План за четене на Библията

Основен / ден 361

Стар Завет

Неемия

8

Ездра чете закона


1 Тогава целият народ се съб-ра като един човек на площада пред Портата на водата; и казаха на книжника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който Господ бе заповядал на Израил. 2 И тъй, на първия ден от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени, и всички, които можеха да разбират. 3 И на площада пред Портата на водата той чете от него от зори до пладне пред мъжете и жените, и онези, които можеха да разбират; и вниманието на целия народ беше в книгата на закона. 4 А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тази цел; и до него стояха Мататия, Сема, Аная, Урия, Хелкия и Маасия – отдясно му; а отляво му – Федая, Мисаил, Малхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам. 5 И Ездра разгъна книгата пред очите на целия народ (защото стоеше над всички); и когато я разгъна, народът стана прав. 6 И Ездра благослови Господа, великия Бог; и целият народ отговори: Амин, амин! като издигна ръцете си. И се наведоха, та се поклониха на Господа с лице до земята. 7 А Исус, Вани, Серевия, Ямин, Акув, Савтай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Йозавад, Анан, Фелая и левитите тълкуваха закона на народа, като стояха людете по местата си.
8 Четоха ясно от книгата на Божия закон и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.
9 И Неемия, който бе управителят, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на народа, казаха на всички: Този ден е свят на Господа, вашия Бог; не тъжете и не плачете (защото целият народ плачеше като слушаше думите на закона). 10 Тогава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тези, които нямат нищо приготвено, защото денят е свят на Господа; и не скърбете, защото да се радвате в Господа е вашата сила. 11 И левитите усмириха целия народ, като казваха: Мълчете, защото денят е свят; и не тъжете. 12 И така, всички отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха.
13 И на втория ден началниците на бащините домове, заедно със свещениците и левитите, се събраха при книжника Ездра, за да се поучат в думите на закона. 14 И намериха писано в закона, че Господ бе заповядал чрез Мойсей на израиляните да живеят в колиби на празника на седмия месец, 15 и да обнародват и прогласяват това във всичките си градове, че и в Ерусалим, казвайки: Излезте в гората и донесете маслинени клони, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от широколистни дървета, за да направите колиби според предписаното. 16 И тъй, народът излезе и донесе клони; и си направиха колиби, всеки на покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при Портата на водата и на площада при Ефремовата порта. 17 Цялото общество от онези, които се бяха върнали от плен, направи колиби и седна в колибите, защото от времето на Исус, Навиевия син, до онзи ден израиляните не бяха правили така. И настана много голямо веселие. 18 При това всеки ден, от първия ден до последния, Ездра четеше от книгата на Божия закон. И пазиха празника седем дни; а на осмия ден имаше тържествено събрание според наредбата.
© Библейска лига - България

9

Израиляните изповядват греховете си


1 След това, на двадесет и чет-въртия ден от същия месец израиляните се събраха за пост, облечени с вретища и с пепел по главите си. 2 Израилевите потомци се отделиха от всички чужденци; и застанаха, та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си. 3 През една четвърт от деня те стояха на мястото си и четяха от книгата на закона на Господа, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог. 4 Тогава някои от левитите – Исус, Вани, Кадмиил, Севания, Вуни, Серевия, Вани и Канани – застанаха на платформата и извикаха със силен глас към Господа, своя Бог.
5 После левитите Исус, Кадмиил, Вани, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благословете Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала. 6 Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства. 7 Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам; 8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците – че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен. 9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червено море. 10 Ти показа знамения и чудеса над Фараон, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти знаеше, че те постъпваха надменно с тях; и Ти си придоби име, известно до днес. 11 И Ти раздели морето пред тях, та преминаха по сухо през него; а гонителите им хвърли в дълбочините, като камък в силни води. 12 Денем Ти ги водеше с облачен стълб, а нощем – с огнен стълб, за да им светиш по пътя, по който трябваше да минат. 13 Ти слезе също на Синайската планина и говори с тях от небето и им даде справедливи наредби и истински закони, добри заповеди и повеления; 14и ги запозна със святата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Мойсей. 15 Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, която се беше клел, че ще им дадеш. 16 Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди; 17 те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си и в бунта си определиха водач, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави. 18 Даже когато си изляха теле и казаха: Ето твоя Бог, Който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства, 19 Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води в пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети в пътя, по който трябваше да минат. 20 И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им и им даде вода, когато бяха жадни. 21 Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха, и нозете им не отекоха. 22 При това Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сихон и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог. 23 И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят. 24 И тъй, чадата им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да сторят с тях по волята си. 25 И те превзеха укрепени градове и плодородна земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодни дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се наслаждаваха на Твоята голяма благост. 26 Но те не се покоряваха, вдигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които ги предупреждаваха да се обърнат към Тебе; и извършиха големи оскърбления. 27 Затова Ти ги предаваше в ръката на враговете им, които ги угнетяваха; а във време на гнет, като викнеха към Тебе, Ти ги чуваше от небето и според голямата Си милост им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на техните врагове. 28 Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на враговете им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха, та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си. 29 Ти им напомняше да се обърнат към Твоя закон; но те оставаха надменни и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (които ако изпълнява човек, ще живее), и Ти обръщаха упорито гръб, закоравяваха врата си, та не слушаха. 30 Въпреки това Ти много години ги търпеше и ги предупреждаваше чрез Духа Си посредством Твоите пророци, но те не слушаха; затова Ти ги предаде в ръката на съседните племена. 31 Обаче поради голямата Твоя милост не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив. 32 И тъй, сега, Боже наш, велики, могъщи и страшни Боже, Който пазиш заветната Си любов, да не се счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е сполетяло нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Ти народ от времето на асирийските царе до днес. 33 Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво. 34 Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си ги предупреждавал. 35 Защото докато царуваха, радвайки се на голямата благост, която Ти им показа в широката и плодородна земя, която постави пред тях, те не Ти служеха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела. 36 Ето, роби сме днес; в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода ѝ и благото ѝ, ето, роби сме в нея.
37 И богатите ѝ плодове са за царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и те властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.

Подпечатване на завета


38 Поради всичко това ние сключваме верен завет и го написваме; и първенците ни, и свещениците ни го подпечатват.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

20

Властта на Исус поставена под съмнение


1 И в един от дните, когато поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и говореха, казвайки Му: 2 Кажи ни, с каква власт правиш това? Или, кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт? 3 И в отговор рече им: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми: 4 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? 5 А те разискваха помежду си, казвайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо не го повярвахте? 6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк. 7 И отговориха, че не знаят откъде беше. 8 Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

Притчата за настойниците


9 И започна да казва на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в странство за дълго време. 10 И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен. 11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха и го отпратиха празен. 12 Изпрати и трети; те и него нараниха и изхвърлиха. 13 Тогава стопанинът на лозето рече: Какво да сторя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат. 14 Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си, като казваха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше. 15 И изхвърлиха го вън от лозето, та го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето? 16 Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Дано не бъде! 17 А Той ги погледна и рече: Тогава какво значи това, което е писано:
„Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
той стана глава на ъгъла“?
18 Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. 19 И в същия час книжниците и главните свещеници поискаха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че каза тази притча против тях, но се бояха от людете.

Плащане на данъци на кесаря


20 И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя. 21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината; 22 право ли е за нас да даваме данък на кесаря, или не? 23 А Той разбра лукавството им и рече им: 24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев. 25 А Той рече: Тогава отдавайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога. 26 И не можаха да уловят нещо в думите пред людете; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.

Жененето при възкресението


27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 28 Учителю, Мойсей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си“. 29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен. 30 И вторият, и третият я взеха; 31 така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца. 32 А после умря и жената. 33 И тъй, при възкресението на кого от тях става жена? Защото и седемте я имаха за жена. 34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват; 35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. 36 А и не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението, са чада на Бога. 37 А че мъртвите биват възкресени, това и Мойсей показа в мястото, където писа за къпината, когато нарече Господа „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“. 38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи. 39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза. 40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

Чий Син е Христос?


41 И рече им: Как казват, че Помазаникът е Давидов син? 42Защото сам Давид казва в книгата на Псалмите:
„Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми,
43 докато положа враговете Ти за Твое подножие“.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си: 46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите и първите места по угощенията; 47 които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждение.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

148

1 Алилуя! Хвалете Господа от небесата;
хвалете Го във висините.
2 Хвалете Го, всички ангели Негови;
хвалете Го, всички войнства Негови.
3 Хвалете Го, слънце и луно;
хвалете Го, всички светли звезди.
4 Хвалете Го, вие небеса на небесата,
и води, които сте над небесата.
5 Нека хвалят името на Господа;
защото Той заповяда и те се създадоха;
6 и утвърди ги отвека и довека,
като издаде наредба, която няма да премине.
7 Хвалете Господа от земята,
вие морски чудовища и всички бездни,
8 огън и град, сняг и пара,
бурен вятър, който изпълнява словото Му,
9 планини и всички хълми,
плодовити дървета и всички кедри,
10 зверове и всички животни,
гадини и крилати птици,
11 земни царе и всички племена,
князе и всички земни съдии,
12 юноши и девици,
старци и младежи,
13 нека хвалят името на Господа;
защото само Неговото име е превъзнесено,
славата Му е над земята и небето.
14 И Той е възвисил рога на людете Си,
славата на всичките Си светии,
на израиляните, люде, които са близки Нему. Алилуя!
© Библейска лига - България