото милостта Му трае довека,
11 и изведе Израил изсред тях,
защото милостта Му трае довека,
12 с мощна ръка и с издигната мишца,
защото милостта Му трае довека;
13 Който раздели Червено море на две части,
защото милостта Му трае довека,
14и преведе Израил през него,
защото милостта Му трае довека,
15 Който повали фараона и войската му в Червено море,
защото милостта Му трае довека;
16 Който преведе людете Си през пустинята,
защото милостта Му трае довека;
17 Който порази велики царе,
защото милостта Му трае довека,
18 и изби прочути царе,
защото милостта Му трае довека,
19 аморейския цар Сихон,
защото милостта Му трае довека,
20 и васанския цар Ог,
защото милостта Му трае довека,
21 и даде земята им в наследство,
защото милостта Му трае довека,
22 в наследство на слугата Си Израил,
защото милостта му трае довека,
23 Който си спомни за нас в унижението ни,
защото милостта Му трае довека,
24 и ни избави от противниците ни,
защото милостта Му трае довека.
25 Който дава храна на всяка плът,
защото милостта Му трае довека.
26 Славете небесния Бог,
защото милостта Му трае довека.
© Библейска лига - България