Основен / ден 350

Стар Завет

Ездра

5

Писмото на Татнай до Дарий

1 А пророкът Агей и пророкът Захария, Идовият потомък, пророкуваха в името на Израилевия Бог на юдеите в Юда и Ерусалим. 2 Тогава станаха Зоровавел, Салатииловият син, и Исус, Йоседековият син, и започнаха да строят Божия дом в Ерусалим; и с тях бяха Божиите пророци и им помагаха. 3 А в същото време дойдоха при тях Татнай – областният управител отсам реката, и Сетар-Вознай, и съслужителите им, и им казаха така: Кой ви разреши да строите този дом и да издигате тази стена? 4 Казаха им още: Как са имената на мъжете, които строят това здание? 5 Но върху старейшините на юдеите беше окото на техния Бог, така че онези не можаха да ги спрат, докато работата не се отнесе до Дарий, и докато не се даде писмен отговор за работата. 6 Това е препис от писмото, което Татнай – областният управител отсам реката и Сетар-Вознай, и съслужителите им афарсахците, които са отсам реката Ефрат, пратиха до цар Дарий. 7 Пратиха му писмо, в което бе записано така:
На цар Дарий всякакво благополучие!
8 Да бъде известно на царя, че ходихме в Юдейската област при дома на великия Бог; строят го с големи камъни и поставят дървета в стените; и това дело напредва прилежно и успява в ръцете им.
9 Тогава попитахме старейшините и им казахме така: Кой ви разреши да строите отново този дом и да поправяте тези стени? 10 Още и за имената им попитахме, за да ти кажем и да запишем имената на мъжете, които са им начело. 11 А те в отговор ни рекоха така: Ние сме слуги на Бога на небето и на земята, и строим отново дома, който е бил построен преди много години – дом, който един велик Израилев цар построи и довърши. 12 Но понеже бащите ни разгневиха Бога на небето, Той ги предаде в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, халдееца, който събори този дом и пресели народа във Вавилон. 13 Но в първата година на вавилонския цар Кир, цар Кир издаде указ, за да се построи отново този Божий дом. 14 Още и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор бе взел от храма в Ерусалим и бе отнесъл в капището във Вавилон, тях цар Кир извади от Вавилонското капище и ги предаде на някой си на име Сасавасар, когото бе направил областен управител; 15 и му каза: Вземи тези вещи, иди и ги занеси в храма в Ерусалим, и нека се построи отново Божият дом на мястото му. 16 Тогава този Сасавасар дойде и положи основите на Божия дом в Ерусалим; и от онова време досега той се строи, и още не е довършен. 17 Сега, ако е угодно на царя, нека се издири в царската съкровищница във Вавилон дали наистина цар Кир е издал указ да се построи отново този Божий дом в Ерусалим; и нека изпрати царят да ни извести волята си в случая.
© Библейска лига - България

6

Указът на Дарий

1 Тогава цар Дарий издаде указ, та претърсиха в помещенията на архивите, където се полагаха съкровищата във Вавилон; 2 и намери се в дворцовата крепост Екбатана, която е в областта на мидяните, един свитък, на който беше написано:
3 В първата година на цар Кир, царят издаде указ, както следва: За Божия дом в Ерусалим: Нека се построи отново домът, като място за принасяне на жертви, и да се положат здраво основите му; височината му да бъде шестдесет лакти, широчината му шестдесет лакти, 4 с три реда големи камъни и един ред нови дървета; и разноските да се платят от царската съкровищница. 5 Също и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор взе от храма в Ерусалим и ги донесе във Вавилон, трябва да се върнат на храма в Ерусалим, всяка на мястото си, и да се положат в Божия дом.
6 Затова Татнай, областни управителю отвъд реката Ефрат, Сетар-Вознай и вашите съслужители, вие, отвъд реката, отдалечете се оттам. 7 Не спъвайте работата по този Божий дом; нека областният управител на юдеите и старейшините на юдеите построят отново този Божий дом на мястото му. 8 При това издавам указ какво трябва да направите за тези старейшини на юдеите, за построяването на този Божий дом: разноските на тези човеци да се платят изцяло от царската съкровищница – от данъкана жителите отвъд реката, така че работата да не спира. 9 И каквото им трябва – телета, овни или агнета за всеизгарянията на небесния Бог, също жито, сол, вино или дървено масло, според искането на свещениците в Ерусалим – нека им се дава всеки ден, 10 за да принасят благоуханни жертви на небесния Бог и да се молят за живота на царя и на синовете му. 11 Издавам още и указ, ако някой промени тази заповед, да се изкърти греда от къщата му и той да се обеси на нея, и къщата му да се обърне в развалини. 12 И моят Бог, Който е настанил името Си там, нека изтреби всички царе и племена, които биха прострели ръка, за да променят тази заповед или да съборят този Божий дом в Ерусалим. Аз, Дарий, издадох указ; нека се изпълни незабавно.

Завършването и посвещението на храма

13 Тогава Татнай, областният управител отсам реката Ефрат, и Сетар-Вознай, и съслужителите им направиха незабавно така, както бе заповядал цар Дарий. 14 И юдейските старейшини градяха успешно, насърчавани чрез пророкуването на пророка Агей и на Захария, Идовия син. Те завършиха строежа, според заповедта на Израилевия Бог и според указите на персийските царе Кир, Дарий и Артаксеркс. 15 Така този дом бе завършен на третия ден от месец адар, в шестата година от царуването на цар Дарий. 16 Тогава израиляните – свещениците, левитите и останалите, които се бяха завърнали от плен, отпразнуваха с радост посвещението на този Божий дом. 17 За посвещението на този Божий дом принесоха сто телета, двеста овена и четиристотин мъжки агнета, а в принос за грях за целия Израил – дванадесет козела, по един за всяко от Израилевите племена. 18 И поставиха свещениците в чиновете им, и левитите в отрядите им за Божията служба в Ерусалим, според предписаното в Мойсеевата книга.

Пасхата

19 И на четиринадесетия ден от първия месец завърналите се от плен отпразнуваха пасхата; 20 защото свещениците и левитите се бяха очистили единодушно и всички бяха чисти; и левитите заклаха пасхалните агнета за всички завърнали се от плен, за братята си свещениците и за себе си. 21 Така завърналите се от плена израиляни ядоха пасхата заедно с всички, които се бяха откъснали от нечистите обичаи на народите на земята, за да търсят Господа, Израилевия Бог. 22 И пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с веселие, защото Господ ги развесели, като обърна към тях сърцето на асирийския цар, за да укрепи ръцете им в делото на дома на Бога, Израилевия Бог.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

9

Исус изпраща дванадесетте апостоли

1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести. 2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. 3 И каза им: Не вземайте нищо за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи. 4 И в която къща влезете, там седете, и оттам тръгвайте на път. 5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град, отърсете праха от нозете си за свидетелство против тях. 6 И те тръгнаха, и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.
7 А четверовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; 8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал. 9 И рече Ирод: Йоан аз обезглавих; но кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

Исус нахранва петте хиляди

10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса какво бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] към един град, наречен Витсаида. 11 А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. 12 И като започна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. 13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за всички тия люде. 14 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на купчини по около петдесет души. 15 Те сториха така и накараха всички да насядат. 16 А Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред народа. 17 И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

Изповедта на Петър за Христос

18 И веднъж, когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги: Според народа кой съм Аз? 19 А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; други пък, че един от старовременните пророци е възкръснал. 20 Тогава им каза: А според вас кой съм? Петър в отговор рече: Божият Помазаник. 21 А Той им заръча и заповяда да не казват това на никого, като рече: 22 Човешкият Син трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен. 23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. 24 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси. 25 Понеже каква полза за човека, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? 26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца, и на святите ангели. 27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.

Преображението

28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. 29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво. 30 И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия, 31 които се явиха в слава и говореха за смъртта. Му, която предстоеше да се изпълни в Ерусалим. 32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. 33 И когато те се разделяха с Него, Петър рече на Исус: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три скинии, за Тебе една, за Мойсей една, и една за Илия, без да знае какво говори. 34 И докато казваше това, дойде облак, та ги засени; и уче ни ците се уплашиха, като влязоха в облака. 35 И дойде от облака глас, който каза: Това е Моят Син. Него слушайте! 36 И когато престана гласът, Исус се намери самичък. И те замълчаха и през онези дни не казаха на никого нищо от това, което бяха видели.

Изцеляването на епилептичното момче

37 И на следващия ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество. 38 И ето, един човек от народа извика: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо. 39 Дух го прихваща и той изведнъж закрещява, и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуска. 40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. 41 Исус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука. 42 И докато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмри нечистия дух, изцели момчето и върна го на баща му. 43 И всички се удивяваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си: 44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. 45 Но те не разбираха това слово; то бе покрито от тях, за да не го разберат; а бояха се да Го попитат за това слово.

Кой ще бъде по-голям?

46 И повдигна се помежду им препиране кой от тях ще бъде по-голям. 47 А Исус, като видя какво бе на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им рече: 48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
49 А Йоан проговаряйки, каза: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име и му забранихме, защото не ходи с нас.
50 А Исус му рече: Недейте му забранява; защото, който не е против вас, откъм вас е.

Отхвърлен от самаряните

51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той обърна лицето Си към Ерусалим. 52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. 53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим. 54 Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]? 55 А Той се обърна, та ги смъмри; [и рече: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси.] 56 И отидоха в друго село.

Цената да следваш Христос

57 А като вървяха по пътя, един човек Му рече: Ще те следвам, където и да идеш. 58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони. 59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си. 60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство. 61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. 62 А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е за Божието царство.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

143

1 Давидов псалом.
Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми;
отговори ми според истината Си и според правдата Си,
2 и не се съди със слугата Си;
защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив човек.
3 Защото неприятелят подгони душата ми,
удари о земята живота ми,
поставил ме е да живея в тъмни места,
както онези, които са отдавна умрели.
4 Затова духът ми изнемогва в мене,
сърцето ми е съвсем усамотено.
5 Спомням си древните дни,
размишлявам за всичките Твои дела,
поучавам се в творенията на ръцете Ти.
6 Простирам ръцете си към Тебе;
душата ми жадува за Тебе като безводна земя. (Села.)
7 Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне;
не скривай лицето Си от мене,
да не би да заприличам на онези, които слизат в рова.
8 Дай ми да чуя раногласа на милостта Ти,
защото на Тебе се уповавам;
дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя,
защото към Тебе издигам душата си.
9 Избави ме, Господи, от неприятелите ми;
към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.
10 Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог;
благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.
11 Господи, съживи ме заради името Си;
според правдата Си изведи душата ми из утеснение.
12 И според милостта Си изтреби неприятелите ми,
и погуби всички, които притесняват душата ми,
защото аз съм Твой слуга.
© Библейска лига - България