Основен / ден 335

Стар Завет

Еремия

39

Поражението на Ерусалим

1 В деветата година на Юдовия цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор дойде с цялата си войска против Ерусалим и го обсади; 2 а в единадесетата година на Седекия, в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, се отвори проломът в градската стена. 3 И всичките първенци на вавилонския цар – Нергал-Саресер, Самгар-Нево, началникът на скопците Сарсеким, началникът на мъдреците Нергал-Саресер, и всичките други първенци на вавилонския цар – влязоха и седнаха при средната порта.
4 А Юдовият цар Седекия и всичките военни мъже, когато ги видяха, побягнаха и през нощта излязоха от града през царската градина, през портата, която е между двете стени; и тръгнаха по пътя към полето. 5 А войската на халдейците се втурна да ги преследва; и настигнаха Седекия в Ерихонските полета; и като го хванаха, заведоха го при вавилонския цар Навуходоносор в Ривла, в земята Хамат, където той издаде присъда за него. 6 Тогава вавилонският цар закла синовете на Седекия в Ривла пред очите му; вавилонският цар закла и всичките Юдови благородници. 7 При това избоде очите на Седекия и го върза в окови, за да го заведе във Вавилон. 8 А халдейците изгориха с огън царския дворец и къщите на народа, и събориха ерусалимските стени.
9 Тогава началникът на телохранителите Навузарадан закара пленници във Вавилон оцелелите от народа, които останаха в града, бежанците, прибегнали при него, и другия останал народ. 10 А по-бедните от народа, които нямаха нищо, началникът на телохранителите Навузарадан остави в Юдовата земя, като им даде още тогава лозя и ниви.
11 А вавилонският цар Навуходоносор заръча на началника на телохранителите Навузарадан относно Еремия, като рече: 12 Вземи го и имай грижа за него, и да не му сториш никакво зло, но каквото ти рече, това да му направиш. 13 И тъй, началникът на телохранителите Навузарадан и началникът на скопците Навусазван, началникът на мъдреците Нергал-Саресер, и всичките по-главни служители на вавилонския цар 14 пратиха да вземат Еремия от двора на стражата и го предадоха на Годолия, сина на Ахикама, Сафановия син, за да го отведе у дома си; така той живееше сред народа.
15 А Господнето слово беше дошло към Еремия, когато бе затворен в двора на стражата: 16Иди, говори на етиопеца Ебед-Мелех, като речеш:
Така казва Господ на силите,
Израилевият Бог:
Ето, Аз ще направя да се сбъднат Моите слова върху този град
за зло, а не за добро;
и те ще се изпълнят пред тебе в онзи ден.
17 Но тебе ще избавя в онзи ден – казва Господ, –
и не ще бъдеш предаден в ръката на човеците,
от чието лице се боиш,
18 защото ще те избавя;
и няма да паднеш от меч,
но животът ти ще ти бъде за плячка,
понеже си се уповавал на Мене – казва Господ.
© Библейска лига - България

52

Поражението на Ерусалим

1 Седекия бе двадесет и една годишен на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна. 2 Той върши зло пред Господа, точно както беше правил Йоаким. 3 Защото заради гнева на Господа, който пламна против Ерусалим и Юда, докато Той ги отхвърли от лицето Си, стана така, че Седекия въстана против вавилонския цар.
4 И тъй, през деветата година наСедекиевото царуване, на десетия ден от десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор дойде – той и цялата му войска – против Ерусалим, и като разположиха стана си против него, издигнаха укрепления навсякъде наоколо; 5 и градът остана под обсада до единадесетата година на цар Седекия. 6 А в четвъртия месец на деветия ден от месеца, гладът в града стана толкова жесток, че за народа нямаше хляб. 7 Тогава се отвори пролом в градската стена и всички военни мъже побягнаха, като излязоха от града през нощта през портата между двете стени, близо до царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и избягаха към полето. 8 Но халдейската войска последва цар Седекия и го стигна в Ерихонските полета, и цялата му войска се разбяга от него. 9 И хванаха царя, та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Хамат, където той издаде присъда за него: 10 И вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всички Юдови началници. 11 Тогава избоде очите на Седекия и като го окова в медни окови, го заведе във Вавилон и го хвърли в тъмница, където остана до деня на смъртта си.
12 А в петия месец на десетия ден от месеца, през деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, в Ерусалим дойде началникът на телохранителите Навузарадан – служител на вавилонския цар, 13 и изгори Господния дом и царския дворец, и всички къщи в Ерусалим – всяка голяма къща изгори с огън. 14 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори всички стени около Ерусалим.
15 Тогава началникът на телохранителите Навузарадан заведе в плен някои от по-сиромасите от народа и оцелелите от народа, които бяха останали в града и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, и останалото множество.
16 Обаче началникът на телохранителите Навузарадан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци. 17 А медните стълбове, които бяха в Господния дом, подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците поломиха и пренесоха всичката мед във Вавилон; 18 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, тамянниците и всички медни прибори, с които се извършваше службата. 19 Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите – всичко, каквото беше златно и сребърно. 20 Медта от двата стълба, морето и дванадесетте медни телета, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, не можеше да се претегли. 21 Всеки от тези стълбове беше с височина осемдесет лакти и окръжността му се измерваше с връв от двадесет лакти, беше кух и с дебелина четири пръста. 22 И меден капител имаше върху него; и височината на капитела беше пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Другият стълб с неговите нарове беше също такъв. 23 Имаше деветдесет и шест нара на четирите страни; всички нарове върху мрежата наоколо бяха сто.
24 Началникът на телохранителите отведе също и първосвещеника Серая, и втория свещеник Софония, и тримата вратари; 25 и от града взе един скопец, който беше надзирател на войниците, и седем мъже от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника писаря, който събираше войски от народа на земята и шестдесет мъже от народа на земята, които се намираха в града. 26 И като ги взе, началникът на телохранителите Навузарадан ги заведе при вавилонския цар в Ривла. 27 И вавилонският цар ги порази и ги уби в Ривла, в земята Хамат. Така Юда беше откаран в плен от земята си.
28 А ето народа, който Навуходоносор плени: през седмата година – три хиляди двадесет и трима юдеи; 29 през осемнадесетата година на Навуходоносор той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама, 30 а през двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузарадан плени от юдеите седемстотин четиридесет и петима; всичките бяха четири хиляди и шестотин души.
31 А през тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Йоахин, на двадесет и петия ден от дванадесетия месец, вавилонският цар Евил-Меродах, подобри в годината на възцаряването си положението на Юдовия цар Йоахин и го извади от тъмницата; 32 и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон 33 и промени тъмничните му дрехи; и Йоахин се хранеше винаги пред него през всичките дни на живота си. 34 А колкото за храната му, вавилонския цар му даваше постоянна храна – всекидневен дял през всичките дни на живота му, чак до деня на смъртта му.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Откровение

16

Седемте чаши на Божия гняв

1 И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.
2 И първият отиде и изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на онези човеци, които носеха белега на звяра и които се кланяха на неговия образ.
3 Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана на кръв, като от убит човек, и всичко живо в морето умря.
4 Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана на кръв. 5 И чух ангелът на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така; 6 понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това. 7 И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи, Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди.
8 Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да обгаря човеците с огън. 9 А като се опекоха човеците от голямата жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
10 Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки, 11 и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, и не се покаяха за делата си.
12 Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят за царете от изток. 13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, прилични на жаби; 14 защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, за да ги събират за войната във великия ден на Всемогъщия Бог. 15 (Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да гледат срамотите му.) 16 И събраха ги на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон
17 И седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се. 18 И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал, откак съществуват човеците на земята, такъв трус, толкова силен. 19 И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, за да му даде чашата с вино от яростния Си гняв. 20 И всеки остров побягна, и планините не се намериха. 21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата беше твърде голяма.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

137

1 При реките на Вавилон, там седяхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион;
2 на върбите всред него окачихме арфите си.
3 Защото там онези, които ни бяха пленили,
поискаха от нас да пеем думи;
и онези, които ни бяха мъчили, поискаха веселие, казвайки:
Попейте ни от Сионските песни.
4 Как да пеем песента Господня в чужда земя?
5 Ако те забравя, Ерусалиме,
нека забрави десницата ми изкуството си!
6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня,
ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
7 Помни, Господи, едомците
в деня на разорението на Ерусалим, когато казваха:
Съсипете, съсипете го до основата му!
8 Дъще Вавилонска, която ще бъдеш запустена,
блажен онзи, който ти въздаде
за всичко, което си ни сторила!
9 Блажен онзи, който хване и разбие о камък
малките ти деца!
© Библейска лига - България