Основен / ден 364

Стар Завет

Малахия

1

1 Пророческото слово от Господа към Израил чрез Малахи:

Яков възлюбен, Исав намразен

2 Аз ви възлюбих – казва Господ, –
а вие казвате: В какво си проявил любов към нас?
Не беше ли Исав брат на Яков? – казва Господ. –
Но аз възлюбих Яков,
3 а Исав намразих
и направих планините му да запустеят,
и наследството му да бъде за чакалите на пустинята.
4 И ако рече Едом: Ние станахме бедни,
но ще съградим отново запустелите места,
то така казва Господ на силите:
Те ще градят, но Аз ще събарям.
И ще се нарекат Нечестива страна,
и народ, срещу когото Господ се разгневи завинаги.
5 Очите ви ще видят това и ще речете:
Господ е велик и оттатък Израилевия предел.

Нечист принос

6 Син почита баща си
и слуга – господаря си.
Ако съм Аз баща, къде е почитта към Мене?
И ако съм господар, къде е страхът от Мене? –
казва Господ на силите на вас свещеници, които презирате името Ми.
Но вие казвате: С какво показахме презрение към името Ти?
7 Принасяте осквернен хляб на олтара Ми.
Но вие казвате: С какво Те осквернихме?
С това, че казвате:
Трапезата Господня е за презрение.
8 И когато принесете сляпо животно за жертва, не било лошо!
И когато принесете куцо или болно, не било лошо!
Принеси го сега на началника си!
Ще бъде ли благоразположен към тебе?
Ще те приеме ли? –
казва Господ на силите.
9 И сега помолете се на Бога, за да се смили над нас.
С такива приноси от вашите ръце ще ви приеме ли? –
казва Господ на силите.
10 Дано някой от вас би затворил вратата на храма,
за да не палите огън на олтара Ми напразно!
Аз не благоволя към вас –
казва Господ на силите, –
нито ще приема принос от ръката ви.
11 Защото от изгрева на слънцето до залеза му
името Ми ще бъде велико сред народите
и на всяко място ще се принася на името Ми тамян и чист принос.
Защото Моето име ще бъде велико сред народите –
казва Господ на силите.
12 Но вие го осквернявате, като казвате:
Трапезата Господня е скверна
и плодът от нея, ястието от нея, е за презрение.
13 Казвате още: Каква тегоба е тя!
И я презирате – казва Господ на силите, –
и като докарвате краденото, куцо и болно,
такъв принос като докарвате,
да го приема ли от ръцете ви? – казва Господ. –
14 Затова проклет да бъде измамникът,
който, като има в стадото си мъжко
и прави оброк, принася в жертва на Господа нещо с недостатък.
Защото аз съм велик Цар –
казва Господ на силите –
и името Ми е страшно сред народите.
© Библейска лига - България

2

Заповед за свещениците

1 И сега ето заповедта, която се дава на вас, свещеници:
2 Ако не послушате и ако не вземете присърце
да отдадете слава на името Ми –
казва Господ на силите, –
тогава ще пратя върху вас проклятие
и ще прокълна благословенията ви.
Дори ги проклех вече,
понеже не вземате това присърце.
3 Ето, Аз ще разваля семето ви и ще намажа лицата ви с нечистотии,
нечистотии от жертвите ви;
и ще бъдете отнесени заедно с тях.
4 И ще познаете, че Аз ви пратих тази заповед,
за да бъде потвърден заветът ми с Леви –
казва Господ на силите.
5 Заветът Ми беше с него за живот и за мир,
които и му дадох заради страха,
с който ми се боеше и се страхуваше от името Ми.
6 Законът на истината беше в устата му
и неправда не се намери на устните му;
ходеше с Мене в мир и правота
и отвърна мнозина от беззаконие.
7 Понеже устните на свещеника трябва да пазят знание
и от неговите уста трябва да искат закона,
защото той е посланик на Господа на силите.
8 Но вие се отклонихте от пътя,
накарахте мнозина да се спъват в закона,
извратихте завета, сключен с Леви –
казва Господ на силите. –
9 Затова и Аз ви направих презрени
и унижени пред целия народ,
защото не сте опазили пътищата Ми,
но сте били пристрастни в прилагането на закона.

Невярната Юда

10 Нямаме ли ние всички един Отец?
Не един ли Бог ни е създал?
Тогава защо се отнасяме коварно всеки против брат си
и оскверняваме завета, сключен с бащите ни?
11 Юда постъпи коварно
и мерзост се извърши в Израил и в Ерусалим;
защото Юда оскверни светилището, което Господ люби,
като се ожени за дъщеря на чужд бог.
12 Господ ще изтреби от Якововите шатри
човека, който прави това,
както онзи, който поучава това, така и онзи, който го слуша,
и онзи, който донася принос на Господа на силите.
13 Правите още и това:
Покривате олтара на Господа със сълзи,
с плач и с въздишки,
поради което Той не поглежда вече приноса,
нито го приема с благоволение от ръката ви.
14 И пак казвате: Защо?
Защото Господ стана свидетел
между тебе и жената на младостта ти,
към която си постъпил невярно,
при все че ти е съпруга и заветна жена.
15 Не направи ли Той двамата един човек,
ако и да имаше още от духа на живота?
И защо един?
За да очаква набожно потомство.
Затова внимавайте в похотта си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си.
16 Защото – казва Господ, Израилевият Бог, –
Аз мразя напускане
и онзи, който покрива дрехите си с насилие –
казва Господ на силите.
Затова, внимавайте в похотта си,
да не би да постъпвате невярно.

Съдният ден

17 Дотегнахте на Господа с думите си;
но пак казвате: С какво Му дотегнахме?
С това, че казвате: Всеки, който върши зло,
добър е пред Господа и в такива Той благоволява.
Или: Къде е Бог на правосъдието?
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

23

1Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилат. 2 И почнаха да Го обвиняват: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на кесаря и казва за Себе Си, че е Помазаник Цар. 3 А Пилат Го попита, казвайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш. 4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този Човек. 5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал даже до тук. 6 А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин. 7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирод, който също беше в Ерусалим през тези дни.
8 А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да Го види да направи някое знамение. 9 И запитваше Го с много думи, но Той нищо не отговори. 10 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. 11 Но Ирод със своите войници, презирайки Го, след като Му се подигра, облече Го във великолепна дреха и прати Го обратно на Пилат. 12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.
13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа, и рече им: 14 Доведохте ми Този Човек като един, който развращава людете; но ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Него никаква вина относно онова, за което Го обвинявате. 15 Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание. 16 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна. [17 А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник.] 18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава 19 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница). 20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса. 21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го! 22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо достойно за смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна. 23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха. 24 И Пилат реши да изпълни искането им. 25 Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.

Разпъването на кръст

26 И когато Го поведоха, хванаха някой си Симон Киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса. 27 И след Него вървеше голямо множество от людете и от жени, които плачеха и жалееха за Него. 28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, а плачете за себе си и за чадата си; 29 защото, ето, идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. 30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас; и на хълмовете: Покрийте ни. 31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще стане със сухото?
32 И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.
33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно на Него, а другият отляво. 34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях. 35 И людете стояха, та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Помазаник, Неговият Избраник. 36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: 37 Ако си Юдейският цар, избави Себе Си. 38 А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар.
39 И един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Помазаникът? Избави Себе Си и нас! 40 А другият в отговор го смъмри, като каза: И от Бога ли не се боиш ти, който си под същото осъждение? 41 А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. 42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. 43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

Смъртта на Исус

44 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, 45 когато потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата. 46 И Исус извика със силен глас, и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като рече това, издъхна.
47 И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този Човек бе праведен. 48 А всичките множества, надошли за тази гледка, като видяха какво стана, връщаха се, биещи се в гърдите. 49 А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли след Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

Погребението на Исус

50 И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, 51 който не беше се съгласил с намерението и делото им – от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство, – 52 отиде при Пилат и поиска Исусовото тяло. 53 И като го сне, обви го с плащаница и положи го в гроб, изсечен в скала, където никой не бе още полаган. 54 И беше Приготвителен ден, и съботата настъпваше. 55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба, и как беше положено тялото Му. 56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

31

Думите на цар Лемуил

1 Думите на Массовия цар Лемуил, които го поучи майка му:
2 Какво, сине мой? Какво, сине на утробата ми?
Какво, сине на моите оброци?
3 Не давай силата си на жените,
нито пътищата си на онези, които царе погубват.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино,
нито за князете – да ламтят за спиртно питие.
5 Да не би, като се напият, да забравят закона
и изопачат съда на угнетените.
6 Давайте спиртно питие на онзи, който загива,
и вино – на огорчения духом,
7 за да пийне и да забрави сиромашията си,
и да не помни вече окаяността си.
8 Отваряй устата си за безгласния,
за делото на всички беззащитни;
9 отваряй устата си, съди справедливо
и раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

Добродетелната жена

10 Кой може да намери добродетелна жена?
Защото такава е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 Сърцето на мъжа ѝ се уповава на нея
и той не ще има недостиг на печалба.
12 Тя ще му донася добро, а не зло
през всичките дни на живота си.
13 Търси вълна и лен
и работи с ръцете си това, което ѝ е угодно.
14 Тя е като търговските кораби –
донася храната си отдалеч.
15 При това става, докато е още нощ,
и дава храна на дома си,
и определената работа на слугините си.
16 Разглежда нива и я купува;
от плода на ръцете си сади лозе.
17 Опасва кръста си със сила
и уякчава мишците си.
18 Като усеща, че търгуването ѝ е полезно,
светилникът ѝ не гасне нощем.
19 Хваща с ръцете си вретеното
и държи в ръката си хурката.
20 Отваря ръката си за сиромасите.
Да! Простира ръцете си към немотните.
21 Не се бои от снега за дома си,
защото всичките ѝ домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Прави си завивки от дамаска;
облеклото ѝ е от висон и морав плат.
23 Мъжът ѝ е познат при портите,
когато седи между местните старейшини.
24 Тя тъче ленено платно и го продава,
и доставя пояси на търговците.
25 Сила и достолепие са облеклото ѝ;
и весело гледа тя към бъдещето.
26 Отваря устата си с мъдрост;
и законът на езика ѝ е благ.
27 Добре се грижи за управлението на дома си
и хляб на леност не яде.
28 Чадата ѝ стават и я облажават;
и мъжът ѝ я хвали, казвайки:
29 Много дъщери са се носили достойно,
но ти надмина всичките.
30 Грациозността е измамлива и красотата е лъх;
но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Дайте ѝ от плода на ръцете ѝ;
и делата ѝ нека я хвалят при портите.
© Библейска лига - България