Основен / ден 4

Стар Завет

Битие

7

1 Тогава Господ каза на Ной: Влез ти и целият ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене. 2 Вземи по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им; 3 също и от небесните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш от тях разплод за цялата земя. 4 Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, което съм създал. 5 И Ной направи всичко, както му заповяда Господ.
6 А Ной беше на шестотин години, когато стана водният потоп на земята. 7 И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му и жена му, и снахите му с него. 8 От чистите животни и от нечистите животни, от птиците, и от всички влечуги по земята, 9 влязоха в ковчега при Ной две по две, мъжки и женски, както заповяда Бог на Ной. 10 И след седемте дни водите на потопа заваляха на земята.
11 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха; 12 и дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи. 13 В същия този ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи – 14 те и всичките животни според вида си, и всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, пълзящи по земята според вида си, и всичките птици според вида си, всяко пересто от всякакъв вид. 15 Две по две от всяка плът, която има в себе си дъх на живот, влязоха в ковчега при Ной. 16 И които влязоха, мъжки и женски от всяка плът влязоха, както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре. 17 Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите се умножиха, та подеха ковчега и той се издигна над земята. 18 Водите се усилваха и умножаваха много на земята, и ковчегът се носеше по повърхността на водите. 19 Водите на земята се усилваха твърде много, така че се покриха всички високи планини, които бяха под цялото небе. 20 На петнадесет лакти над тях се издигнаха водите и планините се покриха. 21 И всяка плът, която се движеше по земята, умря – птици, добитък, зверове, всички влечуги, пълзящи по земята, и всички хора. 22 Всичко на сушата, което имаше в ноздрите си дъх на живот, измря. 23 Всичко живо, което се намираше по лицето на земята, се изтреби – човеци, добитък, влечуги, небесни птици; всички се изтребиха от земята; останаха само Ной и тези, които бяха с него в ковчега. 24 А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.
© Библейска лига - България

8

1 Тогава си спомни Бог за Ной, за всичко живо и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог изпрати вятър по земята, и водите престанаха. 2 И затвориха се изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря. 3 Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха. 4 И на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. 5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил, 7 и изпрати гарван, който, като излезе, летеше насам-натам, докато пресъхнаха водите на земята. 8 Тогава изпрати гълъб, за да види оттеглила ли се е водата от лицето на земята. 9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка, та го взе, и внесе го при себе си в ковчега. 10 И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11 Надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной узна, че водата се е оттеглила от земята. 12 Той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него. 13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна, и ето, повърхността на земята бе изсъхнала. 14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята напълно изсъхна.
15 И Бог каза на Ной: 16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и снахите ти с тебе. 17 Изведи със себе си всяко живо същество, което е с тебе – птици, добитък и всички влечуги пълзящи по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята. 18 Тогава Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му; 19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всички влечуги по земята, според видовете си.
20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и ги принесе за всеизгаряне на олтара. 21 И Господ помириса благоуханната миризма; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята заради човека, защото помислите на сърцето му са зли от неговата младост; нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих. 22 Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

4

Изкушаването на Исус

1 Тогава Исус беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. 2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня 3 и тъй, изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове. 4 А Той в отговор каза: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“ 5 Тогава дяволът Го заведе в святия град, постави Го на крилото на храма, и Му каза: 6 Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано:
„Ще заповяда на ангелите Си за тебе;
и на ръце ще те вдигат,
да не би да удариш о камък ногата си.“
7 Исус му рече: Писано е още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог.“ 8 Пак го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всичките царства на света и тяхната слава и Му каза: 9 Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. 10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатана; защото е писано: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“ 11 Тогава дяволът Го остави; и ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.

Исус започва да проповядва

12 А когато чу Исус, че Йоан бил предаден на властта, оттегли се в Галилея. 13 И като напусна Назарет, дойде и се засели в Капернаум край езерото, в Завулоновите и Нефталимовите предели; 14 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва:
15 „Завулоновата земя и Нефталимовата земя,
край езерото, отвъд Йордан,
езическа Галилея,
16 народът, който седеше в тъмнина,
видя голяма светлина,
и на онези, които седяха в страната на мрачната сянка,
на тях изгря светлина.“
17 Оттогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство.

Призоваването на първите ученици

18 И като ходеше край Галилейското езеро, видя двамата братя – Симон, наречен Петър, и брат му Андрей, че хвърлят мрежа в езерото, понеже бяха рибари. 19 И казва им: Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци. 20 И те веднага оставиха мрежите, и отидоха след Него. 21 И като отмина оттам, видя други двама братя, Яков Зеведеев и брат му Йоан, че кърпят мрежите си в ладията с баща си Зеведей; и ги повика. 22 И те начаса оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него.

Исус изцелява болните

23 Тогава Исус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ сред народа. 24 И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели. 25 И след Него вървяха големи множества от Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и оттатък Йордан.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

2

1 Защо се разяряват народите,
и племената намислят суета?
2 Опълчват се земните царе
и управниците се наговарят заедно
против Господа и против Неговия Помазаник, като казват:
3 Нека разкъсаме връзките им
и нека отхвърлим от себе си въжетата им.
4 Този, Който седи на небесата, ще се смее;
Господ ще им се подиграе.
5Тогава ще им продума в гнева Си
и в тежкото Си негодуване ще ги смути, казвайки:
6 Но Аз поставих Царя Си
на Сион, святия Мой хълм.
7 Аз ще изявя постановлението:
Господ ми каза: Ти си Мой Син;
Аз днес Те родих.
8 Поискай от Мене и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство,
и земните краища за Твое притежание.
9 Ще ги съкрушиш с железен жезъл,
ще ги строшиш като грънчарски съд.
10 И сега, вразумете се, о, царе;
научете се, земни съдии.
11 Слугувайте на Господа със страх
и радвайте се с трепет.
12 Целувайте Сина, за да не се разгневи,
та да погинете в пътя;
защото скоро ще пламне Неговият гняв.
Блажени са всички, които се надяват на Него.
© Библейска лига - България