Основен / ден 34

Стар Завет

Битие

27

Яков се сдобива с благословението на Исаак

1 Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, та не можеше да вижда, той повика по-големия си син Исав и му рече: Синко! А той му рече: Ето ме. 2 Тогава Исаак каза: Ето, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра; 3 вземи сега оръжието си, тула си и лъка си, излез на полето и ми налови дивеч, 4 и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра. 5 А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови дивеч и да го донесе.
6 Тогава Ревека каза на сина си Яков: Чух баща ти да говори на брат ти Исав: 7 Донеси ми дивеч и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа, преди да умра. 8 Сега, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми. 9 Иди още сега при стадото и ми донеси от там две добри ярета, за да сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича, 10 а ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре. 11 Но Яков рече на майка си Ревека: Брат ми Исав е космат, а аз съм гладък. 12 Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще бъда в очите му като измамник, и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение. 13 Майка му му каза: На мене да падне проклятието ти, синко, само послушай думите ми и иди ми ги донеси. 14 И тъй, той отиде, взе две ярета и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. 15 После Ревека взе по-добрите дрехи на по-големия си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-малкия си син Яков, 16 а ръцете му и гладкото на шията му зави с ярешките кожи. 17 Тогава даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който бе приготвила. 18 И той отиде при баща си и каза: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко? 19 А Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от дивеча ми, за да ме благослови душата ти. 20 Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех. 21 Тогава Исаак рече на Яков: Синко, приближи се да те попипам дали ти си синът ми Исав, или не. 22 И приближи се Яков към баща си Исаак; и той, като го попипа, каза: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови. 23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав; и благослови го. 24 А каза: Ти ли си синът ми Исав? Той рече: Аз. 25 Тогава каза: Принеси ми и ще ям от дивеча на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде: донесе му и вино, та пи. 26 И баща му Исаак му каза: Приближи се сега и целуни ме, синко. 27 И той се приближи и го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки:
Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което Господ е благословил.
28 Бог да ти даде от росата небесна
и от тлъстината на земята,
и изобилие на жито и на вино.
29 Племена да ти слугуват, и народи да ти се покланят;
бъди господар на братята си,
и да ти се покланят синовете на майка ти.
Проклет всеки, който те кълне,
и благословен всеки, който те благославя.
30 Щом като свърши Исаак да благославя Яков, и Яков едва беше излязъл от присъствието на баща си Исаак, дойде брат му Исав от лова си. 31 Също и той сготви вкусно ястие и принесе на баща си, казвайки: Стани, тате, и яж от дивеча на сина си, за да ме благослови душата ти. 32 А баща му Исаак му рече: Кой си ти? Той каза: Аз съм синът ти, първородният ти, Исав. 33 Тогава Исаак се разтрепера твърде много, и каза: А кой ще е онзи, който улови дивеч и ми принесе, та ядох от всичко, преди ти да дойдеш, и го благослових? – Да! И благословен ще бъде. 34 Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик; и рече на баща си: Благослови и мене, тате. 35 А той каза: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение. 36 И рече Исав: Право са го нарекли Яков, защото вече два пъти ме измества: отне първородството ми, а сега е отнел и благословението ми. И каза: Не си ли задържал за мене благословение? 37 А Исаак в отговор рече на Исав: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги; надарих го с жито и вино; какво да сторя за тебе, синко? 38 Но Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови и мене, тате. И Исав заплака с висок глас. 39 Тогава баща му Исаак в отговор му каза:
Ето, ще живееш от благодатта на земята
и от росата небесна отгоре;
40 ще живееш от меча си и на брата си ще слугуваш;
но ще дойде време, когато ще въстанеш,
ще строшиш ярема му от врата си.

Яков бяга при Лаван

41 И Исав мразеше Яков заради благословението, с което баща му го благослови; и каза Исав в сърцето си: Наближават дни на жалеене за баща ми, тогава ще убия брат си Яков. 42 И казаха на Ревека думите на по-големия ѝ син Исав; затова тя прати да повикат по-малкия ѝ син Яков, и каза му: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие. 43 Сега, синко, послушай думите ми, стани, бягай при брат ми Лаван в Харан 44 и поживей при него известно време, докато се утоли яростта на брат ти, – 45 докато премине от тебе гневът на брат ти, и той забрави какво си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?
46 И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът заради хетските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетските дъщери, каквито са дъщерите на тази земя, за какво ми е животът?
© Библейска лига - България

28

1 Тогава Исаак повика Яков, и, като го благослови, поръча му: Не вземай жена от ханаанските дъщери. 2 Стани, иди в Падан-Арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и оттам вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лаван. 3 И Всемогъщият Бог да те благослови, да те наплоди и умножи, и да произлязат от тебе множество народи; 4 и даденото на Авраам благословение да го даде на тебе и на потомството ти след тебе, за да наследиш земята, в която си пришълец, която Бог даде на Авраам. 5 Така Исаак изпрати Яков, и той отиде в Падан-Арам при Лаван, сина на сириеца Ватуил, и брат на Ревека, майката на Яков и Исав.
6 А Исав, като видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан-Арам да си вземе жена оттам, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Не вземай жена от ханаанските дъщери; 7 и че Яков послуша баща си и майка си, и отиде в Падан-Арам; 8 и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравят на баща му Исаак, 9 то Исав отиде при Исмаил и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Навайот.

Сънят на Яков при Ветил

10 Яков излезе от Вирсавее и тръгна към Харан. 11 И, като стигна до едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло. И взе един камък, сложи го за възглавница, и легна да спи на това място. 12 И сънува: ето стълба изправена на земята, а връхът ѝ стигаше до небето; и ето, Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. 13 И ето, Господ стоеше над нея, и говореше: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам, и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти. 14 Твоето потомство ще бъде колкото земния прах; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и в тебе и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята. 15 Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя навсякъде, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не изпълня това, което ти казах. 16 Когато Яков се събуди от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. 17 И побоя се, и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божий дом, това е врата небесна. 18 На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който си беше сложил за възглавница и го изправи за стълб, та изля масло на върха му. 19 И нарече онова място Ветил; а по-напред името на града беше Луз. 20 И даде Яков обет, казвайки: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, 21 и се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог, 22 и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, което ми дадеш, ще Ти дам десятък.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

6

Избирането на седемте

1 А през тези дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, задето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани. 2 Тогава дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези. 3 И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тази работа. 4 А ние ще постоянстваме в молитвата и в служенето на словото. 5 И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан, мъж, пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармена и един прозелит от Антиохия Никола. 6 Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.
7 И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

Залавянето на Стефан

8 А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете. 9 Тогава някои от синагогата, наречена Синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия, повдигнаха се и се препираха със Стефан. 10 Но не можаха да устоят срещу мъдростта и Духа, с който говореше. 11 Тогава подучиха човеци да казват: Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и против Бога. 12 И подбудиха людете, старейшините и книжниците, и като налетяха върху него, уловиха го и го докараха на синедриона, 13 където поставиха лъжесвидетели, които казаха: Този човек непрестанно говори [хулни] думи против това свято място и против закона; 14 защото го чухме да казва, че този Исус Назарянин ще разруши това място и ще измени обредите, които Мойсей ни е предал. 15 И всички, които седяха на синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

14

1 За диригента. Давидов псалом.
Безумният рече в сърцето си: Няма Бог.
Поквариха се; извършиха омразни дела;
няма кой да прави добро.
2 Господ надникна от небесата над човешките чада,
за да види има ли някой разумен,
който да търси Бога.
3 Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма ни един.
4 Без разум ли са всички, които беззаконстват,
които изпояждат людете Ми, както ядат хляб,
и не призовават Господа?
5 Ето, ще ги нападне голям страх;
защото Бог е в поколението на праведните.
6 Посрамихте намеренията на бедния;
Господ обаче му е прибежище.
7 Дано дойде от Сион избавление на Израиля!
Когато Господ върне Своите люде от плен,
тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
© Библейска лига - България