Основен / ден 360

Стар Завет

Неемия

6

Отново съпротива срещу възстановяването на стената

1 А Санбалат, Товия, арабинът Гешем и останалите от нашите неприятели, като чуха, че съм изградил отново стената и че не оставало вече пролом в нея, макар и да не бях поставил врати на портите до онова време, 2 Санбалат и Гешем пратиха до мене да кажат: Ела, нека се срещнем в едно от селата в равнината Оно. Но те възнамеряваха да ми сторят зло. 3 И пратих им вестители да кажат: Голяма работа върша и не мога да сляза; защо да се спира работата, като я оставя и сляза при вас? 4 И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз все така им отговарях. 5 Тогава за пети път Санбалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката, 6в което бе написано: Слух се носи между народите, пък и Гешем казва, че ти и юдеите мислите да се разбунтувате, за която причина ти и градиш стената; и, според тези думи си искал да им станеш цар. 7 Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И ще бъде известено на царя за тези думи. И тъй, ела сега и нека се съветваме заедно. 8 Тогава пратих да му кажат: Няма такова нещо, каквото ти казваш; ти го измисляш от себе си. 9 Защото те всички искаха да ни уплашат, казвайки: Ръцете им ще отслабнат от работата и няма да се завърши. А сега, о Боже, подкрепи Ти ръцете ми.
10 Тогава аз отидох в къщата на Семая, син на Делая, Метавеиловия син, който бе затворен; и той ми каза: Нека се срещнем в Божия дом, вътре в храма, и нека затворим вратите на храма; защото ще дойдат да те убият! Да, тази нощ ще дойдат да те убият. 11 Но аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? И кой човек като мене би влязъл в храма, за да спаси живота си? Няма да вляза. 12 И ето, познах, че Бог не го бе пратил; и че той от себе си е произнесъл това пророчество против мене, защото Товия и Санбалат са го подкупили. 13 И така, беше подкупен да ме уплаши, и да направя така, и да съгреша, и те да имат причина да злословят, за да ме укорят. 14 Спомни, си, Боже мой, за Товия и Санбалат според тези техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме уплашат.
Завършването на стената
15 Така бе завършена стената на двадесет и петия ден от месец елул, за петдесет и два дни. 16 И когато чуха това, всичките ни неприятели, всички племена наоколо се уплашиха и много се снишиха в своите очи; защото познаха, че това дело е извършено от нашия Бог. 17 При това, в онези дни Юдовите първенци пращаха често писма до Товия и писма от Товия идваха до тях. 18 Защото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат привързани, понеже бе зет на Сехания, Араховия син, и синът му Йоханан бе взел за жена дъщерята на Месулам, Варахиевия син. 19 Още и приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи носеха на него. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.
© Библейска лига - България

7

1 А като се съгради стената и поставих вратите, и се определиха вратарите, певците и левитите, 2 предадох Ерусалим под грижата на брат ми Анани и на началника на крепостта Анания, защото беше верен човек и се боеше от Бога повече от мнозина. 3 И казах им: Да не се отварят ерусалимските порти, преди да напече слънцето; и докато вратарите стоят, нека държат вратите затворени и залостени. Поставете също стражи от ерусалимските жители, всеки на поста си, всеки близо до къщата си.

Списък на пленниците, които се завръщат

4 А градът бе широк и голям, а народът в него малко и къщите не бяха още построени.
5 И моят Бог вложи в сърцето ми да събера първенците и управителите, и народа, за да бъдат изброени по родословие. И намерих книгата с родословието на онези, които се бяха върнали най-напред; и в нея намерих написано: 6 Ето жителите на страната, които излязоха от плен, изгнаниците, които Вавилонският цар Навуходоносор бе преселил и се бяха върнали отново в Ерусалим и в Юда, всеки в града си, 7 заедно със Зоровавел, Исус, Неемия, Азария, Раамия, Наамани, Мардохей, Билшан, Мисферет, Бигвай, Наум и Ваана. Броят на людете от Израил: 8 потомците на Фарос: две хиляди сто седемдесет и двама. 9 От Сефатия: триста седемдесет и двама. 10 От Арах: шестотин петдесет и двама. 11 От Фаат-Моав по линията на Исус и Йоав: две хиляди осемстотин и осемнадесет. 12 От Елам: хиляда двеста петдесет и четирима. 13 От Зату: осемстотин четиридесет и петима. 14 От Закхей: седемстотин и шестнадесет. 15 От Бинуй: шестстотин четиридесет и осем. 16 От Вивай: шестстотин двадесет и осем. 17 От Азгад: две хиляди триста двадесет и двама. 18 От Адоникам: шестстотин шестдесет и седем. 19 От Бигвай: две хиляди шестстотин и седем.
20 От Адин: шестстотин петдесет и петима. 21 От Атир (чрез Езекия): деветдесет и осем. 22 От Асум: триста двадесет и осем. 23 От Висай: триста двадесет и четирима. 24 От Ариф: сто и дванадесет. 25 От Гаваон: деветдесет и петима. 26 Жители от Витлеем и Нетофа: сто осемдесет и осем. 27 Жители от Анатот: сто двадесет и осем 28 Жители от Бет-Азмавет: четиридесет и двама. 29 Жители от Кириат-Еарим, Хефира и Беерот: седемстотин четиридесет и трима. 30 Жители от Рама и Гава: шестстотин двадесет и един. 31Жители от Михмас: сто двадесет и двама. 32 Жители от Ветил и Гай: сто двадесет и трима. 33 Жители от другия Нево: петдесет и двама. 34 Жители от другия Елам: хиляда двеста петдесет и четирима; 35 от Харим: триста и двадесет; 36 от Ерихон: триста четиридесет и петима. 37 Жители от Лод, Адид и Оно: седемстотин двадесет и един; 38 от Сеная: три хиляди деветстотин и тридесет.
39 Свещениците: Едаеви потомци (чрез Исусовия дом): девет-стотин седемдесет и трима; 40 от Имер: хиляда петдесет и двама; 41 от Пасхор: хиляда четиридесет и седем; 42от Харим: хиляда и седемнадесет.
43 Левитите: потомци на Исус (чрез Кадмиил, по линия на Одева): седемдесет и четирима.
44 Певците: потомци на Асаф: сто четиридесет и осем.
45 Вратарите: потомци на Селум, Атир, Талмон, Акув, Атита, Совай: сто тридесет и осем.
46 Нетинимите: потомци на Сиха, Асуфа, Таваот, 47 Керос, Сиа, Фадон, 48 Левана, Агава, Салмай, 49 Анан, Гидел, Гаар, 50 Реая, Расин, Некода, 51 Газам, Оза, Фасеа, 52 Бесай, Меуним, Нефисесим, 53 Ваквук, Акуфа, Арур, 54 Бацлит, Меида, Арса, 55 Баркос, Сисера, Тама, 56 Несиа и Атифа.
57 Потомци на Соломоновите слуги: потомци на Сотай, Соферет, Ферида, 58 Яала, Даркон, Гидел, 59 Сефатия, Атил, и потомци на Фохерет Цебаимов и потомци на Амон. 60 Всички нетиними и потомците на Соломоновите слуги бяха триста деветдесет и двама.
61 А ето онези, които излязоха от градовете Тел-Мелах, Тел-Ариса, Херув, Адон и Имер, но не можеха да покажат, че бащините им домове са потомци на Израил: 62 потомците на Делая, Товия и Некода: шестстотин четиридесет и двама.
63 И от свещениците: потомците на Авая, Акос и Варзелай (който взе жена от дъщерите на галаадеца Варзелай и се нарече с тяхното име). 64 Те търсиха семейните си регистри сред преброените по родословие, но не се намериха; затова бяха извадени от свещенството като нечисти. 65 И управителят им заповяда да не ядат от пресвятите неща, докато не се издигне свещеник с Урим и Тумим.
66 Всички, общо събрани, бяха четиридесет и две хиляди триста и шестдесет, 67 освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста тридесет и седем. Те имаха и двеста четиридесет и петима певци и певици. 68 Конете им бяха седемстотин тридесет и шест; мулетата им – двеста четиридесет и пет; 69 камилите им – четиристотин тридесет и пет; а ослите им – шест хиляди седемстотин и двадесет.
70 Някои от началниците на бащините домове дадоха за делото: управителят внесе в съкровищницата хиляда драхми злато, петдесет легена, петстотин и тридесет свещенически одежди. 71 А някои от началниците на бащините домове внесоха в съкровищницата за делото двадесет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста фунта сребро. 72 И внесеното от другите люде бе двадесет хиляди драхми злато, две хиляди фунта сребро и шестдесет и седем свещенически одежди.
73 Така свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите, заедно с останалите израиляни се заселиха в градовете си. Когато настъпи седмият месец, израиляните бяха вече в градовете си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

19

Бирникът Закхей

1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града. 2 И ето, един чо век, на име Закхей, който беше началник на бирниците и богат, 3 искаше да види кой е Исус, но не можеше поради народа, защото беше нисък. 4 И завтече се напред, та се покачи на една черница, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път. 5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти. 6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост. 7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи. 8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четирикратно. 9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. 10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

Притчата за десетте мнаси

11 И като слушаха това, Той прибави една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви. 12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне. 13 И повика десетима от слугите си, и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докато дойда. 14 Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас. 15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае какво са припечелили чрез търгуване. 16 Дойде първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. 17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. 18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. 19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града. 20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа; 21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. 22 Господарят му каза: Ще те съдя със собствените ти думи, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, задигам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял; 23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? 24 И рече на присъстващите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси, 25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!) 26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

Тържественото влизане в Ерусалим

28 И като изрече това, Исус тръгна напред, възлизайки за Ерусалим.
29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им рече: 30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате, ще намерите едно осле, вързано, което, никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. 31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва. 32 И изпратените отидоха, и го намериха, както им беше казал. 33 И като отвързваха ослето, стопаните му рекоха: Защо отвързвате ослето? 34 А те казаха: На Господа трябва. 35 И докараха го до Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса. 36 И като минаваше Той, людете постилаха дрехите си по пътя. 37 И когато вече наближаваше да превали Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки: 38 Благословен Царят, Който иде в Господнето име; мир на небето и слава във висините! 39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. 40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41 И като се приближи и видя града, плака за него, и каза: 42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в тоя [твой] ден, това, което служи за мира ти; но понастоящем е скрито от очите ти. 43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат могила около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред, 44 и ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

Исус в храма

45 И като влезе в храма, почна да изпъжда онези, които продаваха; и казваше им: 46 Писано е: „И домът ми ще бъде молитвен дом“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“.
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят; 48 но не намираха какво да сторят, понеже всичките люде се вслушваха да Го чуят.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи