Основен / ден 348

Стар Завет

Захария

11

1 Отвори, Ливане, вратите си, за да изяде огън кедрите ти.
2 Ридай, кипарисе, защото падна кедърът,
защото и могъщите са покосени;
ридайте, васански дъбове,
защото непристъпният лес е изсечен.
3 Глас се чува от ридаещи пастири,
защото това, с което се славеха, се развали!
Глас на млади лъвове, които реват,
защото величието на Йордан помръкна.

Двама пастири

4 Така казва Господ, моят Бог:
Паси стадото, обречено на клане,
5 чиито купувачи ги колят,
и не считат себе си за виновни;
докато продавачите им казват:
Благословен Господ, защото забогатях!
Собствените им пастири не ги жалят.
6 Затова няма вече да пожаля жителите на тази земя – казва Господ; –
но, ето, ще предам всеки в ръката на ближния му
и в ръката на царя му;
и те ще опустошат земята
и Аз няма да ги избавя от ръката им.
7 И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! И си взех две тояги – едната нарекох Благост, а другата нарекох Съюз – и пасох стадото. 8 И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.
9 После казах: Няма да ви паса; което умира, нека умира, и което загива, нека загива, а останалите нека ядат всяко месото на ближното си. 10 И като взех тоягата си Благост, счупих я, за да отменя завета, който бях сключил с всички племена. 11 И той бе отменен в същия ден, и така бедните от стадото, които гледаха на мене, познаха, че това бе Господнето слово. 12 Тогава им казах: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не – недейте. И тъй, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника. 13 И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря – с хубава цена Ме оцениха! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря. 14 Тогава счупих и другата си тояга, Съюз, за да прекратя братството между Юда и Израил.
15 И Господ ми каза: Вземи си сега оръдията на безразсъден овчар.
16 Защото, ето, Аз ще въздигна пастир на земята,
който няма да се грижи за изгубените,
нито ще търси младите,
нито ще цели ранените,
нито ще пасе здравите,
но ще яде месото на угоените
и ще разсича копитата им.
17 Горко на безполезния пастир, който оставя стадото!
Меч ще удари върху мишцата му и върху дясното му око!
Мишцата му съвсем ще изсъхне
и дясното му око съвсем ще се помрачи.
© Библейска лига - България

12

Враговете на Израил ще бъдат унищожени Пророчество

1 Господнето слово, наложено на мене за Израил:
Господ, който простря небесата
и положи основите на земята,
и образува в човека духа му, казва:
2 Ето, Аз ще направя Ерусалим горчива чаша
за всички околни племена;
и когато Ерусалим бъде в обсада,
ще бъде и Юда.
3 В онзи ден ще направя Ерусалим тежък камък за всички племена;
всички, които се натоварят с него, ще се смажат;
и против него ще се съберат всички народи на света.
4 В онзи ден – казва Господ –
ще поразя всеки кон с ужас
и ездача му – с безумие;
и като отворя очите Си над Юдовия дом,
ще поразя със слепота всеки кон на племената.
5 И Юдовите началници ще кажат в сърцето си:
Ерусалимските жители са моя сила
чрез Господа на силите, техния Бог.
6 В онзи ден ще направя Юдовите началници
като огнена жарава между дърва
и като запален факел сред снопи.
Те ще погълнат всички околни племена
отдясно и отляво,
и Ерусалим пак ще се насели на своето си място, в Ерусалим.
7 И Господ ще избави първо Юдовите шатри,
за да не се възвеличи над Юда славата на Давидовия дом
и славата на ерусалимските жители.
8 В онзи ден Господ ще защити ерусалимските жители,
слабият между тях в онзи ден, ще бъде като Давид
и Давидовият дом – като Бога,
като Ангел Господен пред тях.
9 В онзи ден Аз ще унищожа всички племена,
които нападат Ерусалим.

Плач за този, Когото прободоха

10 А върху Давидовия дом и върху ерусалимските жители
ще излея дух на благодат и на моление.
И те ще погледнат към Мене, Когото прободоха;
и ще плачат за Него,
както плаче някой за едничкия си син,
и ще скърбят горчиво за Него,
както скърби някой за първородния си.
11 В онзи ден ще има голямо жалеене в Ерусалим,
като жалеенето при Ададримон в полето Магедон.
12 Земята ще жалее,
всяко племе отделно:
13 племето на Давидовия дом отделно
и жените им отделно,
племето на Натановия дом отделно
и жените им отделно;
племето на Семей отделно
и жените им отделно;
14 и всички останали племена –
всяко племе отделно
и жените им отделно.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

7

Вярата на стотника
1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха, Исус влезе в Капернаум. 2А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране. 3И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата му. 4И те дойдоха при Исуса, та Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това; 5защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата. 6А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми; 7затова и не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее. 8Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Ела, и идва; и на слугата си: Направи това, и го прави. 9Като чу това, Исус му се почуди, обърна се и рече на вървящия след Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра. 10И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
Исус възкресява сина на вдовицата
11 А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. 12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града. 13 И Господ, като я видя, смили се над нея и рече ѝ: Недей плака. 14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани. 15 И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му. 16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и: Бог посети Своите люде. 17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
Исус и Йоан Кръстител
18 И учениците на Йоан му известиха за всичко това. 19 И Йоан повика двама от учениците си, та ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме? 20 И като дойдоха при Него човеците, рекоха: Йоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме? 21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина подари зрение. 22 Тогава в отговор им каза: Идете и съобщете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. 23 И блажен оня, който не се съблазни поради Мене.
24 А когато си отидоха пратените от Йоан, Исус започна да говори на народа за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана? 25 Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето, великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци. 26Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27 Това е онзи, за когото е писано:
„Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице,
който ще устрои пътя Ми пред Тебе“.
28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него. 29 (И всичките люде и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, защото бяха се кръстили с Йоановото кръщение. 30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, понеже не бяха се кръстили от него.) 31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат? 32 Те приличат на деца, седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте. 33 Защото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, а казвате: Бяс има. 34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешни ците. 35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
Исус помазан с миро
36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата. 37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро. 38 И като застана отзад при нозете Му, и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи. После ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше ги с мирото. 39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, казваше в себе си: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница. 40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи! 41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият петдесет. 42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече? 43 В отговор Симон рече: Мисля, че онзи, на когото е простил повечето. А Той му каза: Право си отсъдил. 44 И като се обърна към жената, рече на Симон: Виждаш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри. 45 Ти целувка не Ми даде; а тя, откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми. 46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми. 47 Затова ти казвам: Прощават ѝ се многото грехове (защото тя обикна много); а на когото малко се прощава, той малко обича. 48 И рече ѝ: Прощават ти се греховете. 49 И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да казват помежду си: Кой е Този, който и грехове прощава? 50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

142

1 Давидово поучение. Молитва, когато беше в пещерата.
Викам към Господа;
издигам глас към Господа за милост.
2 Изливам пред Него оплакването си,
скръбта си изявявам пред Него.
3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми.
Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.
4 Погледни надясноми и виж, че никой не иска да знае за мене;
прибежище няма вече за мене; никой не се грижи за душата ми.
5 Към Тебе, Господи, извиках и рекох: Ти си мое прибежище,
дял мой в земята на живите.
6 Чуй вика ми, защото съм много унижен;
избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.
7 Изведи из тъмница душата ми, за да славя името Ти;
праведните ще се съберат около мене,
защото Ти ще постъпиш щедро към мене.
© Библейска лига - България