Основен / ден 342

Стар Завет

Ездра

3

Възстановяването на олтара

1 И като настъпи седмият месец, и израиляните бяха в градовете си, народът се събра като един човек в Ерусалим. 2 Тогава стана Исус, Йоседековият син, с братята си свещеници, и Зоровавел, Салатииловият син, със своите съслужители и издигнаха олтара на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него, според предписаното в закона на Божия човек Мойсей. 3 И макар че се бояха от народите по онези места, поставиха олтара на мястото му и принасяха върху него всеизгаряния на Господа, всеизгаряния сутрин и вечер. 4 И празнуваха празника на шатрите според предписаното, и принасяха определените по брой всеизгаряния всеки ден, 5 и оттогава насетне те извършваха постоянните всеизгаряния и приносите по новолунията и по всичките осветени Господни празници, както и тези на всекиго, който принасяше доброволен принос на Господа. 6 От първия ден на седмия месец започнаха да принасят всеизгаряния на Господа, макар основите на Господния храм да не бяха още положени.

Възстановяването на храма

7 И дадоха пари на каменоделци и на дърводелци, и дадоха ядене, пиене и дървено масло на сидонците и на тиряните, за да докарат кедрово дърво от Ливан по морето при Йопия, с позволението на персийския цар Кир.
8 И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Ерусалим, Зоровавел, Салатииловият син, Исус, Йоседековият син, и другите им братя, свещеници и левити, и всички, които бяха дошли от плена в Ерусалим, започнаха да работят; и поставиха левитите от двадесетгодишна възраст и нагоре да надзирават строителството на Господния дом. 9 И Исус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, и потомците на Юда станаха като един човек, за да надзирават работниците при Божия дом, и синовете на Хенадад, с техните синове и братя – всички левити. 10 И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците, с одеждите им и с тръби, и левитите, Асафовите синове, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давид.
11 И пееха антифонно, като хвалеха Господа и Му благодаряха, защото е благ, защото е довека милостта Му към Израил. И целият народ нададе голямо възклицание и хвалеше Господа, понеже основите на Господния дом бяха положени. 12 Обаче мнозина от по-старите свещеници, левити и началници на бащини домове, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас, когато се полагаха основите на този дом пред очите им, а мнозина други възклицаваха от радост. 13 И никой не можеше да различи радостните възклицания от плача и риданията, защото глъчката беше голяма и се чуваше надалеч.
© Библейска лига - България

4

Съпротива срещу възстановяването на храма

1 А неприятелите на Юда и на Вениамин, като чуха, че върналите се от плена строят храм на Господа, Израилевия Бог, 2 дойдоха при Зоровавел и при началниците на бащините домове и им рекоха: Да градим с вас; защото и ние търсим вашия Бог като вас, на Него и принасяме жертва от времето на асирийския цар Есархадон, който ни пресели тук. 3 Но Зоровавел, Исус и останалите началници на Израилевите бащини домове им казаха: Не може вие заедно с нас да строите дом на нашия Бог; ние сами ще го построим на Господа, Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир. 4 Тогава народите на онази земя взеха да обезкуражават Юдовото племе и му пречеха в граденето. 5 Наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий.

Следваща съпротива по времето на Ахасвер и Артаксеркс

6 И в началото на царуването на Ахасвер написаха обвинение против народа на Юда и Ерусалим. 7 Също и в дните на Артаксеркс, Бишлам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители писаха до персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа с арамейски букви и се съчини на арамейски език. 8 Главнокомандващият Реум и писарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркс както следва:
9 Главнокомандващият Реум, писарят Самса, заедно с другите им съслужители – динци, афарсахци, тарфалци, афарсяни, архевци, вавилонци, сусанци, деавци, еламци 10 и останалите народи, които великият и славният Аснафар доведе и засели в градовете на Самария и навсякъде оттатък реката. 11 Това е препис от писмото, което му пратиха: До цар Артаксеркс, от слугите ти, мъжете оттатък реката: 12 Да е известно на царя, че юдеите, които излязоха от тебе, стигнаха при нас в Ерусалим и градят този бунтовен и нечестив град; те издигат стените, като свързаха основите.
13 Да е известно сега на царя, че, ако се съгради този град и се издигнат стените, те няма да плащат данък, мито или пътна повинност и царските доходи ще пострадат. 14 А понеже ние се храним от палата и е неприлично за нас да гледаме обидата към царя, затова пратихме да известим на царя, 15 за да се издири в Книгата на летописите на бащите ти; и ще намериш в Книгата на летописите, и ще узнаеш, че този град е град бунтовен, пакостен за царете и за областите, място за въстания от старо време. Затова този град е бил опустошен. 16 Известяваме на царя, че, ако този град се съгради отново, и се издигнат стените му, не ще имаш никакво притежание отсам реката.
17 Царят отговори на главнокомандващия Реум, на писаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите градове отсам реката: Мир и прочее. 18 Писмото, което ни пратихте, се прочете ясно пред мене. 19 И като издадох указ, издириха и установиха, че този град още от старо време се е вдигал против царете и в него са ставали бунтове и въстания. 20 Имало и силни царе над Ерусалим, които владеели над всички стра ни оттатък реката, на които се плащало данък, мито и пътна повинност. 21 Затова сега, заповядайте да спрат онези мъже работата и да не се гради отново градът, докато не се издаде указ от мене. 22 И внимавайте да не проявите небрежност в това, да не би да порасте злото за щета на царете.
23 А когато се прочете преписът от цар Артаксерксовото писмо пред Реум, писаря Самса и съслужителите им, те побързаха да отидат в Ерусалим при юдеите и ги спряха насила. 24 Така престана работата по Божия дом в Ерусалим, и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

1

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за съвършено потвърдените между нас събития, 2 както ни ги предадоха онези, които от началото са били очевидци и служители на евангелското слово, 3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, 4 за да познаеш достоверността на нещата, в които си бил поучаван.

Предричане на раждането на Йоан Кръстител

5 В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета. 6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби. 7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст. 8 И като свещенодействаше той пред Бо га по реда на своя отред, 9 по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да покади. 10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън. 11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. 12 И Захария, като го видя, смути се, и го обзе страх. 13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. 14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. 15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от майчината си утроба. 16 И ще обърне мнозина от израиляните към Господа, техния Бог. 17 Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, та да приготви за Господа благоразположен народ. 18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст. 19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовествам това. 20 И ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно. 21 И людете чакаха Захария и се чудеха, че се бави в храма. 22 А когато излезе, не можеше да им проговори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням. 23 И като се навършиха дните на служенето му, той отиде у дома си.
24 А след тези дни жена му Елисавета зачена; и таеше се пет месеца, като казваше: 25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.
Предричане на раждането на Исус
26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, 27 при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. 28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей, благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените]. 29 А тя много се смути от думите му и в недоумение беше какъв ли ще бъде този поздрав. 30 И ангелът ѝ каза: Не бой се, Марийо, защото си придобила Божието благоволение. 31 И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. 32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. 33 Ще царува над Якововия дом довека; и царството Му не ще има край. 34 А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? 35 И ангелът в отговор ѝ рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. 36 И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, която е наричана неплодна. 37 Защото за Бога няма невъзможно нещо. 38 И Мария рече: Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

Мария посещава Елисавета

39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град, 40 влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета. 41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни със Святия Дух, 42 и като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! 43 И от какво ми е тая чест да дойде при мене майката на моя Господ? 44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. 45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.

Песента на Мария

46 И Мария каза:
Величае душата ми Господа,
47 и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой,
48 защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си;
и ето, отсега ще ме облажават всичките родове.
49 Защото Силният извърши за мене велики дела;
и свято е Неговото име.
50 И из род в род Неговата милост
е върху ония, които се боят от Него.
51 Извърши силни дела със Своята мишца;
разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.
52 Свали владетели от престолите им.
И въздигна смирени.
53 Гладните напълни с блага.
А богатите отпрати празни.
54 Помогна на слугата Си Израил,
за да помни да покаже милост
55 (както бе говорил на бащите ни)
към Авраам и към неговото потомство довека.
56А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

Раждането на Йоан Кръстител

57А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син. 58И като чуха съседите и роднините ѝ, че Господ е показал към нея велика милост, радваха се с нея. 59И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име. 60Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Йоан. 61И рекоха ѝ: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 62И запитваха баща му със знакове как би искал той да го нарекат. 63А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан е името му. И те всички се почудиха. 64И начаса отвориха му се устата и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога. 65И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. 66И всички, които чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господнята ръка беше с него.

Песента на Захария

67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки:
68 Благословен Господ, Израилевия Бог,
защото посети Своите люде и извърши изкупление за тях.
69 И въздигна рог на спасение за нас
в дома на слугата Си Давид,
70 (както е говорил чрез устата на святите Си отвека пророци).
71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,
72 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет,
73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам,
74 да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни,
да Му служим без страх,
75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни.
76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш;
защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.
77 За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение
чрез прощаване греховете им,
78 поради милосърдието на нашия Бог,
с което ще ни посети зора от свише,
79 за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка;
и да насочи нозете ни в пътя на мира.
80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

140

1 За диригента. Давидов псалом.
Избави ме, Господи, от нечестивите,
опази ме от насилниците,
2 които измислят зло в сърцето си,
всеки ден подбуждат боеве.
3 Изострят езика си като на змия;
аспидова отрова има под устните им. (Села.)
4 Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивите,
опази ме от насилниците,
които са намислили да ме съборят.
5 Горделивите заложиха клопка за мене,
и с въжета разпростряха мрежи край пътя;
поставиха примки за мене. (Села.)
6 Рекох на Господа: Ти си мой Бог;
послушай, Господи, гласа на молбите ми.
7 Господи, Боже, силни ми Спасителю,
Ти си покрил главата ми в ден на бой.
8 Господи, не удовлетворявай желанията на нечестивите;
не оставяй да успеят злите им помисли,
да не би да се надигнат. (Села.)
9 Злото на собствените им устни нека покрие главата
на онези, които ме окръжават.
10 Разпалени въглища нека паднат върху тях;
нека бъдат хвърлени в огъня,
в дълбоки води, за да не станат вече.
11 Злоезичен човек няма да се утвърди на земята;
злото ще преследва насилника, докато го погуби.
12 Зная, че Господ ще защити делото на угнетения
и правото на немотните.
13 Наистина праведните ще славят името Ти;
правдивите ще обитават пред лицето Ти.
© Библейска лига - България