Основен / ден 361
Стар Завет
Неемия
8
Ездра чете закона
1 Тогава целият народ се съб-ра като един човек на площада пред Портата на водата; и казаха на книжника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който Господ бе заповядал на Израил.
2 И тъй, на първия ден от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени, и всички, които можеха да разбират.
3 И на площада пред Портата на водата той чете от него от зори до пладне пред мъжете и жените, и онези, които можеха да разбират; и вниманието на целия народ беше в книгата на закона.
4 А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тази цел; и до него стояха Мататия, Сема, Аная, Урия, Хелкия и Маасия – отдясно му; а отляво му – Федая, Мисаил, Малхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам.
5 И Ездра разгъна книгата пред очите на целия народ (защото стоеше над всички); и когато я разгъна, народът стана прав.
6 И Ездра благослови Господа, великия Бог; и целият народ отговори: Амин, амин! като издигна ръцете си. И се наведоха, та се поклониха на Господа с лице до земята.
7 А Исус, Вани, Серевия, Ямин, Акув, Савтай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Йозавад, Анан, Фелая и левитите тълкуваха закона на народа, като стояха людете по местата си.
8 Четоха ясно от книгата на Божия закон и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.
9 И Неемия, който бе управителят, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на народа, казаха на всички: Този ден е свят на Господа, вашия Бог; не тъжете и не плачете (защото целият народ плачеше като слушаше думите на закона).
10 Тогава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тези, които нямат нищо приготвено, защото денят е свят на Господа; и не скърбете, защото да се радвате в Господа е вашата сила.
11 И левитите усмириха целия народ, като казваха: Мълчете, защото денят е свят; и не тъжете.
12 И така, всички отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха.
13 И на втория ден началниците на бащините домове, заедно със свещениците и левитите, се събраха при книжника Ездра, за да се поучат в думите на закона.
14 И намериха писано в закона, че Господ бе заповядал чрез Мойсей на израиляните да живеят в колиби на празника на седмия месец,
15 и да обнародват и прогласяват това във всичките си градове, че и в Ерусалим, казвайки: Излезте в гората и донесете маслинени клони, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от широколистни дървета, за да направите колиби според предписаното.
16 И тъй, народът излезе и донесе клони; и си направиха колиби, всеки на покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при Портата на водата и на площада при Ефремовата порта.
17 Цялото общество от онези, които се бяха върнали от плен, направи колиби и седна в колибите, защото от времето на Исус, Навиевия син, до онзи ден израиляните не бяха правили така. И настана много голямо веселие.
18 При това всеки ден, от първия ден до последния, Ездра четеше от книгата на Божия закон. И пазиха празника седем дни; а на осмия ден имаше тържествено събрание според наредбата.
© Библейска лига - България9
Израиляните изповядват греховете си
1 След това, на двадесет и чет-въртия ден от същия месец израиляните се събраха за пост, облечени с вретища и с пепел по главите си.
2 Израилевите потомци се отделиха от всички чужденци; и застанаха, та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.
3 През една четвърт от деня те стояха на мястото си и четяха от книгата на закона на Господа, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог.
4 Тогава някои от левитите – Исус, Вани, Кадмиил, Севания, Вуни, Серевия, Вани и Канани – застанаха на платформата и извикаха със силен глас към Господа, своя Бог.
5 После левитите Исус, Кадмиил, Вани, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благословете Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.
6 Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.
7 Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам;
8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците – че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен.
9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червено море.
10 Ти показа знамения и чудеса над Фараон, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти знаеше, че те постъпваха надменно с тях; и Ти си придоби име, известно до днес.
11 И Ти раздели морето пред тях, та преминаха по сухо през него; а гонителите им хвърли в дълбочините, като камък в силни води.
12 Денем Ти ги водеше с облачен стълб, а нощем – с огнен стълб, за да им светиш по пътя, по който трябваше да минат.
13 Ти слезе също на Синайската планина и говори с тях от небето и им даде справедливи наредби и истински закони, добри заповеди и повеления;
14и ги запозна със святата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Мойсей.
15 Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, която се беше клел, че ще им дадеш.
16 Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;
17 те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си и в бунта си определиха водач, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.
18 Даже когато си изляха теле и казаха: Ето твоя Бог, Който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства,
19 Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води в пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети в пътя, по който трябваше да минат.
20 И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им и им даде вода, когато бяха жадни.
21 Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха, и нозете им не отекоха.
22 При това Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сихон и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.
23 И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят.
24 И тъй, чадата им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да сторят с тях по волята си.
25 И те превзеха укрепени градове и плодородна земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодни дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се наслаждаваха на Твоята голяма благост.
26 Но те не се покоряваха, вдигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които ги предупреждаваха да се обърнат към Тебе; и извършиха големи оскърбления.
27 Затова Ти ги предаваше в ръката на враговете им, които ги угнетяваха; а във време на гнет, като викнеха към Тебе, Ти ги чуваше от небето и според голямата Си милост им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на техните врагове.
28 Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на враговете им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха, та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.
29 Ти им напомняше да се обърнат към Твоя закон; но те оставаха надменни и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (които ако изпълнява човек, ще живее), и Ти обръщаха упорито гръб, закоравяваха врата си, та не слушаха.
30 Въпреки това Ти много години ги търпеше и ги предупреждаваше чрез Духа Си посредством Твоите пророци, но те не слушаха; затова Ти ги предаде в ръката на съседните племена.
31 Обаче поради голямата Твоя милост не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.
32 И тъй, сега, Боже наш, велики, могъщи и страшни Боже, Който пазиш заветната Си любов, да не се счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е сполетяло нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Ти народ от времето на асирийските царе до днес.
33 Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.
34 Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си ги предупреждавал.
35 Защото докато царуваха, радвайки се на голямата благост, която Ти им показа в широката и плодородна земя, която постави пред тях, те не Ти служеха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела.
36 Ето, роби сме днес; в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода ѝ и благото ѝ, ето, роби сме в нея.
37 И богатите ѝ плодове са за царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и те властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.
Подпечатване на завета
38 Поради всичко това ние сключваме верен завет и го написваме; и първенците ни, и свещениците ни го подпечатват.
© Библейска лига - БългарияНов Завет
Лука
20
Властта на Исус поставена под съмнение
1 И в един от дните, когато поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и говореха, казвайки Му:
2 Кажи ни, с каква власт правиш това? Или, кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт?
3 И в отговор рече им: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 А те разискваха помежду си, казвайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо не го повярвахте?
6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.
7 И отговориха, че не знаят откъде беше.
8 Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
Притчата за настойниците
9 И започна да казва на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в странство за дълго време.
10 И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха и го отпратиха празен.
12 Изпрати и трети; те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Тогава стопанинът на лозето рече: Какво да сторя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат.
14 Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си, като казваха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 И изхвърлиха го вън от лозето, та го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Дано не бъде!
17 А Той ги погледна и рече: Тогава какво значи това, което е писано:„Камъкът, който отхвърлиха зидарите,той стана глава на ъгъла“?
18 Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.
19 И в същия час книжниците и главните свещеници поискаха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че каза тази притча против тях, но се бояха от людете.
Плащане на данъци на кесаря
20 И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 право ли е за нас да даваме данък на кесаря, или не?
23 А Той разбра лукавството им и рече им:
24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 А Той рече: Тогава отдавайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога.
26 И не можаха да уловят нещо в думите пред людете; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.
Жененето при възкресението
27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 Учителю, Мойсей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си“.
29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.
30 И вторият, и третият я взеха;
31 така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.
32 А после умря и жената.
33 И тъй, при възкресението на кого от тях става жена? Защото и седемте я имаха за жена.
34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;
35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.
36 А и не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението, са чада на Бога.
37 А че мъртвите биват възкресени, това и Мойсей показа в мястото, където писа за къпината, когато нарече Господа „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“.
38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
Чий Син е Христос?
41 И рече им: Как казват, че Помазаникът е Давидов син?
42Защото сам Давид казва в книгата на Псалмите:„Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми,
43 докато положа враговете Ти за Твое подножие“.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите и първите места по угощенията;
47 които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждение.
© Библейска лига - БългарияПсалми и Притчи
Псалми
148
1 Алилуя! Хвалете Господа от небесата;хвалете Го във висините.
2 Хвалете Го, всички ангели Негови;хвалете Го, всички войнства Негови.
3 Хвалете Го, слънце и луно;хвалете Го, всички светли звезди.
4 Хвалете Го, вие небеса на небесата,и води, които сте над небесата.
5 Нека хвалят името на Господа;защото Той заповяда и те се създадоха;
6 и утвърди ги отвека и довека,като издаде наредба, която няма да премине.
7 Хвалете Господа от земята,вие морски чудовища и всички бездни,
8 огън и град, сняг и пара,бурен вятър, който изпълнява словото Му,
9 планини и всички хълми,плодовити дървета и всички кедри,
10 зверове и всички животни,гадини и крилати птици,
11 земни царе и всички племена,князе и всички земни съдии,
12 юноши и девици,старци и младежи,
13 нека хвалят името на Господа;защото само Неговото име е превъзнесено,славата Му е над земята и небето.
14 И Той е възвисил рога на людете Си,славата на всичките Си светии,на израиляните, люде, които са близки Нему. Алилуя!© Библейска лига - България