Основен / ден 352

Стар Завет

Естир

3

Аман планира да унищожи юдеите

1 След това, цар Асуир повиши Аман, сина на агагеца Амедата, въздигна го и постави стола му над столовете на всички свои първенци. 2 И всички царски слуги, които бяха при царската порта, се навеждаха и се кланяха на Аман, защото царят бе заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше. 3 Затова царските слуги при царската порта рекоха на Мардохей: Ти защо престъпваш царската заповед? 4 И като му говореха всеки ден, а той не ги слушаше, обадиха на Аман, за да видят дали думите на Мардохей ще устоят, понеже им беше казал, че е юдеин, та не се покорява на заповедта. 5 И когато видя Аман, че Мардохей не се навежда, нито му се кланя, изпълни се с ярост. 6 Но мислеше, че да сложи ръка само на Мардохей ще бъде нищожно нещо; затова, понеже му бяха казали от кой народ е Мардохей, Аман поиска да изтреби Мардохеевия народ, юдеите в цялото царство на Асуир.
7 В първия месец, който е месец нисан, в дванадесетата година на цар Асуир, хвърлиха пур (тоест жребий) пред Аман, последователно за всеки ден от всеки месец, чак до дванадесетия месец, който е месец адар. 8 Тогава Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разпилян сред племената по всички области на твоето царство; и законите им се различават отзаконите на всички други народи; те не спазват царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи. 9 Ако е удобно на царя, нека се предпише да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници. 10 И царят извади пръстена си от ръката си, и го даде на Аман, сина на агагеца Амедата, враг на юдеите. 11 И царят рече на Аман: Дава ти се среброто; а също и този народ, за да направиш с него както обичаш. 12 И така, на тринадесетия ден от първия месец царските писари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи, на областните управители и на първенците на всеки народ, във всяка област, според азбуката им и на всеки народ според езика му; в името на цар Асуир се писа и се подпечата с царския пръстен. 13 И писма се изпратиха с бързоходци по всички царски области, за да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи: млади и стари, деца и жени, в един ден – тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец адар, и да разграбят имота им. 14 Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тази заповед по всяка област, се обнародва между всички племена, за да бъдат готови за онзи ден. 15 Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; и указът се издаде в столицата Суса. И царят, и Аман седнаха да пируват; но град Суса се смути.
© Библейска лига - България

4

Мардохей убеждава Естир да помогне

1 А Мардохей, като научи за всичко, което бе станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел и излезе насред града, като викаше високо и горко. 2 И дойде пред царската порта; защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре през царската порта. 3И във всяка област, където стигна тази заповед и указ на царя, сред юдеите настана голямо тъгуване, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище, постлано под себе си, и пепел.
4 И момичетата, и скопците на Естир влязоха, та ѝ известиха за това; и царицата се смути много. И прати дрехи, за да облекат Мардохей, и да съблекат вретището от него; но той не прие. 5 Тогава Естир повика Атах, един от скопците на царя, когото той бе определил да ѝ прислужва, и му заповяда да отиде при Мардохей да научи какво е това и защо е то. 6 И тъй, Атах излезе при Мардохей на градския площад, който бе пред царската порта. 7 И Мардохей му съобщи всичко, което му се бе случило, и точното количество сребро, което Аман бе обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите. 8 Даде му и препис от писаното в указа, който бе издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да ѝ го обясни, и да ѝ заръча да влезе при царя, за да му се помоли и да направи прошение за народа си. 9 И Атах дойде да съобщи на Естир Мардохеевите думи. 10 А Естир говори на Атах и му даде заповед да съобщи на Мардохей така:
11 Всички царски слуги и народът от царските области знаят, че за всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, има един закон – да се умъртви, освен онзи, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни, откакто аз не съм викана да вляза при царя.
12 И известиха на Мардохей думите на Естир. 13 Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли, че понеже си в царския дом, ти едничка ще се избавиш от всички юдеи. 14 Защото ако премълчиш сега, ще дойде от другаде помощ и избавление за юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае дали не си стигнала до царско положение за такова време? 15 Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохей:
16 Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни – нощ и ден; и аз, и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона и ако погина, нека погина. 17 И тъй, Мардохей отиде и свърши всичко, което му бе заповядала Естир.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

11

Исус поучава за молитвата

1 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици. 2 А Той им каза: Когато се молите, казвайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята]; 3 давай ни всеки ден ежедневния ни хляб; 4 и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение [но избави ни от лукавия]. 5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми назаем три хляба, 6 понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него; 7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена и децата ми са с мене в леглото; не мога да стана да ти дам; 8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва. 9 И аз ви казвам: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори. 10 Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори. 11 И кой е онзи баща между вас, който, ако му поиска синът му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия? 12 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпион? 13 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него!

