Основен / ден 351

Стар Завет

Естир

1

Свалянето на царица Астин

1 А в дните на Асуир (онзи Асуир, който царуваше от Индия чак до Етиопия над сто двадесет и седем области), 2 в онези дни, когато цар Асуир седеше на престола на царството си в столицата Суса, 3 в третата година от царуването си, той направи угощение на всички свои първенци и служители, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски военачалници, големците и първенците на областите), 4 показвайки дълго време, сто и осемдесет дни, богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.
5 И когато изминаха тези дни, царят направи седемдневно угощение за целия народ, който се намираше в столицата Суса – от голям до малък – в оградената градина на царския палат. 6 Градината бе украсена със завеси от бял, зелен и син лен, прострени на върви от висон и мораво, и окачени със сребърни халки на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор. 7 И наливаха им в златни чаши (като чашите бяха различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя. 8 Според една царска заповед, на всеки гост бе позволено да пие както намери за добре, защото царят беше наредил на всичките си виночерпци да постъпват според волята на всекиго. 9 А и царица Астин направи на жените угощение в царския дом на цар Асуир. 10 А на седмия ден, когато сърцето на царя се бе развеселило от виното, той заповяда на Меуман, Визта, Арвона, Вигта, Авагта, Зетар, и Харкас – седмината скопци, които слугуваха пред цар Асуир, 11 да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта ѝ на народа и на първенците; защото тя бе красива наглед. 12 Но царица Астин отказа да дойде по царевата заповед, предадена чрез скопците; затова царят се разяри твърде много и гневът му пламна в него.
13 Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената (защото царят имаше обичай такада се отнася спрямо всички, които знаеха закон и съд; 14 а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан – седмината персийски и мидийски първенци, които имаха достъп до царя и заемаха първо място в царството):
15 Какво можем според закона, да направим на царица Астин, загдето не изпълни заповедта на цар Асуир, съобщена й чрез скопците? 16 И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не обиди само царя, но и всички първенци и всички племена, които са по всички области на цар Асуир. 17 Защото тази постъпка на царицата ще се разчуе сред всичките жени и когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да доведат царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им. 18 И днес персийските и мидийските съпруги на първенците, които чуят за постъпката на царицата, ще говорят по същия начин на всичките цареви първенци; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв. 19 Ако е угодно на царя, нека издаде царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да не се отменя, според която Астин да не идва вече пред цар Асуир; а царят нека даде царското ѝ достойнство на друга, по-добра от нея. 20 И когато указът, който царят издаде, бъде обнародван по цялото му царство (защото е голямо), всички жени ще отдават почит на мъжете си – на голям и на малък. 21 И тези думи се харесаха на царя и на първенците; и царят стори каквото каза Мемукан. 22 Той прати писма по всички области на царството, във всяка област според азбуката ѝ, и на всеки народ според езика му, и обяви на всички човешки езици, че всеки мъж е господар в дома си.
© Библейска лига - България

2

Естир става царица

1 След тези събития, като се укроти яростта на цар Асуир, той си спомни за Астин и за онова, което бе сторила, и какво бе решено против нея. 2 Тогава слугите, които слугуваха на царя, казаха: Нека се потърсят за царя красиви млади девици; 3 и нека назначи царят чиновници по всички области на царството си, които да съберат в столицата Суса, в харема, всички красиви млади девици под надзора на царския скопец Игай, пазач на жените; и нека им се дадат нещата, потребни за разкрасяване. 4 И девицата, която се хареса на царя, нека стане царица вместо Астин. И това беше угодно на царя; и той стори така.
5 Имаше в столицата Суса един юдеин на име Мардохей, син на Яир, син на Семей, син на Киш, вениаминец, 6който вавилонският цар Навуходоносор беше откарал от Ерусалим заедно с пленниците, взети с Юдовия цар Ехония. 7 И той отглеждаше Адаса (която е Естир), чичовата си дъщеря, защото тя нямаше ни баща, ни майка. Момичето беше стройно и красиво; и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря. 8 И тъй, когато се разчу заповедта и указът на царя, и когато бяха събрани много момичета в столицата Суса под надзора на Игай, доведоха и Естир в царската къща и я повериха на Игай, пазача на жените. 9 Момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да ѝ даде от царския дом нещата, потребни за разкрасяването ѝ, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да ѝ се дадат; и премести нея и момичетата ѝ в най-доброто помещение на харема. 10 Естир не беше разкрила нито произхода си, нито рода си, защото Мардохей ѝ беше заръчал да не ги разкрива. 11 А Мардохей ходеше всеки ден пред двора на харема, за да се научава как е Естир и какво ще стане с нея.
12 А когато дойдеше редът на всяка девица да влезе при цар Асуир, след кото бе стояла дванадесет месеца в харема, според нареденото за жените (защото толкова време се отделяше за разкрасяването – шест месеца се мажеха със смирнено масло и шест месеца с аромати и с други неща за разкрасяване на жените), 13 тогава девицата влизаше при царя. Всичко каквото поискаше ѝ се даваше, за да го занесе със себе си от харема в дома на царя. 14 Вечер влизаше, а сутрин се връщаше във втория харем под надзора на Саасгаз, царския скопец, който пазеше наложниците. Тя не влизаше повече при царя, освен ако царят не я поискаше, и не я повикаха по име. 15 И когато дойде ред при царя да влезе Естир, дъщерята на Авихаил, чичото на Мардохей, която той бе взел за своя дъщеря, тя не поиска друго, освен каквото определи царският скопец Игай, пазачът на жените. И Естир придобиваше благоволението на всички, които я гледаха. 16 И тъй, заведоха Естир при цар Асуир в царския му дом в десетия месец, който е месец тевет, през седмата година от царуването му. 17 И царят възлюби Естир повече от всички жени: тя придоби неговото благоволение и милост повече от всички девици; и той сложи царската корона на главата ѝ, и я направи царица вместо Астин. 18 Тогава царят даде голямо угощение на всички свои първенци и служители, угощение в чест на Естир; и определи деня за празник на областите, и даде подаръци, както подобаваше на цар.

Мардохей разкрива заговор

19 И когато се събраха девиците втори път, Мардохей седеше при царската порта. 20 Естир не бе разкрила нито рода си, нито народа си, както ѝ бе заръчал Мардохей; защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохей, както когато той я отглеждаше. 21 В тези дни, когато Мардохей седеше при царската порта, двама от царските скопци, Вихтан и Терес, от онези, които пазеха входа, се разгневиха и поискаха да сложат ръка върху цар Асуир. 22 А това стана известно на Мардохей и той го обади на царица Естир, а Естир обади на царя от името на Мардохей. 23 И като се проучи работата и се намери, че беше така, и двамата бяха обесени на дърво; и събитието се записа в Книгата на летописите пред царя.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

10

Исус изпраща седемдесет по двама

1 След това Господ определи други седемдесет души и разпрати ги по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде. 2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. 3 Идете: Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци. 4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща и никого по пътя не поздравявайте. 5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом! 6 И ако бъде там някой разположен към мир, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас. 7 И в същата къща седете и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща. 8 И като влизате в някой град, ако ви приемат, яжте каквото ви сложат, 9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас. 10 А като влезете в някой град, ако не ви приемат, излезте на улиците му и речете: 11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; все пак обаче да знаете, че Божието царство е наближило. 12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град. 13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел. 14 Но на Тир и Сидон ще бъде по-леко в страшния съд, отколкото на вас. 15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш. 16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
17 И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас. 18 А Той им рече: Видях Сатана, паднал от небето като светкавица. 19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпиони, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. 20 Обаче недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, задето имената ви са написани на небесата.
21 В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. 22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие. 23 И като се обърна към учениците, рече им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. 24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

Притчата за добрия самарянин

25 И ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? 26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш? 27А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум, и ближния си, както себе си“. 28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш. 29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен? 30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и отидоха си, като го оставиха полумъртъв. 31 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път и като го видя, замина си по отсрещната страна. 32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си по отсрещната страна. 33 Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се, 34 приближи се, та превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35 И на другия ден извади два динария, та ги даде на гостилничаря и рече: Погри жи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя. 36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на попадналия сред разбойниците? 37 Той рече: Оня, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така!

В дома на Марта и Мария

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39 Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. 40 А Марта, като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ да ми помогне. 41 Но Господ в отговор ѝ рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42 но едно е потребно; и Мария избра добрия дял, който не ще се отнеме от нея.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи