Основен / ден 340

Стар Завет

Нов Завет

Откровение

21

Новият Ерусалим

1 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. 2 Видях и святия град, новия Ерусалим, да слиза от небето, от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си. 3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и Сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. 4 Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина. 5 И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши; защото тези думи са верни и истинни. 6 И каза ми: Сбъдна се! Аз съм Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. 7 Който побеждава, ще наследи тези неща; Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син. 8 А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всички лъжци – тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт.
9 Тогава дойде един от седемте ангели, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, и ми проговори, казвайки: Ела, ще ти покажа невястата, жената на Агнето. 10 И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми святия град Ерусалим, който слизаше от небето, от Бога, 11 и имаше Божествена слава; и светеше като най-скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал. 12 Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите – дванадесет ангела, и надписани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израиляните: 13 откъм изток – три порти, откъм север – три порти, откъм юг – три порти, и откъм запад – три порти. 14 И градската стена имаше дванадесет основни камъни с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето. 15 И този, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръстика, за да измери града, портите му и стената му. 16 Градът беше четвъртит, с дължина, равна на широчината му; и като измери града с тръстиката, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви. 17 Измери и стената му – сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела. 18 Стената му беше съградена от яспис, а самият град – от чисто злато, подобно на чисто стъкло. 19 Основните камъни на градските стени бяха украсени от всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият – сапфир, третият – халкидон, четвъртият – смарагд, 20 петият – сардоникс, шестият – сардис, седмият – хрисолит, осмият – берил, деветият – топаз, десетият – хрисопрас, единадесетият – хиацинт, дванадесетият – аметист. 21 И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло. 22 И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщи и Агнето. 23 И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява; защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето. 24 И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своята слава. 25 Портите му не ще се затварят денем (защото нощ не ще има там); 26 и ще донасят в него славата и почитта на народите. 27 И няма да влезе в него нищо нечисто, нито онзи, който върши мерзост и лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

139

1 За диригента. Давидов псалом.
Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
разбираш помислите ми отдалеч,
3 издирваш ходенето ми и лягането ми,
и знаеш всичките ми пътища.
4 Защото, докато думата не е още на езика ми,
ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Окръжил си ме отзад и отпред,
и сложил си върху мене ръката Си.
6 Това знание е пречудно за мене;
високо е;
не мога да го стигна.
7 Къде да отида от Твоя Дух?
Или от присъствието Ти, къде да побягна?
8 Ако възляза на небето, Ти си там;
ако си постеля в шеол, и там си Ти.
9 Ако взема крилете на зората
и се заселя в най-далечните краища на морето,
10 и там ще ме води ръката Ти,
и Твоята десница ще ме държи.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие
и светлината около мене щестане на нощ,
12 то и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе,
а нощта свети като ден;
за Тебе тъмнината е като светлината.
13 Защото Ти си образувал вътрешностите ми,
обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;
чудесни са Твоите дела,
и душата ми добре знае това.
15 Костите ми не са били скрити от Тебе,
когато в тайна съм бил създаван,
и в дълбочините на земята ми се е давала разнообразната ми форма.
16 Твоите очи видяха неоформеното ми тяло;
и в Твоята книга бяха записани
всичките ми определени дни,
докато още не съществуваше ни един от тях.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже!
Колко голямо е числото им!
18 Ако бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка;
събуждам ли се, още съм с Тебе.
19 Непременно ще поразиш нечестивите, Боже;
отдалечете се от мене, мъже кръвопийци.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво,
и враговете Ти се повдигат против Тебе заради суета.
21 Не мразя ли, Господи, онези, които мразят Тебе?
И не гнуся ли се от онези, които се надигат против Тебе?
22 С пълна омраза ги мразя,
за неприятели ги имам.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
опитай ме и познай мислите ми;
24 и виж дали има в мене оскърбителен път;
и води ме по вечния път.
© Библейска лига - България