Исус и Веелзевул

14 Веднъж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори, и народът се почуди. 15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете. 16 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето. 17 Но Той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и дом, разделен против себе си, пада. 18 Така също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевул, 19 и ако Аз чрез Веелзевул изгонвам бесовете, вашите последователи чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии. 20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас. 21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност. 22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема всичкото му оръжие, на което се е надявал, и разделя каквото грабне от него. 23 Който не е с Мене, против Мене е; и който не събира заедно с Мене, той разпилява. 24 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл. 25 И като дойде, намира я пометена и наредена. 26 Тогава отива и взема със себе си седем други духове, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
27 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и гърдите, които си сукал. 28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

Знамението на Йона

29 А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Йона. 30 Защото, както Йона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение. 31 Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а ето, тук има повече от Соломон. 32 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тук има повече от Йона.

Светило на тялото

33 Никой, като запали светило, не го слага в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат. 34 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак. 35 Затова, вни мавай да не би светлината в тебе да е тъмнина. 36 Ако цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както кога светилото те осветява със сиянието си.

Шестте „Горко вам...“

37 Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата. 38 А фарисеят се почуди, като видя, че Той не се уми първо преди обеда. 39 И Господ му каза: Сега вие, фарисеите, чистите външното на чашата и на паницата; а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие. 40 Несмислени! Тоя, Който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? 41 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто. 42 Но горко вам, фарисеи, защото давате десятък от джоджена, от седефчето и от всякакъв зеленчук, а пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Това трябваше да правите, а и онова да не пренебрегвате. 43 Горко вам, фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите. 44 Горко вам! Защото сте като гробове, които не личат, така че човеците, които ходят по тях, не знаят.
45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш. 46 А Той каза: Горко и на вас, законници, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената. 47 Горко вам! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха. 48 И тъй, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците. 49 Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли, и едни от тях ще убият и изгонят; 50 за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света – 51 от кръвта на Авел до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение. 52 Горко вам, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.
53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща, 54 като Го дебнеха, за да Го уличат за нещо от думите Му.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

144

1 Давидов псалом.
Благословен да бъде Господ, моята канара,
Който учи ръцете ми да воюват,
пръстите ми да се бият,
2 Който ми показва милост,
Който е моята крепост,
високата ми кула, и моят избавител,
щитът мой, и Онзи, на Когото се уповавам,
Който покорява людете ми под мене.
3 Господи, що е човек, та да го познаваш!
Син човешки, та да го забелязваш!
4 Човекът прилича на лъх;
дните му са като сянка, която преминава.
5 Господи, приклони небесата Си и слез,
допри се до планините, и те ще задимят.
6 Блесни със светкавици, за да ги разпръснеш,
хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 Простри ръката Си отгоре,
избави ме и извлечи ме от големите води,
от ръката на чужденците,
8 чиито уста говорят суета
и чиято десницав клетва е десница на лъжа.
9 Боже, нова песен ще Ти изпея,
с десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,
10 Който даваш избавление на царете
и Който спасяваш слугата Си Давид от пагубен меч.
11 Избави ме и изтръгни ме от ръката на чужденците,
чиито уста говорят суета
и чиято десницав клетва е десница на лъжа.
12 Когато нашите синове в младостта си
бъдат като пораснали растения,
и нашите дъщери – като крайъгълни камъни,
издялани за украшение в палати;
13 когато житниците ни бъдат пълни,
доставящи всякакъв вид храна,
и овцете ни се умножават с хиляди
и десетки хиляди по полетата ни;
14 когато воловете ни бъдат добре натоварени;
когато няма нито кражби, нито отвличания,
нито плач по нашите улици.
15 Блажен онзи народ, който е в такова състояние!
Блажен онзи народ, на който Господ е Бог!
© Библейска лига - България