Основен / ден 355

Стар Завет

Естир

9

Триумфът на юдеите

1 А в дванадесетия месец, който е месец адар, на тринадесетия ден, когато дойде времето да се изпълни указът на царя и заповедта му, в деня, когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, но нещата се обърнаха и юдеите станаха господари на онези, които ги мразеха, 2 юдеите се събраха в градовете си по всички области на цар Асуир, за да сложат ръка на онези, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всички племена. 3 И всички първенци на областите, и сатрапите, областните управители и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото ги бе обзел страх от Мардохей. 4 Понеже Мардохей беше големец в царския дом и славата му се носеше по всички области; и защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.
5 И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване и с погубване, и сториха каквото искаха на онези, които ги мразеха. 6 И в столицата Суса юдеите избиха и погубиха петстотин мъже. 7 Убиха и Фарсандата, Далфон, Асфата, 8 Фората, Адалия, Аридата, 9 Фармаста, Арисай, Аридай и Ваезата, 10 десетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатовия син; на имот обаче ръка не сложиха.
11 В същия ден, като доложиха пред царя броя на избитите в столицата Суса, 12 царят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области! Сега какво е прошението ти? Ще ти се удовлетвори. Каква е още молбата ти? Ще се изпълни. 13 И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според днешния указ и да обесят на бесилка десетте Аманови сина. 14 И царят заповяда да стане така; и се издаде указ в Суса, та обесиха десетте Аманови сина. 15 И тъй юдеите, които бяха в Суса, се събраха на четиринадесетия ден от месец адар и избиха триста мъже в Суса; на имот обаче ръка не сложиха.
16 А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха да защитят живота си и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от онези, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот обаче ръка не сложиха. 17 Това стана на тринадесетия ден от месец адар; а на четиринадесетия ден си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение.

Празникът Пурим

18 Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия, и на четиринадесетия ден; а на петнадесетия почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение. 19 Ето защо юдейските селяни, които живеят в неукрепени селища, правят четиринадесетия ден от месец адар ден за увеселение и за пируване, и добър ден, и ден за пращане дялове едни на други.
20 Тогава Мардохей, като описа тези събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всички области на цар Асуир – до близките и до далечните, 21 с които им заръча да пазят всяка година и четиринадесетия ден от месец адар, и петнадесетия, 22 като дни, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и като месец, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им – на празник, за да ги направят дни за пируване и увеселение и за пращане дялове едни на други, и подаръци на сиромасите.
23 И юдеите приеха да правят както бяха започнали и както Мардохей им беше писал, 24 защото агагецът Аман, синът на Амедата, неприятелят на всички юдеи, беше скроил зъл план против юдеите да ги погуби и беше хвърлил пур (тоест жребий) да ги погуби и да ги изтреби. 25 Когато обаче Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху Амановата глава злият замисъл, който Аман беше скроил против юдеите, и да се обесят на бесилка той и синовете му. 26 Затова нарекоха онези дни Пурим, от името пур. Затова поради всички думи на това писмо и поради онова, което бяха изпитали и им се бе случило, 27 юдеите постановиха и приеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, винаги да празнуват тези два дни според предписаното за тях и в определеното им време. 28 Тези дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тези дни Пурим да не се изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им сред потомството им.
29 Тогава царица Естир, дъщерята на Авихаил, заедно с юдеина Мардохей писаха втори път най-настойчиво, за да утвърдят написаното за Пурим. 30 И Мардохей прати писма до всички юдеи в сто двадесет и седемте области на Асуировото царство, с думи на мир и искреност, 31 за да пазят твърдо тези дни Пурим във времената им, както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали, и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен на постите и плача си. 32 И тази наредба за Пурим се потвърди със заповедта на Естир; и се записа в книгата.
© Библейска лига - България

10

Величието на Мардохей

1 И цар Асуир наложи данък на земята и на морските острови. 2 А всичките му силни и могъщи дела, и описанието на величието, до което царят въздигна Мардохей, не са ли записани в Книгата на летописите на персийските и мидийските царе? 3 Защото юдеинът Мардохей стана втори след цар Асуир – велик между юдеите и приет от многото си братя, като търсеше доброто за народа си и говореше за мир на всичките юдеи.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

14

Исус в къщата на фарисей

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха. 2 И ето, пред Него имаше някой си човек, болен от воднянка. 3 И Исус, проговаряйки на законниците и фарисеите, рече: Позволено ли е да цели някой в събота, или не? 4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна. 5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден? 6 И не можаха да отговорят на това.
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча: 8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен някой по-почетен от тебе, 9 и да дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място. 10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата. 11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей кани прияте лите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и да ти бъде отплатено. 13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; 14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

Притчата за голямата вечеря

15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен оня, който ще яде хляб в Божието царство. 16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово. 18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, считай ме за извинен. 19 Друг рече: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, считай ме за извинен. 20 А друг рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен, рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците. 22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал, стана, и още място има. 23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, убеждавай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; 24 защото ви казвам, че никой от ония хора, които бяха поканени, няма да вкуси от вечерята ми.

Цената да следваш Христос

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна, и им каза: 26 Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си, майка си, жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. 27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. 28 Защото, кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара? 29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват: 30 Тоя човек почна да гради, но не можа да доизкара. 31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди? 32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир. 33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик. 34 Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи? 35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи