Основен / ден 359

Стар Завет

Неемия

4

Съпротива срещу възстановяването на стената

1 А Санбалат, когато чу, че изграждаме отново стената, се разгневи, много възнегодува и се присмя на юдеите. 2 И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се укрепяват ли? Ще принасят ли жертви? Ще свършат ли някога? Ще съживят ли камъните от купищата развалини, както са изгорели? 3 А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже лисица ако се качи по градежа им, ще събори каменната им стена. 4 Чуй, Боже наш, защото сме презрени; обърни укорът им върху собствените им глави и ги предай като плячка в земя, където ще са пленници. 5 Не покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото те хвърлиха обиди в лицето на градящите.
6 Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половинатаот височината си; защото народът беше взел работата присърце.
7 Но когато Санбалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на Ерусалимските стени напредвало и че проломите започнали да се затварят, разгневиха се много; 8 и всички заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят. 9 А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи срещу тях за деня и нощта поради заплахата. 10 Но народът на Юда рече: Силата на носачите вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената. 11 А и враговете ни рекоха: Докато усетят или ни видят, ние ще дойдем сред тях, ще ги избием и ще спрем работата. 12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която и страна да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас. 13 Затова поставих зад най-ниските места в стената, при откритите места – поставих народа по семейства – с мечовете им, с копия и с лъкове. 14 И като разгледах, станах и рекох на първенците и началниците, и на останалите от народа: Не се бойте от тях; помнете великия и страшен Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си. 15 А когато неприятелите ни чуха, че намерението им било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки на работата си. 16 И от този ден нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина държеха копия, щитове, лъкове и брони; и началниците насърчаваха целия Юдов дом. 17 Онези, които градяха стената и носеха товари, и товареха, работеха работата си с едната ръка, а с другата държаха оръжието си; 18 и всеки от зидарите носеше меча си, опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене.
19 И казах на първенците и началниците, и на останалия народ: Работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг; 20 затова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.
21 Така карахме работата; половината мъже държаха копията от зазоряването до появяването на звездите. 22 И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува в Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а денем да работят. 23 И тъй, нито аз, ни братята ми, ни слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си, даже когато отиваше на водата да се мие.
© Библейска лига - България

5

Неемия помага на бедните

1 По това време мъжете и жените им вдигнаха голям вик против братята им, юдеите. 2 Едни казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме много; затова нека ни се даде жито, та да ядем и да живеем. 3 Други казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито по време на глада. 4 Имаше и още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци. 5 И макар да сме плът от плътта и кръв от кръвта на нашите братя, и нашите синове да са добри колкото техните, ние трябва да даваме синовете си и дъщерите си да работят като роби. Някои от дъщерите ни са вече поробени; а ние сме безсилни да ги спасим, защото на други принадлежат нивите и лозята ни. 6 И се разгневих твърде много, като чух вика им и тези думи. 7 Тогава, като размислих в себе си, изобличих първенците и началниците, като им казах: Вие вземате лихва от собствените си братя. И свиках против тях голямо събрание, та им казах: 8 Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха продадени на езичниците; а сега вие ли ще продавате братята си? Или те трябва да се продават на нас? А те мълчаха, защото не намериха какво да отговорят. 9 Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страх пред нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели? 10 Аз и братята ми, и слугите ми също сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим лихвовземането. 11 Върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също и стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях. 12 Тогава рекоха: Ще ги върнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание. 13 Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! И прославиха Господа. И народът постъпи според това обещание.
14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя – от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години – нито аз, нито братята ми сме вземали заплатата на областен управител. 15 А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар за народа си и освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господаруваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога. 16 Още и залагах върху работата на тази стена и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа; и нива не купихме.
17 При това на трапезата ми имаше по сто и петдесет души – юдеи и началници, освен онези, които идеха при нас от околните на нас народи. 18 Всеки ден за мене се готвеше по едно говедо, по шест отбрани овце и птици, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тегнеше върху този народ.
19 Помни ме, Боже мой, за добро, поради всичко, което съм сторил за този народ.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

18

Притчата за настоятелната вдовица

1 Каза им и една притча за това как трябва всякога да се молят и да не падат духом, казвайки: 2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. 4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човека не зачитам, 5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. 6 И Господ рече: Слушайте какво каза неправедният съдия! 7 Та Бог ли няма да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде, Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

Притчата за фарисея и бирника

9 И на някои, които се уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: 10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. 11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. 12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. 13 А бирникът, като стоеше издалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника. 14 Казвам ви, че тоя слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Малките деца и Исус

15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха. 16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. 17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.

Богатият управник

18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? 19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. 20 Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай“; „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствай“; „Почитай баща си и майка си“; 21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си. 22 Исус, като го чу, каза му: Едно още не ти достига. Продай всичко каквото имаш и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; ела и Ме следвай! 23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат. 24 И Исус, като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26 А онези, които чуха това, рекоха: Тогава кой може да се спаси? 27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно. 28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. 29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада заради Божието царство, 30 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят – вечен живот.

Исус предрича Своята смърт

31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни за Човешкия Син всичко, което е писано чрез пророците. 32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се поругаят над него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, 33 и като Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 34 Но те не разбраха нищо от това; и смисълът на тези думи бе скрит за тях, и не разбираха това, което се казваше.

Слепец проглежда

35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси. 36 И като чу, че минава народ, попита какво е това. 37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава. 38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, Сине Давидов, смили се над мене! 39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мене! 40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го: 41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледна. 42 И Исус му рече: Прогледни; твоята вяра те изцели. 43 И той веднага прогледна, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

147

1 Хвалете Господа!
Защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог,
защото е приятно и подобаващо да Го хвалим.
2 Господ гради Ерусалим,
събира Израилевите изгнаници.
3 Изцелява съкрушените в сърце
и превързва скърбите им.
4 Изброява числото на звездите,
нарича ги всички по име.
5 Велик е нашият Господ и голяма е силата Му;
разумът Му е безпределен.
6 Господ укрепва кротките,
а нечестивите унижава до земята.
7 Пейте на Господа и благодарете Му.
Пейте хваления с арфа на нашия Бог,
8 Който покрива небето с облаци,
приготвя дъжд за земята
и прави да расте трева в планините;
9 Който дава храна на животните
и на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Не на силата на коня Той се радва,
нито на човешките крака;
11 Господ благоволи към онези, които Му се боят,
към онези, които се уповават на Неговата милост.
12 Слави Господа, Ерусалиме;
хвали твоя Бог, Сионе;
13 Защото Той закрепва лостовете на твоите порти,
благославя чадата ти всред тебе.
14 Установява мир в твоите предели,
насища те с най-отбрана пшеница.
15 Изпраща заповедта Си по земята;
словото Му тича много бързо;
16 дава сняг като вълна,
сипе скреж като пепел,
17хвърля градушката Си като камъни;
пред мраза Му кой може да устои?
18 Изпраща словото Си и ги разтапя;
прави вятъра Си да духа, и водите да текат.
19 Възвестява словото Си на Яков,
повеленията Си и присъдите Си на Израил.
20 Не е постъпил така с никой друг народ;
и те не са познали заповедите Му.
Алилуя!
© Библейска лига - България