Основен / ден 358

Стар Завет

Неемия

1

Молитвата на Неемия

1 Историята на Неемия, Ахалиевия син.
В месец хаслев, в двадесетата година, когато бях в столицата Суса, 2 един от братята ми, Анани, дойде от Юда с някои други мъже; и ги попитах за избавените юдеи, оцелели от плена, и за Ерусалим. 3 И те ми рекоха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и укор; и стената на Ерусалим е съборена, и портите му са изгорени с огън. 4 А когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжих няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки: 5 Моля Ти се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който пазиш завет и милост към тези, които Те любят и изпълняват Твоите заповеди, 6 дано бъде сега ухото Ти внимателно и очите Ти отворени, за да чуеш молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Тебе ден и нощ за Твоите слуги израиляните, и като изповядвам греховете на израиляните, с които сме Ти съгрешили. И аз, и бащиният ми дом сме съгрешили; 7 много се развратихме пред Тебе и не опазихме заповедите, повеленията и законите, които Ти даде на слугата Си Мойсей. 8 Спомни си, моля Ти се, словото, което си заповядал на слугата Си Мойсей, като си рекъл: Ако престъпите законите Ми, Аз ще ви разпръсна между племената; 9 но ако се обърнете към Мене и пазите заповедите Ми и ги изпълнявате, то даже ако има от вас изхвърлени до краищата на небесата, и оттам ще ги събера, и ще ги доведа на мястото, което избрах, за да настаня там името Си. 10 А тези са Твои слуги и Твой народ, който си избавил с голямата Си сила и с мощната Си ръка. 11 Моля Ти се, Господи, да бъде ухото ти внимателно към молитвата на слугата Ти и към молитвата на слугите Ти, които с наслада благоговеят пред името Ти; и направи да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес, и дай му да намери милост пред този човек, защото аз бях виночерпец на царя.
© Библейска лига - България

2

Артаксеркс праща Неемия в Ерусалим

1 А в месец нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, като имаше вино пред него, аз взех виното и го дадох на царя. Преди аз не бях изглеждал посърнал пред него, 2 затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго, освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много. 3 И рекох на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън. 4 Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И се помолих на небесния Бог; 5 после казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.
6 Царят пак ми рече (при него седеше и царицата): Колко време ще продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш? И угодно беше на царя да ме изпрати, като му определих срок. 7 Казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат, докато стигна в Юда, 8 и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.
9 И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката Ефрат и им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници.) 10 А когато хоронецът Санбалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много, че е дошъл човек да се застъпи за доброто на израиляните.

Неемия преглежда стените на Ерусалим

11 Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.
12 И през нощта станах с неколцина други мъже, без да кажа на някого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене, освен добитъка, на който яздех. 13 И тъй, излязох нощем през Портата на долината и дойдох до Извора на смока и до Портата на бунището, и прегледах Ерусалимските стени – как бяха съборени, и портите им изгорени с огън. 14 После минах към Портата на извора и към царския водоем; но нямаше място да мине моето добиче. 15 Тогава тръгнах в нощта край потока, та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през Портата на долината и се върнах. 16 А по-видните мъже не знаеха къде бях ходил или какво бях сторил; защото дотогава не бях казал нищо ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.
17 Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим отново стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор. 18 И им разправих как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така те заякчиха ръцете си за това добро дело. 19 А хоронецът Санбалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гешем, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и казваха: Какво е това, което правите? Искате да се повдигнете против царя ли? 20 А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.
© Библейска лига - България

3

Строителите на стената

1 Тогава първосвещеникът Елиасив и братята му, свещениците, станаха и съградиха Овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите ѝ, чак до кулата Мея я осветиха и до кулата Ананеил.
2 И до него градяха ерихонските мъже. И до тях градеше Закхур, Имриевият син.
3 А Рибната порта съградиха Сенаевите синове, които, като положиха гредите ѝ, поставиха и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ. 4 До тях поправяше Меримот, син на Урия, Акосовия син. До него поправяше Месулам, син на Варахия, Месизавеиловия син. До него поправяше Садок, Ваанаевият син. 5 И до него поправяха текойците; но големците им не се впрегнаха в делото на своя Господ.
6 А старата порта поправиха Йодай, Фасеевият син, и Месулам, Бесодиевият син, които, като положиха гредите ѝ, поставиха и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ. 7 До тях поправяха гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, мъже от Гаваон и от Масфа, подвластни на областния управител отсам реката. 8 До тях поправяше Узиил, Арахиевият син, един от златарите. До него поправяше Анания, син на един от аптекарите; и те укрепиха Ерусалим до Широката стена. 9 До него поправяше Рефая, Оровият син, управител на половината от Ерусалимския окръг. 10 До тях, срещу къщата си, поправяше Едая, Арумафовият син. До него поправяше Хатуш, Асаваниевият син. 11 А Малхия, Харимовият син, и Асув, Фаат-Моавовият син, поправяха друга част и Кулата на пещите. 12 И до тях поправяше, заедно с дъщерите си, Селум, Алоисовият син, управител на половината от Ерусалимския окръг.
13 Портата на долината поправиха Анун и жителите на Заноя, които, като я съградиха, поставиха вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ; те поправиха и хиляда лакти от стената до Портата на бунището.
14 А Портата на бунището поправи Малхия, Рихавовият син, началник на Бет-Акеремския окръг; и той, като я съгради, постави вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ.
15 А Портата на извора поправи Селун, Холозеевият син, началник на Масафския окръг, който, като я съгради, я покри, постави вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ; поправи и стената на Силоамския водоем при царската градина, чак до стъпалата, които слизат от Давидовия град. 16 След него Неемия, Азбуковият син, управител на половината от Бет-Цурския окръг, поправяше до мястото срещу Давидовите гробища и до направения водоем и до Къщата на силните мъже. 17 След него поправяха левитите, начело с Реум, Ваниевия син. До него поправяше Асавия, управител на половината от Кеилския окръг, за своя окръг. 18 След него поправяха братята им, начело с Бавай, Хенададовия син, началник на другата половина от Кеилския окръг. 19 До него, Есер, Исусовият син, управител на Масфа, поправяше друга част, срещу нагорнището към оръжейницата при ъгъла на стената. 20 След него Варух, Заваевият син, поправяше ревностно друга част, от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеник Елиасив. 21 След него Меримот, син на Урия, Акосовия син, поправяше друга част, от вратата на Елиасивовата къща до края на Елиасивовата къща.
22 След него поправяха свещениците, които живееха в тази околност. 23 След тях поправяха Вениамин и Асув срещу къщата си. След тях поправяше Азария, син на Маасия, Ананиевия син, при къщата си. 24 След него, Бинуй, Хенададовият син, поправяше друга част – от къщата на Азария до завоя до ъгъла на стената. 25 Фалал, Узаевият син поправяше срещу ъгъла и кулата, която се издава от горната царска къща, която бе при двора на стражата; и след него поправяше Федая, Фаросовият син. 26 (А нетинимите живееха в Офил до мястото срещу Портата на водата на изток, и до издадената кула.) 27 След него текойците поправяха друга част срещу голямата издадена кула и до стената на Офил.
28 Над Конската порта поправяха свещениците, всеки срещу къщата си. 29 След тях поправяше Садок, Имеровият син, срещу къщата си. След него поправяше вратарят на Източната порта Семая, Сеханиевият син. 30 След него Анания, Селемиевият син, и Анун, шестият син на Салаф, поправяха друга част. След тях поправяше Месулам, Варахиевият син, срещу стаята си. 31 След него поправяше Малхия, син на златаря, до къщата на нетинимите и на търговците, срещу вратата на Мифкад и до нагорнището при ъгъла. 32 А между нагорнището при ъгъла и Овчата порта поправяха златарите и търговците.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

17

Грях, вяра, задължение

1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват! 2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките. 3 Внимавайте за себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. 4 И седем пъти на ден ако съгреши против тебе, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
5 И апостолите казаха на Господа: Придай ни вяра. 6 А Господ рече: Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тая черница: изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала. 7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш? 8 Напротив, не ще ли му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се, та ми пошетай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш? 9 Нима ще благодари на слугата, задето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам]. 10 Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Десет изцелени от проказа

11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея. 12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч, 13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе Наставниче, смили се над нас! 14 И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се. 15 И един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас славеше Бога, 16 и падна на лице при нозете на Исуса, и Му благодареше. И той бе самарянин. 17 А Исус в отговор му рече: Не се ли очистиха десетимата? А къде са останалите девет? 18 Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен тоя другоплеменник? 19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

Идването на Божието царство

20 А Исус, запитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така, че да се забелязва; 21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е сред вас. 22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите. 23 И като ви рекат: Ето, там е! Или: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подире им. 24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден. 25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. 26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; 27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, и ги погуби всички. 28 Така също, както стана в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, 29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички; 30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. 31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са вкъщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нивата, да не се връща назад. 32 Помнете Лотовата жена! 33 Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази. 34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави. 35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави. 36 [Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави.] 37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи