Основен / ден 41

Стар Завет

Битие

41

Сънищата на Фараон

1 След изтичането на две години Фараон сънува: ето, стоеше при Нил. 2 И ето, седем крави хубави и тлъсти, излязоха от реката и взеха да пасат из тръстиките. 3 Но, ето, след тях излязоха от реката други седем крави – грозни и мършави, и застанаха редом до другите крави на речния бряг. 4 И грозните мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди. 5 А като заспа, сънува втори път; и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло. 6 А ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър. 7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. И Фараон се събуди и ето, беше сън. 8 На сутринта духът му беше смутен; и той изпрати да му повикат всичките магьосници и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараон.
9 Тогава главният виночерпец говори на Фараон, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен. 10 Фараон се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и главния хлебар, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. 11 И сънувахме, аз и той в една и съща нощ; сънувахме всеки според както щеше да се тълкува съновидението му. 12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни изтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението. 13 И както ни изтълкува, така и стана; мене възстанови на службата ми, а него обеси.
14 Тогава Фараон изпрати да повикат Йосиф, и бързо го изведоха от тъмницата; и той се обръсна, преоблече се, и дойде при Фараон. 15 И Фараон каза на Йосиф: Сънувах, а няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. 16 А Йосиф в отговор на Фараон каза: Не аз; Бог ще даде на Фараон благоприятен отговор.
17 Тогава Фараон каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил. 18 И ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха от реката и взеха да пасат из тръстиките. 19 И ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни, и мършави, каквито по грозота никога не съм видял из цялата Египетска земя. 20 И мършавите грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави; 21 но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен както и по-напред. Тогава се пробудих. 22 После видях в съня си; и ето, седем класа пълни и добри израснаха от едно стебло. 23 И ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; 24 И тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на магьосниците; но нямаше кой да ми го изтълкува.
25 Тогава Йосиф каза на Фараон: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараон това, което скоро ще направи. 26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един. 27 И седемте мършави и грозни крави, които излизат след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем гладни години. 28 Това е, което казах на Фараон; Бог е явил на Фараон това, което скоро ще направи. 29 Ето, идат седем много плодородни години по цялата Египетска земя. 30 А след тях ще дойдат седем гладни години; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. 31 Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък. 32 А това, че сънят се е повторил на Фараон два пъти, означава, че това е решено от Бога, и че Бог скоро ще го извърши. 33 И тъй, сега нека потърси Фараон умен и мъдър човек, и нека го постави над Египетската земя. 34 Нека стори Фараон това, и нека постави надзиратели над земята; и през седемте плодородни години нека събере петата част от плодовете на Египетската земя. 35 Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт за храна в градовете, и нека го пазят. 36 И ще бъде тази храна запас за седемте гладни години, които ще има в Египетската земя, та земята да не погине от глад.
37 Това нещо беше угодно на Фараон и на всичките му слуги. 38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли намери човек като този, в когото има Божий Дух? 39 Тогава Фараон каза на Йосиф: Понеже Бог ти е открил всичко това, няма никой толкова умен и мъдър колкото си ти. 40 Ти ще бъдеш над дома ми и твоите думи ще слушат всичките ми люде; само с престола си аз ще бъда по-горен от тебе.

Йосиф управлява Египет

41 Фараон каза още на Йосиф: Ето, поставям те над цялата Египетска земя. 42 Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и сложи го на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон, и окачи му златно огърлие на шията. 43 После заповяда да го качат на своята втора колесница, и да възгласят пред него: Коленичете! И така, постави го над цялата Египетска земя. 44 При това, Фараон каза на Йосиф: Аз съм владетелят, но без тебе никой няма да вдигне ръка или нога по цялата Египетска земя. 45 И Фараон наименува Йосиф Цафенат-Панеах, и даде му за жена Асенета, дъщеря на хелиополския жрец, Поти-Фера. След това Йосиф тръгна на обиколка из Египетската земя.
46 Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Фараон, египетския цар; и, като излезе от Фараоновото присъствие, Йосиф обиколи цялата Египетска земя. 47 И през седемте плодородни години земята роди преизобилно. 48 И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха в Египетската земя, и сложи храната в градовете; във всеки град сложи храната от околните ниви. 49 И Йосиф събра жито твърде много, като морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра.
50 А преди да настъпят гладните години, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на хелиополския жрец Поти-Фера. 51 И Йосиф наименува първородния Манасия: Защото, мислеше си, Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. 52 А втория наименува Ефрем: Защото, мислеше си, Бог ме направи плодовит в земята на моето страдание.
53 А като се изминаха седемте плодородни години, които бяха в Египетската земя, 54 настъпиха седемте гладни години, както Йосиф бе казал; и настана глад по всички земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб. 55 Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараон за хляб, Фараон рече на всички египтяни: Идете при Йосиф, и каквото ви каже, сторете. 56 (А гладът беше по цялото лице на земята.) И тъй, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните; защото гладът се усилваше по Египетската земя. 57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купуват жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
© Библейска лига - България

42

Братята на Йосиф отиват в Египет

1 А като видя Яков, че в Египет има жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг? 2 Рече още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете, за да живеем и да не измрем. 3 Тогава десетте Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет. 4 Но Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята му; защото мислеше: Да не би да му се случи злощастие.
5 И тъй, сред онези, които идеха да купят жито дойдоха и синовете на Израил; защото имаше глад в Ханаанската земя. 6 А понеже Йосиф беше управител на земята, и тъкмо той продаваше на всичките тамошни люде, братята на Йосиф, като дойдоха, поклониха му се до земята. 7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги; но престори се, че не ги познава, говореше им грубо и каза им: Откъде идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна. 8 Но при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха. 9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте съгледвачи; дошли сте да оглеждате голотата на тази земя. 10 А те му казаха: Не, господарю; слугите ти дойдоха да си купят храна. 11 Ние всички сме синове на един човек; честни човеци сме; слугите ти не са съгледвачи. 12 Но той им каза: Не; дошли сте да оглеждате голотата на земята. 13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и ето, най-малкият е днес при баща ни, а единият го няма. 14 А Йосиф им каза: Тъкмо това ви казах, когато рекох: Съгледвачи сте. 15 Ето как ще бъдете изпитани: кълна се във Фараоновия живот, няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат. 16 Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истина; и ако не, кълна се във Фараоновия живот, наистина сте съгледвачи. 17 И сложи ги под стража за три дни.
18 А на третия ден Йосиф им каза: Това сторете, и ще живеете; защото аз се боя от Бога: 19 ако сте честни, нека остане един от вас, братята, запрян в този затвор; а вие идете, закарайте жито за гладуващите си семейства, 20 но ми доведете най-малкия си брат; така ще се докаже, че думите ви са верни и вие няма да умрете. 21 И казаха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и не го послушахме; затова ни постигна това бедствие. 22 А Рувим им отговори: Не ви ли казах: Не съгрешавайте против момчето? Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква. 23А те не знаеха, че Йосиф им разбира, защото говореха с него чрез преводач. 24 И той се оттегли от тях и плака; после пак се върна при тях и говори им; и взе измежду тях Симеон, та го върза пред очите им.
25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят чувалите им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала и да им дадат храна за из път; така и сториха с тях. 26 А те натовариха житото на ослите си и тръгнаха. 27 Но когато един от тях развърза чувала си в гостилницата, за да даде храна на осела си, видя парите си в отвора на чувала. 28 И рече на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се смутиха, и те се спогледаха с трепет един друг, казвайки: Какво ни стори Бог?
29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило. 30 Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо, и ни взе за съгледвачи на страната. 31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме съгледвачи; 32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият от нас го няма, а най-малкият е днес при баща ни в Ханаанската земя. 33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от братята си при мене и вземете жито за гладуващите си семейства, та си идете, 34 но ми доведете най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а сте честни, ще пусна брат ви и вие ще търгувате в тази земя. 35 А като изпразвахме чувалите си, ето, на всекиго възела с парите беше в чувала му. И те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си. 36 Тогава им каза баща им Яков: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това! 37 А Рувим отговори на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа. 38 А Яков каза: Синът ми няма да дойде с вас, защото брат му умря, и само той остана от майка си; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

13

Изпращането на Варнава и Савел

1 А в Антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел. 2 И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал. 3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

В Кипър

4 И така, те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър. 5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник. 6 И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин, на име Варисус, 7 който беше с управителя Сергий Павел, един разумен човек. Този последният повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово. 8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше и стараеше се да отвърне управителя от вярата. 9 Но Савел, който е същият Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и рече: 10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко, което е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа? 11 И сега ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка. 12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.

В Кипър

13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим. 14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15 И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете. 16 И Павел стана, помаха с ръка, и каза: Израиляни и вие, които се боите от Бога, слушайте! 17 Бог на този израилски народ избра бащите ни и възвиси народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе от нея. 18 И около четиридесет години ги водеше и хранеше в пустинята. 19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години. 20 След това им даваше съдии до пророка Самуил. 21 После поискаха цар; и Бог им даде Саул, Кишовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. 22 И него като махна, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, казвайки: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля.“ 23 От неговото потомство Бог според обещанието Си въздигна на Израил Спасител, Исуса, 24 след като Йоан, преди неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия израилски народ. 25 И като свършваше пътя си, Йоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате; но ето, иде след мене Един, на Когото не съм достоен да развържа обувката на нозете. 26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, на нас се изпрати вестта за това спасение. 27 Защото ерусалимските жители и техните началници не Го познаха и, без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги, като Го осъдиха. 28 Без да намерят в Него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилат да бъде убит. 29 И когато изпълниха всичко, което бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб. 30 Но Бог Го възкреси от мъртвите. 31 И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете. 32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни, 33че Бог го изпълни над техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом:
„Ти си Мой Син,
Аз днес Те родих.“
34 А че го е възкресил от мъртвите, никога вече да не се връща в изтлението, казва така:
„Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“
35 Защото и в друг Псалом казва: „Няма да оставиш Светеца Си да види изтление“. 36 Обаче Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и беше положен при бащите си, и видя изтление. 37 А Този, Когото Бог възкреси, не видя изтление. 38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас опрощение на греховете 39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон. 40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:
41 „Погледнете, презрители, учудете се и се погубете!
Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни,
дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой“.
42 Когато си излизаха [от юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота. 43 И когато се разпусна събранието, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава; които, като разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянстват в Божията благодат.
44 В следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово. 45 А юдеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха. 46 Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците. 47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки:
„Поставих Те за светлина на народите,
за да бъдеш за спасение до края на земята.“
48 И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. 49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна. 50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, изпъдиха ги от пределите си. 51 А те отърсиха против тях праха от нозете си и дойдоха в Икония. 52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи