Основен / ден 363

Стар Завет

Неемия

12

Свещеници и левити

1 А ето свещениците и левитите, които дойдоха със Зоровавел, Салатииловия син, и с Исус: Серая, Еремия, Ездра, 2 Амария, Малух, Хатуш, 3 Сехания, Реум, Меримот, 4 Идо, Гинетон, Авия, 5 Миямин, Маадия, Билга, 6 Семая, Йоярив, Едая, 7 Салу, Амок, Хелкия и Едая. Тези бяха началниците на свещениците и на техните другари в дните на Исус.
8 Левитите бяха Исус, Бинуй, Кадмиил, Серевия, Юда, а също Матания, който, заедно с братята си, бе над славословието. 9 А Ваквукия и Уни, братята им, стояха срещу тях в стражите.
10 И Исус роди Йоаким, а Йоаким роди Елиасив, а Елиасив роди Йодай, 11 а Йодай роди Йонатан, а Йонатан роди Ядуа.
12 В дните на Йоаким тези бяха свещениците, които бяха и началници на бащини домове: отбащиния дом на Серая – Мерая; на Еремия – Анания; 13 на Ездра – Месулам; на Амария – Йоанан; 14 на Мелиху – Йонатан; на Севания – Йосиф; 15 на Харим – Адна; на Мерайот – Хелкай; 16 на Идо – Захария; на Гинетон – Месулам; 17 на Авия – Зехри; на Минямин и на Моадия – Фелтай; 18 на Билга – Самуа; на Семая – Йонатан; 19 на Йоярив – Матенай; на Едая – Ози; 20 на Салай – Калай; на Амок – Евер; 21 на Хелкия – Асавия и на Едая – Натанаил.
22 В дните на Елиасив, Йодай, Йоанан и Ядуа левитите, началници на бащини домове, както и свещениците бяха записани през царуването на персиеца Дарий. 23 Началниците на бащини домове от потомците на Леви бяха записвани в Книгата на летописите чак до дните на Йоанан, Елиасивовия син. 24 А началниците на левитите бяха: Асавия, Серевия и Исус, Кадмииловият син, и братята им, които стояха срещу тях, назначени да възхваляват и славословят според заповедта на Божия човек Давид, ответно едни срещу други. 25 Матания, Ваквукия, Авдия, Месулам, Талмон и Акув бяха вратари и пазеха стража при хранилищата до портите. 26 Те бяха в дните на Йоаким, син на Исус, син на Йоседек, и в дните на областния управител Неемия и на свещеник Ездра, книжника.

Посвещаването на Ерусалимската стена

27 И при освещаването на Ерусалимската стена потърсиха левитите по всичките им места, за да ги доведат в Ерусалим да празнуват освещението с веселие, със славослов и песни, с кимвали, псалтири и арфи. 28 И тъй, дружните певци се събраха, както от ерусалимската околност, така и от нетофатските села, 29 от Бет-Галгал и от селата на Гава и на Азмавет, защото певците си бяха съградили села около Ерусалим. 30 И свещениците, и левитите, като очистиха себе си, очистиха и народа, портите и стената. 31 Тогава изведох Юдовите началници на стената и определих две големи групи хвалители: едната тръгна в шествие надясно върху стената към Портата на бунището; 32 след тях вървяха Осая и половината от Юдовите първенци, 33 заедно с Азария, Ездра, Месулам, 34 Юда, Вениамин, Семая и Еремия, 35 и някои от синовете на свещениците с тръби, а също Захария, синът на Йонатан, син на Семая, син на Матания, син на Михей, син на Закхур, син на Асаф, 36 и неговите братя: Семая, Азареил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Анани с музикалните инструменети на Божия човек Давид; и книжникът Ездра им беше начело. 37 При Портата на извора те се изкачиха право напред по стъпалата на Давидовия град, където стената се възвишава над Давидовата къща чак до Портата на водата на изток. 38 А другата група хвалители вървеше в противоположна посока и аз след тях, заедно с половината народ – по стената край Кулата на пещите и по широката стена, 39 над Ефремовата порта и над Старата порта, и над Рибната порта, и край кулата Ананеил, и край кулата Мея, до Овчата порта, докато застанаха при Портата на стражата. 40 Така двете групи хвалители застанаха в Божия дом – и аз, и половината от видните мъже с мене, 41 и свещениците Елиаким, Маасия, Минямин, Михей, Елиоинай, Захария и Анания с тръби, 42 както и Маасия, Семая, Елеазар, Ози, Йоанан, Малхия, Елам и Езер. И певците запяха със силен глас, с Езрая за водител. 43 И в същия ден принесоха големи жертви и се развеселиха, защото Бог ги развесели премного; още жените и децата се развеселиха; и увеселението на Ерусалим се разчу надалеч.
44 В същия ден се определиха мъже над хранилищата – за приносите, за първите плодове и за десятъците, за да събират в тях от полетата на градовете дяловете, узаконени за свещениците и левитите, защото Юда се радваше поради свещениците и левитите, които служеха. 45 Защото те и певците, и вратарите пазеха заръчаното от Бога си и заръчаното за очистването според заповедта на Давид и сина му Соломон. 46 Защото отдавна, в дните на Давид и на Асаф, имаше главни певци и песни за хвала и благодарение на Бога. 47 И в дните на Зоровавел, и в дните на Неемия целият Израил даваше определените за всеки ден дялове на певците и на вратарите; те посвещаваха даровете си на левитите, а левитите ги посвещаваха на Аароновите потомци.
© Библейска лига - България

13

Посвещаването на Ерусалимската стена

1 В същия ден, като четяха Мойсеевата книга и народът слушаше, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябва никога да влизат в Божието общество, 2 защото не са посрещнали израиляните с хляб и вода, а са наели против тях Валаам, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословения. 3 И като чуха закона, отлъчиха от Израил всички чужденци, смесени с него.
4 Преди това свещеник Елиасив, който надзираваше хранилищата на дома на нашия Бог и беше сродник на Товия, 5 приготви за него голяма стая, където по-напред слагаха хлебните приноси, ливана, вещите и десятъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците. 6 Но когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време, като изпросих позволение от царя, 7 се върнах в Ерусалим и научих за злото, което Елиасив беше сторил, като приготвил за Товия стая в дворовете на Божия дом. 8 И ми стана много мъчно; затова изхвърлих вън от стаята цялата покъщнина на Товия. 9 Тогава заповядах да очистят стаите и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.
10 После научих, че дяловете на левитите не им се давали, така че левитите и певците, които извършвахаслужбата, се разбягали всеки на нивата си. 11 Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е изоставен Божият дом? И събрах побягналите служители, та ги поставих на мястото им. 12 Тогава цял Юда донесе в хранилищата десятъка от житото, от виното и от дървеното масло. 13 И поставих за пазители на хранилищата свещеник Селемия и писаря Садок, и от левитите Федая, и при тях Анан, синът на Закхур, син на Матания, защото се смятаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.
14 Помни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.
15 През онези дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчат грозде в лина, внасят снопи и товарят на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз ги смъмрих строго, загдето продават храна в този ден. 16 Също и тиряните, които живееха в Ерусалим, донасяха риба и всякакви стоки, та продаваха в събота на юдеите и в Ерусалим. 17 Тогава изобличих Юдовите първенци, като им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден? 18 Не постъпиха ли така бащите ви, та затова нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на този град? А сега вие умножавате гняв върху Израил, като осквернявате съботата. 19 Затова, когато започна да се мръква над ерусалимските порти преди съботата, заповядвах да затварят вратите и да не се отварят до след съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден. 20 Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим. 21 И аз ги смъмрих, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще сложа ръка на вас. Оттогава не дойдоха повече в събота. 22 И заповядах на левитите да се очистват и да идват да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и се смили над мене според голямата Си милост.
23 После, в онези дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки. 24 Половината от техните деца говореха азотски илиприказваха на езика на всеки от тези народи, а не знаеха да говорят юдейски. 25 И ги изобличих, проклех ги, бих неколцина от мъжете, оскубах им космите и ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си. 26 Не съгреши ли така Израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар, подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог и когото Бог направи цар над цял Израил, то и него жените – чужденки накараха да съгреши. 27 А ние да позволим на вас ли да вършите цялото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате жени-чужденки? 28 И един от синовете на Йодай, син на първосвещеника Елиасив, беше зет на хоронеца Санбалат; затова го изпъдих от мене. 29 Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството, и левитите. 30 Така ги очистих от всички чужденци и определих отряди за свещениците и левитите, за всекиго работата му; 31 наредих и за приноса на дърва в определено време и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

22

Юда се съгласява да предаде Исус

1 А наближаваше Празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. 2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.
3 Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте; 4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 5 И те се зарадваха, и обещаха да му дадат пари. 6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да им Го предаде, не пред множеството.

Господнята вечеря

7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се жертва пасхата. 8 И Исус прати Петър и Йоан, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. 9 А те Му казаха: Къде искаш да приготвим? 10 А Той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе, 11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да страдам; 16 защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато тя не се изпълни в Божието царство. 17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. 19 И взе хляб, и като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание. 20 Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. 21 Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. 22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на тоя човек, чрез когото се предава! 23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
24 Стана още и препирня помежду им кой от тях се счита за по-голям. 25 А Той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тия, които ги владеят, се наричат благодетели. 26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия, и който началствува – като онзи, който слугува. 27 Защото кой е по-голям: онзи, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас, като онзи, който слугува. 28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитания. 29 Затова, както Моят Отец завеща царство на Мене, и Аз завещавам на вас 30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престоли да съдите дванадесетте Израилеви племена. 31 [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; 32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. 33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт. 34 А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме познаваш.
35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. 36И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож; 37защото ви казвам, че трябва да се изпълни върху Мене и това писание: „И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. 38И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им каза: Достатъчни са.

Исус се моли на Елеонския хълм

39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците. 40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение. 41 И Той се отдели от тях, колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, казвайки: 42 Отче, ако искаш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде. 43 И яви Му се ангел от небето, и Го подкрепяше. 44 И като изпитваше мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. 45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им: 46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

Предаването на Исус

47 Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне. 48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 49 И тези, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с нож? 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. 51 А Исус проговори, казвайки: Стига толкова; и се допря до ухото му, и го изцели. 52 И Исус рече на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? 53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властването на тъмнината.

Петър се отрича от Исус

54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. 55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. 56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него. 57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам. 58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм. 59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин. 60 А Петър рече: Човече, не зная какво казваш. И начаса, докато още говореше, един петел пропя. 61 И Господ се обърна, та погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 62 И излезе вън, та плака горко.

Войниците се подиграват на Исус

63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха, 64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето, и] питаха Го, казвайки: Познай, кой Те удари. 65 И много други хули изговориха против Него.

Исус пред Пилат и Ирод

66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главните свещеници и книжниците и Го заведоха в синедриона си, и Му рекоха: 67 Ако си Ти Помазаникът, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате; 68 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите. 69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. 70 И те всички казаха: Тогава Божий Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото съм. 71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи