Основен / ден 36

Стар Завет

Битие

31

Яков бяга от Лаван

1 А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков завладя целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. 2 И Яков видя лицето на Лаван, и ето, то не беше към него такова, каквото беше преди.
3 И Господ каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе. 4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; 5 и каза им: Виждам, че лицето на баща ви не е такова, каквото беше към мене преди; но Богът на баща ми беше с мене; 6 а вие знаете, че с всичката си сила работих на баща ви. 7 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. 8 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести. А ако кажеше така: Пъстрите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше пъстри. 9 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене. 10 И едно време, когато зачеваше стадото, повдигнах очи и видях насън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха пъстри, капчести и сиви. 11 И Ангелът Божий ми рече в съня: Якове! Аз отговорих: Ето ме. 12 И той каза: Вдигни очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са пъстри, капчести и сиви; защото Аз видях всичко, което ти направи Лаван. 13 Аз съм Богът от Ветил, където ти помаза стълб с масло, и където Ми се обрече. Стани сега, излез из тази земя и се върни в родината си.
14 Рахил и Лия в отговор му казаха: Имаме ли ние още дял и наследство в бащиния си дом? 15 Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? 16 Цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова стори сега каквото Бог ти е казал.
17 Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите. 18 И подкара пред себе си всичкия си добитък заедно с целия имот, който бе придобил в Падан-Арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак. 19 А, като беше отишъл Лаван да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. 20 И тъй, Яков побягна скришно от арамееца Лаван, без да му извести, че си отива. 21 Побягна с всичко, което имаше, премина Ефрат и се отправи към Галаадската хълмиста земя.

Яков бяга от Лаван

22 На третия ден известиха на Лаван, че Яков е побягнал. 23 Тогава Лаван, като взе със себе си родствениците си, гони го седем дни, и го настигна в Галаадската земя. 24 Но Бог дойде насън, през нощта, при арамееца Лаван и му каза: Внимавай, не говори на Яков ни зло, ни добро. 25 И така, Лаван настигна Яков, който беше разпънал шатъра си в хълмистата земя, там разпъна и Лаван своя шатър заедно със сродниците си. 26 И Лаван рече на Яков: Какво стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми като с меч запленени? 27 Защо скри побягването си и ме измами? Защо не ми извести, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тимпани и с арфи. 28 Не ми позволи даже да целуна внуците и дъщерите си за сбогом. Постъпил си безрасъдно. 29 Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Богът на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай, не говори на Яков ни зло, ни добро. 30 Е добре, тръгнал си, защото много си се затъжил за бащиния си дом, но защо си откраднал боговете ми? 31 А Яков в отговор каза на Лаван: Уплаших се, защото си казах: Да не би да ми отнемеш насила дъщерите си. 32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред родствениците ни прегледай какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги е откраднала). 33 И тъй, Лаван влезе в Якововия шатър и в Лииния шатър, и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. И като излезе из Лииния шатър, влезе в Рахилиния шатър. 34 А Рахил беше взела домашните идоли и ги беше сложила под седлото на камилата, и седеше на тях. А Лаван търсеше из целия шатър, но не ги намери. 35 И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.
36 Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Какво е престъплението ми попита той Лаван. Какъв е грехът ми, че ме преследваш тъй разпалено? 37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщина? Покажи го тук пред моите родственици и пред твоите родственици, и нека те отсъдят между двама ни. 38 Двадесет години бях при тебе; овцете ти и козите ти не станаха ялови; и овните на стадата ти не изядох. 39 Разкъсано от звяр животно не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било то през деня или през нощта. 40 Ето денем пекът ме изнуряваше, а нощем мразът, и сънят бягаше от очите ми. 41 Двадесет години бях в дома ти. Четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти, а ти десет пъти промени заплатата ми. 42 Ако не беше с мене Богът на баща ми, Богът на Авраам и Страхът на Исаак, ти би ме изпратил сега с празни ръце. Но Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми, и те изобличи нощес.
43 А Лаван в отговор рече на Яков: Тези жени са мои дъщери, децата са мои деца, и стадата са мои стада. Всичко, което виждаш, е мое. Ала какво мога да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили? 44 Ела, нека да сключим договор, и това да бъде свидетелство между мене и тебе.
45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. 46 И Яков каза на родствениците си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни, та направиха грамада; и ядоха там край грамадата. 47 Лаван я нарече Йегар Сахадута; а Яков я нарече Галаад. 48 И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад, 49 и Масфа, защото Лаван още каза: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. 50 Ако се отнасяш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени освен дъщерите ми, то, макар че няма човек да посредничи между нас, помни, че Бог е свидетел между мене и тебе. 51 Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай този стълб, който изправих между мене и тебе; 52 тази грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за зло. 53 Бог Авраамов и Бог Нахоров, Богът на баща им, нека да съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаак. 54 И Яков принесе жертва в хълмистата земя, и повика родствениците си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха там. 55 И на сутринта Лаван стана рано, целуна внуците и дъщерите си, и ги благослови. И Лаван тръгна, та се върна на мястото си.
© Библейска лига - България

32

Яков се подготвя за срещата с Исав

1 Тогава Яков тръгна по пътя си, и ангели Божии го срещнаха. 2 Като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство. И наименува мястото Маханаим.
3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сеирската земя, в местността Едом, 4 и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков тъй говори: Живях при Лаван, и стоях досега; 5 придобих говеда и осли, овце и козли, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти. 6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него. 7 А Яков, като много се уплаши и притесни, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки: 8 Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави. 9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в твоята земя, при рода си, и Аз ще ти сторя добро, 10 не съм достоен за всичката милост и всичката вярност, която си показал на слугата Си, защото само с една тояга преминах тоя Йордан, а сега имам две дружини. 11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя, да не би, като дойде, да убие и мене, и майките с чадата. 12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти колкото морския пясък, който не може да се изброи.
13 И Яков пренощува там през онази нощ. И взе от онова, което имаше, за подарък на брат си Исав: 14 двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни, 15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет вола, двадесет ослици и десет жребета. 16 И предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Тръгнете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго. 17 На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чие е стадото пред тебе? 18 Тогава кажи: На слугата ти Яков; това е подарък, който изпраща на господаря ми Исав; и ето, той иде сам след нас. 19 Така заръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исав, когато го срещнете. 20 И кажете: Ето, слугата ти Яков иде след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене, и после ще видя лицето му; може би да ме приеме благосклонно. 21 И тръгна подаръкът пред него, а той остана през онази нощ при дружината. 22 И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Ябок. 23 Взе ги и ги преведе през потока, и прекара всичко, което имаше.
24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване. 25 И като видя човекът, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с Него. 26 Тогава човекът каза: Пусни Ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да Те пусна, докато не ме благословиш. 27 И човекът попита: Как ти е името? Отговори: Яков. 28 А той каза: Няма да се именуваш вече Яков, а Израил; защото си се борил с Бога и с човеците, и си надвил. 29 А Яков Го попита: Кажи ми Твоето име. А той каза: Защо питаш за Моето име? И благослови го там. 30 И Яков наименува мястото Фануил: Защото – казваше той – видях Бога лице в лице, и животът ми бе опазен. 31 Слънцето изгря над него, като отминаваше Фануил и куцаше с бедрото си. 32 Затова и до днес израиляните не ядат сухата жила върху ставата на бедрото, защото човекът се бе допрял до ставата на Якововото бедро при сухата жила.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

8

Преследването и разпръскването на църквата

1 А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. 2 И някои благочестиви човеци погребаха Стефан, и ридаха за него твърде много. 3 А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше в тъмница.

Филип в Самария

4 А тези, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието. 5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Помазаника. 6 И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. 7 Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени; 8 така че настана голяма радост в онзи град.

Симон магьосникът

9 А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария. 10 Него слушаха всички, от малък до голям, казвайки: Този е така наречената Велика Божия Сила. 11 И слушаха го, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филип, който благовестваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени. 13 И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип, та гледайки, че стават знамения и велики дела, удивяваше се.
14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан, 15 които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух; 16 защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име. 17 Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух. 18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, казвайки: 19 Дайте и на мене тази сила, щото, на когото положа ръце, да приема Святия Дух. 20 А Петър му каза: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. 21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. 22 Затова, покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти; 23 понеже гледам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда. 24 А Симон в отговор каза: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което рекохте. 25 И те, след като заявяваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието на много самарийски села.

Филип и етиопският скопец

26 А ангел от Господа говори на Филип, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа. 27 И той стана, та отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над всичкото ѝ съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, 28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророк Исая. 29 А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница. 30 И Филип се завтече, та го чу, като прочиташе пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли, каквото четеш? 31 А той рече: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него. 32 А мястото от Писанието, което прочиташе, беше това:
„Като овца беше заведен на клане;
и както агне пред стригача си не издава глас,
така не отваря устата Си;
33 в унижение отмени се съдбата Му;
а поколението Му, кой ще го изкаже?
Защото се взе животът Му от земята.“
34 И скопецът заговори и рече на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, за себе си ли, или за някой друг? 35 А Филип отвори уста, и като започна от това писание, благовести му Исуса. 36 И като вървяха в пътя, дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? [37 И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Божий Син.] 38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип, и скопецът; и кръсти го. 39 А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и скопецът вече не го видя, а възрадван продължи пътя си. 40 А Филип се намери в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

15

1 Давидов псалом.
Господи, кой ще обитава в Твоя шатър?
Кой ще живее в Твоя свят хълм?
2 Онзи, който ходи незлобливо, който върши правда
и който говори истина от сърцето си;
3 който не одумва с езика си,
нито върши зло на приятеля си,
нито приема да хвърли укор против ближния си;
4 пред чиито очи е презрян безчестният;
но той почита онези, които се боят от Господа;
който, ако и да се е клел в своя вреда, не се отмята;
5 който не дава парите си с лихва,
нито приема подкуп против невинния.
Който прави това, няма да се поклати довека.
© Библейска лига - България