Основен / ден 339

Стар Завет

Плачът на Еремия

3

1 Аз съм човекът, който изпита скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Наистина против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 Той състари кожата и плътта ми;
строши костите ми.
5 Издигна против мене укрепления;
и ме окръжи с горест и тегло.
6 Сложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Обгради ме, за да не мога да изляза;
отежни веригите ми.
8 И когато виках и крещях, Той отблъскваше молитвата ми.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми;
изкриви пътеките ми.
10 Беше за мен като мечка в засада, като лъв в скришни места,
11 отби настрани пътищата ми и ме разкъса;
на нищо ме направи.
12 Опъна лъка Си и ме постави за мишена на стрелата Си.
13 Заби в кръста ми стрелите на колчана си.
14 Станах за присмех на целия си народ, за подигравателен припев по цял ден.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 Счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Отблъсна душата ми далеч от мира;
забравих благоденствието.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми от Господа.
19 Помни скръбта ми и страданието ми, пелина и жлъчката.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, дълбоко се е смирила.
21 Това си спомням, поради което имам и надежда:
22 че по милост Господня не сме се затрили, понеже никога не секва щедростта Му.
23 Тя се подновява всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 Господ е дял мой – казва душата ми – затова ще се надявам на Него.
25 Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Нека зарине лице в прахта, дано има още надежда.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие;
нека се насити с укор.
31 Защото Господ не отхвърля довека.
32 Понеже ако и да наскърби, Той пак ще и да съжали – според голямата Си милост.
33 Защото не наказва и не огорчава от сърце човешките чада.
34 Да се тъпчат под нозе всички затворници на света,
35 да се погазва правото на човека пред лицето на Всевишния,
36 да се онеправдава човекът в делото му – Господ не одобрява това.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 От устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?
39 Защо би роптал жив човек, човекът – за наказанието на греховете му?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека речем:
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Покрил си се с гняв и си ни гонил, избивал си ни без пощада.
44 Покрил си се с облак, за да не достига молитвата ни.
45 Направил си ни като помия и смет сред племената.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Страх и пропаст ни налетяха, опустошение и разорение.
48 Потоци от сълзи излива окото ми, поради разорението на дъщерята на народа ми.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,
50 докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Окото ми наранява душата ми поради всички дъщери на града ми.
52 Неприятелите ми ме гонят като птиче без причина.
53 Отнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене;
54 Води стигнаха над главата ми и си рекох: Свърших се.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Ти чу гласа ми;
не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;
57 Ти се приближи в деня, когато Те призовах и рече: „Не бой се.“
58 Застъпил си се, Господи, за делото на душата ми;
изкупил си живота ми.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми;
отсъди делото ми.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61Ти си чул, Господи, укора им и всичките им замисли против мене,
62 думите на онези, които се надигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Виж ги, когато седят и когато стават – аз съм тяхна песен.
64 Въздай им, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 дай им окаменено сърце и проклятието Ти да бъде върху тях!
66 Прогони ги с гняв и ги изтреби изпод небесата Господни.
© Библейска лига - България

4

1 Как потъмня златото! Измени се най-чистото злато!
Камъните на светилището са пръснати по всички улици.
2 Как драгоценните синове на Сион, равноценни на чисто злато,
сега ги считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!
3 Даже чакалите подават гръд и кърмят малките си,
а дъщерята на моя народ се ожесточи като щраусите в пустинята.
4 Езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда;
децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.
5 Онези, които ядяха отбрани ястия, лежат изоставени по улиците;
отгледаните върху багреница се валят сега на бунището.
6 Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греха на Содом,
който беше съсипан в един миг, без да са го притеснявали човешки ръце.
7 Благородните ѝ бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко,
снагата им – по-червена от рубини, блестяха като сапфир;
8 а сега лицето им е по-черно от сажди;
не се разпознават по улиците!
Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.
9 По-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад:
Защото подложени на глад, те чезнат поради липса на плодове от полето.
10 Ръцете на милозливи жени свариха чадата им;
те им станаха храна, при разорението на дъщерята на народа ми.
11 Господ даде воля на яростта Си, изля пламенния Си гняв,
в Сион запали огън, който изпояде основите му.
12 Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят,
че ще влезе противник и неприятел през ерусалимските порти.
13 А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му,
които проливаха кръвта на праведните сред него.
14 Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв,
тъй че човеците не можеха да се допрат до дрехите им.
15 Отстъпете, вие нечисти – викаха към тях. Отстъпете! Отстъпете! Не се допирайте до нас.
А когато те бягаха и се скитаха, говореше се сред народите: Те няма да пребивават вече с нас.
16 Гневът на Господа ги разпръсна;
Той вече няма да гледа на тях;
защото не почетоха свещениците и не се смилиха над старейшините.
17 Очите ни се изнуриха да чакат напразно помощ;
в очакването си очаквахме народ, който не можеше да ни спаси.
18 Дебнат стъпките ни, така че да не можем да ходим по улиците си;
приближи се свършекът ни; дните ни се изпълниха;
да! Защото краят ни дойде.
19 Онези, които ни гонеха, станаха по-бързи от небесните орли;
гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.
20 Дишането на ноздрите ни, помазаникът Господен, е уловен в техните ями,
онзи, за когото казвахме: Под сянката му ще живеем между народите.
21 Радвай се и се весели, дъще Едомска, която живееш в земята Уз!
Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш.
22 Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова;
Той няма вече да те закара в плен;
но ще накаже твоето беззаконие, дъще Едомска, ще открие прегрешенията ти.
© Библейска лига - България

5

1 Спомни си, Господи, какво се случи с нас;
погледни и виж как ни укоряват.
2 Наследството ни се прехвърли на чужденци,
къщите ни – на странници.
3 Останахме сирачета без баща;
майките ни са като вдовици.
4 Водата си пием срещу сребро,
дървата ни идат с пари.
5 Нашите гонители са на вратовете ни;
трудим се и почивка нямаме.
6 Простряхме ръка към египтяните
и към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Бащите ни съгрешиха и ги няма вече;
и ние носим техните беззакония.
8 Слуги господаруват над нас
и няма кой да ни избави от ръката им.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си
поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Кожата ни почервеня като пещ
от жежкото върлуване на глада.
11 Изнасилваха жените в Сион,
девиците в Юдовите градове.
12 Чрез техните ръце бесеха първенците,
старейшините не почитаха.
13 Младежите носеха воденични камъни
и децата падаха под товара на дървени трупи.
14 Старейшините не седят вече при портите;
младежите изоставиха песните си.
15 Престана радостта на сърцето ни;
хорото ни се обърна на жалеене.
16 Венецът падна от главата ни.
Горко ни! Защото сме съгрешили.
17 Затова чезне сърцето ни,
затова причерня пред очите ни.
18 Поради запустяването на Сионския хълм
лисици ходят по него.
19 Ти, Господи, седиш като Цар довека;
престолът Ти е от род в род.
20 Защо ни забравяш винаги
и ни оставяш за толкова дълго време?
21 Обърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се обърнем;
обнови дните ни както едно време.
22 Но Ти си ни отхвърлил съвсем,
разгневил си се твърде много против нас.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Откровение

20

Хилядата години

1 И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. 2 Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и Сатана, и го върза за хиляда години, 3 и като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.
4 И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, се повери да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени заради свидетелстването си за Исуса и заради Божието слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години. 5 Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. 6 Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.

Унищожението на Сатана

7 И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си 8 и ще излезе да мами народите по четирите краища на земята, Гог и Магог, и да ги събере за война – броят им е като морския пясък. 9 И те се разпростряха по цялата широчина на земята и заобиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна [от Бога] от небето и ги погълна. 10 А дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в езерото от огън и сяра, където са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени ден и нощ до вечни векове.

Осъждането на мъртвите

11 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, и не се намери място за тях. 12 Видях и мъртвите, големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгърнаха; разгърна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по написаното в книгите. 13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и Смъртта и Адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени всеки според делата си. 14 И Смъртта и Адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това – присъдата за огненото езеро – е втората смърт. 15 И ако някой не бе записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи