Основен / ден 39

Стар Завет

Битие

37

Сънищата на Йосиф

1 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята, в която баща му беше пришълец. 2 Ето Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение. 3 А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му бе направил шарена дрешка. 4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят дружелюбно.
5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, поради което те го намразиха още повече. 6 Той им рече: Чуйте, моля, съня, който видях: 7 ето, ние връзвахме снопи на полето; и ето, моят сноп стана и се изправи; и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. 8 А братята му му казаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече поради сънищата му и поради думите му. 9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън: слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха. 10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? 11 И завидяха му братята му; а баща му пазеше тия думи в паметта си.

Братята на Йосиф го продават

12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем, 13 Израил каза на Йосиф: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме. 14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и донеси ми известие. И тъй, изпрати го от Хебронската долина, и той дойде в Сихем. 15 И намери го един човек, виждайки, че се скита по полето, и го попита: Какво търсиш? 16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото. 17 И рече човекът: Заминаха оттука; защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Йосиф тръгна след братята си и ги намери в Дотан. 18 А те, като го видяха отдалеч, преди още да се приближи към тях, наговориха се против него да го убият. 19 Казаха си един на друг: Ето, иде тоя съновидец. 20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; пък ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му. 21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им, казвайки: Да не го убиваме. 22 Каза им още Рувим: Не проливайте кръв; хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него – за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23 И когато дойде Йосиф при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше. 24 И го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода в него. 25 После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха – ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, а камилите им – натоварени с аромати, балсам и смирна; отиваха да ги закарат в Египет. 26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му? 27 Елате да го продадем на исмаиляните; наша ръка да не се вдигне срещу него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. 28 И когато мадиамските търговци минаваха, извлякоха и извадиха Йосиф из рова, и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет. 29 А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф го нямаше в рова. И раздра дрехите си. 30 И върна се при братята си, и рече: Няма го детето; а аз, аз къде да се дяна?
31 Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел, и като натопиха дрешката в кръвта, 32 занесоха шарената дрешка на баща си, и казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не. 33 И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; навярно Йосиф е разкъсан. 34 И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време. 35 И всичките му синове и всичките му дъщери станаха да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. Така го оплакваше баща му.
36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите.
© Библейска лига - България

38

Юда и Тамар

1 По онова време Юда се отдели от братята си и се засели при един адуламец на име Ира. 2 И Юда, като видя там дъщерята на един ханаанец на име Суя, взе я и влезе при нея. 3 И тя зачена и роди син; и той го наименува Ир. 4 И пак зачена и роди син; и тя го наименува Онан. 5 Пак роди и друг син, и наименува го Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя роди.
6 След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар. 7 А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби. 8 Тогава Юда рече на Онан: Влез при братовата си жена и ожени се за нея като девер, и въздигни потомство на брат си. 9 Но Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето на земята, за да не въздигне потомство на брат си. 10 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова Господ уби и него. 11 Тогава Юда каза на снаха си Тамар: Живей вдовица в бащиния си дом, докато отрасне синът ми Шела; защото си казваше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.
12 След дълго време и Юдовата жена, дъщерята на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде заедно с приятеля си, адуламеца Ира, при стригачите на овцете си в Тамна. 13 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекър ти отива в Тамна, за да стриже овцете си. 14 Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се, и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не му бе дадена за жена. 15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница; защото беше покрила лицето си. 16 Той свърна към нея и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че е снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене? 17 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, докато го изпратиш? 18 Той рече: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си, и тоягата си, която е в ръката ти. И той ѝ ги даде. И влезе при нея, и тя зачена от него. 19 После тя стана и си отиде, и като сне покривалото си, облече си вдовишките дрехи. 20 А Юда изпрати ярето чрез ръката на приятеля си адуламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери. 21 Затова попита местните човеци: Къде е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те казаха: Тука не е имало блудница. 22 И той се върна при Юда и каза: Не я намерих; още и местните човеци казаха: Тука не е имало блудница. 23 И каза Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери. 24 Около три месеца след това известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудства; и още, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори. 25 А когато я извеждаха, тя изпрати да кажат на свекъра ѝ: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Каза още: Познай, моля, чии са тия неща – печатът, ширитът, и тоягата. 26 И Юда ги позна; и рече: Тя е по-права от мене, понеже не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.
27 И когато дойде времето ѝ да роди, ето, имаше близнета в утробата ѝ. 28 И като раждаше, едното простря ръка; и бабата взе, та върза червен конец на ръката му, и каза: Този пръв излезе. 29 А като дръпна той назад ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес. 30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си; и него наименуваха Зара.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

11

Петър обяснява своите постъпки

1 И апостолите, и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Бо жието слово. 2 И когато Петър възлезе в Ерусалим, онези, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки: 3 У необрязани човеци си влизал и си ял с тях. 4 А Петър хвана и им изложи наред станалото, като каза: 5 Аз бях на молитва в град Йопия и в изстъпление видях видение: един съд, като голяма плащаница, слизаше, спускан от небето, вързан за четирите краища, и дойде дори до мене. 6 В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четириноги, зверове и гадини, и небесни птици. 7 Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж! 8 Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо скверно или нечисто. 9 Обаче втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за скверно не го считай. 10 Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето. 11 И ето, в същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме. 12 И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не се съмнявам, а с мене дойдоха и шестимата тези братя, и влязохме в къщата на човека. 13 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати хора в Йопия да повикат Симон, чието презиме е Петър; 14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. 15 И когато започнах да говоря, Святият Дух слезе на тях, както и на нас отначало. 16 Тогава си спомних словото на Господа: „Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух.“ 17 И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз, та да можех да попреча на Бога? 18 Като чуха това, те престанаха да възразяват, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаянието за живот.

Петър обяснява своите постъпки

19 Между това, разпръснатите от гонението, което стана при убийството на Стефан, пътуваха чак до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото, освен на юдеите. 20 Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовествайки Господа Исуса. 21 Господнята ръка беше с тях; и голям брой човеци, като повярваха, се обърнаха към Господа. 22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия; 23 който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце. 24 Понеже той беше добър човек и пълен със Святия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа. 25 Тогава той отиде в Тарс да търси Савел; 26 и когато го намери, доведе го в Антиохия и като се събираха с църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.
27 И през тези дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия, 28 един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че ще настане голям глад по цялата вселена; което и стана в дните на Клавдий. 29 Затова учениците наредиха да изпратят, всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея; 30 което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савел.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи