Основен / ден 35

Стар Завет

Битие

29

Яков пристига в Падан-Арам

1 Тогава Яков продължи по пътя си и отиде в земята на източните народи. 2 И видя: ето, кладенец в полето, и там три стада овце, които почиват около него, защото от онзи кладенец пояха стадата. Над устието на кладенеца имаше голям камък. 3 И когато се събереха там всичките стада, отместваха камъка от устието на кладенеца и пояха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му, на устието на кладенеца. 4 И Яков попита овчарите: Братя, откъде сте? Те отговориха: От Харан сме. 5 И рече им: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме. 6 И каза им: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овцете. 7 А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овцете и идете да ги пасете. 8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада и не отместим камъка от устието на кладенеца; тогава ще напоим овцете. 9 Той още говореше с тях, когато дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше. 10 Когато видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи, отмести камъка от устието на кладенеца и напои стадото на вуйчо си Лаван. 11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12 И Яков каза на Рахил, че е родственик на баща ѝ, и че е син на Ревека. А тя се завтече и извести баща си. 13 Лаван, като чу за Яков, сина на сестра си, завтече се да го посрещне, прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко. 14 И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

Яков се жени за Лия и Рахил

15 След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми родственик, ще ми работиш даром? Кажи ми каква да ти бъде заплатата. 16 А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил. 17 На Лия очите не бяха здрави; а Рахил беше красива и снажна. 18 И понеже Яков обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. 19 И Лаван каза: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене. 20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.
21 След това Яков каза на Лаван: Дай си ми жената, за да вляза при нея, защото се изпълни срокът ми. 22 И Лаван събра всичките местни люде, и направи угощение. 23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и Яков влезе при нея. 24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25 Но на сутринта, ето че беше Лия. И Яков рече на Лаван: Какво е това, което ми стори? Нали за Рахил ти работих? Защо ме излъга? 26 А Лаван каза: По нашите места няма обичай да се дава по-малката преди по-голямата. 27 Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и другата за работата, която ще ми вършиш още седем години. 28 И Яков стори така: свърши седмицата с Лия, и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена. 29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30 Яков влезе при Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години.

Децата на Яков

31 А Господ, понеже видя, че Лия беше нелюбима, отвори утробата ѝ; а Рахил беше бездетна. 32 Лия зачена и роди син, и наименува го Рувим, защото си казваше: Господ погледна на неволята ми; сега вече мъжът ми ще ме обикне. 33 И пак зачена и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и този син; и наименува го Симеон. 34 Пак зачена и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Леви. 35 И пак зачена и роди син; и рече: Този път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда. И престана да ражда.
© Библейска лига - България

30

1 А като видя Рахил, че не ражда деца на Яков, тя завидя на сестра си; и каза на Яков: Дай ми чада, иначе ще умра! 2 А Яков се разгневи на Рахил, и каза: Нима съм аз вместо Бога, Който е лишил утробата ти от плод? 3 А тя каза: Ето слугинята ми Вала; влез при нея и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея. 4 И тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея. 5 И Вала зачена и роди син на Яков. 6 Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, и ми даде син; затова го наименува Дан. 7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачена и роди втори син на Яков. 8 И рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; и го наименува Нефталим.
9 Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. 10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков. 11 И Лия каза: Щастие дойде. И го наименува Гад. 12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков. 13 Тогава рече Лия: Честита аз, защото честита ще ме нарекат жените. И го наименува Асир.
14 И през времето на пшеничната жетва Рувим, като излезе, намери мандрагори на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил каза на Лия: Дай ми от мандрагорите на сина си. 15 Но тя ѝ рече: Малко ли ти е, дето си отнела мъжа ми, че искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми? Тогава Рахил ѝ каза: Като е тъй, нека легне с тебе тая нощ за мандрагорите на сина ти. 16 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: При мене да влезеш, защото те откупих с мандрагорите на сина си. И легна с нея онази нощ. 17 И Бог чу Лия, и тя зачена и роди пети син на Яков. 18 Тогава Лия каза: Бог ми даде заплатата ми, задето дадох слугинята си на мъжа си; затова го наименува Исахар. 19 И Лия пак зачена и роди шести син на Яков. 20 И рече Лия: Бог ме дари с добър дар; сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шестима синове. И го наименува Завулон. 21 После роди дъщеря, която наименува Дина.
22 Тогава Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата ѝ. 23 Тя зачена и роди син, и рече: Бог отне причината да ме укоряват. 24 И наименува го Йосиф, като си казваше: Господ да ми прибави и друг син.

Стадото на Яков нараства

25 След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си. 26 Дай ми жените ми и децата ми, за които съм ти работил, и аз ще си отида; защото ти знаеш колко работа съм ти работил. 27 А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани; защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе. 28 Каза още: Определи каква заплата искаш, и ще ти я дам. 29 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и какъв стана добитъкът ти при мене. 30 Защото малкото, което имаше преди моето идване нарасна и стана много; с моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще работя и за своя си дом? 31 И Лаван рече: Какво да ти дам? Яков каза: Не ми давай нищо. Пак ще паса стадото ти и ще го пазя, ако направиш за мене ето това: 32 да премина днес през всичкото ти стадо и да отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черна между овцете, и всяка пъстра и капчеста между козите. Те да ми бъдат заплатата. 33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще свидетелства за мене пред тебе. Всяка коза, която не е капчеста и петниста, и всяка овца, която не е черна, ако се намери у мене, ще се счита за крадена. 34 И рече Лаван: Добре, нека бъде както си казал. 35 И отдели в същия ден пъстрите и петнистите козли, и всичките капчести и петнисти кози, и всичките, на които имаше бяло, и всичките черни овце, и ги даде в ръцете на Якововите синове, 36 и определи разстояние между себе си и Яков три дни път; а Яков пасеше остатъка от Лавановите стада. 37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, сваляйки кората до бялото по пръчките. 38 И сложи пръчките с нарезите във водопойните корита, където идваха стадата да пият, и където, като идваха да пият, зачеваха пред пръчките. 39 Животните зачеваха пред пръчките, и раждаше се добитък пъстър, капчест, и петнист. 40 И Яков отлъчваше агнетата, и обръщаше лицата на овцете към пъстрите и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада държеше отделно, и не ги смеси с Лавановите овце. 41 И когато по-силните овце зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките. 42 А когато овцете бяха по-слаби, тогава не ги слагаше; така че се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков. 43 Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, и камили и осли.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

7

Речта на Стефан пред синедриона

1 Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това? 2 А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: 3 „Излез из отечеството си и из рода си и ела в земята, която ще ти покажа.“ 4 Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете. 5 И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо. 6 И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. 7 Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място. 8 И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаак, и обряза го в осмия ден, Исаак роди Яков, а Яков – дванадесетте патриарси. 9 А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; Бог обаче беше с него 10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом. 11 И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. 12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни; 13 и на втория път Йосиф се откри на братята си, и Йосифовият род стана известен на Фараона. 14 И Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души. 15 И тъй, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни; 16 и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба, който Авраам беше купил с цена в сребро от синовете на Емор, баща на Сихем. 17 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам, людете бяха нарасли и се умножили в Египет, 18 докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф. 19 Той, като проявяваше коварство против нашия род, дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърлят кърмачетата си, за да не остават живи. 20 В това време се роди Мойсей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом. 21 И когато го хвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. 22 И Мойсей беше научен на всичката египетска мъдрост, и беше силен в слово и в дело. 23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израиляните. 24 И виждайки един от тях онеправдан, защити го и отмъсти за притеснения, като порази египтянина, 25 мислейки, че братята му ще разберат, какво избавление им дава Бог чрез неговата ръка, но те не разбраха. 26 На другия ден той им се яви, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: „Човеци, вие сте братя, защо се онеправдавате един друг?“ 27 А този, който онеправдаваше ближния си, го отпъди и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас? 28 И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина? 29 Поради тези думи Мойсей побягна и стана пришълец в Мадиамската земя, където роди двама сина. 30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се Ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина. 31 А Мойсей, като видя гледката, почуди ѝ се; но когато се приближи да разгледа, дойде глас от Господа: 32 „Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов“. И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. 33 И Господ му каза: „Събуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. 34 Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. Ела и ще те изпратя в Египет.“ 35 Тогава Мойсей, когото бяха отказали да приемат, като му рекоха: „кой те постави началник и съдия“, него Бог, чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник, и за избавител. 36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години. 37 Това е същият Мойсей, който рече на израиляните: „Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене.“ 38 Това е онзи, който е бил в църквата в пустинята заедно с Ангела, който му говореше в Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи да ги предаде на нас; 39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и се върнаха със сърцата си в Египет, 40 казвайки на Аарон: „Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Мойсей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем какво стана с него.“ 41 И през онези дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха пред това, което техните ръце бяха направили. 42 Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:
„Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви
четиридесет години в пустинята?
43 Напротив, носехте скинията на Молох
и звездата на бога Ремфан,
изображения, които си
направихте, за да им се кланяте;
затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“
44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята според както заповяда Онзи, който каза на Мойсей да я направи по образа, който бе видял; 45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навиев във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид, 46 който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. 47 А Соломон му построи дом. 48 Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49 „Небето Ми е престол,
а земята е Мое подножие;
какъв дом ще построите за Мене, казва Господ,
или какво е мястото за Моя покой?
50 Не направи ли Моята ръка всичко това?“
51 Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. 52 Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, 53 вие, които приехте закона чрез ангелско служене, и не го опазихте.

Убийството на Стефан

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него. 55 А Стефан, бидейки пълен със Святия Дух, погледна на небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; 56 и каза: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога. 57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него. 58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, на име Савел. 59 И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми! 60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като каза това, заспа.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи